ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
15.06.2020 г.,
гр.Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав
на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №2150 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК и във връзка с чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. №6755/22.04.2020 г. на адв.Л.М., повереник на Т.Х.А., ЕГН ********** съд.адрес: ***, офис №2. С подадената молба се иска допълване на постановеното от въззвната инстанция съдебно решение, като бъдат присъдени направените от жалбоподателката съдебно-деловодни разноски с оглед последните изменения и допълнения на нормата чл.63 от ЗАНН, обн. в ДВ бр. 94/2019 година. Сочи се, че по воденото АНП жалбоподателката е направила разноски в общ размер 300 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
По реда на чл.248, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от ОД на МВР Пазарджик във връзка с искането за допълване на решението в частта за разноските.
За да се произнесе по формулираното в молбата искане съдът взе предвид следното:
С Решение №255/13.04.2020 г. съдът е отменил НП №000608 от 08.04.2016 г. на Началника на РУ гр.Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, за нарушение на чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложена ГЛОБА в размер на 50 лева.
Това решение е било съобщено на жалбоподателката, чрез пълномощника адв.М. на 30.04.2020 г. Срокът за неговото обжалване, който е 14-дневен, за жалбоподателката е изтекъл на 14.05.2020 г.. С оглед на това искането за допълване на решението е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, а именно в срока за обжалване на решението, доколкото горецитираната норма е субсидиарно приложима в настоящото АНП по силата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 и чл.144 от АПК.
В настоящият казус искане за присъждането на разноски е било направено пред въззивната инстанция и то по реда на чл.80 от ГПК до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като е поискано размера да бъде определен съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Тази разпоредба препраща към уредбата в АПК и по специално към чл.143 и чл.144 от АПК. Последната норма пък препраща за неуредените въпроси към ГПК, респ. към чл.77, чл.81, включително и към чл.248 от ГПК. Нормата на чл.81 от ГПК императивно сочи, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. От логическото тълкуване на тази разпоредба следва, че съдът дължи произнасяне по възлагането на разноски в момента на постановяването на своето решение, но само ако съответната страна е направила такова искане, съответно дължи допълване на решението си във връзка с разноските, ако страната е направила искане за присъждане преди постановяване на решението, но при неговото постановяване съдът е пропуснал да се произнесе.
По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.М. за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 300 лв.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2
върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, като с изменението в Дв бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г., е отпаднало посл.
предложение на тази разпоредба за непо-малко от 300 лв.
В случая обаче няма направено възражение от настрещната страна за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.
С оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна в пълен размер, поради което следва да бъде допълнено решението, като бъде осъдена ОД на МВР Пазарджик да заплати на жалбоподателката направените по делото разноски за един адвокат в размер на 300 лева.
Воден от горното Пазарджишкия районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение
№255/13.04.2020 г., постановено по
АНД №2150/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските,
като ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик за
заплати на Т.Х.А., ЕГН ********** съд.адрес:
***, офис №2-адв.Л.М.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: