Р Е Ш Е Н И Е
№ 184
гр. Велико
Търново, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и пети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря Даниела Стамова и в присъствието на прокурора Светлана Иванова,
разгледа докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10267/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна
жалба на Д.П.Й. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение 346/ 16.07.2019 г.
по НАХД № 935 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С решението
е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо устройство Серия К № 2315119, издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, с който на Д.П.Й., за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 лева. Касаторът
твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като навежда оплаквания за
постановяването му в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Развива доводи за
неправилна преценка от страна на районния съд на събраните по делото
доказателства, при което е прието за доказано санкционираното деяние и
нарушителя, въпреки че не са били установени значими за наличието на
изпълнителния състав на деянието факти и обстоятелства. Сочи и че при
издаването на електронния фиш са били допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, като не са събрани доказателства за поставяне на пътен знак
Е 24 на мястото за контрол с автоматизирано техническо средство и система, нито
доказателства за оповестяване на процесното място за контрол чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Отделно излага доводи,
че е неправилна преценката на районния съд за наличието на коректно попълнени
реквизити в Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. и всички
останали лимитативно изброени реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С тези
доводи от настоящата инстанция се иска да разреши спора по същество, като
отмени решението на ВТРС и потвърдения с него електронен фиш. В съдебно
заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание, не
ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че изводите на районния съд са законосъобразни и
правилни, основани на събрания доказателствен материал. С тези мотиви предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
За да постанови съдебния си акт, от
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 23.01.2018 г., в 15:34 ч., на
ГП І-
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Въззивният съд е формирал изводите
си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото, както и наведените
от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно тяхната преценка.
Същият е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез
приобщаването на допустими и относими доказателства. Делото пред въззивната
инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен
протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била
нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
При извършената проверка настоящата
инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна
отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно
наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо,
когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано
и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката,
снимки или др./, чрез които по
безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. Изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни и направените констатации.
Неоснователни са наведените оплаквания
за допуснати процесуални нарушения при провеждането на
административнанаказателното производство Касае се за опростена процедура, която
е изключение от общите правила за установяването на административни нарушения
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, респ. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. Съдържанието на
електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл. 189, ал. 4,
изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл. 42, респ. чл. 57
от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният
фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно
авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало
този фиш. Тъй като с чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена и
оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик,
тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно
производство по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, каквото производство в случая е
инициирано от Станислав Венциславов Иванов /собственик/. В декларацията
собственикът на автомибила изрично е посочил, че на дата 23.01.2018 г. е
предоставил собственото си превозно средство „Ауди“ А6 с рег. № В 6269 ВС за
ползване на Д.П.Й.. От администрацията са представени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология и
Протокол № 3-6-17/ 06.07.2019 г. от
проверка на стационарна видео-радарната система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, тип „TFR-1M“
с № от ДР
4835, от които се установява, че видео-радарната
система е одобрен тип средство за измерване, преминало
метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното
нарушение. При установена изправност на техническото средство, няма основание
да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.
Неоснователни са доводите за липса на обозначаване на пътния
участък в който се реализира контрол за скорост с АТС, съгласно изискването на Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., чрез
поставяне на пътен знак Е-24. Всъщност между страните не е било спорно, че
контролът се осъществява в участък, в който с пътен знак В-26, за автомобилите
движещи се в посока гр. Бяла е въведено ограничение в скоростта 60 км/ч. Освен
това с измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП е регламентирано задължението на определените от министъра
на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи. С ДВ бр. 54/2017 г. в сила от 09.07.2017 г. е отменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е отпаднало и
изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо средство.
Същевременно с ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7
от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата на МВР, който предвиждаше задължението местата за контрол
с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се
обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното издаване на електронен фиш в случая, след
изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на
използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи
и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на
задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и чл. 8 от
Наредбата.
В
този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на
скоростта - мобилна система за видеоконтрол TFR1-М № 565, към датата на
нарушението – 23.01.2018 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно
е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното от него нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
По същество извършеното от касатора деяние е
безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените и
сигнализирани с пътен знак стойности. В случая става въпрос за движение в пътен
участък извън населено място, за който с пътен знак В-26 е установено ограничение в скоростта 60 км/час. Извършена
е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, при което не обосновава приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Като се е
произнесъл в този смисъл и е потвърдил
електронния фиш, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на закона.
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение не страда от визираните в жалбата на Д.П.Й.
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в Решение № 339 от 12.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 1013 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.