Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
22.12.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 483
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2198307 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на С.С.Г. ***, в качеството му на законен представител на „….” ООД –
гр.Бургас, административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят С.Г., който го е
обжалвал. Моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно
издаден. Изтъква, че не е извършвал нарушението, в което е обвинен и че в
посочения ден и час въобще не е бил в района на гр.Ловеч. Излага аргументи,
макар и не много ясни за това, че органа издал фиша не е компетентен, че
липсват реквизити на фиша, като се позовава на разпоредбите на ЗАНН. Изтъква
също и че наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй
като няма достатъчно доходи. Сочи, че автомобилът е бил управляван от друго
лице, което той не може да посочи и идентифицира. Счита, че наказващия орган
няма нито едно доказателство срещу него, тъй като не е извършил нищо незаконно.
В жалбата е посочено, че в настоящето производство жалбоподателят С.Г. ще
се представлява от адвокат И.А. ***, но въпреки опитите на съда, до приключване
на съдебното следствие по делото, пълномощно от което да е видно, че
действително въпросният адвокат е упълномощен да представлява жалбоподателя по
делото, не беше представено.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не
изразява становище, освен заявеното в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София – Варна), на километър 65+700, до с.Малиново,
Ловешка област имало монтирана стационарна видео-радарна система за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена скорост на
участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се движели в
посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се налагало на
място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който е бил засечен
да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското управление се
преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 01.07.2018 г. системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ
се в посока гр.Варна със скорост от 118 км/ч лек автомобил с рег…... В този
участък от пътя имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/час, видно от приложената по делото схема за организация на движението в
участъка /л.26/.
Видеозаписа от системата бил прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Ловеч, където от видеоклип № 00027 /л.28/ установили, че засечената в 14:02:41
часа на 01.07.2018 г. скорост от 118 км/час била от лек автомобил „……………” с
рег.№ ………….. От тази скорост служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс, представляващ
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта в полза на водача, като
така наказуемата скорост (тази, от която се изчислява превишаването на
разрешената скорост спрямо въведеното ограничение) била изчислена на 114
км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.30/, било установено, че
собственик на автомобила е дружеството „Аутотехника” ООД – гр.София, но
автомобилът е бил предоставен за ползване на „………..“ ООД – гр.София. Видно от
справката от публичния търговски регистър /л.12/, законен представител на
последното, в качеството му на управител бил С.С.Г. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 02.08.2018 г. /справка на л.29/
бил издаден електронен фиш серия К, № 2198307 /л.27/. В него наказващият орган
приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и
за което наложил на С.С.Г., в качеството му на законен представител на
дружеството – ползвател на автомобила предвидената в разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба”, в размер на 600 лева.
От справката на л.29 от делото става ясно, че така издаденият ЕФ е бил
връчен на С.Г. на 09.06.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Г., като управител на дружеството ползвател на автомобила, да е
представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила
в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на С.Г. и когато жалбата е била изпратена до РС Ловеч /по куриер с
клеймо от 10.06.2020 г. - л.4 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена
в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно С.С.Г. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Макар и неясно формулирани, съдът счита за неоснователни наведените в жалбата
доводи визиращи нарушения на разпоредбите на ЗАНН при издаването на обжалвания
ЕФ.
Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на
ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на
адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и доводите на жалбоподателя, макар и
не ясно дефинирани в този смисъл, не могат да бъдат споделени. Ето защо и
разпоредбите на ЗАНН визиращи реквизитите които следва да съдържат АУАН и НП не
намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата на
изрична разпоредба. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването
на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Поради гореизложеното, то и доводите за маловажност на нарушението и
наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН са несъотносими,
когато се касае за нарушение санкционирано по облекчения ред на чл.189, ал.4 и
сл. от ЗДвП.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 00027 /л.28/, заснет от
видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила предоставен
за ползване от дружеството, чийто управител е жалбоподателят Г., както и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 118 км/час. След като бил
приспаднат толеранса от 3 %, наказуемата скорост е била определена на 114 км/ч
и от нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен
участък скорост с 54 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с
което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. Ясно в представения по делото
снимков материал /л.28/ е отразено, че момента на засичане на скоростта и
заснемането на автомобила от който е, системата е работела в режим
„приближаващ“.
Въпреки, че няма възражение в този смисъл, то с оглед цялостния контрол за
законосъобразност на обжалвания ЕФ, следва да се посочи, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.25/ и от
протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.24/,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията
на Наредбата.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя С.Г., тъй като, както се посочи и по-горе, в срока по чл.189,
ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е
извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.1-во, във
връзка с ал.1, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДвП, като законен представител
(управител) на юридическото лице, на което е предоставено ползването на автомобила,
му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят С.Г. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в
електронния фиш нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид
мястото на нарушението, което попада извън населено място, както и
обстоятелството, отразено в схемата за организация на движението в пътния участък
/л.26/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е различна от
посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като
такова по чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда,
че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60
км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се
сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава въведеното с пътния
знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този смисъл дадената цифрова
квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е
нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която
е наложена санкция на жалбоподателят. Ясно е посочено, че електронния фиш се
издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като
законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата
по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид
нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 600
лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса
за намаляването й.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2198307 на ОД на МВР Ловеч, с който на С.С.Г. ***, партер, ЕГН : **********, в качеството му на законен
представител на „…………, ЕИК …………. му е наложено административно наказание -
глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :