№ 22
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600976 по описа за 2022 година
образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – София и жалба на адвокат
К. Г. – САК, защитник на подсъдимия М. П. Б., срещу присъда № 7/30.03.2022 г.,
постановена по нохд № 16/2019. по описа на Софийски окръжен съд
С обжалваната присъда състав на Софийски окръжен съд е признал подсъдимия М. П. Б., с
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.10.2013 год., около 21,44 часа, на
третокласен път № 801 от републиканската пътна мрежа, при разклона за махала
„Драгиовци“ - участък на километър 4+600 метра, землището на с. Вакарел, обл. Софийска,
в съучастие като съизвършител с В. С. О., при управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „ЗИЛ“, модел „131“, с per. № ***, с посока на движение от с.
Белица към с. Вакарел, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: С
поведението си не трябва да създава опасности...и да причинява имуществени вреди“, като
умишлено е причинил значителни имуществени вреди на лек автомобил марка „Мини
Купър“, модел „С“, с per. № ***, собственост на „Файненшъл Консулт“ ООД - гр. София, на
стойност 94 500 (деветдесет и четири хиляди и петстотин) лева, поради което на основание
1
чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
го е осъдил на 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 304 НПК го е
оправдал по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с М. Ц. Й. като
помагач.
На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 342, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7, пр. 2 НК съдът е наложил на подсъдимия Б.
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от две
години.
С присъдата съдът е признал за НЕВИНЕН подсъдимия М. Ц. Й., с ЕГН **********, в това,
че на 03.10.2013 год., около 21,44 часа, на третокласен път № 801 от републиканската пътна
мрежа, при разклона за махала „Драгиовци“ - участък на километър 4+600 метра, землището
на с. Вакарел, обл. Софийска, в съучастие с М. П. Б. и В. С. О. - извършители, които в
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП умишлено причинили значителни имуществени вреди на
лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „С“, с per. № ***, собственост на „Файненшъл
Консулт“ ООД - гр. София, на стойност 94 500 (деветдесет и четири хиляди и петстотин)
лева, подпомагайки ги като помагач, да е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП: чл. 94, ал. 2 ЗДвП - „За паркиране извън населени места пътните
превозни средства се спират извън пътното платно за движение. Паркирането на платното за
движение е забранено.“, като паркирал в лентата за движение на третокласен път № 801 от
с. Вакарел към с. Белица лек автомобил марка „Мини Купър“, модел „С“, с per. № ***,
собственост на „Файненшъл Консулт“ ООД - гр. София и на основание чл. 304 НПК го е
оправдал по обвинението за престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр.
чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Б. да заплати по сметка на
ОД на МВР - гр. София направените на досъдебното производство разноски в размер на
699,80 /шестстотин и деветдесет и девет лв. и 80 ст./ лева, а по сметка на Софийския
окръжен съд сумата в размер на 466,80 /четиристотин и шестдесет и шест лева и 80 ст./ лв.
Срещу така постановената присъда са постъпили протест и въззивна жалба от защитата на
подсъдимия Б., с допълнение към тях, в които се излагат доводи за нейната
незаконосъобразност и необоснованост както в осъдителната, така и в оправдателната й
част, както и за явна несправедливост на наложеното наказание на Б..
В протеста се излагат доводи, че присъдата е неправилна и като такава на основание чл. 334,
т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК следва да бъде изменена по отношение на подсъдимия М.
П. Б., а по отношение на подсъдимия М. Ц. Й. да бъде отменена на основание чл. 334, т. 2,
вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като на двамата подсъдими да бъдат наложени наказания, така
както са поискани от прокурора пред първоинстанционния съд.
В допълнителните изложения към протеста прокурорът счита, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност водят до единствения
2
категоричен извод, че подсъдимите М. П. Б. и М. Ц. Й. са извършили престъплението, за
което им е повдигнатото и предявено обвинение. Въпросните доказателства прокурорът е
счел, че се съдържат в показанията на свидетелите И. О. Д., И. Г. Ш., П. Ч. К. и в
обясненията на подсъдимия М. Ц. Й.. Свидетелят И. О. Д. пред съдебния състав описал
обстоятелствено както извършените от подсъдимия Б. действия на инкриминираната дата,
свързани с причиняването на щети по процесния лек автомобил, марка “Мини Купър”, така
и поведението на другия подсъдим М. Ц. Й.. Той е лицето, което е закарало и паркирало
лекия автомобил „Мини Купър“ на третокласния път № 801 от републиканската пътна
мрежа, при разклона за махала „Драгиовци“, и е извършил това, тъй като имал уговорка с В.
С. О. да бъде увредено посоченото моторно превозно средство. Първоинстанционният съд
не приел това да е извършено по предварителна уговорка с О., а приел, че той е сторил това
след проведен между тях телефонен разговор. Въпреки че прокурорът приема, че по делото
не се съдържат преки доказателствени източници, сочещи за съществуващо познанство
между подсъдимия Й. и О. преди инкриминираната дата, той счита, че са налице косвени
доказателства, които обосновават такъв извод. На първо място Й. бил лицето, което по
повод сключен граждански договор от дата 24.07.2013 г. с „Файненшъл консулт“ ООД е
взело лекия автомобил „Мини Купър”. На второ място, нямало налични доказателства за
извършвана друга рекламна дейност с този лек автомобил Й., освен на 03.10.2013 г.. На
трето място, закарването на посочения автомобил от Й. до третокласния път в землището на
село Вакарел, без същия да е имал предварителна уговорка с О., а едва след негово
позвъняване по телефон, прокурорът приема за житейски неправдоподобно, тъй като
извършването на такава дейност изисквало познаването на възложителя и постигането на
съответни договорености относно вида рекламна дейност, времевия период и начин на
заплащане, имайки предвид, че О. не се представил пред него като представител на
„Файненшъл консулт“ ООД. В тази връзка Й. в обясненията си пред съда не посочил
лицето, което му се обадило за придвижване до град Панагюрище с цел рекламна дейност, а
впоследствие разбрал, че това е лицето В. С. О., който не бил и служител от „Файненшъл
консулт“ ООД. Прокурорът счита, че в случая обясненията на подсъдимия Й. следвало да се
ценят като средство за защита. Не можело да бъдат приети за достоверни и обясненията му в
частта досежно отказа да напусне района, където е бил паркирал управлявания от него
автомобил, поради отправени вербални закани спрямо неговата личност и семейството му.
Това било така, тъй като той по никакъв начин не демонстрирал с поведението си при
идването на свидетелите Д., Ш. и К., че е бил заплашван от О., а при идването на
свидетелите - полицейски служители при РУ-Ихтиман М. и А. по никакъв начин не показал,
че е бил обект на физическо или психическо насилие.
Досежно определеното от съда на подсъдимия Б. наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 6/шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 3/три/ години, и
досежно наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2/две/ години,
прокурорът счита, че същите се явяват явно занижени. С така определеното наказание
според прокурора не биха могли да бъдат постигнати целите, визираните в чл. 36 от НК - да
се поправи и превъзпита осъдения, да се въздейства предупредително върху него и да се
3
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Счита
още, че наложеното наказание е явно несправедливо и не е съобразено със степента на
обществена опасност на деянието, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване
от свобода“ от една до десет години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК.
При определяне размера на иначе правилно индивидуализираното по вид наказание
„лишаване от свобода“, следвало да се отчете високата степен на обществена опасност както
на извършеното престъпление, така и на самия извършител. По делото били установени
множество отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия Б. обстоятелства, а
именно - упоритостта, намерила израз в предварително създадените съвместно с О. условия,
време, място, начин и средства за реализиране на престъплението, в това число неколкратно
нанесени удари с управлявания от него товарен автомобил марка „ЗИЛ“ на лекия автомобил
„Мини Купър“; незачитане на установените в страната правила за движение по пътищата;
липсата на чувство за поправимост, въпреки изтърпяното от него наказание „пробация“,
наложено му с предходна присъда за извършено престъпление по транспорта, липсата на
положителни характеристични данни за Б., който можело да бъде определен като личност,
отричаща определените в страната норми на поведение и установен правов ред. Тези
отегчаващи обстоятелства, съпоставими с изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства от съда - добросъвестно процесуално поведение в двете фази на
наказателното производство, чисто съдебно минало, продължителност на наказателното
производство и трудова ангажираност, не биха могли според прокурора да обусловят извод
за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК за подсъдимия Б.. Така посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието лишаване от свобода
прокурорът не споделя като такива, тъй като Б., към датата на престъплението, за което е
бил привлечен към наказателна отговорност по настоящото наказателно производство, е бил
осъждан по НОХД № 22/2011 г. по описа на РС- Ихтиман на „Пробация“, със пробационни
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 343г от НК му е било
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6/шест/ месеца, по
делото нямало данни Б. да се е намирал в трудови правоотношения с конкретен работодател,
а що се касаело за добросъвестно процесуално поведение в двете фази на наказателния
процес, то такова се дължало от всяко едно лице, привлечено към наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното прокурорът счита, че не само наложеното наказание „лишаване от
свобода“ е значително под най-ниския предел, а и определеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. При определяне последното съдът в мотивите си не взел предвид
предишно осъждане на Б., във връзка с което му е било наложено наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, което не е допринесло същият да спазва
установените в страната правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и
ППЗДВП, както и да има такова поведение при управляване на МПС, с което както да не
застрашава останалите участници по пътищата, така и да не уврежда ППС. Подсъдимият
можел да бъде определен като личност, която проявява трайна нагласа към нарушаване на
правилата за движение. Това обуславяло Б. да бъде лишен от право да управлява МПС за по-
дълъг срок от време.
4
Ето защо прокурорът намира, че така постановената присъда е неправилна и в противоречие
със събраните доказателства, като в този смисъл и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал. 2,
т. 1 от НПК счита, че следвало да бъде изменена по отношение на подсъдимия М. П. Б., а по
отношение на подсъдимия М. Ц. Й. да бъде отменена на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК, като на двамата подсъдими бъдат наложени наказания, каквито са били
поискани от прокурора пред първата инстанция - наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години за Б. и
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години за Й..
В жалбата на подсъдимия Б. се прави искане присъдата да бъде отменена в осъдителната й
част, тъй като била постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се да бъде произнесена нова
присъда, с която подсъдимият Б. да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е
предаден на съд. Защитата счита, че по делото не се доказало деяние на Б., което да е
свързано с управление на МПС в процесния период. Анализът на доказателствата, направен
от първостепенния съд, не бил задълбочен, не отговарял на изискванията на НПК, както и
не държал сметка за недостоверността на част от свидетелски показания – на полицейските
служители, както и на заинтересоваността на свидетел, който ако би казал истината, би
набедил себе си в престъпление. Не бил направен задълбочен и безпристрастен анализ на
противоречията между писмените доказателства и гласните такива, което пряко влияело
както на процесуалната неизрядност на произнесения съдебен акт, така и на грешното
приложение на материалния закон. По делото не било изяснено дали процесния товарен
автомобил, за който имало налични доказателства, че е управляван от свидетел по делото, а
не от Б., е бил застрахован и дали по повод на процесното ПТП са получавани суми и от
кого. Подценено било и изричното заявление на този свидетел, че за идването му на място и
стореното ПТП, му била заплатена сума.
Недопустимо било в наказателното производство да се постанови осъдителен съдебен акт
само на версия, която прави възможно наказателното обвинение. Законът все пак изисквал
обвинението да е доказано по безспорен и безсъмнен начин и всяка друга версия да бъде
внимателно обсъдена и напълно елиминирана. В хода на производството били допуснати
съществени процесуални нарушения, в това число и допускане на разглеждане на делото в
съдебна фаза при неяснота на обвинението и алтернативности, които нито правно, нито
фактически били допустими. С постановяване на осъдителен съдебен акт по отношение на
М. Б. защитата счита, че и материалният закон бил нарушен - липсвали доказателства за
негово конкретно и то съставомерно деяние, както предмет и размер на вреди, а и твърдения
за съучастие по настоящото дело били необосновани и неправилни.
По отношение на протеста и допълнителните аргументи към него се счита, че същият не
следва да бъде уважаван, без да се излагат доводи и съображения.
В съдебно заседание жалбата и протестът като цяло се поддържат на същите основания и се
правят същите искания. В пледоарията си адвокат Г. прави допълнителни възражения, че
5
делото било скалъпено на базата на факти и обстоятелства, свързани с територията на
Районна прокуратура – Ихтиман, че били замесени държавни служители от Ихтиман, че
полицейските служители били съученици на И. Д. и в съдебната фаза променяли
показанията си, че не било изяснено чия собственост е товарния автомобил, че Д. бил
предубеден и изнудвал за пари родителите на Б. и че документите за регистрация на лекия
автомобил „Мини Купър“ били неизрядни и такава кола на практика нямало. Претенциите
за увеличаване на наказанието и отмяна на условното осъждане били голословни, а
съдебното минало на Б. не можело да влияе на претенцията за по-тежко наказание.
Съдът, като прецени изложените в жалбата и протеста, както и в депозираните
допълнителни изложения към тях, доводи и съображения, и като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 24.07.2013 г., в гр. София, подсъдимият Й. сключил граждански договор с „Файненшъл
Консулт“ ООД, с ЕИК *********, представлявано от свидетеля П. Ц. Х., в качеството му на
пълномощник. Според сключения договор на подсъдимия Й. се предоставяло управлението
на лек автомобил, марка „Мини Купър“ (тип лимузина, с дължина 5,8 м), модел „С“, per. №
***, собственост на дружеството, за извършване на луксозни транспортни услуги като част
от търговската дейност на дружеството. За този автомобил собственикът бил сключил
договор за застраховка „Автокаско“ със ЗК „Олимпик - клон България“, с начална дата на
срока на застрахователно покритие 19.09.2013 г.. Подсъдимият Й. бил научил за
предлаганата работна позиция като шофьор от обява в интернет.
До 03.10.2013 г. автомобилът не бил наеман от клиенти на дружеството „Файненшъл
Консулт“ ООД и дотогава подсъдимият Й. не бил управлявал автомобила.
На 03.10.2013 г. с Й. по телефона се свързало неустановено по делото лице - мъж (вероятно
В. О. - от обясненията на подсъдимия Й. в с.з., л. 47, т. 2), който му казал, че следва да
придвижи л.а. „Мини Купър“ до гр. Панагюрище с цел рекламиране услугите, които
дружеството предлага. При повторно обаждане по телефона подъдимият Й. получил
указания да се придвижи от гр. София към гр. Панагюрище по третокласен път № 801 и да
не се движи по магистралата (АМ „Тракия“).
По-рано подсъдимият М. Б. бил увещан от В. О. да осъществи пътен инцидент с
горепосочения л.а. „Мини Купър“. В изпълнение на това подсъдимият Б. се срещнал в с.
Лесново със свидетеля Д., който във връзка с професионалната си дейност в сферата на
дърводобива управлявал товарен автомобил марка „ЗИЛ“ модел „131“, с per. № ***.
Подсъдимият Б. поискал от него да му предостави товарния автомобил, като му казал и с
каква цел го иска - за осъществяване на ПТП с друг автомобил. Първоначално свидетелят Д.
не се съгласил, въпреки че бил уверяван от подсъдимият Б., че няма да се наложи той да
управлява автомобила, нито ще бъде нарочен за виновен в извършване на плануваното ПТП,
а единствено ще получи парична сума в размер на 1000 лв..
На 03.10.2013 г. подсъдимият Б. отново се свързал със свидетеля Д. и го посетил в с. ***,
6
отново започнал да го уговаря в осъществяване на ПТП и Д. се съгласил. Б. му обяснил
какво трябва да направи и му казал същата вечер да закара своя товарен автомобил на
бензиностанцията, намираща се на третокласен път №801 в района на с. Вакарел.
Свидетелят П. К. на свой ред имал уговорка с В. О. същата вечер (03.10.2013 г.), след 21 ч.,
да се срещнат при разклона за махала „Драгиовци“ по третокласен път № 801 с
управлявания от него л.а. марка „Мазда“, модел „323“, с австрийски per. № ***.
В изпълнение на възложеното привечер на 03.10.2013 г. подсъдимият Й. отишъл до
паркинга, където се съхранявал л.а. „Мини Купър“, който се намирал на Околовръстното
шосе на град София, в района на кв. Бояна. Подсъдимият Й. взел автомобила и потеглил с
него към гр. Панагюрище съгласно получените указания, като се придвижвал по
третокласен път № 801. Докато се движел по пътя в посока гр. Панагюрище, изкачвайки
баир, подсъдимият Й. получил следващо телефонно обаждане, с което му било указано да
спре на разклона за махала „Драгиовци“, където ще го чака л.а. марка „Мерцедес“, модел
„МЛ“ (джип).
Междувременно свидетелят Д., около 20 ч., потеглил със своя товарен автомобил „ЗИЛ“ към
с. Вакарел, придружен от свой приятел - свидетелят Ш.. Пристигнал в района около
бензиностанцията и спрял в близост до нея. Покрай тях преминал л.а. „Мини Купър“,
управляван от подсъдимият Й., движейки по третокласен път № 801 в посока към гр.
Панагюрище.
Придвижвайки се по третокласен път № 801, Й. достигнал кръстовището с разклона за
махала „Драгиовци“, спрял л.а. „Мини Купър“ (в посока гр. Панагюрище) в дясната част на
платното за движение и слязъл от него. Там бил В. О. с управляван от него л.а. „Мерцедес
МЛ“, също спрян на мястото.
На мястото пристигнали свидетелят П. К. с управлявания от него л.а. марка „Мазда“ и
подсъдимият Б. със своя л.а. „Рено“. Б. се обадил по телефон на Д. и му казал да тръгне към
тях с товарния си автомобил „ЗИЛ“.
Междувременно В. О. се качил в л.а. „Мазда“ (на свид. К.), привел го в движение с около 20
км/ч. и насочвайки го към задната дясна част на паркирания л.а. „Мини Купър“, го ударил.
Ударът бил реализиран с предната лява част на л.а. „Мазда“ и попаднал в областта на двата
задни моста на л.а. „Мини Купър“.
През това време Д., придружен от свидетелят Ш., потеглил от бензиностанцията с товарния
автомобил и достигнал до разклона за махала „Драгиовци“, където заварил ударените
помежду си л.а. „Мазда“ и л.а. „Мини Купър“.
Б. отишъл при свидетеля Д. и се качил на шофьорското място в товарния автомобил.
Подкарал го по посока към разклона за с. Белица и гр. Панагюрище, някъде по пътя обърнал
в обратна посока, върнал се на разклона за махала „Драгиовци“ (вече движейки се в посока
от гр. Панагюрище към с. Вакарел) и със скорост до около 40 км/ч. с предната лява част на
товарния автомобил ударил л.а. „Мини Купър“ в дясната средна колонка и в централната му
част (последователността на ударите не може да бъде уточнена). След това върнал назад
7
товарния автомобил, като през това време л.а. „Мини Купър“ бил изместен от В. О.. Б.,
управлявайки товарния автомобил, ударил втори път лекия автомобил, при което гумите на
лекия автомобил оставили следи по пътната настилка.
В. О. преценил, че това не е достатъчно и казал на Б. да удари лекия автомобил още веднъж.
За целта О. изместил лекия автомобил „Мини Купър“ по отношение оста на пътя, като
установил предната му част в лентата за насрещно движение и тогава Б., управлявайки
товарния автомобил, за трети път ударил л.а. „Мини Купър“.
За да изглежда по-достоверна ситуацията, някой измежду присъстващите, най-вероятно В.
О., отишъл при Й. и натъркал лицето му с шкурка, въпреки изразеното от него несъгласие.
Б. отворил ръчно въздушните възглавници на л.а. „Мини Купър“, тъй като същите не се
били задействали при ударите (това обстоятелство е обяснимо с величината на скоростта на
движение на товарния автомобил при ударите между него и лекия автомобил - не по-висока
от 40 км/ч., тъй като при такава скорост предните въздушни възглавници на лекия
автомобил не се отварят - л. 153, т. 1 от ДП от ДКФАТТЕ).
След като приключили с действията си по реализиране на ПТП, подсъдимите Б. и О. дали
указания на Й., свидетеля Д. и свидетеля К. какво да разкажат пред полицейските служители
за случилото се ПТП, като указанията били в насока, че настъпилите удари са следствие от
ПТП с участието на трите автомобила - л.а. Мини Купър, т.а. ЗИЛ и л.а. Мазда.
В изпълнение на дадените му указания, към 21.44 ч. свидетелят П. К. се обадил на телефон
„112“ и съобщил, че е реализирано ПТП на упоменатото място. Подаденият сигнал бил
предаден от ГД „НС 112“ в дежурната част на РУ - Ихтиман в 21.50 ч. На
местопроизшествието били изпратени полицейски служители - свидетелите А. М. и К. А..
Според указанията, дадени им от О. и от Б., свидетелите К. и Д., и подсъдимият Й.
представили пред полицейските служители сложилата се на пътя ситуация като обичайно
ПТП, а не като резултат от целенасочено предприети удари от страна на О. и Б., докато л.а.
„Мини Купър“ е бил в покой, каквото се случило в действителност.
Полицейските служители изискали от Й., свидетеля К. и свидетеля Д. да изготвят
декларации за ПТП, след което М. съставил два протокола за ПТП № 1423876 и № 1424000
и АУАН № 654 на свидетеля К.. В двата протокола било описано пътнотранспортното
произшествие между л.а. Мазда, л.а. Мини Купър и т.а. ЗИЛ, като М. отразил механизма на
ПТП въз основа на разказаното му от присъстващите и вписал като участници в
произшествието съответно свидетелите К. и Д. и подсъдимия Й.. Протоколите и актът били
съставени в района на бензиностанцията в с. Вакарел.
На място пристигнали и представители на застрахователна компания „Олимпик“, които
заснели разположението на трите МПС, участвали в произшествието (снимки, приложени с
писмо с изх. №2873/12.08.2014 г. - л. 10, т. 2 от ДП, заснети от служители на ЗК „Олимпик“
и възпроизведени на магнитен носител).
На по-късен етап пристигнал екип на „Пътна помощ“, който транспортирал л.а. „Мини
Купър“, а л.а. „Мазда“ бил транспортиран от Б. с колесар.
8
Заснетият снимков материал при извършения оглед на автомобилите от експертите на ЗК
„Олимпик“ е възпроизведен в допълнителната комплексна физико-автотехническа и
трасологическа експертиза /КФАТТЕ - л. 146 и сл., т. 1 от ДП/, също и в предхождащата я
КФАТТЕ /л. 129-140, т. 1 от ДП/ и е ползван от експертите за установяване на деформациите
и повредите по автомобилите, настъпили в резултат на описаното произшествие.
По този начин са установени видими деформации по лек автомобил „Мини Купър“ в
областта на двата му задни моста и между двете странични врати, и в предната част на
автомобила, където е установена следа, оставена от основен удар по автомобила,
разположена в дясна предна странична част, при което видимо силно са деформирани
преден капак на двигателя, преден десен калник, предна маска, преден мост и окачването на
предно дясно колело, счупено панорамно стъкло; счупено стъкло на предна дясна врата и
стъкло на средна дясна колона; счупени ляв и десен фар; деформиран заден десен калник;
деформирани охладителен радиатор на двигателя и климатика. Деформациите по лек
автомобил „Мазда“ са установени по преден ляв край на преден капак над двигателя, леко
деформиран преден ляв калник, счупен ляв край на предна броня, счупен ляв фар. По т.а
„ЗИЛ“ е установена деформирана лява част на предна броня, леко деформиран преден ляв
калник. Освен това от снимковите материали, направени на местопроизшествието, били
видни и оставени по пътната настилка следи от протриване на автомобилни гуми, предмет
на анализ от посочените по-горе експертизи.
Експертите, позовавайки се на данни по делото относно морфологията и локализацията на
деформациите по автомобилите, участвали в произшествието, и наличните трасологични
следи, очертали механизма на произшествието по следния начин:
Първият удар е осъществен между л.а. „Мазда“ и л.а. „Мини Купър“, като л.а. „Мазда“ с
предната си лява част е ударил л.а. „Мини Купър“ в областта на заден десен калник, задните
два моста, като в този момент л.а. „Мини Купър“ е бил в покой, неподвижен. Отречена е по
експертен път възможността този удар да е настъпил при предприета маневра завой от л.а.
„Мазда“ и движещ се л.а. „Мини Купър“. Тази версия се опровергава от обективните данни
относно локализацията на деформациите и повредите по автомобилите, резултат от
първоначалния удар, които сочат, че л.а. „Мини Купър“ не се е движел в момента на удара,
респективно в него не е имало водач; Установява се, че л.а. „Мини Купър“ е бил изместван
между ударите, причинени от товарния автомобил, което се потвърждавало и от показанията
на свидетелите Д. и Ш.. От друга страна това изместване на автомобила е пречка по
експертен път да се обоснове категоричен извод къде върху пътното платно в конкретния
пътен участък Й. първоначално е спрял автомобила „Мини Купър“, т.е. обясненията на Й. в
тази насока не могат да бъдат потвърдени чрез експертно изследване и същевременно не се
опровергават в тази им част, а именно, че е спрял максимално вдясно върху платното за
движение, но не и извън него, тъй като автомобилът е голям и не е могъл да спре встрани от
платното за движение.
След удара между л.а. „Мини Купър“ и л.а. „Мазда“ са реализирани още най-малко два
удара с т.а. „ЗИЛ“ върху л.а. „Мини Купър“, довели до повреди в предната част на л.а.
9
„Мини Купър“, както и в областта на дясната му средна колонка, без обективна възможност
да се установи последователността им (с оглед мястото на поражение върху лекия
автомобил), като отчитайки данните от експертизата, според които е най-вероятно ударите
да са били три, и свидетелските показания на Д. и Ш., съдът е приел, че са реализирани поне
три удара: при първия удар между л.а. „Мини Купър“ и т.а. „ЗИЛ“ лекият автомобил е бил
разположен диагонално на пътя с предната част наляво, по посоката на движението (към гр.
Панагюрище), а ударът е попаднал в дясната му средна колонка, после лекият автомобил е
бил изместван още два пъти спрямо оста на пътя и в неподвижно състояние, без да е имало
водач в него, е удрян челно от товарния автомобил, като е оставил следи от протриване на
гуми върху пътното платно.
Пред ЗК „Олимпик“ била заведена щета с № 1320011207000022, по която било определено
обезщетение на стойност 76 000 лв., като след прихващане на дължими вноски по договор за
застраховка „Автокаско“ на 14.12.2013 г. била изплатена сумата от 73 395, 32 лв. на
собственика на л.а. „Мини Купър“ - „Файненшъл Консулт“ ООД.
От заключението на допълнителната повторна съдебно-оценителна експертиза, назначена
по делото /л.257-262, т.2 от н.д/, се установява стойността на л.а. „Мини Купър“ с per. №
***, която възлиза на 94 500 лв. към датата на процесното деяние.
По повод възражението на защитника на подсъдимия Й. съдът е отбелязал, че въпросът за
движението на паричните суми във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение за
л.а. „Мини Купър“ по сключената застраховка „Автокаско“ стои извън предмета на
доказване, очертан с обвинителния акт, който се отнася до умишлено причиняване на
значителни имуществени вреди при управляване на МПС и в резултат на нарушаване на
правилата за движение.
На *** г. В. О. починал.
Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ
на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически положения и
в съответствие с изискванията на материалния закон е формирал заключение за престъпна
съставомерност на деянието на подсъдимия Б. по чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а по отношение обвинението, предявено на подсъдимия Й. за
престъпление по чл. 342, ал. 3, пр. 3, б. „а“, вр. ал. 1, пр. 3, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК,
съдът е приел, че същото е недоказано и го е оправдал.
В резултат на проведеното от окръжния съд съдебно дирене по делото, въззивният състав
счита, че извън предмета на доказване не е останал неизяснен нито един факт или
обстоятелство и че липсва основание да се приемат нови фактически положения или
различни от приетите за установени от първостепенния съд.
Първостепенният съд е направил необходимата проверка на доказателствената съвкупност и
е извършил съответния анализ на доказателствената стойност на отделните факти.
Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си
изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които настоящият
10
състав споделя като правилни. Извършвайки необходимата проверка на доказателствената
съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК, първоинстанционният съд е
направил съответната преценка и анализ на доказателствената стойност на отделните факти.
Изследвайки същите обективно, всестранно и пълно настоящият състав намира, че той е дал
адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание и е изградил
правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт,
който се явява обоснован и законосъобразен. Приетите за установени фактически
положения, свързани с времето, начина, мястото и авторството на извършване на деянието
от страна на подсъдимия Б., в условията на съучастие като съизвършители с подсъдимия В.
О., очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация, са
в съответствие с доказателствата по делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги
възприема изцяло. Установените фактически положения, изключващи авторство на
подсъдимия Й. в инкриминираното деяние, също намират подкрепа в доказателствената
съвкупност, което въззивната инстанция също споделя. Макар и пестеливо, първостепенният
съд е направил анализ на доказателствата в тази насока и обосновани се явяват
съображенията му за липсата на субективни представи в подсъдимия Й. за плануваното и
организирано от О. и Б. ПТП и че придвижвайки лекия автомобил „Мини Купър“ до
мястото на инцидента, ще ги подпомогне в престъпната им дейност. Ето защо настоящият
състав не споделя доводите на прокурора, изложени в съдебно заседание, че в тази част
съдебният акт страда от липса на мотиви. С оглед на гореизложеното неоснователни се
явяват и възраженията на защитата на подсъдимия Б., че първоинстанционният съд не бил
анализирал задълбочено, всестранно и пълно доказателствения материал, както и че не били
обсъдени противоречията между писмените и гласните доказателства, което пряко влияело
както на процесуалната неизрядност на произнесения съдебен акт, така и на грешното
приложение на материалния закон.
Следва да се оставят без уважение и възраженията на защитата, че не било доказано по
безспорен и категоричен начин извършването на деянието от подсъдимия Б., обективирано в
управлението на товарния автомобил и причинените с него увреждащи удари на лекия
автомобил. Въззивната инстанция намира, че направените от първоинстанционния съд
фактически и правни изводи досежно виновността на подсъдимия Б. в извършеното от него
деяние в съучастие като съизвършител с О. са законосъобразни и обосновани. В подкрепа на
това заключение е цялата доказателствена съвкупност, събрана и проверена по делото при
спазване на процесуалните правила за това. Първоинстанционният съд е приложил
хронологичен подход при анализа на доказателствата в тяхната съвкупност, като е приел, че
като цяло кредитираните свидетелски показания кореспондират напълно помежду си
относно обстоятелствата за време, място и обстановка, при които е извършено деянието.
Като място на произшествието несъмнено е бил приет третокласен път № 801, в района на
километър 4,600, при кръстовището с черен път, водещ до махала „Драгиовци“. За време на
деянието е прието 21.44 ч., час, съвпадащ с момента, в който е било получено обаждане до
ГД „НС 112“ на 03.10.2013 г.. Относно обстоятелствата за време и място първостепенният
съд е кредитирал свидетелските показания на трима от свидетелите/П. К., И. Д. и И. Ш./,
11
които ще бъдат обсъдени по-долу в мотивите, както и данните в тази насока от официалните
документи - АУАН и протоколи за ПТП, съставени от пристигналите на
местопроизшествието служители на МВР. Правилно основният съд е изключил като
източник на доказателства в тази насока съдържанието на тези документи в частта относно
обстоятелствата, касаещи начина на реализиране на произшествието, тъй като отразената в
тях обстановка е била представената по нереален начин от заявилите участие в ПТП лица, с
цел прикриване на извършеното престъпление. Настоящата инстанция не споделя
възраженията на защитата на подсъдимия Б., че полицейските служители са били
съпричастни към случилото се и че на същите са им били известни действителните факти и
обстоятелства, свързани с инцидента. Правилно съдът е приел, че от гледна точка на реалния
механизъм на ПТП, полицейските служители А. и М., пристигнали на
местопроизшествието, не допринасят за изясняване на свързаните с него факти и
обстоятелствата, поради което техните показания не са били кредитирани в тази им част. Те
са изготвили изискуемите по закон документи за ПТП, като са сторили това съобразно
обстановката и разположението на МПС, които те са заварили на местопроизшествието и
въз основа на декларираните сведения от водачите за случилото се. Липсват данни и
представителите на застрахователна компания „Олимпик“, които заснели разположението
на трите МПС, участвали в произшествието, също първоначално да са изразили съмнения за
друг механизъм на произшествието. В този ред на мисли следва да се оставят и без
необходимото внимание изложените в съдебното заседание възражения на защитата на
подсъдимия Б., че делото било скалъпено на базата на факти и обстоятелства, свързани с
територията на Районна прокуратура – Ихтиман и че във всичко, което се случвало, били
замесени служители на полицията и прокуратурата от Ихтиман. Поради липсата на каквито
и да било данни по делото, установяващи едно такова твърдение, настоящият състав намира
същото за необосновано и несъстоятелно.
Анализирайки събраните по делото доказателствени източници, правилно първостепенният
съд е приел, че в конкретния случай основно доказателствено значение имат показанията на
свидетелите П. К., И. Д. и И. Ш., обясненията на подсъдимия Й. и заключението на
допълнителната комплексна физико-автотехническа и трасологическа експертиза /КФАТТЕ
на л. 146 и сл., т. 1 от ДП/, и предхождащата я КФАТТЕ /л. 129-140, т. 1 от ДП/. Въпросните
свидетели, като очевидци, са възприели лично и непосредствено действията на подсъдимите
Б. и О., обективиращи нарушаване на правилата за движение по пътищата и причиняване на
съставомерните вреди по л.а. „Мини Купър“. Съдът е подходил изключително внимателно
към показанията на тримата посочени свидетели, съпоставяйки твърденията им както
помежду им, така и с останалите доказателствени източници. Определено показанията на
посочените трима свидетели имат подчертана доказателствена стойност, което е било
прието и от първостепенния съд, съобразявайки обстоятелството, че и тримата са били
преки очевидци на случилото се. Давайки вяра на показанията им, съдът е извел обосновани
изводи досежно действителния механизъм на произшествието и обстоятелствата, при които
същото е настъпило. Съпоставяйки данните в показанията на свидетелите П. К., И. Д. и И.
12
Ш., съдът е констатирал, че същите се намират и в съответствие със заключенията на
физико-автотехническите и трасологически експертизи. Според заключението на
комплексната физико-автотехническа експертиза, изготвена от проф. дтн инж. В. И. А. и
инж. А. П. Д., вещите лица приемат, че въз основа на извършения анализ на обективните
данни - следите върху пътното платно, деформациите и разрушенията на процесните
автомобили и местата на установяването им след приключване на ударните процеси, някои
от тях не могат да са резултат от описаните от участвалите в ПТП обстоятелства лица,
отразени в съставените протоколи за ПТП. Видно от назначената и изготвена допълнителна
комплексна физико-автотехническа и трасологическа експертиза и от обясненията на
експертите в съдебно заседание, първият удар е бил между л.а.“Мини Купър“ и л.а. „Мазда
323“, след което са последвали три последователни удара между т.а.„Зил 131“ и л.а. „Мини
Купър“, като в момента на ударите л.а. „Мини Купър“ е бил в покой. Именно поради това и
поради ниската скорост на т.а. „Зил 131“ предните въздушни възглавници на л.а. „Мини
Купър“ не са се отворили и затова насила са били задействани.
Не на последно място съдът е кредитирал като източник на доказателства и приобщения по
делото снимков материал, приемайки го за напълно годен доказателствен източник за
фактите относно деформациите по автомобилите и оставените от тях трасологични следи по
платното за движение. За да го оцени като достоверен, първостепенният съд го е съпоставил
и сравнил с останалите обсъдени и приети по делото доказателства. Освен това като
допълнителен аргумент за доказателствената роля на снимковите материали правилно съдът
е приел, че те пресъздават разположението на автомобилите, които са били разставени на
мястото на инцидента именно в изпълнение замисъла на подсъдимите Б. и О., с цел да
пресъздадат случайно възникнало ПТП с участието на трите моторни превозни средства.
Същите не са били размествани след пристигането на полицейските служители на място,
поради което те пресъздават пътна обстановка, която обаче не отговаря на действително
случилите се събития и която е била имитирана с цел последните да бъдат прикрити.
Не на последно място показанията на тримата свидетели са в съответствие и със
обясненията на подсъдимия Й., дадени в съдебно заседание пред основния съд. Последният,
заедно със свидетеля К., са били очевидци на инкриминираното деяние от самото му начало
до неговия край. Споделеното от подсъдимия Й. в съдебно заседание пред основния съд,
различаващо се от твърденията му, дадени по време на досъдебното производство, които са
били продиктувани от страх за неговото здраве и живот, са в съответствие с показанията на
свидетеля К., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т.
2, пр. 2 НПК (л.л. 185-188 пред съдия, т. 2 от ДП и л. 101-102, т. 1 от ДП), потвърдени
изрично и допълнени от свидетеля след прочитането им в хода на съдебното следствие.
Показанията на Д., Ш. и К., както и обясненията на подсъдимия Й., съпоставени с
заключенията на автотехническите експертизи по делото, изключват по безспорен начин
инцидентния характер на произшествието. В този ред на мисли правилно съдът е споделил
и приел обясненията на Й. не толкова като средство за защита, а като източник на
доказателства, тъй като съобщените от него факти и обстоятелства не са били изолирани от
13
установената доказателствена съвкупност, а са били в съответствие с нея и подкрепени от
нея. Установените по съответния ред доказателства не опровергават твърденията на Й., че
той е научил за предлаганата позиция за шофьор на лимузината случайно от обява в
интернет. Липсват данни, които безспорно да установяват същият да е знаел за плануваното
ПТП и да е способствал осъществяването му, придвижвайки лекия автомобил „Мини
Купър“ до мястото на деянието и допринасяйки с действия си за неговото извършване. В
показанията си разпитаните свидетели не описват поведението на Й. като на човек, знаещ за
намеренията и целите на другите двама подсъдими и да е съпричастен към стореното от тях.
От вниманието на решаващия съд не е убягнало обстоятелството, че неговите обяснения
всъщност кореспондират с останалите кредитирани доказателствени източници,
включително и с показанията на разпитаните по делото служители на „Файненшъл Консулт“
ООД, които също по никакъв начин не подкрепят обвинителната теза за негова
съпричастност в извършване на инкриминираното деяние. Последните правилно са били
кредитирани от съда, доколкото касаят изясняването на въпроси, извън обстоятелствата по
механизма на ПТП, но от значение в настоящото производство относно търговската дейност
на „Файненшъл Консулт“ ООД, сключването на договора за рекламни услуги с подсъдимия
Й. и организацията на дейността му, свързана с управлението и ползването на моторните
превозни средства, собственост на дружеството. И настоящата инстанция намира, че
изхождащите от тях данни служат за разкриване на обстоятелства по отношение на
подсъдимия Й., свързани основно с неговата роля и участие във вземането и управлението
на процесния автомобил. И от показаният на свидетелите М., Х. и Г. не се установява по
безспорен и категоричен начин Й. да е знаел действителната цел на действията на
подсъдимия Б. и съучастника му О.. Установените по съответния ред обстоятелства по
делото налагат извода, че по-скоро той е действал, считайки че изпълнява задълженията си
по договора с „Файненшъл Консулт“ ООД и обективират изначална субективна
несъставомерност на тези действия, очертаващи липсата на субективни представи за
осъществяване на обективните признаци на вмененото му престъпление. Видно е, че от
сключването на договора това е било първото действие от негова страна във връзка с
извършване на договорената рекламна дейност и логично се налага извода, че той не е
разполагал с необходимия опит и практика, за да заподозре неправомерни и зловредни
помисли в телефонното обаждане. Установено е, че той е получил указания по телефона от
непознато за него лице да придвижи л.а. „Мини Купър“ по определен маршрут с рекламна
цел в изпълнение на сключения между него и „Файненшъл Консулт“ ООД договор, което
той и сторил като изпълнение на първа поръчка от сключването на договора. Той е бил
сравнително нов служител във фирмата, поради което е нормално да не е познавал
служителите й, а още по-обяснимо е обстоятелството, че до момента той не е получавал
поръчки и липсата на опит и практика му е попречило да заподозре неправомерни и
зловредни помисли в лицето, обадило му се по телефона. Именно тези обстоятелства са го
мотивирали да вземе автомобила и да го управлява до мястото на произшествието. И самият
прокурор в протеста е приел, че по делото не се съдържат преки доказателствени източници,
сочещи за съществуващо познанство между подсъдимия Й. и О. преди инкриминираната
14
дата. Видно от показанията на свидетелката Д. М. поръчките за наемането на автомобилите
се правели по телефона, което било обичайна практика във фирмата. Служителите на
фирмата потвърждават също така, че действително с автомобилите са се правели рекламни
обиколки в страната. Свидетелят П. Х. пък е категоричен, че без предварително
уведомяване на охраната на паркинга от служители на фирмата няма как да се предоставят
документите и ключовете на автомобила, за да бъде той взет и управляван. Следователно
вземането на автомобила от гаража, където същият е нощувал, не е било възможно, ако е
нямало зададена поръчка от офиса на фирмата и не е получена информация при охраната за
това. Звучат логично и обясненията на Й. в частта досежно отказа му да напусне района,
където е бил паркирал управлявания от него автомобил, поради отправени вербални закани
спрямо неговата личност и семейството му. Твърдението, че поведението на Й. на
инкриминираната дата е било в голяма степен повлияно от О. и Б., не е изолирано, а се
установява от показанията на присъствалите на инцидента свидетели, които потвърждават и
казаното от него, че са искали с шкурка да имитират наранявания по лицето му. Логично е и
обяснението на Й., че в първоначалния момент на разследването той е затаил истината
относно случилото се под страх за неговото здраве и живот, предизвикан от О. и Б. още по
време на инцидента.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че след увреждането на л.а. „Мини Купър“ Й.
реално е бил лишен от възможността да се отдалечи от мястото на инцидента, а досежно
оказаното му физическо въздействие налице са показанията на полицейския служител А.,
който потвърждава нараняванията по лицето на Й., които са му били причинени с шкурка.
Следователно, след като той реално не е бил в автомобила при нанасянето на ударите върху
него, няма как въпросните наранявания да са били причинени от произшествието.
Обстоятелствата по делото, установени чрез показанията на свидетелите-очевидци,
подкрепящи и обясненията на Й., сочат, че въпросните наранявания са били причинени на
последния именно принудително. Ето защо логично е с поведението си при идването на
свидетелите Д., Ш. и К., и на полицейски служители М. и А., той да не е показал, че е бил
обект на физическо или психическо насилие.
Първостепенния съд правилно е стигнал до извод, че обстоятелството, защо част от
свидетелите първоначално не са дали достоверни показания, а са сторили това години по-
късно пред съдебния състав, намира своето обяснение в проведеното разследване, което в
значителна степен е било едностранчиво и без необходимата задълбоченост, както и поради
това, че тези свидетели са били също съпричастни към събитията и в значителна степен
притеснени от неблагоприятното за тях развитие на случилото се по време на досъдебното
производство, поради което са имали мотив да спестят възможно най-голяма част от
информацията, която са имали.
Правилно първостепенният съд е приел, че установените по съответния процесуален ред
обстоятелства досежно дейността на подсъдимия Й. са дали достатъчно основание същият
да бъде оправдан по предявеното му обвинение, което се споделя и от въззивната инстанция.
И настоящият състав намира, че липсват по делото доказателства, даващи достатъчно
15
основание да се направи обоснован извод, че той съзнателно е участвал в извършването на
престъплението, подпомагайки двамата извършители - подсъдимия Б. и В. О. да инсценират
ПТП, при което да се причинят значителни вреди на л.а. „Мини Купър“. Не се установява
безспорно подсъдимият Й. да е имал изградени субективни представи за плануваното и
организираното от О. и Б. ПТП, както и че придвижвайки л.а. „Мини Купър“ до указаното
по телефона място, ще ги подпомогне да осъществят организирано от тях престъпление.
Предвид гореизложеното следва да се оставят без уважение възраженията в протеста, че по
делото били събрани достатъчно доказателства, които разгледани поотделно и в съвкупност
водели до категоричен извод, че подсъдимия М. Й. е извършил престъплението, за което му
е повдигнатото и предявено обвинение. Не следва да се уважи и възражението в съдебно
заседание, че поради пестеливо аргументиране първостепенният съд е допуснал
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви.
Относно действителния механизъм на произшествието съдът правилно е дал вяра на
допълнителната КФАТТЕ /л. 146 и сл., т. 1 от ДП/, вземайки предвид, че същата е била
извършена след анализ на обективни данни - следи по пътната настилка и установените
деформации по автомобилите. Чрез този доказателствен способ обосновано и с
необходимото ниво на компетентност са били изяснени релевантни обстоятелства,
безспорно опровергаващи версията за инцидентно настъпване на произшествието.
Настоящият състав, съобразявайки че заключението и на двете комплексни физико-
автотехнически и трасологически експертизи са в синхрон и в съответствие с показанията
на свидетелите очевидци, също намира, че следва да бъде кредитирано заключението им,
даващо основание да се приеме за доказан механизъм на произшествието, изключващ
инцидентност, а напротив – обективиращ предварителен замисъл от подсъдимия Б. и О. за
инсцениране на ПТП с цел причиняване вреди на лекия автомобил „Мини Купър“, водещи
до значителното му увреждане, изключило впоследствие ползването му и по
предназначение.
Не на последно място съдът е изградил вътрешното си убеждение, доверявайки се и на
заключението на изготвената допълнителна повторна съдебно-оценителна експертиза
/л.257-262, т.2 от съдебното дело/, от което се установява конкретно стойността на л.а.
„Мини Купър“ към момента на деянието, съобразен с всички особености на процесния
автомобил и конструктивните му изменения, които същият е претърпял. Съдът правилно е
кредитирал именно това експертно заключение, тъй като предходната съдебно-оценителна
експертиза не е взела предвид специфични особености на обекта на изследване, относими
към неговата действителна пазарна стойност. От вниманието на решаващия съд не е
убягнало обстоятелството, че процесният лек автомобил с оглед на своята преработена
конструкция, несъответстваща на фабричен автомобил от същата марка, е нормално да има
значително по-висока стойност спрямо екземпляр от същата марка и модел автомобил.
Поради изложеното съдът е кредитирал именно повторната допълнителна съдебно-
оценителна експертиза, оценяваща стойността на автомобила на 94 500 лв. към момента на
инкриминираното деяние като удовлетворяваща изискването за обективност и
16
обоснованост.
И настоящият съдебен състав намира, че следва да се остави без уважение възражението на
защитата на подсъдимия Б., че увредената вещ не съществува, тъй като не може да се
приеме за регистрирана като МПС. Безспорно е прието за установено, че въпреки
измененията в конструкцията на автомобила, л.а. „Мини Купър“ е бил регистриран като
МПС в Отдел „ПП“ при СДВР, видно от приобщените към делото документи, и е бил
надлежно воден на отчет. Следва да се отчете и обстоятелството, че в резултат на
причиненото увреждане и поради застраховката на автомобила като МПС е било изплатено
и необходимото обезщетение.
Обосновано съдът е приел, че е налице пряка причинно следствена връзка между виновното
поведение на подсъдимия Б., намерило израз в извършените от него нарушения на
правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и настъпилия вредоносен
резултат. Ето защо възраженията на защитата му тази насока следва да бъдат оставени без
уважение. Управлявайки товарния автомобил „ЗИЛ 131“, за което по делото са налице
достатъчно доказателства, той на три пъти е блъснал лекия автомобил „Мини Купър“,
докато същият е бил в покой, в резултат на което са настъпили значителни материални
вреди по него, поради което несъмнено обективираните целенасочени действия на
подсъдимия Б. са били насочени именно към причиняването на такъв резултат.
От субективна страна подсъдимият Б. е причинил вредоносния резултат при условията на
пряк умисъл, съзнавайки общественоопасния характер на деянието, предвиждайки неговите
общественоопасни последици и искайки настъпването им. Именно Б. е уговорил свидетеля
Д. да предостави товарния автомобил за инсцениране на ПТП, осъществявайки последващи
действия, свързани с предварителната подготовка за извършването на това деяние,
поддържайки връзка с този свидетел и координирайки наред с О. действията на останалите
участници в инсценирането на произшествието. Б. е извършил престъплението именно в
съучастие като съизвършител с О., като всеки един от двамата е взел участие в
осъществяване на изпълнителното деяние и при общност на умисъла за причиняване на
престъпния резултат - значителни имуществени вреди по отношение на един и същ предмет
на посегателство, като всеки от тях е съзнавал, че другият цели постиганото на същия
резултат.
Обосновано и правилно съобразно константната съдебна практика първостепенният съд е
приел, че причинените имуществени вреди са значителни, съобразявайки, че към датата на
деянието същите са в размер, многократно надхвърлящ стойността на 14 минимални
работни заплати.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира деянието на подсъдимия Б. с дадената
му квалификация за безспорно доказано, поради което следва да се остави без уважение
възражението на защитата му, че не било доказано, че той е управлявал товарния автомобил,
с който са били нанесени ударите по лекия автомобил и е сторил това, нарушавайки
правилата за движение.
17
Възраженията на защитата на подсъдимия Б., че по делото не било изяснено дали процесния
товарен автомобил е бил застрахован и дали е същият е бил собственост на Д., не следва да
бъдат обсъждани, тъй като настоящият състав намира, че касаят обстоятелства, ирелевантни
за основния факт от предмета на доказване в настоящото производство - причинени ли са
умишлено значителни имуществени вреди на процесния автомобил чрез друго МПС,
нарушавайки правилата за движение по пътищата, за което са налице достатъчно
доказателства и не е необходимо да бъде изяснено така твърдяното обстоятелство, което
няма значение за преценката по същество. Заявлението на свидетеля Д., че за идването му на
място и стореното ПТП му била заплатена сума, действително е било подминато при
осъществяване доказателствената дейност на първостепенния съд, но в случая това
обстоятелство не омаловажава престъпната дейност на подсъдимия Б., а напротив - също
доказва престъпния му замисъл, след като е дал на Д. определена парична сума и то именно
за осигуряването на товарния автомобил за осъществяване на предварително планираната
престъпна дейност. Логично звучат и показанията на Д. досежно отношенията с родителите
на Б.. Видно е, че освен възникналите по повод настъпилия инкриминиран инцидент,
двамата са имали и други взаимоотношения, за които обаче не са налице безспорни данни да
са мотивирали показанията на Б. по настоящото дело, още повече че същите са възникнали
на по-късен етап. От една страна за действията си, свързани с инкриминирания инцидент,
той е получил договореното заплащане от Б., а от друга-показанията му не са изолирани, а се
подкрепят от останалите писмени и гласни доказателства и то в пълнота. Следователно няма
основание на този свидетел да не бъдат кредитирани в пълнота показанията му, дадени в
съдебно заседание пред първостепенния съд.
Не следва да се кредитират и възраженията на защитата на подсъдимия Б., че в хода на
производството били допуснати съществени процесуални нарушения, в това число и
допускане на разглеждане на делото в съдебна фаза при неяснота на обвинението и
алтернативности, които нито правно, нито фактически били допустими. Въззивната съдебна
инстанция, която е извършила контрол чрез друг свой съдебен състав, не е споделила
съображенията на окръжния съд, с които е било прекратено съдебното производство и
делото върнато на окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения. Контролната инстанция е приела, че в изготвеният обвинителен акт ясно и
точно са били описани действията, извършени от всеки един от двамата подсъдими Б. и Й..
Съдът е приел, че повдигнатите на Б. и Й. обвинения са били ясно формулирани текстово и
цифрово и по никакъв начин не са накърнени правата им да научат за извършването на
какво престъпление се търси наказателната им отговорност, което се споделя и от
настоящия съдебен състав. Правната и цифровата квалификация по отношение на
повдигнатите на двамата подсъдими обвинения е била изписана коректно и в
обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, а съставомерните действия
описани ясно и точно, поради което не може да се приеме, че съществува неяснота в
повдигнатото им обвинение.
Съобразявайки, че от значение за индивидуализиране на наказанието са обстоятелствата, при
18
които е извършено конкретното деяние, отчитайки личното участие на подсъдимия Б. в
извършване на престъплението и съобразявайки съотношението на приетите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства и целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК, съдът
законосъобразно е приел, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, т.е. под минималния размер на
определеното за това престъпление наказание в закона. От вниманието на решаващия съд не
е убягнала значителната продължителност на наказателното производство, която надвишава
разумния срок за провеждане на наказателно производство, въпреки неговата фактическа
сложност, както и обстоятелството, че това не се дължи на недобросъвестно процесуално
поведение на подсъдимия Б.. Съобразявайки въпросната констатация и вземайки предвид
относителната тежест на това обстоятелство, правилно съдът е счел, че тази несъразмерна
продължителност на наказателното производство следва да се компенсира с приложението
на чл. 55 НК. Не на последно място настоящият състав отчете и факта, че подсъдимият не е
бил единствено лице, съпричастно към осъществяване на престъплението. В обсъждане на
въпроса за размера на наказанието не могат да бъдат подминати и оставени без
необходимото внимание и благоприятните условия, създадени за извършване на
престъплението от други лица, чието поведение в значителна степен е улеснило
осъществяването на престъпните действия и на подсъдимия Б.. В целия този ред на мисли
не следва да се игнорира и обстоятелството, че след продължило вече повече от 8 години
наказателно преследване едно наказание, определено при условията на чл. 54 НК, би се
оказало неоправдано, несъразмерно и завишено. Поради тези съображения следва да се
остави без уважение направеното в този смисъл възражение в протеста.
При преценката относно приложението на института на условното осъждане законът
подчертава преобладаващото значение на въпроса за поправяне на извършителя, без разбира
се да игнорира въздействието, което то ще окаже върху останалите членове на обществото.
Прилагането на института на условното осъждане всякога е свързано с изграждането на
положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат постигнати и без въдворяването на
лицето в пенитенциарно заведение.
Правилно в настоящия случай първостепенният съд е счел, че са налице основанията за
отлагане на изпълнението на така наложеното на подсъдимия Б. наказание „лишаване от
свобода“ по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, като е съобразил размера му и трудовата му
ангажираност, стигайки до извода, че за превъзпитанието и поправянето му не се налага
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание. Възраженията в протеста относно
незачитане от подсъдимия Б. на установените в страната правила за движение по пътищата,
липсата на чувство за поправимост, въпреки изтърпяното от него наказание „Пробация“,
наложено му с предходна присъда за извършено престъпление по транспорта, липсата на
положителни характеристични данни и на формирано чувство на самокритичност към
противообществените прояви, не са обстоятелства, имащи необходимата тежест да променят
и или омаловажат този извод. Настоящият състав приема за необходимо да отбележи, че в
случая при обсъждане на въпроса с прилагане на института на условното осъждане не може
19
да не се вземе предвид отдалечения период от извършване на престъплението, както и
прекалено дългият и неразумен срок на водене на досъдебното производство и разглеждане
на делото от съда в рамките на повече от 8 години, като не се установява забавата да е в
резултат на недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимия. Не на
последно място следва да се има предвид и конкретното участие на Б. в извършеното
престъпление, който не е единственото лице, допринесло само и изцяло за престъпния
резултат. Тези обстоятелства също следва да бъдат поставени в основата на преценката,
дали би се постигнало превъзпитателно и възпиращо въздействие върху него и без
принудителната му изолация в местата за лишаване от свобода. Смисълът на наказателната
репресия е да бъде приложена максимално бързо и своевременно след извършването на
престъплението и когато това не може да бъде сторено, не по вина на обвиненото лице, се
налага интензитетът на наказателната репресия да бъде чувствително намален и занижен.
Забавената във времето наказателна репресия не би могла в пълна степен да постигне целите
на наказателния процес и на наказанието, като в голяма степен ги обезсмисля, поради което,
от гледна точка постигане целите на наказанието въобще, не е оправдано подсъдимият да
бъде ефективно изолиран от обществото при изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. При определяне размера на наказанието „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“, съдът е взел предвид данните, че подсъдимият е наказван по
административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата и правилно е
определил същото да бъде в размер на две години. Настоящият състав, като съобрази
данните от приложеното свидетелство за съдимост, констатира, че изводът на
първостепенния съд досежно настъпила реабилитация по право спрямо подсъдимия Б. към
момента на деянието е необоснован, но това обстоятелство, съпоставено с изброените по-
горе и взети предвид, не променя крайните изводи на решаващия съд досежно вида и
размера на наложените му наказания. Поради това, доводите в протеста, че наложените
наказания на подсъдимия Б. били явно несправедливи и че с тях не би могло да бъдат
постигнати целите, визираните в чл.36 от НК - да се поправи и превъзпита осъдения, да се
въздейства предупредително върху него и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, са лишени от основание.
В заключение, съгласно съдебната практика, съчетаването на възпитателно-поправителните
моменти/специална превенция/ с принудително-предупредителните/генерална превенция/,
може да бъде в различно съотношение /какъвто е случаят по настоящото дело/, без да се
нарушава диалектическата връзка помежду им, като следва да се има предвид, че
генералната превенция също може да бъде постигната и с прилагане на разпоредбата на
чл.66 ал. 1 от НК. Предвид изложеното следва да се приеме, че условното осъждане на
подсъдимия Б. отговаря на предвидените в закона предпоставки и няма да компрометира
постигането на целите на специалната и генерална превенция на наказанието./ В този
смисъл е Решение № 184/20 на ВКС, III то н.о, НК./
С оглед на всичко гореизложено съдът прецени, че протестът и въззивната жалба са
неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.
20
При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/30.03.2021 г., постановена по нохд № 16/2019 г. по описа
на Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21