РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София,
20.5.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 3840 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на вр. чл. 438 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7, вр чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу отказ на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ да измени приети разноски за адвокатски хонорар и такси по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20209240400049 на ЧСИ Г.К.. В жалбата се твърди, че приетият адвокатски хонорар е прекомерен - „Ч.Е.Б.“ АД имало винаги авоари по сметката си, която е известна на ЧСИ К., оповестена е и в интернет и по фактури на „Ч.Е.Б.“ АД, поради което, възнаграждението следвало да е в минимален размер. Липсвала фактическа и правна сложност на изпълнението и поисканите от взискателя и извършени по образуваното изпълнително дело процесуални действия, които да обусловят дължимостта на претендирания от взискателя хонорар. Твърди неправилно изчисляване на таксите по ТТРЗЧСИ и неоснователно присъждане на такси по т. 3 и т. 5 от Тарифата, както и, че при изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата не се включва размерът на адвокатския хонорар. Иска да бъде отменен Отказът на ЧСИ за изменение на Постановлението за приети по изпълнителното дело разноски и да бъде изменено Постановлението като адвокатският хонорар бъде намален от 230лв .на 200лв. и таксите по ТТРЗЧСИ бъдат намалени от 102,60лв. с ДДС на 60лв. с ДДС. Претендира разноски в настоящото производство. Прави искане на осн. чл. 438 ГПК за спиране на изпълнителните действия по изпълнителното дело до произнасяне по частната жалба за разноските. Твърди, че ако делото не бъде спряно и обжалваните с настоящото суми бъдат изтеглени със запор или разпределение ще се развие „изключително тежка процедура“ на исково производство по чл. 74 ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело – В.С.П.депозира отговор, с който оспорва основателността на частната жалба, както и искането за спиране на изпълнителното дело.
ЧСИ Г.К. депозира пред съда мотиви, съгласно които жалбата е неоснователна. Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен конкретен изпълнителен способ – налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, от който способ е събрана дължимата по делото сума; взискателят е и подал становище във връзка с депозираното възражение. Твърди, че е начислявал такси по т. 1 – 24лв. с ДДС, т. 5 – 24лв. с ДДС и т. 9 – 18лв. с ДДС от ТТРЗЧСИ и не е начислявал такси по т. 3, както и такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за два броя съобщения за прекратяване на делото. Навежда доводи, че т. 26 по ТТРЗЧСИ се дължи върху събраната сума, в която се включва и адвокатското възнаграждение.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 23.01.2020г. на В.С.П., чрез пълномощник – адвокат, с приложен изпълнителен лист за сумата от 75 лв. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен конкретен изпълнителен способ – запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника в „С.Е.АД, клон България“ КЧТ. Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в общ размер на 230лв., от които 200лв. – за образуване и 30лв. – за водене на изпълнителното дело. Приложен е договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят по делото и процесуалния му представил са договорили сумата от 230 лв. – адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, която сума е платена в брой. Изпълнителното дело е образувано с разпореждане на ЧСИ от 23.01.2020г., разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, както и да се наложи запор върху вземания по банковите сметки на длъжника в „С.Е.АД, клон България“, приети са разноски в размер на 230лв. – адвокатско възнаграждение и са начислени такси по т. 1, т. 5, т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 66лв. с ДДС – за образуване на изпълнителното дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение и запор на банкови сметки. Съгласно Сметка № **********/28.01.2020г. на ЧСИ сумата от 66лв. с ДДС е формирана, както следва: 15лв. - обикновена такса по т. 9 от Тарифата за налагане на запора; 20лв. - обикновена такса по т. 5 от Тарифата за връчване на покана, призовка, препис, уведомление или книжа, 20лв. - обикновена такса по т.1 от Тарифата, общо - 50 лв. без ДДС и 66лв. с ДДС. На 30.01.2020г. на длъжника по изпълнителното дело е връчена поканата за образуване на изпълнителното дело. Наложен е запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника в „С.Е.АД, клон България“. На 06.02.2020г. е погасено вземането по изпълнителното дело от наложения запор върху банковите сметки на длъжника. На 10.02.2020г. длъжникът е подал възражение пред ЧСИ срещу приетите по делото разноски и искане да бъде намален размерът на адвокатския хонорар до 200лв., както и да бъдат намалени таксите по ТТРЗЧСИ. С разпореждане от 20.02.2020г., връчено на длъжника на 24.02.2020г., ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за намаляване на разноските. Настоящата жалба е подадена чрез ЧСИ на 10.03.2020г.
При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По основателност на Жалбата:
Жалбата е частично основателна по следните съображения:
По разноските за адвокатско
възнаграждение:
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата).
По Изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е
представил пред съда молба за образуване на изпълнително дело с посочени
изпълнителни способи – запор на банкови сметки и с приложени доказателства за
договорен и платен размер на приетото адвокатско възнаграждение. Въпреки, че
сумите в поканата са преведени от приложен изпълнителен способ – запор на
вземания по банкови сметки на длъжника, изпълнението е извършено в срока за
доброволно изпълнение за длъжника, поради което, съдът намира, че следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело и че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., а в т.2 – т.5 са посочени минималните размери на адвокатското възнаграждение за защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания като съгласно т. 2 размерът на възнаграждението е съобразно материалния интерес на вземането. Тълкуването на разпоредбата на чл. 10 от Наредбата води до извода, че размерът на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително дело не е обусловен от стойността на вземането, предмет на изпълнение, а представлява твърд размер, определен на 200лв.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е основателна в частта за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и че следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер до 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.
Относно таксите по Тарифата:
Основателно и съобразно ТТРЗЧСИ са наложените такси съгласно Сметка № **********/28.01.2020г. на ЧСИ за сумата от 66лв. с ДДС, а именно: 15лв. - обикновена такса по т. 9 от Тарифата за налагане на запора; 20лв. - обикновена такса по т. 5 от Тарифата за връчване на покана, призовка, препис, уведомление или книжа, 20лв. - обикновена такса по т.1 от Тарифата, общо - 50 лв. без ДДС и 66лв. с ДДС.
Относно пропорционалната такса по т. 26:
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Поради това, и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см. Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО, I брачен въззивен с-в).
Следователно, дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от Тарифата се формира на базата на сумата от 75 лв., представляваща неолихвяемо вземане. Съгласно т. 26, б. а) от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: до 100 лв. - 10 лв., , върху която сума следва да се начисли ДДС, т.е. 12 лв. с ДДС. Следователно, дължимите такси по Тарифата са в размер на 78лв. с ДДС, поради което, съдът приема, че жалбата е основателна в частта за намаляване на таксите по ТТРЗЧСИ до 78 лв. с ДДС.
По претенцията за разноски в
настоящото производство:
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което, с оглед изхода от спора, се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Относно искането за спиране на
Изпълнителното дело:
Поради произнасяне с настоящото по жалбата, интересът на длъжникът от спиране на изпълнението до произнасяне с акт на съда е отпаднал, поради което искането към днешна дата е неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнително дело №
20209240400049 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ.
ОТМЕНЯ разпореждането от 20.02.2020г. по Изпълнително дело № 20209240400049 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да измени постановлението за разноски - адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 200 лв. и таксите по ТТРЗЧСИ за сумата над 78лв. с ДДС и
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № 20209240400049 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ в размер на 200 лева, представляващи разноски за образуване на изпълнителното дело.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксите по ТТРЗЧСИ по Изпълнително дело № 20209240400049 на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 на КЧСИ в размер на 78 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. В частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното дело, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до „Ч.Е.Б.“ АД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.