РАЗПОРЕЖДАНЕ
03.04.2018 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на трети април 2018 г. в състав
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 1541 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за издръжка, предявен от Е.Я.Х. като баща и законен
представител на малолетния му син Я.Е.Х.. Ответницата К.М.К., майка на детето,
е призована чрез залепване на уведомление и ѝ е назначен особен
представител – адвокат Д.Ц. ***. При приключването на производството в първата
инстанция с определение от 08.12.2017 г. на особения представител на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК му е определено възнаграждение в размер 150 лв. – половината от размера
по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 на ВАдвС.
С
определението от 08.12.2017 г. не е указано на особения представител дали има
право да го обжалва по отношение на размера на възнаграждението и жалба срещу
това определение не е подадена, но с молба до районния съд от 13.12.2017 г.
особеният представител е поискал изменение на определението поради грешка, като
му бъде определено възнаграждение от 200 лв. вместо 150, тъй като счита, че
минималният размер на възнаграждението съобразно наредбата е не 300, а 400 лв.
и е определен в чл. 21 от наредбата.
С
определение от 19.12.2017 г. по молбата от 13.12.2017 г. районният съд е приел,
че няма основание да измени определението, което е произнесъл; приел е също, че
това ново определение не подлежи на обжалване. Няма пречка както за съда да
отмени или измени сам поради грешка всяко свое определение извън онези, които
слагат край на делото, така и за страните да поискат такова изменение, по което
искане съдът неизбежно би следвало да се произнесе, без самото произнасяне да
представлява процесуално незаконосъобразно действие. Възможността за изменение
е и изрично предвидена специално за определенията, с които съдът се произнася
за разноските по делото (чл. 248 от ГПК). Незаконосъобразен в определението от
19.12.2017 г. би могъл да бъде единствено изводът, че то не подлежи за
обжалване.
Особеният
представител е поискал изменение на решението в частта за разноските, като
разликата от 150 до 200 лв. му бъде изплатена. Искането му е оставено без разглеждане.
По негова жалба окръжният съд е отменил определението в частта, с която
искането се оставя без разглеждане, и е върнал делото на първоинстанционния
съд, като е дал указания жалбата да бъде администрирана като такава против
определения размер на възнаграждение на особения представител.
В
съответствие с указанията би следвало да се разменят преписи от жалбата, без да
се събира държавна такса – особеният представител не дължи такава дори когато
защитава свои лични права, а не права на представлявания. Препис обаче вече е
изпратен на ищеца при първото изпращане на делото на окръжния съд, а на
ответницата не може да бъде връчен – невъзможността да ѝ бъде връчено
каквото и да било е причина да ѝ бъде назначен особен представител. Не би
следвало и да е необходимо първата инстанция да се произнася отново по изменението
на определеното възнаграждение, а и не са дадени такива указания. Единственото друго действие по
администрирането, което първоинстанционният съд би могъл да извърши, би било да
укаже на жалбоподателя да уточни искането си.
По
изложените съображения съдът
РАЗПОРЕДИ:
Да се укаже на особения
представител да уточни в едноседмичен срок дали с подадената на 20.02.2018 г.
частна жалба обжалва определението, с което е определен размерът на възнаграждението
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: