О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Чирпан,
04.08.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На
четвърти август две хиляди и двадесета
година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
като разгледа докладваното от Председателя Атанас
Динков АН дело № 190 за 2020 г. по описа на РС - Чирпан и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Градинарска № 1, представлявано от К.Д.Д., против Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К, № 3521362 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ).
С Протоколно определение в
проведеното на 29.07.2020 г. публично съдебно заседание, съдът като е счел
делото за изяснено е приключил съдебно следствие, дал е ход по същество и е
обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
В срока за постановяване на
решението, съдът констатира, че жалбата е недопустима, тъй като
жалбоподателят не е надлежна страна – санкционираното лице, което има правен
интерес от оспорването издадения ел. фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
предвидено при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител да се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно ал. 5
на чл. 189 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1 (физическо лице - собственик или ползвател на МПС, при управлението на което
е извършено нарушение), или ал. 2 (юридическо лице - собственик на МПС, при
управлението на което е извършено нарушение), с препоръчано писмо с обратна
разписка.
Нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
регламентира, че когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая с Електронен фиш за
налагане на глоба, Серия К, № 3521362 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Стара Загора, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
на физическото лице К.Д.Д., законен представител на „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК
*********, гр.
София.
Подател на жалбата срещу електронния
фиш обаче е „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК *********, гр. София, т.е. жалбата е
подадена от лице, което не е активно легитимирано да обжалва електронния фиш.
Налице са предпоставките на чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, приложими на основание
чл. 84 от ЗАНН, за връщане на жалбата и прекратяване на съдебното производство.
Цитираната норма предвижда, че въззивното производство се прекратява, когато
жалбата не е подадена от лице, което има право на жалба или протест. В случая
няма никаква неяснота кой е подателят на жалбата, по която е образувано настоящото
дело, а именно: „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК *********, гр. София. Обстоятелството,
че не физическото лице К.Д.Д., като законен представител, а дружеството е
подател, е видно от самата жалба, депозирана от името на дружеството.
Дружеството обаче не е санкционираният правен субект. Съгласно чл. 13, във
връзка с чл. 24 от ЗАНН, административно наказание „глоба” се налага на
физически лица. За юридическите лица наказанието е „имуществена санкция” - чл. 83
от ЗАНН. В случая наложеното наказание е „глоба“, което кореспондира с
приложимата за казуса разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН (чл. 189, ал. 8 от ЗДвП), който признава право на
жалба само на нарушителя и поискалия обезщетение. Това прави подадената в
случая жалба от дружеството-собственик недопустима, поради което от процесуална
гледна точка следва да се възобнови съдебното следствие, жалбата да бъде
оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство
прекратено (В този смисъл Решение № 242 от 08.072019 г. по к.а.н.дело № 220
по описа за 2019 г. на Административен съд – Стара Загора).
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, страните имат право на разноски.
В нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК е
приет принципа, че ако лицето е признато за виновно, същото следва да понесе
всички разноски по делото, независимо дали в провежданите контролни
производства /въззив и касация/ размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран.
Тази разпоредба би намерила
субсидиарно приложение и в процеса по ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба
на този въпрос.
Въпроса за възлагането на разноските
в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва приложението на принципа на чл.
189, ал. 3 от НПК.
В АПК въпросът за възлагането на
разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на
разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
В случая, санкциониращия орган е бил
представляван от юрисконсулт, който прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита за основателно. Поради това и на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално
възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна,
като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на
дружеството - жалбоподател.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 2, във
вр. чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 302, във вр. чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по
АНД № 190/2020 г. по описа на РС – Чирпан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
от „ЕКО
РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Градинарска № 1, представлявано от К.Д.Д., против Електронен фиш за
налагане на глоба, Серия К, № 3521362 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР -
Стара Загора, като недопустима.
ОСЪЖДА „ЕКО РЕСУРС-Р“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Градинарска № 1,
представлявано от К.Д.Д. да заплати на ОДМВР - Стара Загора, направените в настоящото
производство разноски в размер на 100 лева
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
АНД № 190/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
седемдневен срок от връчването на преписа пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: