Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,15.07.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на петнадесети юни през двехиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №763
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК и осъдителен иск по чл.342 ал.2 от ТЗ.
Подадена е
искова молба от „Мого България“ ООД, ЕИК …, представлявано от управителя И.Г.,
чрез пълномощник юрисконсулт К.И.К., със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“Г. М. Д.“ №.., с адрес за призоваване: гр.С., бул.“Ц. ш.“ №.., ет… против Д.Г.Д.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди,
че на 17.02.2020г. им е било връчено Съобщение по ч.гр.д.№4418/2019г. по описа
на PC - Пазарджик, с което им е даден едномесечен срок на основание чл.415 (1),
т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу Д.Г.Д. за установяване на вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение по посоченото частно гражданско дело.
Твърди, че на 17.09.2018г. между
„Мого България" ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в
ООД), ЕИК … в качеството на лизингодател и Д.Г.Д. в качеството на лизингополучател
е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността №…. Твърди, че в изпълнение на задълженията си лизингодателят е
придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка
„М.", модел „..", идентификационен номер на рама …., peг.№РВ****ТХ и
е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо -
предавателен протокол. Лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните
разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането е
12750,00 лева. Твърди, че всички съществени условия са подробно описани в договора,
приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от договора.
В частност, лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър
стопанин.
Сочи, че е договорен
срок от 84 месеца, изтичащ на 17.09.2025г., съгласно приложения Погасителен
план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран
лихвен процент в размер на 39,60%, съответно размер на месечни анюитетни вноски
от 450,19 лева.
Твърди, че лизингополучателят
не е извършил нито едно плащане по погасителен план, с което е изпаднал в
неизпълнение на договорните си задължения. Същевременно лизингополучателят е
продължил да ползва лизинговия актив до 27.11.2018г., на която дата след
връчено изявление от лизингодателя за разваляне на договора, поради
неизпълнение, лизинговият актив е върнат във владение на собственика - лизингодателя
и е съставен Приемо-предавателен протокол между страните.
Твърди, че на
основание чл.345 от ТЗ, във връзка с чл.8.1 от приложимите към договора Общи
условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от лизингополучателя,
последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план
от първа (с падеж 17.10.2018г.) до втора (с падеж 17.11.2018г.) включително и
трета частично (за период от 18.11.2018г. до 27.11.18г.) в общ размер от
1050,44 лева, в това число главница в размер на 70,32 лева и възнаградителна
лихва в размер на 980,12 лева.
Сочи, че на
основание чл.15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на
първа и втора вноска е начислена неустойка в размер на 5,06 лева към датата на
прекратяване на договора - за период от 17.10.2018г. до 27.11.2018г.
Неустойката е начислена както следва: за забава в плащането на първа вноска за
периода от 17.10.2018г. до 27.11.2018г. върху съответната част от главницата в
размер 4,98 лева; за забава в плащането на втора вноска за периода от
17.11.2018г. до 27.11.2018г. върху съответната част от главницата в размер 0,08
лева.
Твърди, че на
основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят
дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 1350.57 лева,
дължима еднократно към датата на прекратяване на договора - 27.11.2018г.,
формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 450,19 лева.
Твърди, че на
основание чл.8.6, във връзка с чл.8.7.5 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на
застрахователни премии по полица BG/22/118003317102 - вноска 1 - на Лев Инс АД
в размер на 313,33 лева.
Съобразно
изложеното и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка
с чл.342 ал.2 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, счита, че
гореописаните суми са дължими, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено, че Д.Г.Д., с ЕГН **********,
с адрес: *** дължи исковите суми на ищеца.
Твърди, че на
основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия, лизингополучателят
дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на
владението на лизинговия актив. За целта са ползвани услугите на трето лице ,,Ем
Би Кей Груп" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 06.06.2017г.
между „Мого България" ЕООД и „Ем Би Кей Груп" ЕООД дължимото
възнаграждение възлиза на 500,00 лева без ДДС за възстановяване на актив до 3,5
тона, увеличена с 50,00 лева без ДДС за възстановяване на актив извън гр.София
и 35,00 лева без ДДС допълнителни раноски на изпълнителя, за което е издадена
фактура №**********/03.12.2018г. Твърди, че в изпълнение на възложението изпълнителят
е извършил действия по издирване и изземване на лизинговия актив, като за
изземването е съставен приемо-предавателен протокол от 27.11.2018г., подписан
от ответника.
Съобразно
изложеното, на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.342 ал.2 от ТЗ,
чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД, счита, че гореописаните суми са дължими,
поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Г.Д., с ЕГН **********
да заплати на ищеца сума в размер на 702,00 лева, представляваща разходи за възстановяване
на владението върху лизинговия актив след разваляне на процесния Договор.
Моли съда, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.342 ал.2 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД да постанови
решение, с което да приеме за установено, че Д.Г.Д., с ЕГН ********** дължи на
„Мого България" ООД, ЕИК… следните суми, дължими по Договор за финансов
лизинг №…: 70,40 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 17.10.2018г. до 27.11.2018г.; 980,12 лева - незаплатена
лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 5,06 лева -неустойка за забавени плащания за
периода от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 1350,57 лева - неустойка за
прекратяване по вина на лизингополучателя; 313,33 лева - разходи за заплатени
от лизингодателя застрахователни премии; ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда.
Моли съда, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.342 ал.2 от ТЗ, чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД да постанови
решение, с което да осъди Д.Г.Д., с ЕГН ********** да заплати на „Мого
България" ООД, ЕИК … следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг
№…: 702,00 лева - разходи за възстановяване владението на лизинговия актив.
Моли да им бъдат
присъдени разноските, сторени за настоящето производство, включително
възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
Моли да им бъдат присъдени разноските, сторени в производството по ч.гр.д. №4418/2019г.
по описа на PC - Пазарджик.
Представя писмени
доказателства, подробно описани. Прави искания по доказателствата.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника, с който е взел становище, че не оспорва фактическите
твърдения, че в изпълнение на задълженията си по сключен между страните договор
за финансов лизинг №…/…. е придобил собствеността върху лек автомобил марка „М.
6” и е предал ползването му на ответника. Последният заплатил самоучастието си
от 3250 лв., както и първоначалните разноски, като е забавил плащанията на
предвидените месечни анюитетни вноски по погасителен план за м.Х и XI на
2018г., а ползвал автомобила до датата 27.11.2018г., на която автомобилът е
върнат на ищеца.
Сочи, че по
осъдителния иск ищецът твърди, че е направил разходи по издирване и изземване
на автомобила, което било осъществено от трето лице и тези разходи възлизали на
сумата 702.00 лв. Оспорва тези твърдения. Възразява, че не се е налагало и обективно
не са извършени посочените действия от третото лице.
Заявява, че доколкото
в исковата молба не са описани вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение не може да вземе становище за допустимостта на иска по чл.422 ал.1 ГПК от гледна точка необходимия идентитет на вземанията. Съединяването на иска
по чл.422 ал.1 ГПК с осъдителния иск е поначало допустимо.
Заявява, че оспорва
иска по чл.422 ГПК досежно сумата 980.12 лв. неплатена лихва по лизингови
вноски и сумата 1350.57 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на
ответника.
Твърди, че договорът
за финансов лизинг е „финансова услуга” по смисъла на параграф 13, т.12 от ДР
на ЗПП, а ответникът - лизингополучател е физическо лице - следователно се
ползва от защитата по чл.143 от ЗПП, в качеството му на „потребител” по смисъла
на параграф 13, т.1 ЗР на ЗЗП. Твърди, че процесният договор за финансов лизинг
съдържа заблуждаващи и неравноправни клаузи, които поради нищожност не следва
да се прилагат. Такава например е клаузата на чл.5 от договора, където е
записано, че лихвеният процент по договора е 39.60%. Лихвеният процент е
фиксиран за целия срок на договора. Съдържанието на тази клауза е от естество и
в този случай реално е заблудила ответника, че лихвата, която ще плати за целия
период от 78 месеца ще възлезе на 39.60%., (което би правило лихва около 5.6%
годишно), а в действителност погасителният план е изготвен при 39.60% годишна
лихва. Тъй като в Общите условия (ОУ), към които препраща т.16 от договора
липсва изрична дефиниция на понятието „лихвен процент“, то потребителят не е
могъл да възприеме действителната лихвена тежест, която поема с предложения му
договор.
Възражението за
нищожност прави и досежно клаузата на чл.15.5 от ОУ, при прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3
/три/ лизингови вноски, във връзка с чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, защото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение (неустойка). Евентуално прави и възражение за намаляване на
неустойката, поради прекомерност в сравнение с претърпените вреди (чл.92 ал.2 ЗЗД). Счита, че възражение за намаляване по общия ред на ЗЗД е допустимо,
защото ответникът не е търговец (арг. чл.309 ТЗ).
Заявява, че оспорва
изцяло осъдителния иск за сумата 702.00 лв. - по основание и по размер. Твърди,
че ищецът не е направил твърдяните разноски, договорът му с третото лице няма
сила по отношение на ответника, а и при нормални обстоятелства подобни разходи
биха били в тройно по- нисък размер. Ако в ОУ съществува клауза, която
задължава лизингополучателя да заплати абстрактни разходи, то тя е
неравноправна, т.е. нищожна и съда не следва да я прилага.
Не възразява по
доказателствените искания на ищеца.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираните
по делото писмени молби, поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи
като основателни и доказани. Претендира разноските по заповедното и по исковото
производство и по представения списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по
същество.
Особеният
представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове в оспорените
с писмения отговор части, като неоснователни. Излага подробни съображения.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „Мого България“ ООД е подало по пощата на 01.11.2019г. Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 05.11.2019г.
срещу ответника Д.Г.Д., в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №4418/2019 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото
е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2469 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК на 06.11.2019 год., с която е разпоредил
ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 70.40 лева - падежирали и
непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0004719,
сумата в размер на 980.12 лева - падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване
на собствеността върху лизинговия актив №AG0004719, сумата в размер на 5.06
лева - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, сумата в размер на
1350.57 лева за прекратяване на Договора по вина на лизингополучателя,
сумата в размер на 313.33 лева - заплатени застрахователни премии по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от подаване на заявлението
в районен съд – 04.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото в размер на 68,43 лв. за държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка
с чл.26 от НЗПП за защита по заповедно производство в размер на 100,00 лв. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение по Договор
за финансов лизинг №…, сключен на ….
С Разпореждане №804/22.01.2020г.,
постановено по ч.гр.дело №4418/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд е
прието, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което и на
основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК /в редакция ДВ, бр.86/27.10.2017г/ на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В
едномесечния срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита,
че в конкретния случай и към датата на постановяване на посоченото разпореждане
- 22.01.2020г. е била действаща и приложима разпоредбата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК в редакцията й ДВ, бр.100 от 20.12.2019г., а не тази на
чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, в редакцията й ДВ,
бр.86/27.10.2017г., както е приел заповедния съд, тъй като в случая се касае за
процесуална норма, която има действие занапред. Предвид на това и с оглед
наличните данни по заповедното производство, че заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК /длъжникът е търсен на адреса си, който е негов постоянен и
настоящ адрес, в продължение на един месец, като са извършени три посещения на
адреса, съответно на датите 08.11.2019г. /ден събота/, 23.11.2019г. /ден
неделя/ и 09.12.2019г. и не е бил открит, на адреса му е залепено уведомление
по чл.47 от ГПК и не му е било връчено съобщение, чрез работодателя, още
повече, че видно от приложената в исковото производство справка за месторабота
на длъжника – ответник в настоящето производство е, че трудовото му
правоотношение с този работодател е било прекратено още на 11.12.2019г./, но
връчителят не е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или
по друг начин и не е удостоверил това /такива обстоятелства/ с посочване на
източника на тези данни в съобщението, то съдът счита, че в случая не са били
налице препоставките /2-та и 3-та/ на разпоредбата на чл.415 ал.1, т.2 от ГПК и
не е следвало да бъдат давани указания на заявителя за предявяването на иск за
установяване на вземането му, а е следвало да се издаде в полза на заявителя
изпълнителен лист против длъжника за присъдените му парични вземания, тъй като
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е влязла в
законна сила.
Съгласно
приетото в мотивите на т.10а на Тълкувателно решение №4/2013г. от
18.06.2014г. по тълкувателно дело
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, сезиран с установителния иск, на общо
основание дължи преценка на неговата допустимост. Прието е, че независимо от указанията
до заявителя за предявяване на установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК, съдът,
който разглежда иска, не е освободен от задължението да провери абсолютните
процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. Преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415 ал.1 от ГПК не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че
предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК е процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено.
По осъдителния иск с правно
основание чл.342 ал.2 от ТЗ, съдът приема следното:
Искът е
допустим и следва да бъде разгледан По същество, съдът приема следното:
От представените и приети по
делото писмени доказателства се установява, че на 17.09.2018г. между ищеца „Мого
България" ООД (тогава ЕООД), в качеството му на лизингодател и ответника Д.Г.Д.
в качеството му на лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив №AG0004719. В
изпълнение на задълженията си по договора лизингодателят е придобил собствеността
върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „М.", модел
„6", с идентификационен номер на рама …, peг.№РВ****ТХ и е предоставил
ползването му на лизингополучателя, като е съставен приемо - предавателен
протокол. Лизингополучателят е заплатил авансово първоначалните разходи и
договорената първоначална вноска. Съществените условия са подробно описани в договора.
От клиента са приети Общите условия и приложенията, неразделна част от договора.
Страните са договорили
срок от 84 месеца, с падеж 17.09.2025г., съгласно Погасителния план, неразделна
част от договора за финансов лизинг. Месечните анюитетни вноски са в размер на 450,19
лева.
Установи се по
делото, че лизингополучателят не е извършил нито едно плащане по погасителния
план, както и че е продължил да ползва лизинговия автомобил до 27.11.2018г., на
която дата лизинговият актив е върнат на лизингодателя и е съставен Приемо-предавателен
протокол. Във връзка с връщането на лекия автомобил от страна на ищеца са ползвани
услугите на трето лице, а именно търговското дружество ,,Ем Би Кей Груп"
ЕООД, което е извършило действия по издирване и изземване на лизинговия актив,
съгласно сключен между страните Рамков договор за поръчка от 06.06.2017г.
Дължимото, съгласно договора, възнаграждение възлиза на 500,00 лева без ДДС /за
възстановяване на актив до 3,5 тона/, увеличено с 50,00 лева без ДДС за
възстановяване на актив извън гр.София и с още 35,00 лева без ДДС допълнителни
разноски на изпълнителя. Издадена е фактура №**********/03.12.2018г., в която
извършената услуга е включена.
Съгласно чл.14.4 от
Общите условия към договора за финансов лизинг, в случай, че лизинговият актив
не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл.14.1 от ОУ срок, лизингополучателят
упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл.14.1 от ОУ от негово
име и за негова сметка.
Според чл.8.7.10 от
Общите условия, лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в
срок от 5 работни дни от издаване на счетоводен документ от страна на последния
разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяване на държането
върху лизинговия актив при прекратяване на договора, поради неизпълнение на
лизинговия актив, когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в
сроковете и условията на Раздел 14, както и разходи, направени от лизингодателя
при условията на чл.14.5.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че ищецът е платил на 17.12.2018г. по фактура №**********/03.12.2018г.
на ,,Ем Би Кей Груп" ЕООД, 702 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че
няма отразени извършени плащания от лизингополучателя.
При тези данни,
съдът счита предявеният осъдителен иск за доказан и основателен и намира, че
същият ще следва да се уважи изцяло за претендираната сума в размер на 702
лева.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноски, съобразно уважения иск
и при определен от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето
производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100 лева, а именно
сумата от 211,65 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от „Мого България“ ООД, ЕИК …,
представлявано от управителя И. Г., чрез пълномощник юрисконсулт К.И.К., със
седалище и адрес на управление: гр.С.., бул.“Г. М. Д.“ №.. с адрес за
призоваване: гр.С., бул.“Ц. ш.“ №.., ет… против Д.Г.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК - за приемане за
установено, че Д.Г.Д., с ЕГН ********** дължи на „Мого България" ООД, ЕИК …следните
суми, дължими по Договор за финансов лизинг №…: 70,40 лева - незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
17.10.2018г. до 27.11.2018г.; 980,12 лева - незаплатена лихва по лизингови
вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.; 5,06
лева -неустойка за забавени плащания за периода от 17.11.2018г. до 27.11.2018г.;
1350,57 лева - неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя; 313,33
лева - разходи за заплатени от лизингодателя застрахователни премии; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 в съда
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „Мого България“ ООД, ЕИК .., представлявано от
управителя И. Г., с пълномощник юрисконсулт К.И.К., със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Г. М. Д.“ №.., с адрес за призоваване: гр.С., бул.“Ц. ш.“
№.., ет… сумата в размер на 702 лева, представляваща разходи за възстановяване
владението на лизинговия актив, предмет на Договор за финансов лизинг №.. от
17.09.2018г. и на основание чл.14.4, във връзка с чл.8.7.10 от Общите условия
към договора за финансов лизинг, както и разноски по делото, съобразно уважения
иск, в размер на 211,65 лева.
Решението
в прекратителната част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд-Пазарджик в едноседмичен срок от връчването му на
страните. В останалата част решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се изпрати на заповедния съд по
ч.гр.дело №4418/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: