№ 4469
гр. Варна, 30.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502412 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е
образувано по въззивна частна жалба вх. № 73468/26.10.2022 г. , на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев", 25,
Офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2 офис 4, срещу Разпореждане №
37740/17.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 12954/2022 г., на ВРС, LII с., в
частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Д. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. В., ЖК „Т.“, бл. **, ет. **, ап. ** за сумата 321.79 лв.,
обезщетение за забава, за периода 24.04.2019 г. - 29.09.2022 г. - датата на
подаване на заявлението в съда, дължима върху главницата по Договор за
кредит № **********/24.03.2019 г., което вземане му е прехвърлено по
силата на Приложение № 1/18.11.2021 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.11.2021 г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната чест е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че заповедният съд неправилно е
отхвърлил искането. Сочи, че в заповедното производство не е налице
изискване към заявлението да бъде представян лихвен лист, тъй като целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно, а
проверката на изчисленията е извън обхвата на хипотезата по чл. 411, ал. 2
ГПК. По същество моли за отмяна на атакувания съдебен акт и произнасяне
по съществото на въпроса.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за частично основателна, по следните съображения:
1
Производството по ч.гр.д. № 12954/2022 г., на ВРС, LII с., е образувано
по заявление на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, за издаване на
Заповед за по чл. 410 ГПК срещу длъжника Н. Д. Д., за сумата 550.00 лв.,
неплатена главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
29.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 321.79
лв., обезщетение за забава за периода 24.04.2019 г. - 29.09.2022 г., дължими по
силата на Договор за потребителски кредит № **********/24.03.2019 г.,
Приложение № 1/25.11.2021 г., към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.11.2021 г.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са изложени
в т. 9 и т. 12 от заявлението.
Във връзка с дадени указания заявителя с молба вх. № 69028/18.10.2022
г. е посочил, че обезщетението за забава в размер на законната лихва е
начислено върху непогасената главница, предмет на претенцията като лихва
не е начислявана за периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г., на осн. чл. 6
ЗМДВИПОРНС.
При тези твърдения първостепенния ВРС е постановил Разпореждане №
37740/17.10.2022 г., с което след извършване на самостоятелни изчисления на
размера на обезщетението за забава върху претендираната главница и
установяване, че същото надхвърля законната лихва, е отхвърлил изцяло
заявлението в частта за сумата 321.79 лв., обезщетение за забава за периода
24.04.2019 г. - 29.09.2022 г. В тази му част съдебния акт е обоснован с мотиви,
че разпоредбата на чл. 33 ЗПК, ограничава по размер обезщетението за
забава. Още е посочено, че претендирания размер на обезщетението за забава
надхвърлящо размера на дължимата законната лихва, попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което за разликата
претенцията подлежала на отхвърляне. Доколкото обаче в заповедното
производство не можело да бъде назначена ССЕ, то на отхвърляне подлежала
цялата претенция.
Така постановеното Разпореждане, в атакуваната му част, се преценява
от състава на въззивния съд като частично правилно и законосъобразно.
Безспорно е, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна
процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Според
препращата норма на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението следва да отговаря на
изискванията на исковата молба, което ще рече, че заявителят следва да
изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства
могат да бъдат различни, с оглед и различния характер на всяко вземане.
Иначе казано, заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства,
които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на
вземането. Съобразно разрешението дадено в т. 2“б“ от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, по т.д. № 4/2013 г., точната индивидуализация на
вземането, по основание и размер, обуславя редовността на заявлението
като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Безспорно е, че заповедният съд има задължение да извърши проверка
относно действителността на договора като в случай, че установи
неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована
вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в
съответната част, по арг. на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Съдът може да откаже
издаване на заповед и, когато прецени, че искането е в противоречие със
2
закона или с добрите нрави, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно
индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите, от
които произтича. В производството по чл. 410 ГПК, съдът е ограничен при
преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение следва да се уважи, до това да провери налице ли са
положителните предпоставки, изброени в чл. 410 ГПК и липсата на
отрицателните предпоставки по чл. 411 ГПК.
В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на
заявителя, приложим към облигационното правоотношение е ЗПК.
Обезщетение за забава в размер на законната лихва, безспорно се дължи
при забава на длъжника. Задължението произтича от общата разпоредба на
чл. 86 ЗЗД и с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1, вр. ал. 2 ЗПК.
Видно от обстоятелствата изложени в заявлението, които са повторени
в уточняващата молба, без да е внесена допълнителна яснота по въпроса за
формиране на това вземане и върху каква по вид и размер главница са
извършени начисленията, претендираната сума 321.79 лв. е заявена като да е
формирана по размер от законната лихва за забава и да е била начислена
върху неплатената главница по договора. Тези твърдения на заявителя са в
съответствие с изискването на чл. 33, ал. 2 ЗПК. При това положение
заповедният съд, след като е предприел изчислителна дейност за проверка на
твърденията на заявителя, е следвало да постанови издаване на заповед за
изчисления от него размер, разбира се при съобразяване на периода по чл. 6
ЗМДВИПОРНС. Вместо това, заповедния съд е отхвърлил изцяло заявлението
в тази му част.
От своя страна съставът на въззивният съд, установи, че върху
претендираната главница – 550.00 лв., дължимото обезщетение за забава
възлиза на сумата 172.78 лв. (при съобразяване на чл. 6 ЗМДВИПОРНС). В
случай, че претендирания размер на обезщетението за забава е формирано
върху главница различна по размер от претендираната или върху няколко
падежирали вноски, то заявителя е следвало да внесе достатъчно конкретика с
депозираната уточняваща молба, а не да повтаря изложеното в заявлението.
В заключение от изложеното постановеното Разпореждане в
атакуваната му част ще следва да бъде частично отменено до размера на
сумата 172.78 лв., обезщетение за забава за периода 24.04.2019 г. – 29.09.2022
г. и ще следва да бъде постановено издаването на заповед като за разликата
над тази сума до претендираната – 321.79 лв. ще следва да бъде потвърдено.
Следва да бъдат присъдени и съответстващата на отменената част, разноски
за заповедното производство в размер на 14.87 лв.
Разноски за въззивното производство не се присъждат, тъй като не са
поискани.
Мотивиран от изложеното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 37740/17.10.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 12954/2022 г., на ВРС, LII с., в частта, с която е отхвърлено
3
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до размера на
сумата 172.78 лв., обезщетение за забава И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев", 25,
Офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2 офис 4 срещу Н. Д. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. В., ЖК „Т.“, бл. **, ет. **, ап. **, за сумата 172.78 лв.
(сто седемдесет и два лева и 78 ст.), обезщетение за забава за периода
24.04.2019 г. – 29.09.2022 г., и сумата 14.87 лв. (четиринадесет лева и 87
ст.), разноски по делото, на осн. Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане № 37740/17.10.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 12954/2022 г., на ВРС, LII с., в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4