О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София
11.04.2019 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Свилен Станчев
като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 17189 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Търговско дружество „Е.М.*“ ЕООД гр.
София е предявило срещу Р.България чрез министъра на финансите осъдителен иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 34 100,77 лева
имуществени вреди вследствие удържана от дружеството ищец такса в размер на 20
% за производство на електрическа енергия за периода 01.01.2014 г. – 10.08.2014
г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане. При условията на евентуалност спрямо главния иск, ищецът е предявил
срещу ответника осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата от
7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за
производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014
г. При условията на евентуалност спрямо евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за
производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014
г.
Съдът намира така предявените искове
за недопустими, поради следните съображения:
В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът „Е.М.*“ ЕООД гр. София излага, че е производител на електроенергия
от възобновяеми източници – вятърна електроцентрала, в експлоатация от
24.02.2012 г., изкупувана от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. С § 6 т. 2 и 3 от Закона за
държавния бюджет на Р. България за 2014 г. се създали нови чл. 35а, чл. 35б,
чл. 35в и чл. 73 от Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се
въвежда такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия. Текстовете били обявени за противоконституционни с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд. Ищецът обосновава иска си с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД със събрана от ответника – държавата,
такса за производство на електрическа енергия от вятърна енергия на основание
чл. 35а-35в от ЗЕВИ по времето, в което тези норми са били действащи, за
периода между тяхното влизане в сила и обявяването им за противоконституционни.
Непозволеното увреждане като
институт на облигационното право има следните елементи: деяние (действие или
бездействие); противоправност на деянието; настъпила вреда; причинна връзка
между деянието и вредата; вина, която се презумира, съгласно чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В конкретния случай, самият ищец не твърди противоправност на деянието,
а претенцията се основава на приет и
действащ закон, който впоследствие е обявен за противоконституционен. Законът е
част от нормативната система на страната и приемането или не на определен закон
не може да се квалифицира като противоправно действие или бездействие, дори при
констатирано впоследствие противоречие с Конституцията или акт на ЕС. Държавата
не носи отговорност за своята нормотворческа дейност, като последната не може
да се счита за противоправна, защото произтича от държавния суверенитет и
конституционните правомощия на законодателния орган. Тъй като държавната такса е установено със
закон публично парично вземане на държавата, нейното събиране не е
противоправна дейност и не може да породи право на иск за непозволено
увреждане.
Предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за сумата от 7758,50 лева,
удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за производство на
електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. е недопустим,
поради неподведомственост на този спор. Ищецът не уточнява на основания коя от
трите хипотези на чл. 55 от ЗЗД претендира заплащане, но изложените доводи в
исковата молба обуславят извод, че претенцията е за недължимо платена според
ищеца такса на основание чл. 35а-35в от ЗЕВИ (обявени за
противоконституционни). Недължимо платени публични вземания, включително и
държавни такси, се възстановяват по административния ред на чл. 129 във вр. с
чл. 118 ал. 1 т. 3 от ДОПК, а не по гражданскоправен ред.
По същите съображения е недопустим и
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД
за сумата от 7758,50 лева, удържана от дружеството ищец такса в размер на 20 % за
производство на електрическа енергия за периода от 01.07.2014 г. до 10.08.2014
г.
Поради изложените съображения,
налице са основание за прекратяване на производството и връщане на исковата
молба. На осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
следва ищецът да заплати на ответника – Държавата чрез министъра на финансите,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Прекратява производството по гр.
дело № 17189/ 2018 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: