Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 09.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр.
състав, в публично заседание на 11.09.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1910 по
описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взема предвид следното :
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД
за сумата от 800.00 лв.
Ищецът П.П.Г. *** е предявила иск срещу
С.Д.Й. и С.П.Й., в която се твърди, че с ответниците, които са съпрузи, са
сключили договор за заем на 17.08.2016г., при който ищцата е дала 1000лв.,
които следвало да ѝ бъдат върнати на 17.09.2016г. Твърди, че на
17.09.2016г. ответниците ѝ върнали само 200лв., а останалите 800лв.
ѝ обещали, че ще ѝ върнат в най-скоро време, което не сторили. Моли
съда да осъди ответниците да ѝ заплатят солидарно сумата от 800лв. –
остатък по предоставен заем в общ размер от 1000лв., ведно със законната лихва
върху тази сума предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и
направените разноски по делото..
Ответниците твърдят, че са заплатили на
ищцата общо 380.00лв., от които 80 или 180лв. са лихва и искат тази сума да
бъде приспадната от задължението им.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Видно от
представеното копие от договор за паричен заем, сключен на 17.08.2016г. между
ищеца, като заемодател, и ответниците, като заематели, страните са сключили
договор за заем за 1000лв., като задължението на ответниците е било да върнат
заема в срок от един месец от сключване на договора. Ответниците не е оспорват
получаването на сумата, и двамата са положили подписите си под договора, като в
телефона за контакти, който са посочили в сключения договор, са посочили, че
той е семеен телефон. Ищецът е посочил в
исковата молба, че ответниците са му е върнали сумата от 200.00 лв., и това
обстоятелство следва да се приеме за доказано, т.к. е признание за неизгоден за
него факт. Други доказателства по делото не са представени от страните.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че ищцовата претенция за заплащане на парична сума,
представляваща заем, е основателна и доказана. Договорът за заем е едностранен
договор, по силата на който заемодателят предава на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне същата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен с
предаване на сумата. За валидността на договора за заем не се изисква от закона
определена форма – валидно заемно правоотношение може да се породи и от устна
договорка, съпроводена с предаване на сумата. Писмената форма при договора за
заем би имала значение единствено за улесняване на доказването, но не и за
валидното възникване на задължението. Предаването на парични суми се
документира обичайно с разписка от заемополучателя, която да доказва
възникването на заемното правоотношение или с акта на подписване от страните на
договора за заем. В случая ответниците признават получаването на сумата в
размер на 1000лв., както и факта, че са върнали 200лв. от тях. Твърдят също, че
по договора за заплатили и 180лв., които също следва да се отчетат като
заплатени. За тази сума самите ответници, освен че не представят доказателство
за плащане, също така и сочат, че представлява лихва, поради което това тяхно
твърдение не е относимо към правния спор, доколкото в него предмет на
разглеждане е само главницата от 800лв. Не
е въведен като предмет на делото въпросът за мораторната лихва, т.к. такава
действително би се дължала, защото договорът между страните е със срок за
връщане на заетата сума – 17.09.2016г., поради което съдът не би следвало да се
произнася по въпроса дължима ли е лихва между страните, за какъв период, в
какъв размер и дали тя е била заплатена. Искът е предявен при наличие на
изискуемост на сумата преди датата на входиране на исковата молба – т.е.
вземането е било ликвидно и изискуемо при предявяването му. Солидарността на
задължението на ответниците произтича от закона – чл. 32 ал. 2 от СК, доколкото
и двамата са поели съвместно задължението за връщане на получената сума, а и в
самия договор са посочили общ семеен телефон като начин за комуникация между
страните по договора. На ответниците е указано, че в тяхна тежест е да докажат
връщането на цялата сумата или наличието на други правопогасителни основания,
но доказателства в този смисъл не бяха посочени. С оглед гореизложеното, съдът
приема, че ищцовата претенция за солидарно заплащане на сумата от 800 лв. е
основателна и доказана, и искът следва да бъде уважен, така както е предявен,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 17.03.2017г. до окончателното
ѝ изплащане.
При този изход
на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски в размер на 350.00 лв., представляващи ДТ от 50.00лв. и 300лв.
адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 32 ал. 2 от СК, С.Д.Й., ЕГН ********** И С.П.Й., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на П.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 800 /осемстотин/
лева, дължима по договор за паричен заем от 17.08.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от - 17.03.2017г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК, С.Д.Й., ЕГН **********
И С.П.Й., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на П.П.Г., ЕГН ********** ***,
направените разноски по делото в размер на 350.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: