№ 92
гр. Сливница, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100992 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 от Закона за защита от
домашното насилие.
Образувано е по молба на М. Б. М., с ЕГН ********** против Й. Б. М., ЕГН
**********.
В молбата се твърди, че молителят и ответникът са братя и живеят на един адрес в
къща в режим на етажна собственост, като молителят е на първия етаж, а ответникът на
втория.
Твърди се, че на 07.12.2024 г., около 22.00 ч. брат му започнал да тропа силно с тъп
предмет по пода на етажа си и да крещи силно думите «.... хаир да не видиш! Събирай си
багажа и се махай, ти и семейството ти! Ще видиш ти ловната ми пушка ...». Това
продължило около час. Твърди се, че с тези свои действия ответникът нанесъл на молителя
психически тормоз, като гореописаното не било единствен случай. Твърди се, че между
молителя и ответника съществуват влошени взаимоотношения, карат се за имот. Свидетел
на действията на ответника била съпругата на молителя.
С оглед изложеното молителят се обръща към съда с молба да се издаде заповед за
незабавна защита срещу ответника, с която спрямо него да бъдат наложени мерки за защита
по чл. 5 ал. 1, т.1 и т.4 ЗЗДН.
В допълнителна молба от 23.04.2025 г. са изложени допълнителни обстоятелства за
конкретния акт на домашно насилие. Описано е, че на процесната дата 07.12.2024 г., около
22.00 ч. ответникът крещял силно, че «Ще взема пушката, ще ви тепам, ще ви убия тебе и
цялото семейство». Наричал съпругата на молителя «дебел глиган, курва, проститутка», «Ще
платя на групировка да те изгонят от къщата, защото имаш само 1/6 ид.ч.». Всички тези
обиди и заплахи били насочени към молителя и неговото семейство. Молителят се уплашил
от заплахите на ответника, още повече след като установил, че последният е пиян.
Ответникът не се съобразил и с пристигналите на място полицейски служители, след
обаждане на молителя, и започнал и тях да обижда и да им крещи. Поискана е и мярка по
1
чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
В подкрепа на твърденията е представена декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗДН от молителя.
Същата съдът следва да цени на основание чл. 13 ал. 3 ЗЗДН.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът взима становище по
молбите, като счита същите за неоснователни. Оспорва да е осъществявал акт на домашно
насилие спрямо молителя.
Районен съд - Сливница, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с молба по чл.4, ал.1, във вр. с чл.5 ЗЗДН. Към молбата е приложена
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, подписана от молителя, съдържаща описаните по-горе
обстоятелства.
По делото няма спор, че молителят и ответникът са братя
Съдът намира, че така депозираната молба е допустима, подадена е в предвидения в
чл.10, ал.1 ЗЗДН срок, от лице, което има право на защита по реда на ЗЗДН и срещу лице, от
което може да се търси защита, предвидено в разпоредбата на чл.3 ЗЗДН.
Изцяло в доказателствена тежест на молителя е провеждането на главно и пълно
доказване за установяване на изложеното в молба за извършените от ответника спрямо него,
акт на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е
доказателствено средството в производството по ЗЗДН и когато няма други доказателства
съдът издава заповед за защита само на основание декларацията, като за да послужи като
доказателство по делото в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника, включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на
действието или заплахите и всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че
представлява акт на домашно насилие и което да съвпада и с твърденията в молбата за
защита за извършено конкретно психическо и емоционално насилие, именно за което се
търси защита.
Доказателствената сила на декларацията, обаче, не е абсолютна, доколкото същата
може да бъде оборена от събраните по делото доказателства. В тежест на ответника е да
обори доказателствената сила на декларацията.
От разпита на свидетелката Г.С.Х. - М.а, допусната по искане на молителя и негова
съпруга /протокол от о.с.з от 13.03.2025 г. л.44/, се установява, че на 07.12.2024 г. около
22.00ч. била със съпруга си /молителя/ и детето им в жилището си в гр. ............. като
започнало да се блъска от горния етаж с твърд предмет, започнали да се чуват обиди, клетви
и какви ли още не обидни думи срещу свидетелката, молителя и детето им от страна на
ответника, че ще бъдат убити, че ще слезе с пушката и ще ги застреля, ще изпрати силови
групировки, които ще ги извлекат насила от дома им, че детето им ще бъде убито.
Ответникът бил излязъл на терасата и от там изричал посочените заплахи и обиди, които
свидетелката възприела. Ответникът притежавал пушка, която била до него на терасата в
този момент, пиел алкохол и подритвал празни бутилки от алкохол. Заяждал се и с дошлите,
по сигнал на молителя, полицейски служители. Заплахите, отправени от ответника
възбудили страх у молителя, още повече че тези негови действия не са инцидентни и често
се случва, под въздействие на алкохол, да обижда и заплашва молителя и неговото
семейство.
Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелка като обективни и
2
непротиворечиви помежду си. Свидетелката дават информация за факти и обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприела.
С оглед представента декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и от разпита на свидетелката се
установи извършен акт на домашно насилие спрямо молителя от ответника, изразяващ се в
обиди и заплахи за живота и здравето му и това на семейството му, с което е създал у него
страх и безпокойство, че ще изпълни заканите си – да им навреди, който страх не е без
основание предвид установеното често злоупотребяване с алкохол от страна на ответника и
изпадане в неадекватно и агресивно състояние, така както е описан в молбата, с която е
сезиран съдът.
Тези заплахи и обиди не са в размките на нормалните за едно семейство конфликти,
доколкото са свързани със заплахи за живота, здравето и имуществото на молителя и на
неговото семейство и са в състояние да предизвикат страх и безпокойство и такива
действително са предизвикани у молителя.
С оглед изложеното съдът счита, че следва да бъдат наложени мерки за защита спрямо
молителя, като счита, че адекватните, в случая са задължаване ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие, забрана ответника да се доближава до молителя,
жилището му, местоработата и местата за социални контакти и забрана на извършителя да
осъществява контакт с молителя пода каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, които представляват мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН.
Мярките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 ЗЗДН ще бъдат наложени за минималния срок от 3
месеца, като съдът счита, че този срок е достатъчен за преодоляване на конфликта между
страните.
По отговорността за разноските:
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по реда на ГПК в тежест на ответника следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25.00 лв.
Молителят не доказа направата на разноски.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на М. Б. М., с ЕГН **********, за осъществения на
07.12.2024 г. около 22.00ч. спрямо него акт на домашно насилие от Й. Б. М., ЕГН
**********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Й. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, да се въздържа от
домашно насилие спрямо М. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С........
ЗАБРАНЯВА Й. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С........ да приближава М. Б.
М., с ЕГН **********, жилището му, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на същия, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението.
3
ЗАБРАНЯВА Й. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. да осъществява
контакт с М. Б. М., с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефона,
чрез електронна или обикновена поща, факс, както и чрез всякакви други средства и системи
за комуникация, за срок от 3 месеца, считано от постановяване на решението.
ОСЪЖДА Й. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. да заплати държавна
такса по сметката на Районен съд – Сливница сумата в размер на 25 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Й. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., че за
изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи, като при неизпълнение на
горната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – София в 7-дневен срок от
връчването му на страните
Препис от решението и заповедта да се връчат на РУ „Полиция” по настоящия адрес
на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4