РЕШЕНИЕ №6
гр. Сливница, 28.01.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 790 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от К.Л.Л. срещу Д.И.Б..
В молбата си молителката твърди, че с Б. са живели на семейни начала в периода от 2012 г. до септември 2018 г., като през целия период на съвместното им съжителство ответникът безпричинно и системно й е нанасял побой, поради което молителката многократно го е напускала, но след това отново се е връщала в семейното жилище, тъй като ответникът я заплашвал, че ще убие, ако не се върне при него. Сочи се, че, след като в края на месец септември ответникът излязъл от затвора, молителката, заедно с роденото от съвместното съжителство с ответника дете, окончателно напуснала семейното жилище, като се преместила да живее при родителите си. Деянието, във връзка с което е подадена молбата, се твърди, че е било извършено на 24.11.2018 г. в гр. Сливница, между 23.30 и 00.30 часа на 25.11.2018 г., пред ресторант „Кайзера", където молителката била отишла с приятелки. Сочи се, че ответникът я чакал пред заведението, , въпреки че е я е било страх, молителката излязла от заведението заедно с охраната и приятелките си. След излизането й Б. се нахвърлил срещу нея със закани и обиди, но, предвид появата на патрулен полицейски автомобил, ответникът избягал и въпреки че саморазправата с него била предотвратена, като за това спомогнала и намесата на баща й, който я посрещнал, заканите срещу молителката, че ще я уби и че бял ден няма да види продължили по телефона и по чат в социалната мрежа „Фейсбук".
С допълнителна молба молителката, чрез процесуалния си представител, е уточнила, че осъщественото спрямо нея насилие се изразява в ограничаване на личната свобода и личния живот, чрез проследяване, причакване, опит за нанасяне на побой, като в описания от молителката случай на домашно насилие не се е стигнало до физически контакт, единствено благодарение на появата патрулен полицейски автомобил и баща й. Сочи се, че насилието се е ограничило до предупреждение да не излиза и да се прибере с детето при ответника, като били употребени и следните изрази: „Ще те вкарам в гроба, заклевам се", „Майката да си еба, ако не те вкарам в лудница, заклевам се", „Бял ден няма да видиш", като същите изрази, наред с изразите „ Моли се Господ да не ни среща", „Сега извади късмет, но другия път не се знае", „Майка ти да е еба" и „Боклук", били употребени и в чат с ответника, което от своя страна молителката е възприела като конкретна заплаха за нейния живот и здраве.
Иска се съдът да издаде срещу ответника заповед за защита, като го задължи да се въздържа занапред от извършване на домашно насилие, да му забрани да доближава молителката и да доближава дома на родителите й, където живее в гр. Сливница, ул. „Хаджи Димитър" № 3 за максималния срок, като съдът определи и местоживеенето на детето Станимира Дейвидова Белчева при молителката.
Към молбата е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно е описан извършеният спрямо молителката акт на домашно насилие.
В съдебно заседание пледира за уважаване на молбата за защита от домашно насилие. Претендира и разноски.
Ответникът в открито съдебно заседание от 14.01.2019 г. оспорва вменения му във вина акт на домашно насилие. Не оспорва, че с молителката са живели на семейни начала, както и че от това фактическо съжителство двамата имат родено едно дете.
В съдебно заседание на 28.01.2019 г. ответникът- редовно призован от съдебно заседание от 14.01.2019 г., не се явява, като не се явява и процесуалният му представител- адв. С.В. от САК.
Районен съд- гр. Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „домашно насилие" е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен, включително; лице с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен, включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и от лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие: наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН; същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
В тежест на молителката е да установи така посочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да обори доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
С протоколно определение от 14.01.2019 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от допълнително доказване по делото, че молителката и ответникът са живели на съпружески начала, както и че от съвместното им съжителство имат родено едно дете- малолетната Станимира Дейвидова Белчева. Или, установява се, че ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН лица.
Видно от справката за съдимост на ответника Б., същият е осъждан многократно, за различни престъпления по НК, вкл. такива против собствеността, а също и свързани с наркотични вещества.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката, в която е посочено, че молителката и ответникът са живели на семейни начала през периода от 2012 г. до месец септември 2018 г., като на 24.12.2018 г. от 23.30. часа до 00.30 часа на 25.11.2018 г., пред ресторант „Кайзера" в гр. Сливница, е упражнил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващо се в ограничаване на личната свобода и личния живот, чрез проследяване, причакване и опит за нанасяне на побой, като е употребил следните изрази: „Ще те вкарам в гроба, заклевам се", „Майката да си еба, ако не те вкарам в лудница, заклевам се", „Бял ден няма да видиш", в същия смисъл са и били и употребените в чат изрази „Моли се Господ да не ни среща", „Сега извади късмет, но другия път не се знае",като същите били придружени с псувни като „Майка ти да е еба" и „Боклук", които молителката е възприела като конкретна заплаха за живота и здравето й.
Изложеното в декларацията се потвърждава и от показанията на свидетелите Любомир Любенов и Радослав Славейков, като показанията на свидетеля Любенов се преценяват от съда по реда на чл. 172 ГПК, доколкото свидетелят е баща на молителката. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Любенов само косвено допринасят за установяване на обстоятелствата, от значение за изхода на делото, доколкото същите в голямата си част пресъздават заявеното от молителката в молбата й, поради което в тази им част не могат да бъдат третирани като годен източник на доказателствена информация. Същевременно обаче свидетелят е възприел притесненото състояние на молителката, като лично е възприел и обстоятелството, че същата е била именно на посоченото в декларацията място, където е отишъл по молба на приятелка на молителката, която е била притеснена да не се случи по-тежък инцидент. На свой ред и показанията на свидетеля Славейков само косвено потвърждават изложеното в декларацията, доколкото този свидетел не е бил очевидец на инцидента, а е бил повикан от приятелка на молителката, за да се намеси, като след излизането си е видял, че молителката е с ответника Б. и че двамата се карат, но, тъй като не бил наясно каква е причината за скандала, не се намесил и се върнал в заведението, където допреди известно време били и самата молителка с нейни приятелки и където последните не се завърнали след случилото се.
По делото е изискана и приобщена пр.пр. №1385/2018 г., съдържаща материалите по образуваните в РУ- гр. Сливница пр. вх. № 344000-1949/2018 г. и пр.вх. № 344000-1984/2018 г. Сред същите са и обясненията на самия ответник, които като съдържащи неизгодни за него признания на факти, следва да се третират като извънсъдебно признание в тази си част, което пък от своя страна следва да бъде преценявано от съда по реда на чл. 175 ГПК. Видно от подписаните от ответника обяснения, същият е признал, че след като разбрал от приятелка на молителката, че се намират в ресторант „Кайзера" ответникът е решил да отиде, за да я види, за да разговарят, като след като молителката излязла от ресторанта се скарали, тъй като тя отказала да му даде детето, а той на свой ред й заявил, че ако не му дава да вижда детето „ще стане лошо". Макар и в обясненията си ответникът да е отрекъл да е отправял заплахи, че ще убие баща й, че ще запали къщата и колите им, че ще избие семейството й, както и каквито и да е други закани за саморазправа, съдът намира, че това му изявление не кореспондира със заявеното от самия него, че „ще стане лошо", който израз е в достатъчна степен годен да предизвика у физически по-слабата страна в един словесен конфликт страх и притеснения, че същият може да ескалира и във физическа саморазправа.
По делото е изискан и изготвен социален доклад от Д „СП" Сливница, в който социалният служител е отразил, че от раждането си детето Станимира Белчева е отглеждано в семейна среда от двамата си родители, а след като бащата е влязъл в затвора през 2017 г. грижите за детето са продължили да се полагат от майката. Установява се, че до 01.01.2019 г. бащата е осъществявал редовни и пълноценни контакти с детето, като то е пребивавало при него почти всеки петък и събота с преспиване, но след семеен скандал на 01.01.2019 г. бащата е отказал да върне детето на майката и тя го е взела, след предупреждение на г-н Б. о полицейските органи.
Така описаната фактическа обстановка се установява от декларацията на молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която кореспондира и със свидетелските показания, а също и с извънсъдебното признание на ответника, обективирано в обясненията му, дадени пред полицейския инспектор. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, е годно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, доколкото в нея се съдържа описание на извършения от ответника спрямо молителката акт на домашно насилие по време, място и начин. Ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават изложеното в декларацията, въпреки че с определение от открито съдебно заседание от 14.01.2019 г. на същия бяха допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, който обаче не бяха доведени в откритото съдебно заседание за 28.01.2019 г. Домашното психическо насилие е установено по делото чрез декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като изложеното в същата се подкрепя от събраните в хода на производство доказателствени средства, вкл. чрез разпита на допуснатите на молителката двама свидетели, поради което съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като съдът издаде дори само на въз основа на нея заповед за защита от домашно насилие.
Молбата за защита е подадена от пострадалата в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, а по делото се установява, че ответникът попада в кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН лица, респективно притежава материалноправната легитимация да отговаря по молбата, предмет на делото, а установеното поведение на ответника - закани за саморазправа и обиди, употребени по отношение на молителката, изпълва от обективна страна състава на домашно психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Доколкото по делото се установи извършеното домашно насилие спрямо молителката, описано в молбата за защита и авторството на извършителя, на последния следва да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН).
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акт на насилие - психическо насилие, с типичен интензитет, и с оглед обстоятелството, че към момента на съдебното разглеждане на делото страните живеят разделени, т.е извършителят и пострадалите не обитават едно и също жилище, съдът намира, за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 5, т. 3, пр. 1 ЗЗДН . В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗЗДН, а именно- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице и жилището й в гр. Сливница, ул. „Хаджи Димитър" № 3, следва да се наложи за срок, определен около минимума, а именно за срок от 5 месеца, считано от постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита, който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение. Съдът определи този срок съобразявайки, че актът на домашно насилие не се откроява със значителен интензитет, като същият безспорно е провокиран и от съществуващите влошени отношения между страните по повод роденото от съвместното им съжителство дете, но отчитайки и обстоятелството, че същият е извършен на публично място от ответника Б., който е наред с това се явява и многократно осъждан, видно от приложената по делото справка за съдимост. По отношение на искането съдът да наложи и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, като определи местоживеенето на детето при пострадалия родител, съдът намира, че същото се явява неоснователно, доколкото по делото няма данни актът на домашно насилие да е извършен в присъствието на детето, както и такива, че ответникът е неспособен да полага грижи за роденото от съвместното съжителство с молителката дете. Налагането на тази мярка за закрила предполага установяване по делото на обстоятелства, които да сочат, че присъствието на ответника в живота на детето, макар и за определен период от време, се явява нежелателно с оглед правата и интересите на детето, които съдът намира, че биха били защитени, единствено ако страните постигнат съгласие относно упражняването на родителските права, а също и относно един разумен режим на лични отношения на другия родител с детето, тъй като следва да бъде даден приоритет на интереса на детето да общува и с двамата си родители. В случай, че майката желае този въпрос да бъде разрешен посредством съдебна санкция, тя разполага с правото да предяви иск по реда на чл. 127, ал. 2 СК, в рамките на което производство да иска и определяне на привременни мерки, като съдът отново обръща внимание на обстоятелството, че в интерес на детето е да запази отношения и с двамата си родители, доколкото само така би могло да бъде осигурено неговото нормално психическо, физическо и социално израстване.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.". Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание (по арг. от чл. 13, б. „б" ЗАНН), което съдът е длъжен да наложи при установен акт на домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по размер в законовите предели. В настоящия случай съдът намира, че деянието на ответника е извършено виновно, доколкото той е съзнавал и контролирал своите действия, а умисълът му е обективиран в поведението му. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази от една страна характера и тежестта на извършеното - типична за подобни деяния, а от друга липсата на доказателства за доходите и имущественото състояние на извършителя, поради което намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер близък до минималния размер, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 300 лева, която ще осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН, като въздейства поправителна на ответника.
При този изход на делото на ответника разноски по делото не се следват, а и последния не претендира такива. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в размер на 25 лева следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по сметка на PC- гр. Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Молителката претендира разноски по делото, като е доказала направени такива в размер на 400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, поради което ответникът следва да бъде осъден да й ги заплати.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 ЗЗДН Д.И.Б., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да се въздържа от домашно насилие спрямо К.Л.Л., ЕГН **********, с адрес ***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 3 ЗЗДН на Д.И.Б., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да приближава пострадалата К.Л.Л., ЕГН ********** и жилището й, находящо се в гр. Сливница, обл. София, ул. „Хаджи Димитър" № 3, на по- малко от 300 метра за срок от пет месеца, считано от издаването на заповедта.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Д.И.Б., ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, глоба в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на PC- гр. Сливница държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д.И.Б., ЕГН ********** да заплати на К.Л.Л., ЕГН **********, сторените в производството разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на МВР- гр. Сливница.
Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУ на МВР- гр. Сливница.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- София в 7 - дневен срок , който за молителката К.Л.Л. тече от днес, а за ответника Д.И.Б. - от връчването на препис от решението.
|
|
