гр. София, 01.07.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 13108 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 200847 от 24.08.2017 г.,
постановено по гр. д. № 4185/2016 г. на СРС, 82 състав, А.Б.В., действаща чрез
своята майка и законен представител М.Ф.В., е осъдена да заплати „П.т.“ ЕООД по
предявените осъдителни искове сумата от 20 000 лева, представляваща дължима по
запис на заповед сума, издаден на 10.08.2015 г. от наследодателя на ответницата
Б.Б.В.починал на 19.08.2015 г., с падеж 17.08.2015 г. и сумата от 11 000 лева,
представляваща дължима по запис на заповед сума, издаден на 10.08.2015 г. от
наследодателя на ответницата Б.Б.В.починал на 19.08.2015 г., с падеж 31.12.2015
година сума.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от
ответницата, която счита същото за неправилно и необосновано. Излага се, че
било въведено твърдение за наличие на каузални правоотношения, във връзка с
които били издадени записите на заповед, а именно за обезпечаване на евентуално
настъпили вреди от прекратяването на участието на наследодателя на ответницата в качеството му на съдружник в „П.т.“ ЕООД и
за задължения по договори, сключени от Б.В.от името на дружеството без
представителна власт. Сочи, че е липсвала изискуемост на сумите по процесните
записи на заповед, както и че не е била доказана тяхната външна материална
редовност. Излага, че липсват счетоводни записвания в счетоводството на „П.т.“
ЕООД, отразяващи вземания спрямо наследодателя на ответницата, основаващи се на
процесните записи на заповед, както и осчетоводени вреди от договорите,
сключвани от името на дружеството без представителна власт от наследодателя на
въззивницата. Счита, че не са налице индиции за разместване на парични
престации в размер на сумите по записите на заповед от патримониума на
дружеството към този на наследодателя на въззивницата, поради което и следва да
бъде прието наличието на каузални правоотношения, съпътстващи издаването на
ценните книги, но не се е осъществило събитието, за обезпечаването на което са
издадени и няма валидно задължение, което да е възникнало за наследодателя на
въззивницата по процесните ценни книги.
В подаден
отговор на въззивната жалба ищецът счита същата за неоснователна, като
сочи, че от факта, че наследодателят на ответницата е имал качеството на
съдружник в ищцовото дружество и е прекратил участието си в него не следва
извод, че двата записи на заповед са подписани във връзка с обезпечаване на
имуществени отношения, каквито не са твърдени в хода на първоинстанционното
производство. Излага, че липсва идентичност между страните по споразумението от
10.08.2015 г. и записите на заповед. Посочва, че вземането на ищцовото
дружество се основава на редовни от външна страна менителнични ефекти.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 82 състав, е бил сезиран с положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ.
Ищецът в исковата молба твърди, че между него
и наследника на ответницата са възникнали менителнични правоотношения по два записа
на заповед – за 20000 лева, издаден на 10.08.2015 г., с падеж на определен ден
– на 17.08.2015 г. и за 11000 лева, издаден на 10.08.2015 г., с падеж на
31.12.2015 г.
При така релевираните твърдения на ищеца
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на две групи юридически
факти: наличието на действителни правоотношения, възникнали по записите на
заповед и записите на заповед да са действителни като формална правна сделка.
Ответницата навежда лични (относителни)
възражения, основаващи се на обстоятелството, че процесните записи на заповед са
безпарични, т.е. не са издадени във връзка с поето каузално правно задължение,
изпълнението на което да обезпечават, но е възможно да е налице кауза за
издаването им и в този случай следва да се приеме наличието на каузално
правоотношение за пряко обезпечаване прекратяване участието на наследодателя на
ответницата като съдружник в ищцовото дружество. В първото по делото заседание
се навеждат доводи за наличието на каузално правоотношение, свързано с обезпечаване
на настъпили вреди за дружеството от сключване на договори от страна на
наследодателя на ответницата без представителна власт от името на дружеството.
Ответницата е оспорила автентичността на
ценните книги, за което във въззивното производство е била допусната
съдебно-графическа експертиза, която е установила, че подписите за „издател
платец“, както и ръкописният текст, с който са изписани трите имена под тези
подписи в двата записа на заповед, са положени от Б.Б.В..
Поради това съдът намира, че ценните книги на
заповед удостоверяват действително поето менителнично задължение. Записите на
заповед са действителни, тъй като в тях са обективирани всички изискуеми от
закона реквизити – изразът „запис на заповед” се съдържа както в заглавието,
така и в текста, безусловно обещание за плащане на определена сума, падеж,
място на плащане, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да
се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя. Установява се, че е
възникнала изпълнителната сила на тези менителнични ефекти, тъй като падежът е
уговорен на определен ден и не е било необходимо предявяването им на длъжника
за плащане.
Тъй като записът на заповед като едностранна
абстрактна сделка е едновременно доказателство и основание за поето
менителнично задължение, въззивният съд счита, че в процеса на доказване бе
установено по несъмнен начин, че между страните са възникнали и съществували
действителни менителнични правоотношения, по които наследодателят на
ответницата е поел безусловно едностранно задължение за заплащане на суми от
20000 лева и 11000 лева на ремитента „П.т.“ ЕООД.
Поради своя абстрактен характер
менителничният ефект е действителен и без да е удостоверена каузата по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД (причината, непосредствената цел на
едностранното волеизявление за постигане на признат от закона интерес), поради
което тя представлява самостоятелен правопораждащ юридически факт, различен от
тези, учредяващи каузални правоотношение, дори и менителничното задължение да е
поето в обезпечение изпълнението на каузален дълг.
Наистина, съобразно константната практика на
ВКС, която и настоящата инстанция възприема, в българското менителнично право
липсва т. нар. абсолютна абстрактност на менителничните ефекти, поради което
длъжникът по записа на заповед може да релевира на поемателя (ремитента) лични
(относителни, субективни) възражения, черпени от каузалното правоотношение, за
обезпечение на което е поето абстрактното задължение.
Съгласно задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
редовен от външна страна менителничен ефект, каквито са процесните и направено общо
оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на
поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника - издател по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед. С въвеждането на твърдения или
възражения от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на
ценната книга. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
Нещо повече, както бе изяснено,
действителният запис на заповед представлява правопораждащ юридически факт
(годно правно основание), при проявлението на който възниква правното
задължение на издателя на менителничния ефект да изпълни материализираното в
менителничния ефект парично задължение. Следователно, законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че процесуалното задължение (доказателствената
тежест) за разкриване и установяване правнорелевантния факт на възникнало
каузално правоотношение, във връзка с което е поето процесното абстрактно
задължение, респ. за причината за издаването на безпаричния запис на заповед,
принадлежи на ответницата.
Въззивникът-ответник твърди няколко причини
за поемане на процесните менителнични задължения, като съдът законосъобразно е
изследвал и наличието на каузални правоотношения, във връзка или за обезпечение
изпълнението на които са издадени записите на заповед.
За доказване на твърдяното каузално
правоотношение, свързано с обезпечаване на евентуални вреди от прекратяване
участието на наследодателя на ответницата в ищцовото дружество в
първоинстанционното производство е прието ССчЕ, която е дала заключение, че по
счетоводни данни Б.В.няма задължения към „П.т.“ ЕООД и в счетоводството на дружеството няма осчетоводени суми, произтичащи
от двата броя записи на заповед. Експертизата
е посочила, че при приключване на счетоводната 2015 г. няма вземане на „П.т.“
ЕООД към Б.В.в размер на 31000 лева. Според вещото лице няма данни да са
осчетоводени евентуални счетоводни вреди, настъпили за „П.т.“ ЕООД и
произтичащи от сключения договор за организирано пътуване от 20.03.2015 г.
Обстоятелството, че в счетоводството на „П.т.“ ЕООД няма осчетоводени
задължения на Б.В.към дружеството не установява по безспорен начин, че записите
на заповед са били подписани именно за обезпечение на прекратяване на членството
му правоотношение в дружеството. Най-малкото не се установява, че размерът на
евентуално настъпилите вреди от прекратяването би бил съизмерим със стойността
на двата записа на заповед. Поради това съдът намира, че не е доказано
наличието на каузално правоотношение за обезпечаване на което да са били
издадени записите на заповед.
Съдът намира, че следва да обсъди и
възражението за каузално правоотношение, основано на задължения по договори,
сключени от Б.В.от името на ищцовото дружество без представителна власт,
независимо че същото е въведено едва в първото по делото съдебно заседание. За
доказване на това каузално правоотношение са представени покана от 01.08.2015
г. от „П.т.“ ЕООД до Б.В.за уреждане на отношенията по напускане на дружеството
и споразумение от 10.08.2015 г., сключено между двамата съдружници в „П.т.“
ЕООД - Б.Б.В. и А.Д.Г., за уреждане на взаимоотношенията им във връзка с
сключвани от Б.В.сделки без представителна власт от името на дружеството. В
същото е посочено, че за задълженията по сключен на 20.03.2015 г. договор Б.В.подписва
като обезпечение запис на заповед в полза на „П.т.“ ЕООД. Настоящият въззивен
състав намира за правилен изводът на районния съд, че посочените документи не
установяват съдържанието на конкретно каузално правоотношение и неговия размер,
което да е било обезпечено с процесните записи на заповед, тъй като поканата
представлява единствено предложение за доброволно уреждане на взаимоотношенията
по приключване на участието на Б.В.в ищцовото дружество, а споразумението е
сключено между двамата съдружници в дружеството, без последното да е страна по
него, което означава, че липсва идентитет между страните по него и тези по
процесните записи на заповед.
Поради изложеното съдът намира, че ответницата
не установи в процеса на доказване процесните записи на заповед да са били
подписани във връзка с налично каузално правоотношение, поради което правилно
предявеният иск е бил уважен.
С оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на
основание да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
При този изход на спора разноски се дължат на
въззиваемото дружество, което е сторило такива в размер на 303,50 лева –
депозит за експертиза и 2020 лева – адвокатско възнаграждение, което следва да
бъде намалено с оглед направеното възражение за прекомерност и разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ до 1460 лева.
С оглед цената на иска на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 200847 от 24.08.2017 г., постановено по гр. д. № 4185/2016 г.
на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА А.Б.В.,
ЕГН **********, да заплати на „П.т.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1763,50 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.