Решение по дело №527/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 317    

 

гр. Сливен,  05.07. 2019 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

     СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД, наказателно отделение, І-ви наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 527 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от „ЛЕОН 57” ЕООД, представлявано от Г.И.К. срещу  НП № 358718-F393673/14.09.2018 г.  на Началник на Отдел  „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС е наложено адм. наказание  -  имуществена санкция  в размер на 3000  лв., за нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС, с която иска НП да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

       В с.з. жалбоподателя, чрез своя процесуален представител – адв. Сивов,  иска НП да бъде отменено, като бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.  

       В с.з. въззиваемата страна, чрез своя представител иска НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Представя писмено становище.

       Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

        На 26.06.2018 г. в 16.20 ч., инспектори при ТД на НАП - Бургас, извършили  проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „Савулен”, находящ се в гр. Сливен, ул. Пенчо Славейков № 4, стопанисван от жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че дневният оборот от монтирано ФУ модел DATECS DP- 55КL, ИН на ФУ: DT377895 и ФП 02377895, съгласно изведен междинен отчет от ФП е в размер на 0 лв. Фактическата наличност в касата на обекта съгласно опис на паричните средства била 17.50 лв. Фискалното устройство притежавало функциите „Служебно въведени” и „Служебно изведени” суми. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 17,50 лв. и представлявала въвеждане на пари в касата, която не била отразена на ФУ в момента на извършването и с точност до минута.  Жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата на фискалното устройство чрез операциите „Служебно въведени” или „Служебно изведени” суми.

          Бил съставен ПИП № 0265964/26.06.2018 г.

За извършеното против жалбоподателя бил съставен АУАН № F393673/09.07.2018 г., с който било квалифицирано като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от МФ, вр. с чл.118 ал.4 от ЗДДС.  Акта е бил  предявен на жалбоподателя, който след като се е запознала със съдържането му не е направил възражение. 

       На основание така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 358445- F393659/13.09.2018 г., с което било наложено посоченото по-горе наказание.       

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

          Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели, тъй като те се подкрепят със събраните по делото други доказателства-протокол за извършена проверка, АУАН и НП.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

           Разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т. ч. протокол за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на започване на проверката, копия на фискален и служебен бон и показанията на тримата свид., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви.

Не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лева. Съгласно посочената норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. В чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно: глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи на санкцията в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение, и подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл обаче, не се съдържат нито в акта, нито в обжалваното постановление, поради което съдът приема, че след като констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията е следвало да се определи по реда на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3000 лева независимо, че не е установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно материалния закон. Субсидиарното приложение на чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК дава възможност на съда да приложи разпоредбата на  чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и определи по-нисък размер на имуществената санкция в пределите предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение размера на наложената санкция, като същата бъде намалена от 3000 лева до предвидения минимум по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС от 500 лева, предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Мотивиран от посоченото съдът прие, че следва да измени атакуваното НП, ето защо:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

      ИЗМЕНЯ НП № 358718-F393673/14.09.2018 г.  на Началник на Отдел  „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „ЛЕОН 57” ЕООД,  БУЛСТАТ: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар Освободител   бл. 34 , вх. В,  ап. 4, представлявано от Г.И.К. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, к-с „Печ” , ет. 3, офис 312, чрез адв. Сиво Сивов  е наложено  административно  наказание,  от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000лв.  лв. в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500лв. осн. чл.185 ал.1 от ЗДДС.

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Сливен  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: