Р Е Ш Е Н И
Е №40
гр.Силистра, 26.04.2022 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдия М.Славова адм.дело
№231 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Х.М.А. ***, лично
и чрез представител по пълномощие адв.К.Д. ***, моли съда да отмени Решение №1040-18-83/11.11.2021г. на директора на ТП на НОИ гр.Силистра,с което
е потвърдено оспорено по реда на чл.117 ал.1 т.2 б.”а” КСО, Разпореждане №2113-18-504#5/05.10.2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Силистра, отказващо му отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО. С подадена жалба (л.49-л.50) по чл.117
ал.2 КСО до ответния орган,е релевирал спорните по делото въпроси- за
признаване за действителен стаж на времето на наборна военна служба в частите
на Българската армия в обем от 2 години 1 месец и 17 дни;както и за зачитане на
невписан в УП-13,но положен от не-го стаж през периода 01.09.1977г.-31.12.1977г.
(периодът разширен в съдебното производство до 01.03.1978г.),за който във
ведомостта на ТКЗС с.Поройно било отразено изплатено възнаграждение от 480
лева,въпреки което записване не е признат за действителен.С жалбата се поддържа
главно отменително основание,свързано с твърдяна
материална незаконосъобразност на отказа на административния орган да признае спорния
стаж, като действително положен в качеството му на работещ по трудово
правоотношение (ТПО) в ТКЗС с.Поройно, по разума на чл.38 ал.7 НПОС,както и на
времето на наборна служба в БА. Твърди,че към момента на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия по чл.68 ал.3 КСО е имал изискуемата от закона
възраст, а именно: 66 години и 6 месеца (неговата е 67 години 9 месеца и 24
дни), както и 15 години действителен осигурителен стаж. Втората материална
предпоставка е спорна. Настоява,че периодът:15.09.1973г.-01.11.1975г., през
който е служил в Българската армия (последното абсолютно задължително за мъжете,съгласно
действалия тогава чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ - отм.ДВ,бр.112/95г.),
следва да бъде зачетен като „действителен осигурителен стаж“ в контекста на §1 ал.1
т.12 ДР КСО.Позовава се на съдебна практика и настоява,че с признаване на
времето на редовната му военна служба за действителен стаж,ведно със стажа му в
ТКЗС с.Поройно за цялата 1977г. (достатъчни били още 10 дни) се попълвала
изцяло хипотезата на чл.68 ал.3 КСО,поради което моли да бъде отменено
решението на ръководителя на ТП НОИ Силистра и потвърденото с него Разпореждане
на пенсионния орган и да бъде върната преписката на същите, за ново
произнасяне, съгласно указанията на съда. Претендира заплащане на съдебни
разноски.
Ответникът по жалбата -Директорът
на Териториално поделение на НОИ гр. Силистра, чрез представител по
пълномощие гл.юрисконсулт Н.Н. (л.74), поддържа
становище за неоснователност на жалбата и счита,че същата следва да бъде
отхвърлена от съда. В съдебно заседание и в Писмен отговор (л.72-л.73) твърди, че
липсвали категорични данни за упражнявана трудова дейност в ТКЗС с.Поройно
извън удостоверения период в трудовата му книжка,т.е. след 01.09.1977г., още
повече, че в същата за работодател бил посочен ГОНС Дулово, а не
селскостопанска структура - ТКЗС с.Поройно или АПК гр.Дулово, което преценено
ведно с непълните данни от УП-13, издадено от началник отдел „Обеднен архив“
при ТП НОИ Силистра, сочело на неустановеност на твърдения от жалбоподателя
стаж след 01.09.1977г., поради което ответният орган е зачел с приоритет
записването в трудовата му книжка.Не излага аргументи относно незачетената
военна служба на оспорващия за действителен осигурителен стаж, но поддържа, че
дори и да се приемел този период за стаж по §1 ал.1 т.12 ДР КСО, отново не се
изпълвало изискването от чл.68 ал.3 КСО за 15 години действителен такъв. В
резултат на горните установявания, пенсионният орган е приел за действителен
стаж положеният в размер общо от 12 години 10 месеца и 17 дни, по аргумент за
противното от правилото на чл.15 ал.4 от Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж (Загл.изм.ДВ,бр.19/03г.,посл.изм.ДВ,бр.74/20г.)-НПОС,тъй като стажът на оспорващия от II категория в размер на 1 година и 7 месеца,не подлежи
на превръщане по реда на чл.104 ал.2 КСО, в настоящия случай.Доколкото не
съществувала ясна правна норма относно приемането на наборната служба за
действителен стаж в ракурса на дефиницията от §1 л.1 т.12 ДР КСО счита, че
пенсионният орган не можел да я зачете за такъв, поради което и процесният
период (15.09.73г.-01.11.75г.) бил изключен.В
обобщение поддържа законосъобразност на оспорения акт, като предоставя на съда
разрешаването на спора съобразно установените в съдебния процес факти.
Производството
е по реда на чл.118 ал.2 КСО,вр. с чл.145 и следващите
от АПК. Съдът като обсъди изложените от
жалбоподателя доводи,след преценка на доказателствата по делото и становищата
на страните, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК,прие
следното:Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на
чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ
на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебния
контрол е Решение №1040-18-83/11.11.2021г. на
Директора на ТП на
НОИ гр.Силистра,с което по реда на чл.117
ал.3 КСО е потвърдено Разпореждане №2113-18-504#5/05.10.2021г., издадено от ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП НОИ Силистра, отказващо отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 КСО на Х.М.А. ***.
Настоящото
пенсионно производство е започнало по Заявление вх.№2113-18-504/08.07.21г.
(л.9-л.17) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, без
изрично посочване на чл.68 ал.3 КСО,но при безспорност на обстоятелството,че
заявителят не попада в хипотезите на чл.68 ал.1 и ал.2 КСО.Материално-правните
предпоставки на същата към правнозначимия момент са:
навършена възраст от 66 години и 8 месеца,по съществуването на който факт не
може да има съмнения и, не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж.Пенсионният орган с процесното по делото Разпореждане (л.51-л.52) е признал за положен общ осигурителен стаж, приравнен
към III категория,в размер на 15 години 04 месеца и 13 дни. Прилагайки
правилото от чл.15 ал.4 от НПОС и, съобразно дефиницията от §1 ал.1 т.12 ДР
КСО,е установил действителен стаж от 12 години 10 месеца 03 дни (без приравняване между категориите труд),след приспадане и на стажа по чл.9 ал.7 КСО в размер
на 2 години 1 месец 17 дни,представляващ изслужена редовна военна
служба,съгласно Закона за всеобщата военна служба в НРБ (обн.Изв.,бр.13/14.02.1958г.,отм.ДВ,бр.112/1995г.) С подадена жалба (л.49-л.50) по реда на чл.117 ал.2 б.“а“ КСО до ответния орган, оспорващият е релевирал спорните по делото въпроси - за
признаване за действителен стаж на времето на наборна военна служба в частите
на Българската армия; както и за зачитане на невписания в УП-13 за 1977г. осигурителен
стаж (за времето след 01.09. 1977г.), но с изплатено възнаграждение от 480 лева
за същия период.
Първият очертан конфликтен момент по делото е
изцяло правен, тъй като времето на наборна военна служба в частите на БА, изслужено
от жалбоподателя, е удостоверено с категоричност с намиращото се на л.41 от
делото Удостоверение, издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив“
гр.Велико Търново. Същото е в размер на 2 години 1 месец и 17 дни. Относно
вторият спорен пункт в производството се установява следното: В трудовата
книжка на жалбоподателя, на стр.5 (л.8-гръб; л. 44) е записано, че е издадена от Градски
(общински) народен съвет гр.Дулово,който е вписан и като работодател на стр.10 (л.8-гръб; л.45) -
ГОНС Дулово, независимо от отразената длъжност „бикогледач“,по
която фактическа работа страните не спорят. Отразено е още, че дейността на
тази длъжност е прекратена на 01.09.1977г., след което следват записвания за
полаган труд на други длъжности - плановик, кмет на с.Поройно и т.н. След
извършена проверка в отдел „Обединен архив“ при ТП НОИ Силистра е издадено
Удостоверение обр.УП-13 (л.18-л.19),в което е записано,че
за жалбоподателя за 1977 година,извън признатия действителен стаж от
01.02.1976г. до 01.09. 1977г. според трудовата книжка, без дни е посочена
сумата от 480 лева. Оспорващият твърди, че при смяната на имената са били
прибрани всичките му лични документи, вкл. трудовата книжка, издадена на
01.02.1976г. от АПК Дулово.Когато си е потърсил трудовия стаж и вече с български
имена (личен паспорт №1186375/14.02.1985г., според записването на първата
страница на трудовата книжка), такава била преиздадена от Градския съвет
гр.Дулово с уверението, че се възпроизвеждали дословно всички данни от
прибраните лични документи. Длъжност в Градския съвет „бикогледач“
няма как да е съществувала по щатното разписание на администрацията, което сочи
на неправилно вписан работодател в колона 1 на стр.10 от същата трудова
книжка.За това, че на оспорващия с били променени имената свидетелства
приложеното на л.17 Удостоверение за идентичност на лице с различни имена.При
проверка на действителните записвания във ведомостта на ТКЗС с.Поройно,в хода
на открито производство по чл.194 ГПК, жалбоподателят фигурира с имената Халил
Мехмедов Ахмедов, както са посочени и в горното удостоверение.
В периметъра на оспорената истинност (съд.зас.
на 09.03.2022г.) на УП-13 от жалбоподателя, което удостоверение е с основно
правно значение за повдигнатия спор, е допусната проверка чрез сравняване на
удостоверените факти с него, с обективираните такива
в оригиналните документи, намиращи се в „Обединения архив“ на ТП НОИ Силистра,
послужили за издаването му. След представянето на Книга за трудовото участие
(ведомост) за 1977 година на ТКЗС с.Поройно, в съдебно заседание на 13.04.22г.,
на л.461 от същата, е констатирано следното: За м.октомври е отразен №
на счетоводна статия, записана сума от 280 лева - аванс, като на следващата
страница продължават записвания на реда с:друг № на счетоводна статия, труд,
следва цифрата 100 и сума от 320 лева. На следващия ред е записан м.ноември, №
на счетоводна статия, удръжки от 9.30 лева, които записвания продължават на
същия ред на следва-щата страница с нов № на счетоводна статия, труд, цифрата
50 и сума от 160 лева. През ред е посочен м.декември, № на счетоводна статия,
аванс от 160 лева и удръжки от 6.50 лева, което записване продължава на същия
ред на следващата страница, където са отразени едновременно двата месеца -
ноември и декември, труд, числото 50 и сума от 160 лева.(Ответният орган
представя копия на двете страници на л.461 от архивираната Книга за трудово
участие за 1977г. на ТКЗС с.Поройно на л.82-л.83 от делото). С оглед на така
констатираните данни от ведомостта за конфликтния период на 1977г., съдът
установи, че е налице писмено доказателство (ведомост), в което не са посочени
единствено ясно дните на положен труд,а в същата графа „труд“ се намират
обобщени цифри - 100 и 50, което сочи на приложимост на чл.104 ал.10 пр.2 КСО
за допустимост на свидетелски показания, тъй като въпросната ведомост е
издадена от работодателя,при който е положен трудът от оспорващия и по време на
полагането му. Още повече, че спорният въпрос е поставен в режим на проверка на
истинността на УП-13,издадено от ТП НОИ Силистра, при горната частична
непълнота на съхраняваната Книга за трудово участие през 1977 година на ТКЗС
с.Поройно.
От показанията на изслушаната свидетелка С.В.М.се
установява безпротиворечиво недописаното
обстоятелство във ведомостта свързано с дните положен труд през трите месеца на
1977г. - октомври, ноември и декември. Същата е работила като счетоводител в
АПК Дулово, който аграрно-промишлен комплекс (АПК) е обединявал всички ТКЗС на
съставните села на Община гр.Дулово, вкл. с.Поройно,ведно с животновъдните
ферми, зеленчукопроизводствени единици,
растениевъдство и др. селскостопански подразделения.Свидетелката няма
колебания, че жалбоподателят е работил в АПК като „бикогледач“
от началото на 1976г. до 1978 година, но не си спомня точно до коя дата на
1978г. Има спомени,защото работата му е била рискова и интересна.В същия период
работната седмица е била шест-дневна с 8 часов работен ден и е нямало минимална
работна заплата, но и не са съществували големи различия в заплащането на
работническите и служителските кадри.Доколкото е била търсена и от други работили
в АПК гр.Дулово с молба за установяване на релевантни факти свързани с техните
пенсионни права, представя личната си трудова книжка в оригинал, при съпоставка
с която съдът констатира,че нейните имена не са били променяни; книжката
ѝ не е преиздавана от друга институция и в нея неотклонно е посочван за
работодател АПК Дулово. Свидетелката заявява, че старата трудова книжка на
жалбоподателя (оригиналната) е с турските му имена, а самият той, в обяснение,
дадено в съдебно заседание на 13.04.22г. (чл.176-чл.177 ГПК), твърди, че преиздадената
му след 1985г. трудова книжка и представена по делото, е с българските му
имена, като служители в Градския съвет гр.Дулово преписвали всички данни от
„прибраната“ му оригинална книжка, вкл. дата на издаване, номер и т.н., защото
тези факти биха имали правно значение в процеси като настоящия.
В обобщение, след извършената проверка
на Удостоверение обр.УП-13 (л.18-л. 19), чрез
сравняване с намиращите се оригинални документи и записванията в тях в отдел
„Обединен архив“ на ТП НОИ Силистра, представляващи Книга за трудово участие
(ведомост) за 1977г. на ТКЗС с.Поройно, относими за жалбоподателя (с тур-ските
му имена Халил Мехмедов Ахмедов), се установява в процеса,че за месеците
октомври, ноември и декември на 1977г., същият е полагал труд като „бикогледач“ в пълен обем, видно от подробните записвания за
получени аванси, направени удръжки и т.н., което сочи на извод за положен
действителен осигурителен стаж в размер на въпросните три месеца на 1977г.,
извън признатите от ответния орган.Същият извод е подкрепен безпротиворечиво
и от показанията на св.Стоянка М.. С оглед на горните установявания и в
хипотезата на чл.194 ал.3 ГПК,съдът приема,че оспорването на пълнотата на
съдържанието (истинността) на релевираното в процеса УП-13,издадено от ТП НОИ
Силистра, отдел “Обединен архив“, е проведено успешно и установеният положен
стаж от жалбоподателля в обем на три месеца -
октомври, ноември и декември на 1977 година в ТКЗС с.Поройно,като съставна част
на АПК гр.Дулово, е действителен осигурителен такъв съгласно дефиницията от §1
ал.1 т.12 ДР КСО.
За целите на настоящото произнасяне и с
оглед стриктно детерминирания предмет на доказване,не следва да се обсъжда
изобщо искането за признаване на стаж, положен от жалбоподателя като
самоосигуряващо се лице - земеделски производител, в периода
м.01.2019г.-м.02.2020г., за който са внесени осигурителни вноски (л.22-л.23),
законосъобразно непризнат, поради липса на основание за възникване на
осигуряване изобщо, в контекста на чл.10 ал.1 КСО, съгласно Констативен
протокол №КВ-5-18-00 974192/05.08.21г. от извършена проверка по разходите на
ДОО (л.28-л.30) и изпълнени Задължителни предписания
№ЗД-1-18-00974178/05.08.21г. (л.31),посредством служебно заличаване на
данните,подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО от оспорващия за същия период. Така
формираният извод не се оспорва пред съда.
Относно вторият
релевиран спорен въпрос, свързан с елиминирането на времето на редовната военна
служба в Българската армия, жалбоподателят твърди, че е в пряко противоречие с
нормативния регламент доколкото същата, към периода на нейното изслужване, е
била нормирана като абсолютно задължителна, а отклонението от военна служба - инкриминирано.В
тази му част спорът по делото е изцяло правен, като относно времето и характера
на наборната военна служба в частите на Българската армия, изслужени от
жалбоподателя, няма спор,предвид
официалното им удостоверяване от ДА„Архиви“;Дирекция „Държавен
военноисторически архив“ гр.Велико Търново с изх.№02-1014/03.06.21г. (л.41).А щом всичко
това е така, то следва, че без съмнение в периода:15.09.1973г.-01.11.1975г.,
същият е бил на наборна военна служба в Българската армия,който стаж му е
зачетен по силата на чл.9 ал.7 КСО като общ осигурителен, а не действителен
такъв, по разума на чл.68 ал.3 КСО.
Това разрешение на спорния въпрос от пенсионния орган
е неправилно. Към периода на осъществяване на релевантния факт е действал Законът
за всеобщата военна служба в НРБ (обн.Изв.,бр.13/14.02.1958г.;отм.ДВ,бр.112/95г.), според чл.1 от който, военната служба е задължителна
за всички граждани, а съгласно чл.3: всички мъже - граждани на НРБ - без
разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален
произход и положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на
Въоръжените сили. Военната служба във въоръжените сили се състои от
действителна военна служба и служба в запаса,като служещите редовната си военна
служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи,съгласно
чл.9 от с.з. Нормативната регламентация на военната служба за всички мъже,
навършили пълнолетие, сочи на безусловната ѝ задължителност, а
отклоняването от нея е инкриминирано, видно от Наказателен кодекс, Глава
дванадесета “Престъпления против отбранителната способност на Републиката, против
информацията,представляваща държавна тайна, и против чуждестранната
класифицирана информация (Загл.изм.ДВ,бр. 26/04г.); Раздел II „Престъпления против носене на военна служба“, чл.362
и сл., в редакцията им към ДВ,бр.26/1968г.,като съгласно чл.364 ал.2:„Ако това е извършено (по ал.1
отклонение от военна служба при мобилизация) с намерение
деецът да се отклони изобщо от задължението си по военната служба, наказанието
е лишаване от свобода от три до десет години“.Следователно,отбиването на наборната военна служба е представлявало
обективно и неотстранимо по волята на което и да е лице, вкл. оспорващия,
препятствие, същото да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и съответно за придобиването на действителен осигури-телен стаж по
смисъла на ал.3 на чл.68 КСО.За процесния период 1973г.-1975г. е приложим чл.81
от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.ДВ,бр.21/00г.), съгласно който, зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или
приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство.Или, става дума за време, през което лицето е работило по друго
правоотношение в контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО. Действащата към момента на
подаване на заявлението за ПОСВ разпоредба на чл.9 ал.7 КСО (към ДВ,бр.15/2013г.) изрично
предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба.За тези периоди се внасят
осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет
върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В същия
смисъл е и разпоредбата на чл.44 ал.1 НПОС.При наличие на изрична нормативна
уредба на конфликтния по делото стаж,то липсва правно основание за непризнаване
на периода на наборна военна служба за действителен осигурителен стаж в
контекста на §1 ал.1 т.12 ДР КСО, както неправилно е приел ответният
орган.Основателно представителят на жалбоподателя се позовава на трайната и безпротиворечива практика на ВАС, като за целите на
настоящото произнасяне е достатъчно посочването на Решение №9097/08. 07.20г. по
адм.д.№890/20г. на ВАС, VI отделение, в което има обобщаване, посредством позоваване
на няколко други решения на ВАС,вкл. Решение №28/03.01.2013г., адм.д.№9460/2012г.,след
което няма никакви колебания при разрешаването на спорен въпрос от процесния
вид.
В обобщение, като е отказал да зачете този стаж (отбиването на военната служба) за действителен осигурителен такъв, административният
орган неправилно е тълкувал и приложил закона.След признаването на времето,през
което жалбоподателят е бил на наборна военна служба в частите на Българската
армия в размер на 2 години 1 месец и 17 дни, за действителен осигурителен стаж,
то последният се генерира в обем на 14 години 11 месеца и 20 дни, както
правилно е посочил в оспореното Решение ответният орган (л.54 абз.2 изр.посл.).С установяването
в съдебния процес и на положения действителен стаж в ТКЗС с.Поройно за трите
спорни месеца (10; 11 и 12 на 1977 година - непризнати от пенсионния орган на
базата на непълното УП-13), очевидно се надхвърлят изискуемите 15 години по
чл.68 ал.3 КСО,което налага извод, че оспорващият е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.3 КСО.Ето защо оспореното
решение на директора на ТП НОИ Силистра, следва да бъде отменено,ведно с
потвърденото с него Разпореждане №2113-18-504#5/ 05.10.2021г., и в хипотезата на чл.173 ал.2 АПК,
преписката да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по
същество по заявлението на жалбоподателя с вх.№2113-18-504/08.07.2021г. (л.9-л.12).
Предвид гореизложеното, настоящият
състав приема, че оспореният контролен административен акт е материално
незаконосъобразен, поради обективирания в него отказ
за признаване като действителен осигурителен стаж времето на изслужената
наборна военна служба от Х.М.А., както и на положения такъв като бикогледач в ТКЗС с.Поройно в периода
01.10.1977г.-31.12.1977г. Горният извод решава и централния спорен въпрос по
делото - има ли оспорващият право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, в хипотезата на чл.68 ал.3 КСО,като формираният отговор е положителен.Това
е така независимо,че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на
пенсионния орган са издадени от компетентните по закон органи, съгласно чл.117
ал.1 и чл.98 ал.1 КСО; в предписаната писмена форма и съдържание, както и при
спазване на административнопроизводствените правила от чл.98 ал.1 и чл.117
ал.1-ал.3 КСО. Същите обаче, противоречат на материалния закон и неговата
цел.
В този контекст преценени фактите по
делото сочат,че поради неправилно приложение на действалите по време на „[…]отбиването на военната си служба в със-тава на
Въоръжените сили[…]“,съгласно
чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ (отм.) от жалбоподателя
нормативни актове,по силата на които този период следва да бъде зачетен като действителен
осигурителен стаж в контекста на §1 ал.1 т. 12 ДР КСО, както и непълното
изясняване на удостоверените с Книгата за трудово участие за 1977 година на
ТКЗС с.Поройно факти, разпореждането за отказ за отпускането му на пенсия по
чл.68 ал.3 КСО и потвърждаващото го решение,са постановени в противоречие със
закона, в регистъра на посочените по-горе правни разпоредби, и следва да бъдат
отменени. При условията на чл.173 ал.2 АПК, преписката подлежи на връщане на
ответния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при
зачитане за действителен осигурителен стаж на подробно обсъдените по-горе два
периода. Присъждане на разноски своевременно е поискал оспорващият, като с
оглед изхода на процеса и съгласно чл.143 ал.1 АПК,такива му се дължат в
удостоверения по делото размер от 500 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат (л.6), воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2, във връзка
с чл.173 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Х.М.А. ***,с ЕГН:**********, Решение
№1040-18-83/11.11.2021г. на Директора на ТП на
НОИ гр.Силистра и потвърденото с него Разпореждане №2113-18-504#5/05.10. 2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ гр.Силистра, отказващо му отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Директора на Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,
за ново произнасяне по Заявление вх.№2113-18-504/08.07.2021г., подадено от Х.М.А.,при
съобразяване с мотивите в настоящия акт.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Силистра,с
административен адрес: гр.Силистра, ул.“Цар Шишман“ №5, да заплати на Х.М.А. ***,с ЕГН:**********, сумата от 500.00 (Петстотин) лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните на основание чл.119 КСО.
СЪДИЯ: