Р Е
Ш Е Н
И Е №178
гр.Видин
09.10.2013 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в закрито
заседание на дванадесети септември
две хилядна и тринадесета
година в състав:
Председател: В. В.
при секретаря ................... и в присъствието на прокурора ......................... като разгледа докладваното от
съдия В. В. ..........................гр.д. №195
по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правната квалификация на
настоящият спор е по чл.55, ал.1 предл.ІІІ-то от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от Д.Г.Г. ***,ЕГН ********** против Д.К.М.,ЕГН ********** и В.Н.М. ,ЕГН **********
и двамата от гр.В.С определение от 28.06.13г. като трето лице помагач е
конституиран Я.К.В. ***,ЕГН **********.Поддържа се в исковата молба, че с
решение по гр.д. № 1745/2009г. което е влязло в сила е развален сключения
договор за издръжка и гледане материализиран в нот.акт по нот.дело №
350/2008г.Преди вписването на исковата молба, по която е образувано цитираното
гр.д. ответниците са се разпоредили с прехвърления имот в полза на третото лице
помагач. Поради факта, че имотът е в патримониумът на третото лице, същият не
може да бъде върнат на ищцата. Поради това се иска да бъде постановено решение,
с което ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата равностойността на
имота в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на сключване на договора – 16.08.2009г. до окончателното изплащане.
С определение от 12.09.2013г. е
изменен размера на исковата претенция като същата се счита предявена за сумата
от 60 000лв.
Ответниците оспорват предявения
иск, като поддържат, че същият е неоснователен. Като алтернативно се поддържа,
че предявеният иск е недопустим поради това, че между страните е било
постановено решение по гр.д. №1745/2009г. по описа на РС – Видин, което е
влязло в сила. Поддържа се, че спора по цитираното дело е между същите страни,
на същото основание, поради което не може да бъде пререшавано. От страна на
ответниците се поддържа, че искът е недоказан по размер. Според ответниците е
недопустимо оценката на имота да се определя на база статистически данни, които
нямат официален характер и не могат да бъдат използвани като доказателства по
делото. Поддържа се, че в цитираните от вещото лице сайтове не фигурира продажба
на имот от вида на имота – предмет на сделката. Като алтернативно се прави
искането – в случай, че искът бъде приет за основателен ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата сумата 15 000лв., което е цената на имота,
получена от ответниците от третото лице-помагач.
В съдебно заседание третото
лице-помагач е заявило, че предявеният иск е неоснователен.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното: С решение по гр.д.
№1745/2009г. по описа на ВРС, което е влязло в сила с постановяването на решение
№317/11.12.2012г. на ВКС е развален изцяло сключения на 30.05.2008г. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
материализиран в нот.акт по нот.Дело №350/2008г. на Нотариус №25. С решението
на Районният съд е отхвърлен предявеният от настоящата ищца против настоящите
ответници и третото лице – помагач иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.ІІІ-то от ЗЗД за връщане на прехвърления имот. С цитираният нотариален
акт Г. Г. Ц. и А. Л. Ц. са прехвърлили на ответниците по делото описания в
нотариалния акт имот. С нотариален акт по нот. Дело №418/2009г. на Нотариус №28
ответниците са продали на третото лице-помагач описания имот за сумата
15 000лв. По делото е назначено вещо лице, съгласно заключението на което
цената на продадения имот към 30.05.2008г. е 69 000лв., към 16.08.2009г. –
60 000лв. и към 11.11.2012г. – 38 500лв. Вещото лице е направило
заключението на база извадка от статистически данни за оферти на двустайни
жилища в ЦГЧ на гр.В..
По възражението за недопустимост на иска.
Съдът счита,че предявеният иск е
допустим,поради което следва да бъде решен по съществото на спора.Поддържа, че
предявеният иск е недопустим поради това, че между страните е било постановено
решение по гр.д. №1745/2009г. по описа на РС – Видин, което е влязло в
сила,което дело е между същите страни
и на същото основание, поради което не
може да бъде пререшавано.Съдът счита,че възражението на ответниците е
неоснователно. С решението на Районният съд по цитираното дело е отхвърлен предявеният от настоящата ищца
против настоящите ответници и третото лице – помагач иск с правно основание
чл.55, ал.1, предл.ІІІ-то от ЗЗД за връщане на прехвърления имот.В настоящия
случай делото е между същите страни,но е за заплащане равностойността на имота
и е с правно основание чл.55,ал.1 във връзка с чл.57,ал.2 от ЗЗД.В случай има
разлика между правното основание на двата иска и искането до съда,поради което
настоящия спор следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска
При така установената фактическа
обстановка съдът счита,че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като бъде постановено
решение,с което ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищцата сумата
60 000лв. предстявлаваща равностойността на имота към датата на
прехвърлянето му на третото лице-помагач.Съгласно чл.55,ал.1 от ЗЗД „Който е
получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне”,а съгласно чл.57,ал.2 от ЗЗД ,ако подлежащата
на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е
по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или
изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с
изключение на плодовете”.Установи се в настоящия случай,че решението по гр.д.№
1745/2009г. по описа на ВРС,е което е развален изцяло сключения на 30.05.2008г.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
материализиран в нот.акт по нот.дело №350/2008г. на Нотариус №25 не може да
породи правни последици,поради това,че с нотариален акт по нот. Дело
№418/2009г. на Нотариус №28 ответниците са продали на третото лице-помагач
описания имот за сумата 15 000лв.В случая е налице хипотезата на
чл.55,ал.1,предл.ІІІ от ЗЗД-ответниците са получили имота в резултат на
отпаднало основание,поради което следва да върнат полученото.Поради това,че
полученото не може да бъде върнато,предвид отчуждаването в полза на третото лице-помагач на основание
чл.55,ал.1,,предл.ІІІ-то във връзка с чл.57,ал.2,изр.ІІ-ро от ЗЗД ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата действителната цена на имота.В
настоящия случай към момента на продажбата на имота на третото лице
помагач-03.08.09г. ответниците не са „поканени” по смисъла на цитирания
текст,поради което следва да върнат онова,от което са се възползвали.Това, от
което ответниците са се възползвали е стойността на имота към момента на
отчуждаването. Естеството на правната норма изисква пълна реституция на това,
от което е лишен обеднелия се. С оглед формулировката на визираната по-горе
правната норма се изисква връщане само на онова, от което получателят, който е
отчуждил вещта, се е възползвал. Това е стойността на вещта по пазарната цена
към момента на отчуждаването. Посочената в нотариалния акт, с който вещта е
отчуждена, цена не обвързва кредитора, тъй като доказателствената сила на
нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по
обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса.
Кредиторът не е обвързан от изявленията на страните пред нотариуса относно
стойността на вещта, поради което не е необходимо изрично оспорване на
нотариалния акт, за да се установява различна придобивна цена от посочената в
него, като правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази
насока важат за страните по сделката, но не и за трети лица - в случая
кредитора.Предвид на горното това, от което се е възползвал отчуждителят по
смисъла на чл.
57, ал. 2, изречение второ ЗЗД е пазарната цена на вещта към момента на
отчуждаването.В този смисъл е решение Решение
№ 136 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 947/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията С. С. постановено по реда на чл.290 от ГПК.С оглед
гореизложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
стойността на имота към датата на продажбата,която съгласно заключението на
вещото лице е 60 000лв.
Съдът счита,че предявеният иск за
присъждане на законната лихва за забава,
считано от датата на сключване на договора – 16.08.2009г. до окончателното
изплащане следва да бъде отхвърлен за периода от 16.08.09г. до 26.04.13г.
поради това,че по делото не бяха ангажирани доказателства,че е налице покана по
смисъла на чл.86,ал.1 от ЗЗД.Съгласно цитирания текст при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Следва да бъде присъдена
законната лихва върху сумата от 60 000лв. считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане.
Предвид изхода на делото
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900лв.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ВРС разноски по делото за
д.т. в размер на 2 400лв. и за възнаграждение на в.л. в размер на 100лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда Д.К.М.,ЕГН ********** и В.Н.М. ,ЕГН **********
и двамата от гр.В. да заплатят Д.Г.Г. ***,ЕГН ********** сумата 60 000лв.
представляваща стойността към 03.08.09г.
на прехвърления с нотариален
акт по нот. дело №418/2009г. на Нотариус №28 имот,ведно законната лихва считано от 26.04.13г. до окончателното
изплащане,както направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1900лв.
Отхвърля предявения иск за
заплащане на законната лихва върху посочената по-горе сума за периода от
16.08.09г. до 26.04.13г.
Осъжда Д.К.М.,ЕГН ********** и В.Н.М. ,ЕГН **********
и двамата от гр.В. да заплатят на ВРС разноски по делото за д.т. в размер на
2 400лв. и за възнаграждение на в.л. в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач Я.К.В. ***,ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: