Решение по дело №1065/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 56
Дата: 31 март 2022 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20212100601065
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100601065 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Емил
Томов от АК - Бургас, защитник на подсъдимия Х. Ф. И.., ЕГН **********,
срещу определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г.
по описа на Районен съд – гр. Айтос.
С посоченото определение, на основание чл. 42, ал. 3 от НПК, е
прекратено наказателното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Айтос и е постановено изпращане на материалите по делото
по компетентност на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Айтос.
С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на
посоченото определение на първоинстанционния съд. Изразява се несъгласие
с приетото в обжалваното определение, че в тъжбата на частния тъжител са
налице данни за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, което е
такова от общ характер, и на това основание производството по НЧХД
№324/2021 г. по описа на РС – гр. Айтос следва да бъде прекратено, и делото
изпратено на РП – гр. Бургас, ТО - Айтос. Счита се, че по този начин
положението на подсъдимия се утежнява, като му се вменява извършване на
1
престъпление от общ характер. На следващо място се посочва, че липсва
точно процесуално основание за прекратяване на производството по НЧХД №
324/2021 г. на РС – гр. Айтос и изпращане на делото на прокурора в закрито
заседание на основание, че престъплението, образувано по тъжба на
пострадалия е от общ характер. Изтъква се, че тази възможност е предвидена
едва на етапа разглеждане на делото в открито съдебно заседание, след даден
ход на съдебното следствие (по аргумент от чл. 287, ал. 7 от НПК). На тези
основания с жалбата е направено искане за отмяна на определение №
71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен
съд – гр. Айтос и връщане на делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят
адв. Емил Томов от АК – Бургас и подсъдимият Х.И., редовно призовани, не
се явяват.
Частният тъжител А.А. и неговият повереник – адв. Радостин
Станчев от АК – Бургас, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание
пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от
страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.
314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради
подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съдебното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Айтос е образувано на 14.09.2021 г., след като с решение №
98/02.09.2021 г., постановено по ВЧНД № 542/2021 г., състав на Окръжен съд
– гр. Бургас е отменил протоколно определение № 260031 от 21.04.2021 г.,
постановено по НЧХД № 470/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, с
което е било прекратено наказателното производство по делото, и е върнал
същото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
С определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД №
324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, предмет на обжалване в
настоящото производство, новият съдия-докладчик е приел, че в тъжбата на
2
частния тъжител са налице данни за извършено от подсъдимия престъпление
по чл. 286, ал. 1 от НК, което е от общ характер и наказателното
производство за него следва да се движи по реда на публичното обвинение.
Със същия съдебен акт, на основание чл. 42, ал. 3 от НПК съдията-докладчик
е прекратил наказателното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на
Районен съд – гр. Айтос и е постановил изпращане на материалите по делото
по компетентност на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Айтос.
Настоящият въззивен състав счита обжалвания съдебен акт на
първостепенния съд за незаконосъобразен.
Съображенията за това са следните:
След образуване на производството по тъжба на пострадалия, на
основание чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК и разпределянето му на съответния съдия-
докладчик, последният следва да упражни правомощията си, предвидени в
разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, която от своя страна препраща
към чл. 250-252 от НПК.
Освен да провери дали делото му е подсъдно, той следва да извърши
проверка дали са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство (чл. 250 и 251 НПК). В случай, че не са налице
такива, съдията-докладчик насрочва делото за разглеждане в съдебно
заседание, съгласно чл. 252, ал. 4 НПК. Разпоредбата на чл. 249 НПК
предвижда основанията за прекратяване на съдебното производство от
съдията-докладчик, но тя не е приложима към производствата, образувани по
тъжба на пострадалия, тъй като чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК не препраща към чл.
249 НПК.
Нормата на чл. 247б, ал. 3 от НПК урежда прекратяване на
съдебното производство от съдията-докладчик, когато намери, че делото не е
подсъдно на съда.
Законодателят е предвидил различен ред за прекратяване на
производство, образувано по тъжба на пострадалия и изпращане делото на
прокурора за преценка налице ли е престъпление от общ характер, а именно
по реда на чл. 287, ал. 7 НПК. Тази разпоредба обаче е приложима в хода на
съдебното следствие. Когато установи, че престъплението е от общ характер,
а не се преследва по тъжба на пострадалия, съдът следва да прекрати
съдебното производство, а не наказателното производство. Това е така,
3
защото последващо произнасяне за същото деяние ще бъде в противоречие с
разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съгласно която не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо
същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение или
разпореждане за прекратяване на делото. Определението, постановено по чл.
287, ал. 7 от НПК, не подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК (по
арг. на чл. 341, ал. 1 от НПК), защото с него не се прекратява наказателното
производство, а само съдебното производство по делото и не се прегражда
пътят на наказателното производство. Определението по чл. 287, ал. 7 от НПК
не подлежи на обжалване и по реда на глава ХХІІ от НПК (по арг. на чл. 341,
ал. 2 от НПК), доколкото липсва друга, изрична разпоредба в НПК,
допускаща въззивната му проверка.
В настоящия случай, първоинстанционният съд е прекратил
наказателното производство по делото, като е приел, че изложените в тъжбата
факти представляват престъпление от общ характер (по чл. 286, ал. 1 от НК).
Преценката обаче за това дали деянието, описано в тъжбата, представлява
престъпление от общ, а не от частен характер, предвид гореизложеното,
следва да бъде извършена най-рано на етапа на съдебното следствие.
Систематичното място на разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК предполага
обстоятелствата, обосновли преценката на съда, че процесното престъпление
по дело, образувано по тъжба на пострадалия, е от общ характер, да са
установени именно в хода на съдебното следствие. Едва след това за съда е
предвидено правомощието да прекрати съдебното производство и да изпрати
делото на съответния прокурор.
В конкретния случай не е била приложима нормата на чл. 42, ал. 3 от
НПК.
Наред с това, с определението си АРС е прекратил наказателното
производство по делото, което означава, че срещу това лице за това деяние
повече не може да се търси наказателна отговорност, а същевременно
изпраща делото на РП – Бургас, ТО - Айтос за провеждане на разследване,
което може да стане само в рамките на наказателно производство. Ако съдът
действително счита, че престъплението не е от частен, а от общ характер, то в
случая приложимата разпоредба е тази на чл. 287, ал.7 от НПК, в която
хипотеза се прекратява съдебното, а не наказателното производство, но тя е
4
приложима в хода на съдебното следствие.
Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а
делото да се върне на Районен съд – гр. Айтос за ново разглеждане от друг
състав на съда, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 от НПК,
Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД №
324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, с което на основание чл. 42,
ал. 3 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 324/2021
г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и е постановено изпращане на
материалите по делото по компетентност на Районна прокуратура – гр.
Бургас, ТО - Айтос.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Айтос за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5