РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Севлиево, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230101384 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Ищецът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, е предявил срещу
Т. М. Т. ЕГН **********, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД, за сумата от общо
1004,89 лв., от която: 875,52 лв. представляваща главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури издадени в периода 15.03.2022 г. – 13.05.2022 г., както 128,37 лв.
- мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на
всяка фактура от падежа й до 31.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК в съда – 21.09.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 542 от 25.09.2023 г. по ч.гр.д.998/2023 г. на
Районен съд Севлиево.
Ищцовото дружество твърди, че ответницата, е клиент на „Енерго - Про
Продажби“ АД с клиентски номер кл.№: ******* във връзка с продажба на ел.енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен номер A6.No.A6.№ **********, находящ
се на адрес: гр./с. Севлиево, ул. „Славянска“ № 15. Тези облигационни отношения се
регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към
1
момента). Ищецът твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от
ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита
за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване
на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми.
Излага съображения, че съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ „Потребител, който не
изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго – Про
Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден“.
Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират
се разноски.
Ответникът в законоустановения срок, чрез назначения си особен представител, е
подал отговор на исковата молба. В отговора се оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни. Поддържа се, че ответницата не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като е отчуждила процесния
електроснабден имот.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гр. дело № 9982023 г. по описа на РС
Севлиево, се установява, че ищецът „Енерго – Про Продажби“ АД се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
На основание чл. 415, ал. 2 ГПК, заповедният съд е указал на ищеца да предяви
иск относно вземанията си по процесната заповед за изпълнение. Искът е предявен в
законоустановения срок.
Ищецът е представил заявление за продажба на ел. енергия от ответницата
подадено до ищцовото дружество с № 5431681/26.06.2020 г.
Ищцовото дружество е представило справка от служба по вписванията, приета
по делото, от която е видно, че ответницата е придобила процесния електроснабден
имот на 18.06.2020 г. и го е отчуждила на 20.04.2022 г.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 71,
2
том III, рег. № 6952, дело № 246 от 20.04.2022 г. на нотариус с рег. № 543 на НК при
РС Севлиево, съгласно който ответницата Т. М. Т. продава на З. Б. Ш., процесния
електроснабден имот, находящ се в гр. Севлиево, ул. „*****“ № ***.
Между страните е отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът на
потребеното количество електрическа енергия през исковия период и неговата
стойност, спорен е единствено въпросът налице ли е облигационно правоотношение
между страните в настоящото прозиводство.
Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 107 ЗЕ.
На първо място следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за посочените суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При връчване на издадената заповед при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят
следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави електрическа енергия за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, от което е възникнало
задължението на ответника да заплати, като насрещна престация, паричната стойност
на доставеното му благо.
Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в
съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани
с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на
разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с
електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до
31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители,
какъвто е ответникът, се извършва от дружества, различни от разпределителните
дружества. В случая за територията на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про
Продажби“ АД като „краен снабдител“ по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Именно между „крайния снабдител“ и битовия потребител е сключен договор
по чл. 98а от ЗЕ за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По
аргумент от чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.
3
98а, ал. 4 ЗЕ е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира,
което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде
обвързан от общите условия, в какъвто смисъл е направено възражение в отговора на
исковата молба.
Предвид изложеното се установява, че между страните е сключен договор за
продажба на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи
условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби“ АД на
потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на която
„Енерго - Про Продажби“ АД притежава лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия. Ответникът не твърди и съответно не ангажира доказателства да
е предложил специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5
ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника приложими са
ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Общите условия
са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и потреблението на
електрическа енергия, като отношенията между страните са облигационни и при
проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя от страните не
упражнява властнически правомощия по отношение на другата.
Съгласно ОУ – чл. 15, т. 1 „Енерго - Про Продажби“ АД се задължава да
снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност на всеки
потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про
Продажби“ АД, като съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия; Също така битовият потребител заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение - чл. 26, ал. 1 от
ОУ. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да
заплати дължимата сума в срок – чл. 26, ал. 6 от ОУ.
Извършената в исковия период доставка на електрическа енергия на
притендираната стойност не е спорна, както не е спорен и факта, че ответникът не е
престирал насрещно,
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за
битови нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е
дефинирано в т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.
Както беше посочено, съгласно чл. 4, ал. 1 от приложимите и представени по
делото от страна на ищцовото дружество Общи условия „Потребител на електрическа
4
енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдяване и закупува същата
от „Енерго-Про Продажби“ АД.
Съгласно чл. 4, ал. 6 ОУДПЕЕ, приложими за процесния период е предвидено, че
потребител на ел. енергия за битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота, е дал пред
„Енерго-Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде
потребител за определен срок. В случая, Т. съгласие не се установява ответниците да
фигурират като потребители на услугите и страна по правоотношението. Ирелевантно
по отношение облигационните правоотношения на страните е обстоятелството
бившият собственик уведомил ли е ищцовото дружество за прехвърлянето на имота.
Видно обаче от представената от ищцовото дружество справка от Служба по
вписванията, както и от представения нотариален акт от процесуалния представител на
ответницата, последната е придобила елетроснабдения имот на 18.06.2020 г. и го е
отчуждила на 20.04.2022 г., а претенцията на ищеца включва и фактура за отчетен
период 04.04.2022 г. до 11.05.2022 г., в който период ответникът не е бил собственик на
имота.
По делото липсват доказателства ответникът да е бил собственик, ползвател или
друго лице, за което е дадено съгласие да бъде потребител през определен период за
периода от 20.04.2022 г. до 11.05.2022 г.
С оглед изложеното предявеният иск следва да бъде уважен за периода от
03.03.2022 г. до 20.04.2022 г., а за периода от 20.04.2022 г. – 11.05.2022 г. следва да
бъде отхвълен поради липса на облигационни правоотношения между страните за този
отчетен период.
Или дължими се явяват исковите суми по фактури № **********, с падеж
05.04.2022 г. на стойност 301, 98 лв. за главницата и за периода на потребление от
04.02.2022 г. – 03.03.2022 г. и № 03214992191, с падеж 05.05.2022 г. на стойност 372,
88 лв. за главница и за периода 04.03.2022 г. – 03.04.2022 г., а по отношение фактура №
**********, с падеж 02.06.2022 г. и обхващаща периода 04.04.2022 г. – 11.05.2022 г. –
на основание чл. 162 ГПК, съдът определя дължимата стойност в размер на 87 лв.
Съобразно изложеното, предявения иск за главница за потребена електрическа
енергия следва да бъде уважен за сумата от 761, 63 лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 875,52 лв.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
5
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главно вземане в размер на 761, 63 лева за
цена на доставена електроенергия, което парично задължение е изискуемо.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от месечни задължения е срочно, като покана от
страна на кредитора „Енерго - Про Продажби“ АД не е била необходима, съответно
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на падежа на съответната
фактура.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от датата на падежа на всяка фактура до
31.08.2023 г., възлиза на сумата 118,28 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с
помощта на компютърна програма, поради което този иск следва да бъде уважен до
посочения размер и отхвърлен до пълния предявен размер от 129,37 лв.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора, право на разноски възниква за ищцовото дружество.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в общ размер
на 75 лева, формирани от 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева –
6
възнаграждение за юрисконсулт, поради което на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сума в размер на 65,25 лв.
За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 456,75
лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса
(25 лева), внесен депозит за особен представител (250 лева) и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева, съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Т. М. Т. с
ЕГН **********, с адрес гр. Севлиево, ул. „Славянска“ № 15, дължи на „Енерго –
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
Владислав Варненчик № 258, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл.
98а, ал. 1 ЗЕ сумата от 761,63 лева /седемстотин шестдесет и един лева и шестдесет
и три стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел.енергия за периода от
15.03.2022 г. до 20.04.2022 г. за обект с абонатен № 04044091111, находящ се в гр.
Севлиево, ул. „Славянска“ № 15, както и на основание чл. 86 ЗЗД - мораторна лихва
върху главницата в размер на 118, 28 лева /сто и осемнадесет лева и двадесет и осем
ст./ за периода от падежа на всяка от фактурите до 31.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда –
20.09.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по л.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ до пълния предявен размер от
875,52 лв. и за периода за потребление от 20.04.2022 г. – 11.05.2022 г. и иска по чл.
86,ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 129,37 лв.
ОСЪЖДА Т. М. Т. с ЕГН **********, да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 456,75 лева
(четиристотин петдесет и шест лева и седемдесет и пет ст.) - разноски за исковото
производство и сумата 65,25 лева (шестдесет и пет лева и двадесет и пет ст.) -
разноски за заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7