Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 07.03.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12055 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Г.М.А. и Г.Б.А., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ както следва:

за сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 20.05.2014 г., при което починала дъщерята на ищците А.Г. А..

за сумата от 1920 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие.

Претендира законната лихва и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 20.05.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починала дъщеря им, от което за тях са настъпили неимуществени и имуществени вреди.

            Ответникът оспорва иска, позовава се на съпричиняване.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от писмените доказателства (Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.05.2014 г., Албум и Скица) и комплексната авто-техническа и медицИ.ка експертиза, че на 20.05.2014 г. в гр. Х. се е осъществило пътно-транспортно произшествие при следния механизъм: П.С. при управление на лек автомобил „Рено” с рег. № ******* навлязъл в кръстовището на бул. Ст. Стамболов и бул. България, движейки се по път без предимство, сигнализиран със знак „Стоп”, без да спре и да пропусне да пропусне лек автомобил „Мазда”, движещ се по път с предимство, реализирал удар с лек автомобил „Мазда” и причинил смъртта на А.Г. А., пътуваща на предната дясна седалка на лек автомобил „Рено”. Така описаният механизъм и причинната връзка между произшествието и смъртта на А. А. се установяват безпротиворечиво както от писмените доказателства, така и от комплексната медицИ.ка и авто-техническа експертиза. Поради което съдът приема, че водачът на лек автомобил „Рено” с рег. № ******* П.С. е нарушил правилата за движение – чл.50, ал.1 ЗДвП, с което предизвикал произшествие, от което настъпила смъртта на А. А..

От Удостоверение за раждане от *** г. (л.19) се установява, че починалата е дъщеря на ищците.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищците са родители на починалата, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От събраните писмени доказателства и експертното заключение на вещите лица автоинжинер и съдебен медик се установява механизма на произшествието - противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Рено” и причинната връзка между ПТП и смъртта на дъщерята на ищците. Родството между починалата и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените и имуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно, а и се установява от справката от Електронния регистър на Гаранционен фонд, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Рено” с рег. № *******, валидна към 20.05.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля А. се установява, че ищците и починалата са живели в едно домакИ.тво, били изключително задружно семейство, очаквали радостно събитие от живота на детето си – абитуриентския й бал и дипломирането й, когато настъпило произшествието. Загубата била особено мъчителна за родителите, тъй като след катастрофата в продължение на три месеца лекарите са се борили за живота на пострадалата, а родителите са били ежедневно в болницата. Скръбта им била непосилна, след катастрофата избягвали контакти с близките си, спрели да отбелязват празници, преживяли емоционален срив, който ги променил като личности, променил е отношението му към живота и околните.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалата (18 г.), изключително близката връзка между ищците и починалата и обстоятелството, че са изгубили детето си в момент, в който тепърва са му предстояли важните събития в живота - да получи образование, създаде семейство, да обгражда родителите си с подкрепа. Съдът отчита и изключително тежките емоционални страдания, които ищците са понесли от начина, по който е настъпила смъртта на пострадалата - след тримесечно лечение и постепенно влошаване на състоянието й. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 150000 лв. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Основателна е претенцията за имуществени вреди. От представените писмени доказателства – фактура и фискален бон от 31.05.2014 г. (л.18) се установява, че за лечението на пострадалата е заплатен медицИ.ки консуматив в размер на 1920 лв. Поради това съдът приема, че в полза на ищците е възникнало и вземане за имуществени вреди в посочения размер, което е в причинна връзка с процесното произшествие. Върху вземането следва да се присъди лихва за забава от момента на извършване на разхода – 31.05.2014 г.

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексна експертиза се установява, че към момента на произшествието пострадалата е била без поставен предпазен колан, макар автомобилът да е разполагал с такъв. Съгласно изводите на вещите лица, ищцата е починала от черепно-мозъчните травми, получени от удара на главата й в предното дясно странично стъкло на автомобила, в който е пътувала. При поставен предпазен колан съприкосновение между главата и стъклото е възможно, но ударът би бил с по-малка сила, при което травмата ще бъде по-лека и би съществувала възможност животът й да бъде запазен. Поради това съдът приема, че механизмът на произшествието е такъв, че има възможност предпазният колан да предотврати тежкия вредоносен резултат и обстоятелството, че пострадалата е пътувала без колан, е повлияло на настъпване на смъртта й. Поради това застрахователните обезщетения следва да се намалят с 1/5 на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – със сумата от 30000 лв. обезщетението за неимуществени вреди и с 384 лв. обезщетението за имуществени вреди. Така размерът на дължимите обезщетения след намаляването им поради съпричиняване е в размер на 120000 лв. за неимуществени вреди и 1536 лв. за имуществени вреди.

Исковете следва да се уважат за сумата от по 120000 лв. за неимуществени вреди и 1536 лв. за имуществени вреди и да се отхвърлят за разликата до предявените размери.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 5750,18 лв.

       На ответника следва да се присъдят направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съдът приема направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно – следва да се намали до 10000 лв. С оглед на това на ответника се дължат разноски в размер на 4070,25 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 9661,44 лв. и разноски в размер на 200 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на Г.М.А., ЕГН:********** и Г.Б.А., ЕГН:*********, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 120000 лв. за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от смъртта на А.Г. А. при произшествие, осъществено на 20.05.2014 г., заедно със законната лихва от 20.05.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 1536 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за имуществени вреди от смъртта на А.Г. А. при произшествие, осъществено на 20.05.2014 г., заедно със законната лихва от 31.05.2014 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до предявения размер от по 200000 лв. за неимуществени вреди и 1920 лв. за имуществени вреди.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на адв. Р.М., адрес: ***, офис 407, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 5750,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Г.М.А., ЕГН:********** и Г.Б.А., ЕГН:*********, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 4070,25 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 9661,44 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: