РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Смолян, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20225440200534 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, представлявано от управителя – *, депозирана чрез адв. * *,
със съдебен адрес: адрес: гр. *, бул. „* против Наказателно постановление №
21- 2200114/03.11.2022г. на *, с което на дружеството – жалбоподател, за
нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, и
Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от 2021г./ за определяне
на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2022 г. и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от
КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че в НП не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено съответното нарушение, съгласно
чл.42, т.4 ЗАНН. На самостоятелно основание се излагат аргументи, че
деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
28 ЗАНН. Моли се за отмяна на атакуваното НП и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд, дружеството – жалбоподател –
редовно призовано, представлява се от адв. *, която поддържа депозираната
жалба.
1
Ответникът по жалбата - Изпълнителния директор на * - редовно
призован, представлява се от юрисконсулт *, който поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
* – редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание и не ангажира становище.
Районен съд – гр. Смолян, след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от застрахователна полица № 0111210114003194/08.10.2021г.,
жалбоподателят „*“ *имал сключен договор за групова задължителна
застраховка „трудова залопополука“ със застрахователя „*“ АД. Съгласно
сключения договор между страните договор, за риск „трудова злополука“
били застраховани 66 лица, работещи при дружеството – жалбоподател, които
били посочени в приложения към полицата списък на застрахованите лица,
/на л. 16 от делото/, не фигурира лицето * * *.
На датите 6.08.2022г., 18.08.2022г. и 1.09.2022 г., свидетелите - И. Ч. -
гл. инспектор и Е. Д. - директор на * – гр. Смолян, извършили проверка по
спазване разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, както и на подзаконовите нормативни актове за
тяхното прилагане на дружеството – жалбоподател - „*" *. Причина за
извършване на проверката била допусната на 06.08.2022г. злополука с лицето
* * *, назначен при жалбоподателя на длъжност „работник, повърхностна
обработка на дърво“, по силата на сключен трудов договор № 401/15.09.2020г.
В хода на извършената проверка на 06.08.2022г. по работни места, в
интервала от 13:00 часа до 15:00 часа в обект на контрол: гатерен цех в гр.
Смолян, *, стопанисван от дружеството – жалбоподател и при проверка по
документи на 01.09.2022г. в офиса на *" гр. Смолян, било установено, че
жалбоподателят, в качеството си на работодател, не е застраховал към датата
на проверката по работни места – 06.08.2022г, за своя сметка, за риска
„трудова злополука" лицето * * *, с ЕГН: **********, изпълняващ
длъжността „общ работник", който извършва работа в дейност на
предприятието, принадлежаща към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната (Ктт за код по НКИД
- код „16" по КИД равен на 1,79, при среден за страната Ктт=0.64).
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2225749/01.09.2022г., препис от който бил връчен на
управителя на „*“ ЕООД.
Видно от представения по делото Добавък № 1 към застрахователна
полица № */08.10.2021г., на 19.08.2022г. лицето * * * е било включено в
списъка на застрахованите лица за сметка на работодателя „*“ * /на л. 17 от
делото/.
Свидетелят И. Ч. – главен инспектор при *“ – гр. Смолян преценил, че
дружеството – жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и
2
служителите за риска „трудова злополука“ и Заповед № РД-01-289 от
25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от 2021г./ за определяне на Коефициент на
трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г.
За така констатираното нарушение, на 20.09.2022г. свидетелят И. Ч., в
присъствието на свидетелите Е. Д. и Р. * – * съставил срещу дружеството Акт
за установяване на административно нарушение с № 21-2200114/20.09.2022г.
АУАН бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН в отсъствие на
управителя на дружеството.
Въз основа на посочения АУАН, на 03.11.2022г., в кръга на
правомощията си, Изпълнителният директор на *“ издал атакуваното
Наказателно постановление № 21- 2200114 от 03.11.2022г., с което на
основание чл. 416, ал. 5 и чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, на дружеството е
наложено административно наказание "имуществена санкция " в размер на
1500 лева за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работници и служители за риска трудова
злополука и Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от 2021г./
за определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически
дейности за прилагане през 2022 г.
Така възприетата от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се
установява по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на свидетелите И. Ч., Е. Д. и Р. * – *,
които съдът кредитира като обективни, логични и последователни, както и
приложените към делото писмени доказателства - ***
Изброените доказателства са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и в пълнота разкриват възприетата от въззивната инстанция
фактическа обстановка. Ето защо, съдът изгради фактическите си изводи въз
основа на същите.
Правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице,
което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и не поради изложените в нея съображения:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
издадените от наказващия орган АУАН и НП отговарят на процесуалните
изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 от
ЗАНН, датата и мястото на извършване на нарушението са съществени
3
реквизити както на АУАН, така и на НП и представляват елементи, които
пряко касаят индивидуализацията на нарушението, като последното следва да
бъде описано пълно, точно и ясно, като бъдат посочени и обстоятелствата,
при които същото е извършено.
В тази връзка следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е
посочено декларативно като дата на извършване на нарушението –
06.08.2022г., като видно от обстоятелствената част на НП, а и на АУАН,
липсват каквито и да било факти, че именно на тази датата работодателят „*“
*е следвало да застрахова за своя сметка работниците и служителите, които
престират работната си сила при жалбоподателя. На тази дата /06.08.2022г./ се
установи, че е била извършена проверка от страна на АНО в обекта, но съдът
намира, че датата на проверката не припокрива датата на извършване на
нарушението, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риск трудова
злополука / ДВ бр.15 от 2006 г./, застраховка "Трудова злополука" се сключва
за всяка календарна година и не е ясно защо след като трудовото
правоотношение с лицето * * * е възникнало през месец август 2021г., видно
от Декларацията на самото лице, / на л. 13 от делото/, застраховката е
следвало да бъде сключена едва през месец август 2022г.
Следва да се отбележи, че датата и мястото на извършване на
проверката невинаги съвпадат с датата и мястото на извършване на
нарушението. От фактическия състав на нарушението се налага извод, че
задължението на "*" ЕООД, като работодател, е възникнало преди датата на
извършената проверка – 06.08.2022г., като неясно се явява обстоятелството
към кой момент е следвало работодателят в това си качество да извърши
задължителна застраховка за риск "Трудова злополука" на работещия като
"машинен оператор изглаждане/довършване на дървен материал" * *.
Датата на извършване на нарушението е от съществено значение не
само с оглед правото на защита на наказаното по административен ред лице, а
и с оглед индивидуализацията на нарушението, като непосочването й или
грешното й посочване, винаги съставляват съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на НП. Освен гореизложеното, датата
е и от съществено значение, с оглед задължението на съда да прецени дали не
е изтекъл давностният срок, визиран от законодателя в разпоредбата на чл.
34, ал.1 от ЗАНН.
Така, доколкото не са изрично посочени обективните признаци на
състава на нарушението, както изискват нарушените разпоредби на чл. 42, т.3
и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът се ангажира с правния извод за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав намира , че при описанието на нарушението
от правна страна не са визирани съставомерни елементи. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риск трудова злополука / ДВ бр.15 от 2006 г./,
на застраховане за риска "трудова злополука" подлежат работници и
служители, които извършват работа в предприятия, принадлежащи към
4
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата, не подлежат на
задължително застраховане по реда на Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риск трудова злополука / ДВ
бр.15 от 2006 г./ онези работници и служители, които са застраховани на
друго основание за риска "злополука", но в административно – наказателното
производство не са изследвани обстоятелствената имат ли работниците в
дружеството – жалбоподател, и по – конкретно лицето * * *, други сключени
застраховки за риск "злополука", за да се приеме, че същият подлежи на
застраховане по реда на цитираната Наредба, респективно да се преценява
дали има осъществен състав на административно нарушение.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението,
непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е извършено
и на всички съставомерни признаци представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като от една страна ограничава правото на защита на
нарушителя, а от друга страна лишава и съда от възможността да прецени
има ли извършено административно нарушение, правилно ли е било
квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.
Предвид констатираните от настоящия съдебен състав съществени
процесуални нарушения, не следва да се обсъждат аргументите дали в случая
е приложима разпоредбата на чл. 415в от КТ.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление ще следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, доколкото същото е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. При този изход на
спора, разноски се дължат в полза на дружеството – жалбоподател „*“ ЕООД,
които видно от представените по делото доказателства възлизат на 240 лева с
ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 21-
*/03.11.2022г. на *, с което на „*“ *, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, представлявано от управителя – * , за нарушение на
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“, и Заповед № РД-
01-289 от 25.10.2021г./обн., ДВ, бр. 93 от 2021г./ за определяне на
Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане
през 2022 г. и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА *“ да заплати на „*“ ЕООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр. *, представлявано от управителя – * сумата от 240 /двеста
и четиридесет/ лева с ДДС, представляваща направени от дружеството –
5
жалбоподател разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14–дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6