РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Бургас, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500095 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1077/18.12.2024 год. по гр.д.№ 1877/2023 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдено СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да
заплати на Н. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., Б. о., ул. „Д.“ № *, със
съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, адвокат З. Х. Ж., сумата от 140
000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на детето му Т. Н. Т. -
починало при пътно-транспортно произшествие на **.**.**** год., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 07.09.2021г. до окончателното и
изплащане, като е отхвърлен иска над присъдената сума от 140 000 лева до
търсената от 200 000 лева. Осъдено е СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
2, да заплати на М. К. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Р., Б. о., ул. „Д.“ № *,
със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, адвокат З. Х. Ж., сумата от 140
000 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на детето й Т. Н. Т. -
починало при пътно-транспортно произшествие на **.**.**** г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата от 07.09.2021 г. до окончателното и
изплащане, като е отхвърлен иска над присъдената сума от 140 000 лева до
търсената от 200 000 лева. Осъдено е СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО
1
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.
2, да заплати поравно на Н. Т. Т., с ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН
********** с адрес: с. Р., Б. о., ул. „Д.“ № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г.
Г.“ № **, ет. *, адвокат З. Х. Ж., сумата от 427,14 лева, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
репатриране на трупа и погребение на Т. Н. Т., ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 09.11.2023 г. до окончателното и изплащане, като е
отхвърлен иска над присъдената сума от 427,14 лева до търсената от 610,20
лева. Осъдено е СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на
адвокат З. Х. Ж., сумата от 8 000 лева с ДДС , представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата. Осъдено е
СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 11 500 лева, дължими
държавни такси за разгледаните искове и за разноски за производството.
Осъдени са Н. Т. Т., с ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН ********** с адрес:
с. Р., Б. о., ул. „Д.“ № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Г. Г.“ № **, ет. *, адвокат
З. Х. Ж., да заплатят поравно на СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2,
сумата от 2 580 лева съдебни разноски , като е оставено без уважение
искането за разноски в останалата част.
Подадена е въззивна жалба от СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 2,
чрез адв. З. Х. - САК, срещу решението в частите, с които са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди за всеки от ищците Н. Т. и М. Т. над
сумите от по 75 000 лв. до по 140 000 лв. - за всеки един от тях, ведно със
законната лихва върху сумите. Твърди се, че в обжалваните части решението
е неправилно, постановено в противоречие със задължителната съдебна
практика, при съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Твърди се, че е нарушен чл. 52 от ЗЗД, тъй като в
обжалваното решение, въпреки, че е изброил релевантните по съдебната
практика критерии за определяне на справедливо обезщетение, съдът
необосновано е приел базов размер на дължимото обезщетение от по 200 000
лв. за всеки от ищците. Съдът не е съобразил обезщетението с присъжданото
от съдилищата в подобни случаи. Окръжният съд не е изследвал и не се е
съобразил с икономическата обстановка към момента на ПТП, позовал се на
свидетелските показания без отчитане на факта, че свидетелката М. сочи, че
след инцидента не е контактува с ищците, не се е събирала с тях по празници,
поради което не би могла да даде достоверни сведения за състоянието им.
Твърди се, че неправилно е прието, че състоянието на ищеца Н. Т. се е
влошило след процесното ПТП без отчитане, че заболяванията на ищеца са от
2017 г., когато е диагностициран с хипертонично сърце, а през 2019 г. с
диабетна невропатия. Твърди се също нарушение на чл. 51 от ЗЗД, тъй като
при правилно приета фактическа обстановка относно механизма на ПТП,
съдът е извел грешни изводи като е отчел само 10% съпричиняване на
2
вредоносния резултат от страна на сина на ищците и не е мотивирал така
направения извод за размера на съпричиняването. Сочи се, че съгласно
заключението на вещото лице по назначената САТЕ, процесното ПТП е
настъпило по вина от една страна на водача на автобуса, а от друга страна-по
вина на пострадалия Т. Т., който се е намирал в лявото платно за движение,
което е за изпреварване, бил с тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка,
поради което с поведението си е станал първопричина за реализиране на ПТП.
Цитирана е съдебна практика, като се твърди, че в случая синът на ищците е
допринесъл в голяма степен за настъпване на ПТП, поради което приносът му
следва да се оцени на 50%. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за отхвърляне на иска над размерите от по 75 000
лв. за всеки от ищците, както и за присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Т. Т. и М.
К. Т., чрез процесуален представител адв. З. Ж. - *АК, в който са изложени
съображения за неоснователност на възраженията на въззивника и правилност
на решението в обжалваните части. Направено е искане за потвърждаване
на решението в обжалваните части и за присъждане в полза на адвоката
на въззиваемите възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказана
безплатна адвокатска помощ, съгласно размерите по Наредба № 1 за МРАВ.
Сочи се, че при определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се е съобразил със задължителната практика на ВС изразена в
ППВС № 4/1968 год., обсъдил е критериите по чл. 52 ЗЗД и се е произнесъл в
съгласие с тях, като е преценил икономическата обстановка в страната към
момента на ПТП и процента на инфлация. Отчетено е, че внезапната и
ненавременна смърт на сина на ищците при такива трагични обстоятелства,
им се е отразила много неблагоприятно. Изцяло се е преобърнал животът им,
мъката им е непреодолима и несъизмерима, здравословното им състояние се е
влошило, като за твърдените промени са ангажирани свидетелски показания,
които правилно са кредитирани от съда, а въззивникът с въззивната жалба е
тълкувал превратно и фрагментарно показанията на свидетелката М. Изразено
е съгласие и с приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат за
всеки от участниците в процесното ПТП. Изразено е несъгласие със
становището на въззивника за отчитане на 50 % принос на покойния Т. Н. Т.,
както и с твърдението, че именно той е първопричина за настъпилото ПТП.
Изложени са съображения, че тези твърдения на въззивника се опровергават
от установените по делото обстоятелства и заключението на приетата от
окръжния съд САТЕ.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които:
-ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците сумата от по 75 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано
от 07.09.2021 год. до окончателното изплащане на сумите,
-са отхвърлени исковите претенции на ищците за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди за сумите над 140 000 лв. до 200 000 лв.
за всеки от тях, ведно със законните лихви както и
-в частта, с която съдът се е произнесъл по претенциите на ищците за
имуществени вреди.
С обжалваните части от решението Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове за обезщетение за
неимуществени вреди с правни основания чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 483, ал. 1 и
3
чл. 497 от Кодекса за застраховането.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано за
обжалване лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно
обжалване и Е ДОПУСТИМА.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат
изразените становища.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустима искова претенция, решението в
обжалваните части е допустимо.
По предявените от ищците Н. Т. Т., ЕГН ********** и М. К. Т., с ЕГН
**********, срещу ответника Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ обективно и субективно съединени искове,
въззивният съд е сезиран за произнасяне по претенциите на всеки от ищците
за осъждане на ответника да им заплати за обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от тях поради смърт на сина им Т. Н. Т., ЕГН **********
настъпила при ПТП на **.**.***** г., причинено виновно от водача К. К. Ф.,
ЕГН **********, с двойно - б. и т. гражданство, с т. имена K. C. /К. Д./ при
управление на автобус марка „Мерцедес Травего“ с ************ peг. № 34
CKR845, собствен на Търговско дружество
************************************************************************
за сумите над по 75 000 лв. до размерите от по 140 000 лв. за всеки от тях,
ведно със законните лихви върху разликите, считано от 07.09.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите.
Пред въззивния съд ищците поддържат претенцията си до размерите от
по 140 000 лв. за всеки от тях, ведно със законните лихви за които пред
въззивния съд не е спорно, че се дължат считано от 07.09.2021 год. до
окончателното изплащане на сумите. Ищците определят този размер като
справедлив, след приспадане на съпричиняване от страна на увреденото лице -
техен син, за обезщетяване на претърпените от тях болки и страдания.
От наведените с отговора пред първоинстанционния съд възражения,
пред настоящия съд ответникът поддържа само възражението за
прекомерност на размерите на обезщетенията за сумите над по 75 000 лв.
за всеки от ищците. Счита, че базовият размер на обезщетенията за всеки от
ищците следва да е сумата от по 140 000 лв., като при отчитане на 50 %
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при ПТП
техен син, претенциите са основателни и следва да бъдат уважени до
размерите от по 75 000 лв. за всеки от тях, а в останалите части до
претендираните пред въззивния съд размери от по 140 000 лв. за всеки от
ищците, ведно със законните лихви дължими считано от 07.09.2021 год. до
окончателното изплащане на разликите, претенциите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При преценка на правилността на решението в обжалваните части съдът
е обвързан от възраженията по въззивната жалба.
4
Пред въззивния съд не се оспорва, че претенциите на ищците по
предявените от тях субективно съединени искове за неимуществени вреди с
правни основания чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 483, ал. 1 и чл. 497 от Кодекса за
застраховането, са доказани по основание, като ответникът по делото
отговаря за обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от ищците от
смъртта на техния син Т. Н. Т. ЕГН **********, настъпила в резултат на
процесното ПТП.
В слязла в сила присъда № 64/09.12.2022 год. по НОХД № 1204/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, която на осн. чл. 300 от ГПК е
задължителна за настоящия съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, К. К. Ф. ЕГН **********, роден на
**.**.**** г. в гр. Д., с постоянен и настоящ адрес: гр. Д., ул. „А.“ № *,
******************************* е признат за виновен в това, че на
**.**.**** г. около 22.00 часа на Главен път I - 9, километър 249 +600, след
изхода на гр. Бургас в посока кв. „Крайморие“, при управление на МПС –
автобус марка „Мерцедес“, модел „Травега“ ********** рег. № 34 CKR 845,
собственост на ********************************************* със
седалище и адрес на управление И., Р. Т., нарушил правилата за движение,
визирани в чл. 20, ал. 2 изречение първо от Закона за движението по
пътищата - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, … със
състоянието на пътя, …, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като се е движел
със скорост 105 км/ч, допуснал пътно-транспортно произшествие и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на В. А. Б.
ЕГН ********** и на Т. Н. Т. ЕГН ********** - престъпление по чл. 343, ал.
3, предл. четвърто, б. „б“, предл. първо, вр. ал. 1, б. „в“, предл. първо, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 изречение първо от Закона за движението по
пътищата.
От събраните пред окръжния съд писмени доказателства и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели М. и П., които съдът няма
основания да не кредитира, се установява, че синът на ищците Т. Н. Т., който
към момента на ПТП е бил на ** години, е живеел с родителите си и сестра си
З. Н. Т. в общ дом в с. Р., о. Б. Били сплотено и задружно семейство, Тодор бил
прекрасен млад човек - добре възпитан, весел и отзивчив към родителите си, с
мечти за бъдещето. Родителите му споделяли в селото, че си има приятелка, с
която правят планове за съвместен живот. Свидетелката П. е близка приятелка
със семейството повече от 30 години, като Т. и нейните деца са израснали
заедно в с. Р. Свидетелката сочи, че вечерта, когато гледала телевизия, от
репортаж за катастрофата разпознала колата на сина на ищците Т.
Свидетелката знае, че Т. работел в гр. Б., казал, че вечерта ще се види с
приятелката си, след което го чакали да се прибере в селото. След репортажа
свидетелката се обадила на майката на Т., която не знаела за случилото се.
Обадили се в полицията и тогава научили за смъртта на детето на ищците.
Майката М. не можела да повярва. Обадила се на братовчедка си -
свидетелката М., която сочи, че М. я помолила да намери бащата на Т. - Н., за
да му съобщи. Подробности разбрали от публикации във Фейсбук. М. през
цялото време била в шок. Преди смъртта на Т. семейството било задружно, а
той много помагал на родителите си и на сестра си. Смъртта на Т. била
шокираща както за родителите, така и за близките на семейството. След
смъртта на детето си ищците много се променили, въпреки че близките им,
5
между които и свидетелите, се стараели да бъдат с тях и да им помагат. На
погребението на Т. родителите му не били на себе си, поради което
организацията поели близките. Родителите на Т. изпитвали дълбока тъга, не
можели да възприемат случилото се и да повярват, че детето им, което имало
толкова хубави планове за бъдещето, го няма. След смъртта на сина си
родителите се затворили в себе си и мъката си, отказвали да общуват с други
хора, не празнували празници, не се събирали с приятели и роднини. Мъката
им била дълбока, като продължава и към момента. При работата на ищцата М.
в пощата в селото, се налагало да се среща с много хора, като се виждала с
приятели на Т. и това още повече я натъжавало. Ищецът Н. в резултат на
изживения стрес и притеснение влошил физическото си здраве, поради
усложнения от диабета и високото кръвно, вече не можел да се движи и го
пенсионирали по болест. В този смисъл е представено по делото експертно
решение на ТЕЛК от 18.05.2023 год., с което на ищеца Н. Т. Т. е определена 50
% трайно намалена работоспособност, поради усложнение от
неинсулинозависим диабет, диабетна полиневропатия, артериална емболия и
тромбоза и увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите
отдели на гръбначния стълб. Според свидетелите и към момента ищците са
много променени, много рядко се виждат с приятелите си, трудно разговарят,
а при разговорите с приятели винаги се стига до случилото се с детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съответствие с чл. 51 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съдебната практика
приема, че за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от
пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне
размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и
обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и
емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите
на съдебното решение. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия
обезщетение житейски отношения. При прилагането на критерия по чл. 52
ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,
лимитите на застраховане нямат самостоятелно и водещо значение, а могат да
бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически
условия, имащи значение за формиране критерия за справедливост, като
определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с действително
претърпените неимуществени вреди.
Икономически условия в страната при настъпване на процесното ПТП
сочат средна работна заплата около 1440 лв. месечно. Лимитът на
застрахователна отговорност общо за неимуществени вреди към момента на
6
ПТП е до 10 420 000 лв. /чл. 492, т. 1 от КЗ/. Инфлацията за периода от
настъпване на ПТП до предявяване на иска по статистически данни е 30,4%.
Предвид конкретните обстоятелства установени по делото съдът
намира, че в резултат на внезапната и ненавременна смърт на сина им при
процесното ПТП, когато той е бил само на 22 години с мечти и нагласи за своя
бъдещ самостоятелен житейски път, ищците са претърпели съпътстващите
трагичното събитие душевни болки и страдания - мъка, тъга, отчаяние, стрес,
дълбока болка от загубата на обично и подкрепящо ги дете, които
продължават да изпитват и към момента, макар с не толкова висока
интензивност, колкото в дните и месеците непосредствено след смъртта.
Въпреки, че поради липсата на доказателства, не би могло да се приеме, че
призната с експертно решение на ТЕЛК от 18.05.2023 год. 50 % трайно
намалена работоспособност на бащата Н. Т. е пряк резултат от трагичното
събитие с неговия син, логично е да се приеме, че силният стрес и напрежение
от загубата на сина му са повлияли негативно на заболяванията, които той е
имал преди това - хипертонично сърце и диабетна невропатия, като е
задълбочило въздействието от тези заболявания върху физическото здраве на
бащата. Болката и мъката на родителите от загубата са несъизмерили и те
никога няма да отшумят напълно за ищците. Те никога вече няма да могат да
изпитат радостта от живота, която са имали пред смъртта на детето им Т. Ето
защо и предвид установените по делото отношения на любов и
разбирателство приживе между починалото при ПТП лице и неговите
родители и отражението, което трагичното събитие е оказало върху тях, съдът
намира, че справедливият базов размер на обезщетението за
неимуществени вреди от по 200 000 лв. за всеки от родителите е правилно
определен от окръжния съд, поради което не споделя възраженията на
въззивника за прекомерност на този размер. Всеки отделен случай, при който
е настъпила загуба на близък човек при ПТП е специфичен по отношение на
определящите критерии за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, поради което съдът не споделя възражението на въззивника, че следва
да се направи аналогия с други подобни случаи.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Страните по делото не спорят, че пострадалият при процесното ПТП Т. е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния за него резултат,
но спорят по размера на съпричиняване, като въззивникът твърди, че при
установените по делото обстоятелства, процентът на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия при ПТП син на ищците е 50
%.
Следва да се посочи, че в мотивите към решението си, фактически, при
определяне на дължимия размер на обезщетенията за неимуществени вреди,
окръжният съд е приел 30 % съпричиняване на вредоносния резултат.
Неправилно в мотивите си е обсъждал и отчел 20 % съпричиняване на
вредоносния за сина на ищците Т. Т. резултат, от страна на трето за
настоящото производство лице - другото лице починало при процесното ПТП
В. А. Б. По предявените по делото искове, които очертават спорния предмет,
увредено лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е единствено сина на ищците,
поради което при определяне на размера на обезщетението може да се отчете
само неговото съпричиняване. Съгласно влязлата в сила присъда, на осн. чл.
300 от ГПК, в настоящия процес е прието, че причинител на процесното ПТП
7
е К. К. Ф., ЕГН **********, за чиито вредоносни действия отговаря ответника
по делото по предявените искове. Евентуалното допринасяне на поведението
на трето лице по делото за вредоносния резултат за това трето лице от
процесното ПТП, е без значение за съпричиняването от страна на Т. и не
следва да се отчита от съда по настоящото дело. Наличието или не на
съизвършителство също е без значение за настоящото производство, тъй като
касае само отношенията между съизвършителите, които не са предмет на
делото.
Относно размера на съпричиняването от страна на сина на ищците,
съдът взе предвид, обстоятелствата установени от заключението на приетата
от окръжния съд по делото съдебно-автотехническа експертиза за механизма
на ПТП, от което се установява, че процесното ПТП е възникнало на
28.02.2020 г. около 22 часа на главен път I-9 след изхода на гр. Бургас в посока
гр. Созопол между автобус „Мерцедес Травего“ с рег. № 34CKR846
регистриран в Р. Т., управляван от К. К. Ф., спрял лек автомобил Ситроен
Пикасо с рег. № А1812МА и пешеходците В. А. Б. и Т. Н. Т., като в резултат на
ПТП са починали пешеходците. При разрешена скорост от 80 км/час,
скоростта на движение на автобуса управляван от Ф. преди произшествието е
била около 106 км/ч, а в момента на удара с л.а. Ситроен, е била около 69 км/ч.
Автобусът управляван от Филипов се движел на къси светлини. Участъкът на
ПТП е прав, хоризонтален, валял е слаб дъжд. Нощно време видимостта е
била значително намалена в сравнение с тази през деня, като са били трудно
забележими обекти в тъмни цветове на пътя. Двамата пешеходци били
облечени в тъмни дрехи, застанали зад спрелия в лява пътна лента л.а.
Ситроен, като оглеждали щетите от лекия сблъсък настъпил преди това между
л.а. Фолксваген /управляван преди това от Т./ и л.а. Ситроен /управляван
преди спирането в лява пътна лента от Б./. Те са били трудно различими,
въпреки включените аварийни светлини на автомобила Ситроен, които се
отразявали в мокрия асфалт и са давали нереална представа за отдалеченост
на осветения обект. Видимостта е била намалена от изкуственото осветление
на фаровете и ограничена от валежа от дъжд. В осветеността от фаровете на
къси светлини водачът Ф. е имал обективна възможност да забележи
пешеходците от 30 м., но не е можел да спре преди мястото на удара, ако
предприеме аварийно спиране, както при неговата скорост преди удара от 106
км/час, така и ако е управлявал автобуса с максималната разрешена скорост от
80 км/час. Предвид пътните условия Ф. е управлявал автобуса с технически
несъобразена скорост с далечината на осветеност от фаровете на къси
светлини, тъй като водачът не би могъл да преустанови движението на
автобуса в осветената от фаровете зона. За конкретната пътна обстановка
технически съобразена с осветеността пред автобуса с включени къси
светлини, е скорост на движение, не по-висока от 29 км/час. При движение с
тази скорост водачът е имал техническа възможност да спре в осветената зона
от фаровете на автобуса. Непосредствено зад лекия автомобил Фолксваген
/управляван преди това от Т./, който е бил спрял частично в дясната пътна
лента и частично на банкета, е бил спрян автобус на градска линия № 17
Соларис Урбино, който е бил снадбен със записващи камери. От записа от
камерите в автобуса Соларис Урбино е видно, че по пътя са се движели и
други превозни средства, след като автомобилите Фолксваген и Ситроен се
сблъскали и спрели, съответно Фолксваген - в дясната лента и Ситроен - в
лявата лента по-напред от автомобила Фолксваген. Разстоянието от предната
част на автомобила Фолксваген и задната част на автомобила Ситроен по
8
дължината на пътя е било 30 м, като при движение със съобразена скорост,
автомобилите са имали достатъчно разстояние спокойно да заобиколят
спрелите автомобили. За да заобиколят спрелите МПС на пътя, останалите
участници в движението първо да се отклонявали в лявата лента, да се
разминавали с автобуса Соларис Урбино, след това - с автомобила Фолксваген
и тогава отново са се връщали в дясната лента, за да се разминат с автомобила
Ситроен, спрян в лявата лента. Преминалите преди процесното ПТП моторни
превозни средства са извършвали с ниска скорост S-образно движение около
спрелия автобус на градския транспорт и спрелите автомобили Фолксваген и
Ситроен. При положение, че пътният участък е прав, равен, без препятствия и
други обекти, които да са ограничавали видимостта на водача на автобуса,
като по време на произшествието не е имало други превозни средства,
движещи се пред автобуса, ограничаващи директната видимост на водача
Филипов към автомобила Ситроен, а в тъмната част мигащата жълта светлина
на аварийните светлини на спрелите автомобили е по-ясно видима и по-добре
се възприема от водачите, технически правилно е било още преди опасността
да бъде осветена от фаровете на превозното средство управлявано от
Филипов, той да намали скоростта си и да вземе мерки за безопасно
преминаване през следващия опасен участък, което не е направено от него.
Предназначението на аварийните светлини е да заострят вниманието на водача
и респективно да бъде наясно, че на пътното платно има опасност, много
преди степента на тази опасност да бъде определена от водача.
Деформациите на двете МПС и механизмът им на получаване, съответстват
на силен удар – челен за автобуса и заден за автомобила. От техническа гледна
точка произшествието е настъпило поради движение с превишена и
технически несъобразена скорост с далечината на осветеност пред автобус
Мерцедес Травего с ************ рег. № 34CKR846, с включени къси
светлини, което е поставило водача в невъзможност своевременно да
възприеме възникналата опасност на пътното платно и спре безопасно,
разположението на л.а. Ситроен с рег. № А 1812МА в лявата пътна лента - без
да се движи и неправилните технически действия на участниците в ПТП
пешеходци -Т. и Б., които не са предприели мерки за осигуряване
безопасността на движението, а с действията си създали опасност на платното
за движение. Предхождащото произшествие настъпило, след като л.а.
Фолксваген управляван от пострадалия Т. е настигнал и ударил с предната си
лява част задната дясна част на л.автомобил Ситроен, след което преди
процесното ПТП, пострадалия пешеходец Т. се е намирал в лявата пътна лента
в платното за движение за гр. Созопол в близост до задната лява част на л.а.
Ситроен, с гръб към приближавашия автобус и вероятно да не е могъл да
възприеме приближавашия зад гърба му автобус. Т. не е бил с поставена
светлоотразителна жилетка. Бил е облечен с тъмни дрехи и е бил трудно
различим обект на платното за движение. Щетите вследствие този предходен
сблъсък между автомобила управляван от Т. - Фолксваген и автомобила
управляван от Б. - Ситроен, са били незначителни, двата автомобила са били в
движение и нямало необходимост да престояват на пътното платно, като
заемат и двете ленти за движение. Водачката на лекия автомобил Ситроен е
имала техническа възможност да спре след сблъсъка в дясната лента и тогава
да огледа пораженията по автомобила си. Автомобилите имали поражения
само в осветителната система, и са могли да се придвижат на собствен ход на
безопасно място. И двамата водачи слезли от автомобилите си, без да облекат
светлоотразителни жилетки и без да поставят предупредителен
9
светлоотразителен триъгълник. Те не са изпълнили като водачи задълженията
си произхождащи от Закона за движение по пътищата относно спиране,
престой и поведение при пътнотранспортно произшествие. Тяхното поведение
е технически неправилно, което е създало опасност на платното за движение,
предпоставка за настъпване на пътнотранспортно произшествие.
При установените по делото обстоятелства посочени по-горе, съдът
намира, че приносът на водача на автобуса за увреждащия резултат за Т. е по-
голям, от този на пострадалия син на ищците, поради което не споделя
възражението на въззивника за съпричиняване в размер на 50 %. При
управление на пътно превозно средство ЗДвП възлага много повече
задължения и отговорности на водачите на МПС, като тези задължения в
случая не са били спазени от страна на причинителя на процесното ПТП.
Преди процесния сблъсък и въпреки технически неправилните действия на Т.
като пешеходец непосредствено преди удара, множество автомобили, които са
преминали през участъка, при навременно възприемане на опасността
предвид включените аварийни светлини на спрелите на платното автомобили,
и правилно избраната скорост на движение, са избегнали удар с
разположените на пътното платно МПС и двамата пешеходци. Поведението
на пострадалото лице при процесното ПТП - Т., който не е изпълнил
задълженията си по ЗДвП на пешеходец, също има съществен принос за
вредоносния за него резултат, тъй като е станало предпоставка за настъпване
на процесното ПТП. При комплексния анализ на релевантните обстоятелства
за настъпване на вредоносния за Т. резултат, настоящият съд намира, че
съпричиняването на Т. за вредоносния за него резултат следва да бъде
оценено на 30 %.
При отчитане на 30 % съпричиняване на вредоносния резултат от сина
на ищците, при базов размер на обезщетенията за неимуществени вреди за
всеки от тях от по 200 000 лв., дължимият размер на обезщетенията за
неимуществени вреди за всеки е по 140 000 лв. Върху тази сума, в полза на
всеки от ищците следва да се присъди и законна лихва считано от 07.09.2021 г.
/за началния момент не се спори пред въззивния съд/, до окончателното й
изплащане. Ето защо, макар и по различни съображения, от тези изложени от
окръжния съд в мотивите към решението относно съпричиняването, като
краен резултат обжалваното решението в обжалваните части е правилно
и следва да бъде потвърдено в тези части от настоящия съд.
По разноските:
При горния резултат от делото, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на
процесуалния представител на въззиваемите, осъществил защита им при
условията на оказана безплатна адвокатска помощ, следва да се присъди
възнаграждение от съда, при отчитане на невисоката степен на правната и
фактическа сложност на делото, обжалваемия интерес и реално осъществени
действия по защитата на въззиваемите от адвоката, поради което съдът
намира, че в полза на адвокат Ж. следва да присъди възнаграждение за
защитата на двамата въззиваеми пред въззивния съд общо в размер на 5000
лв., което следва да се възложи в тежест на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1077/18.12.2024 год. по гр.д.№ 1877/2023
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТГЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на
адвокат З. Х. Ж., а адрес на упражняване на дейността : гр. Б., ул. „Г. Г.“ № ** ,
ет. * сумата от общо 5 000 лв. /пет хиляди лева/ , представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
адвокатска помощ на Н. Т. Т. и М. К. Т. пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11