Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12
Гр. Трън, 05.03.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ри
състав в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
С участието на секретаря Гергана
Ачанова, като разгледа гр. д. № 83/2019г. по описа на ТРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), вр. чл. 341 и
сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба от В.А.А., с ЕГН: ********** ***, против
З.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.П.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
А
Предявен е
иск за допускане на делба (по реда на глава 29 ГПК) с правна квалификация – чл. 69, ал. 1 от Закона за
наследството (ЗН), вр. чл. 341 и сл. ГПК.
Ищеца
твърди, че е налице съсобственост между страните вследствие наследствено
правоприемство от общия им наследодател – А.А.М., по отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот
№165 по плана на с.С.И., общ.Трън, с площ от 600 кв.м. по плана на с.С.И.,
утвърден със заповед № РД-05-48/24.01.2018г. на кмета на община Трън, ведно с
построената в едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 6 кв.м., за която
има издадено удостоверение за търпимост №ОБАЗ-27-90/20.11.2017г., двуетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от приземно ниво с гараж и кухня, първи
жилищен етаж, състоящ се от две стаи и втори жилищен етаж, състоящ се от две
стаи, със застроена площ от 41 кв.м., за която сграда има издадено
удостоверение за търпимост №ОБАЗ-27-89/20.11.2017г. и навес с площ от 6.00
кв.м.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З.Т.К.
депозира отговор на исковата молба, в
която твърди, че искът е допустим, но тъй като приземния, първия и втория етаж
от масивната двуетажна жилищна сграда не представляват самостоятелни обекти,
позволяващи етажите да бъдат обособени като самостоятелни жилища, то освен
описаните в ИМ недвижими имоти: дворно място с площ от 600 кв.м. представляващ
позамлен имот №165 по плана на с.С.И., общ.Трън и построената в същото място
едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 6 кв.м., за която има издадено
удостоверение за търпимост №ОБАЗ-27-90/20.11.2017г. до делба да бъде допусната
цялата двуетажна масивна жилищна сграда, състояща се от приземно ниво с гараж и
кухня, първи жилищен етаж, състоящ се от две стаи и втори жилищен етаж, състоящ
се от две стаи, със застроена площ от 41 кв.м., за която сграда има издадено
удостоверение за търпимост №ОБАЗ-27-89/20.11.2017г. и построена в поземлен имот
с пл.№ 165 по кадастралния план на с.С.И., общ.Трън, утвърден със заповед №
РД-05-48/24.01.2018г. Поради възпрепятстване от страна на ищеца ползването на
съсобствените имоти от страна на З.К. моли да се счита, че на основание чл.31
ал.2 от ЗС с подадения отговор отправят покана до В.А. за заплащане на
ежемесечно обезщетение в размер на 100 лева.
Ответника М.П.Д. не е депозирал отговор на
ИМ.
В съдебно заседание ищеца се явява, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявения иск.
В съдебно заседание ответника З.Т.К. не
се явява, изпраща представител адв. К. от САК. Ответника М.П.Д. не се явява.
Като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна при наличието на правен интерес и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен.
За уважаване на предявения иск следва да се установи
по безспорен начин участието в съсобствеността на страните по делото в
делбените имоти.
От
представените по делото: Удостоверение за наследници изх. № РСЦ16-УГ01-5801/01.11.2016 г. и
Удостоверение за наследници изх. №
РСЦ19-УГ01-4761/05.08.2019 г. на А.А.М.; Нотариален акт ***г.; Саморъчно
завещание от 10.05.1994 г. на А.А.М. от с. С.И. - Трънско; Протокол от
27.03.1984 г. за обявяване на саморъчно завещание на А.А.М.; Удостоверение за
търпимост № ОБАЗ-27-89/20.11.2017 г. за обект: „Двуетажна масивна жилищна
страда"; Удостоверение за търпимост № ОБАЗ-27-90/20.11.2017 г. за обект:
„Едноетажна паянтова стопанска сграда";
Удостоверение за търпимост № ОБАЗ-27-91/20.11.2017 г. за обект:
„Едноетажна масивна жилищна сграда"; Н.а. ***г. на нот. Р.Б.с район на
действие Районен съд Трън рег.№ 675 и Акт № *** партидна книга: том 18830, 18831, 18832 на Службата по вписванията от
09.08.2018г.; Данъчна оценка Изх. № **********/15.04.2019 г. издадена от Община
Трън, Облает Перник; Скица№
73/20.05.2019 г., издадена от Община Трън, Област Перник; Акт №195 за сключен
граждански брак от 1945г.; нотариална покана и констативен протокол от
22.01.2020г., както и от приетата по делото СОЕ, се установява, че собствеността върху описаният в исковата молба
недвижим имот е придобита от А.А.М. (по отношение на дворното място) и
съвместно в СИО със съпругата му В.Г.М.(по отношение на сградите, построени в
дворното място през време на брака им). Що се касае до валидността на
прехвърлителното действие породено от завещателното разпореждане обявено на
27.03.1998г., с което наследодателят на съделителите е завещал по всеки един от
етажите на масивната двуетажна жилищна сграда, то настоящия съдебен състав
намира, че същото не е било годно да породи право на собственост върху
заветниците. Това е така, тъй като видно от изслушаната и приета по делото СТЕ към
момента на построяването на двуетажната
сграда- двата етажа не са представлявали самостоятелни обекти, както и към
момента на обявяване на завещанието -месец март 1998г.
С ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е
прието че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно
ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 от ППЗПИНМ
от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от
05.04.1960 г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат
след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар.158 и сл. от
ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време
на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със
старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и
съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в
цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези
заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите
строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото тълкуване при
делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална
собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на
пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи
представляват обособени от по-рано отделни жилища. Настоящият съдебен състав
възприема изразеното становище в посоченото ТР по поставения правен въпрос.
Освен това намира, че това тълкуване е приложимо за заварените до 17.05.1963 г.
жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или части от етажи.
Тълкуването се прилага и при преценка за възможността такива обособени преди
1963 г. етажи или части от етажи да бъдат годен обект на разпореждане, макар и
да не отговарят на изискванията на действащите към момента на сделката
строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази хипотеза водещ е
фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно жилище. Посоченото
задължително тълкуване е в основата на трайната съдебна практика, според която
обособените преди 1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да
се прилагат действащите към момента на разпореждането строителни правила и
норми – т.е. строителните правила и норми, определящи понятието самостоятелен
обект на разпореждане не се прилагат за заварените случаи в посочената
хипотеза. В случая процесната къща е построена след 1963г.
В
решение № 542 от18.01.2011 г. по гр.д. № 1469/2009 г. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че правото на собственост, както и
всички субективни права имат за обект определена вещ, обособен материален
предмет, върху който се съсредоточава това право, което се характеризира с
абсолютната власт на носителя му, от която произтичат и различните му
правомощия. Без вещта да съществува като самостоятелен обект не може да
съществува и вещното право на собственост. Законът е предвидил различни
хипотези на правото на собственост в зависимост от обектите и тяхното деление
по видове по различни критерии, но във всички случаи обектът трябва да бъде
обособен като самостоятелен такъв, т.е. да е отграничен от другите такива, в
това число и такива в режим на етажна собственост, при която съществуването на
отделните обекти е свързано с наличие на общи на всички собственици части.
Следователно наследодателят на страните не е могъл да прехвърли права върху
съответните етажи, тъй като същите се явяват необособени като самостоятелни
обекти. След като ответницата З.К. не оспорва в цялост правото на собственост
на ищеца, обективирано в нотариален акт ***от 2018г. , с който А. А.А. е продал
на брат си В.А.А. своята идеална част от наследствения имот, а завещателното
разпореждане не е породило вещнопрехвърлителен ефект то в този случай съдът
намира, че делбата следва да бъде извършена между останалите живи наследници.
По
иска за привременни мерки по 344 ГПК в доклада си по
146 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е указал на
ответниците, че следва да докаже, че е поканил ищеца да прекрати действията, с
които му се пречи да реализира правата си спрямо съсобствения недвижим имот, че
действията на ищцовата страна в значителна степен са препятствали ползването на
процесния имот, да докаже претенцията си по размер, както и ограничаването на
ползването по време. Ищеца е следвало да докаже, че е ползвал съсобствения
недвижим имот в степен съответстваща на правата му в съсобствеността, както и ,
че не е препятствал ползването на имота от ответника. Настоящия съдебен състав
намира, че ответника не можа да докаже при условията на пълно и главно
доказване, претенциите си по привременните мерки, а именно, че ищеца е пречел
да ползва имота съвместно с него. Видно от разпитаните по делото свидетели,
включително и св.Г. К. доведена от ответната страна и дъщеря на ответницата
имота е бил ползван съвместно и необезпокоявано от страните в съсобствеността.
Ето защо съда намира за недоказан по основание и размер иска по чл.344 ал.2 от ГПК предявен от ответницата З.К. и като такъв не следва да бъде уважаван.
От представените по делото удостоверения за наследници
се установява, че А.А.М. ( починал на 08.03.1998г.) и В.Г.М.(починала на 22.03.2012г.) са оставили за свои законни
наследници внуците си З.Т.К. с ЕГН: **********, М.П.Д. с ЕГН: **********, В.А.А.
с ЕГН: ********** и А. А.А. с ЕГН: **********. Така в резултат на наследяване и
покупко- продажба, ищецът В.А.А. е придобил 2/4 / две четвърти / идеални части
в собствеността, а ответницата З.Т.К. с ЕГН: ********** по ¼ идеална
част и ответникът М.П.Д. с ЕГН: **********
по ¼ идеална част от следния свой
съсобствен имот както следва:
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА ДЕЛБА между В.А.А., с ЕГН: ********** ***, З.Т.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и М.П.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** А, по отношение на следния недвижим имот: Поземлен
имот № 165, с площ от 600 кв.м. по плана на с.С.И., общ.Трън утвърден със
заповед № РД-05-48/24.01.2018г. на кмета на община Трън, ведно с построените в него
едноетажна паянтова жилищна сграда с площ от 6 кв.м., за която има издадено
удостоверение за търпимост № ОБАЗ-27-90/20.11.2017г. и двуетажна масивна
жилищна сграда, състояща се от приземно ниво с гараж и кухня, първи жилищен
етаж, състоящ се от две стаи и втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи, със
застроена площ от 41 кв.м., за която сграда има издадено удостоверение за
търпимост № ОБАЗ-27-89/20.11.2017г. и навес с площ от 6.00 кв.м.
При следните делбени части:
За В.А.А. - 2/4
идеална част.
За З.Т.К. –
1/4 идеални части.
За П.Г.Д. –
1/4 идеална част.
НЕ УВАЖАВА искането на ответницата З.Т.К. за заплащане
на ежемесечно обезщетение за ползване на процесния имот в размер на 24.00 лева
месечно за времето от 19.08.2019г. до 22.01.2020г.
По отношение на искането на страните за присъждане на
разноски, съда ще се произнесе с решението си във втора фаза на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: