Решение по дело №11255/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  25.02.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Анелия Маркова                                                                                                                                                      мл.с. Д. Й.а  

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 11255 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 22.10.2018 г. по гр.д. № 60715/12 г., СРС, ІІ ГО, 72 с-в е отхвърлил предявения от Д.П.Ш., ЕГН ********** срещу М.Г.М., ЕГН **********, Г.И.М., ЕГН **********, И.А.З., ЕГН **********, А.К.В., ЕГН **********, С.К.В., ЕГН **********, Л.С.Б., ЕГН **********, С.Ж.М., ЕГН **********, Ана С.Р., ЕГН **********, В.С.М., ЕГН **********, А.П.Д., ЕГН **********, М.В.А., ЕГН **********, М.К.Б., ЕГН  ********** и Д.Д.Б., ЕГН **********, иск за делба на УПИ V-263, 264, 265, 266, в кв. 828 по плана на гр. София, ж.к. Триъгълника-Надежда, с площ 1090 кв.м., образуван от поземлени имоти с идентификатори 68134.1387.263, 68134.1387.264, 68134.1387.265 и 68134.1387.266, и на построените в имота сгради с идентификатори: 68134.1387.264.1-гараж, 68134.1387.264.1- еднофамилна двуетажна жилищна сграда, 68134.1387.265.1- еднофамилна, едноетажна жилищна сграда, със ЗП 98 кв.м., и сградата в имот 68134.1387.266 - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47,78 кв.м. Осъдил е Д.П.Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв. държавна такса за производството.

 

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Д.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуалния представител адвокат А.Г. от САК с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че неправилно съдът е отхвърлил предявените искове за делба на процесния УПИ V-263, 264, 265, 266, в кв. 828 по плана на гр. София, ж.к. Триъгълника-Надежда, с площ 1090 кв.м., образуван от поземлени имоти с идентификатори 68134.1387.263, 68134.1387.264, 68134.1387.265 и 68134.1387.266, и на построените в имота сгради с идентификатори: 68134.1387.264.1-гараж, 68134.1387.264.1- еднофамилна двуетажна жилищна сграда, 68134.1387.265.1- еднофамилна, едноетажна жилищна сграда, със ЗП 98 кв.м., и сградата в имот 68134.1387.266 - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47,78 кв.м.

Относно земята:

Сочи се, че регулацията от 1992 г., обединяваща четири имота в общ УПИ V-263, 264, 265, 266, в кв. 828 по плана на гр. София, ж.к. Триъгълника-Надежда, с площ 1090 кв.м, не е приложена, поради което е отпаднала. Резултатът от отпадането е възстановяване на предходното състояние, при което собствениците на имоти в обединения УПИ стават отново индивидуални собственици на внесените в УПИ свои имоти. Ето защо е допустима делбата на парцел ХІ-73 от кв. 828 по плана на гр.София, м. Триъгълника, който е идентичен с включения в УПИ V-263,264,265 и 266 имот пл. № 266 от кв.828 по п л. на гр.София, м. Триъгълника. Собственици на парцел ХІ-73, съответстващ на имот пл. № 266 в същия квартал, включен през 1992 г. в обединения УПИ V- 263,264,265 и 266  с  въззивницата/ ищца Д.Ш. с дял 49 % и Г.И.М. и М.Г.М. с дял 51 %. По делото няма данни за 10-годишно владение на собствениците на бившите имоти в обединения УПИ на земята в равни идеални части, нито има твърдение от тях за такова владение, отправено към останалите съсобственици в общия УПИ. Отпадането на регулацията по отношение на бившия имот пл. № 266 позволява допускането до делба на идентичния с него преди 92 г. парцел ХІ-73 от кв. 828 по плана на София, м.Триъгълника при квоти 49 % за Д.П.Ш. и 51 % общо за Г.И.М. и М.Г.М.. По делото няма данни този имот да е придобит по давност от М..

Относно сградите:

Отпадането на регулацията има значение за незаконните сгради с идентификатори 68134.1387.264.1, 68134.1387.264.2, позволяващо да се отхвърли иска за тях, тъй като липсва съсобственост върху тях, каквото е и съдебното решение в тази част.

Относно спорната сграда с идентификатор 68134.1387.266.1. За нея е без значение дали регулацията от 1992 г. е приложена или отпаднала. Тя става собственост на всички собственици в обединения УПИ V-263,264,265 и 266 и в двата случая, защото е построена през есента на 2000 г. и пролетта на 2001 г., т.е. след обединяването на имотите в УПИ през 1992 г., но преди 30.09.2001 г., когато отпада отчуждителното действие на неприложената регулация от 92 г. Евентуално придобиване по давност на сградата следва да държи сметка, че владението трябва да е насочено срещу всички собственици на терени в обединения УПИ, които са много на брой. По делото няма никакви данни за владение срещу тях. Неправилно съдът приема, че сградата с идентификатор 68134.1387.266.1 е собствена на Г. и М. М.. Според съдебното решение, М. съборили сградите в имота, но построили новата на мястото на тяхната някогашна от 37 кв.м. във вътрешността на двора и макар новата сграда да е незаконна и по-голяма, а именно 47 кв.м., тя ставала тяхна неделима част, присъединена към главната сграда по силата на чл.97 ЗС. Новата сграда според скицата на АГКК е 59 кв.м., а не 47 кв.м. В конкретния случай няма възстановяване на съществуващата сграда от 37 кв.м., за да е приложим чл.66, ал.2 ЗС, а изграждане на чисто нова сграда вместо на 37 кв.м., на 59 кв.м., т.е. с по-голяма площ. Няма данни и за никаква пристройка, която да се присъедини към друга сграда, към възстановена някогашна сграда. Новата сграда не е дори на мястото на старата сграда, а според свидетелите била по-навътре в двора на някогашната сграда, която М. закупили. Прави се извод, че липсват доказателства, позволяващи да се приложи чл.97 ЗС и да се приеме, че се касае до две сгради, едната възобновена стара, към която като неделима част е пристроена нова. Няма данни за процес на присъединяване на една сграда към друга, нито за различно време, в което да е възстановена някогашната сграда, а в последствие по-късно построената пристройка да се присъедини към главната вещ, какъвто интервал в построяването на частите на новата свързала ги сграда, е нормално да съществува в хипотезата на чл.97 ЗС. В случая, просто е съборена старата сграда и на място, различно от нейното, наведнъж, а не на етапи, е била построена съвършено нова сграда.

Изводът е, че сградата е съсобствена при равни квоти за всички собственици на имоти в обединения УПИ, които участват в процеса, защото тя е построена без право на строеж върху съсобствения терен на обединения УПИ V-263,264,265 и 266 в период след образуването на това УПИ от 92 г., но преди отпадане отуждителното действие на регулацията от 92 г. Сградата не се състои от няколко части, от които второстепенните да се присъединени към главната вещ в хипотезата на чл.97 ЗС, а е съвършенно нова построена незаконна сграда, за която се прилага чл.92 ЗС. Сградата не е придобита по давност, тъй като липсват данни за демонстрирано намерение за владение на сградата, които да са насочени спрямо всички собственици на земята, станали собственици и на сградата по силата на приращението.

Ако се приеме, че регулацията е приложена, следва да бъде допусната делба на всички незаконни сгради в бившите имоти 264 и 266, а не само на спорната  сграда с идентификатор 68134.1387.266, но и за  масивна двуетажна сграда в имот с идентификатор  68134.1387.264.1, със застроена площ от 45,60 кв.м., съответстваща в най-голяма степен на сграда с идентификатор  68134.1387.264.1 и масивна триетажна сграда със застроена площ от 106 кв.м.,съответстваща в най-голяма степен на сградата с идентификатор  68134.1387.264.2, като квотите са същите, като посочените във въззивната жалба.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното решение и да допусне делбата на парцел ХІ-73 от кв. 828 от плана на София, м.Триъгълника, на ул.“******при квоти 49 % за Д.П.Ш. и 51 % за Г.И.М. и М.Г.М. и на незаконна сграда с идентификатор 68134.1387.266.1, представляваща еднофамилна жилищна сграда на 1 етаж, застроена на 59 кв.м., в която са вписани несъществуващи 2 броя самостоятелни обекти на разрушените бивши източна и западна сгради при квоти: ¼ ид.ч. общо за Д.П.Ш., Г.И.М. и М.Г.М., като квотата на Д.П.Ш. е 49% от ¼, а на Г.И.М. и М.Г.М. е общо 51 % от ¼., ¼ ид.ч. за А.П.Д., ¼ ид.ч общо за М.В.А., М.К.Б. и Д.Д.Б., като квотата на М.В.А.1/2 от ¼, на М.К.Б. е 1“ от ¼, а на Д.Д.Б. също ¼ от ¼., ¼ ид.ч. общо за Л.С.Б., В.С.М., Ана С.Р., С.Ж.М., И.А.З., С.К.В. и А.К.В., като квотата на Л.С.Б. е 12/36 от ¼, на В.С.М. е 4/36 от ¼, на Ана С.Р. е 4/36 от 1/4 , на С.Ж.М. е 4/ 36 от ¼, на И.А.З. е 6/36 от ¼ , на С.К.В. е 3/36 от ¼  и на А.К.В. е 3/36 от ¼. Претендира разноски.

Въззиваемите страни М.М. и Г.М., чрез пълномощника си по делото адвокат Т. са депозирали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба.

Въззиваемите страни А.В., С.В., А.П.Д. и Д.Б., чрез назначения им особен представител адвокат А.В. оспорват въззивната жалба.

Въззиваемите страни И.З., Л.Б., С.М., А.Р., В.М.М.Б. и М.А. не вземат становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество  неоснователна, поради следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот, като делбата е във фазата по допускането й.

Ищцата Д.П.Ш. твърди, че с ответниците М.Г.М., Г.И.М., Д.Й.М., В.Б.М., С.А.А., Л.С.Б., Л.В.М., А.П.Д., М.К.Б., К.Д.Б.и Д.Д.Б., са съсобственици на УПИ V-263, 264, 265 и 266 от кв.838 по плана на гр. София, м. Триъгълника, с площ 1091 кв.м. Съсобствеността възникнала въз основа на утвърден дворищно-регулационен план, с който се обединили имотите пл. №№ 263, 264, 265 и 266, като тъй като предвиденото застрояване е ниско, квотите в съсобствеността на обединения имот са по 1/4 за всеки от бившите имоти. След 1992 г. в обединения имот били изградени нови сгради, които по силата на приращението по чл. 92 ЗС и предвид липсата на учредено право на строеж, са станали общо притежание на собствениците на общия имот. Ето защо ищцата моли да се допусне делба на имота и построените в него шест сгради при законните квоти.

В хода на производството ответниците К.Б., С.А. и Л.М.са починали и са заместени в процеса от наследниците си, съответно К.Б. от М.А., С.А. - от И.З., А.В. и С.В., и Л.М.- от С.М., А.Р. и В.М..

Ответниците Г.М. и М.М. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който са оспорили иска, с твърдението, че дворното място с идентификатор 68134.1387.266 по кадастралната карта, с площ от 275 кв.м., е тяхна собственост, както и изградената в него сграда, построена 2000-2001 г., с техни средства и труд. Направили са възражение за придобиване на тази част от имота и на сградата в него по давност чрез упражнено явно и непрекъснато владение считано от 31.08.2000 г. Молят да се отхвърли иска за делба, тъй като не са съсобственици с ищцата на процесния имот.

Ответникът Д.М.в депозирания от него писмен отговор, е оспорил иска с твърдението, че е станала грешка при преименуване на улици и че той е собственик само на имот в кв. Надежда.

Ответницата М.А. е оспорила иска по отношение на сградата в бившия имот пл.№ 263, като твърди, че къщата е построена много преди 1992 г. и е била еднолична собственост на К.Б..

Ответниците С.А., А.Д. и Д.Б., чрез назначения им особен представител адвокат П., са оспорили иска с твърдението, че липсват доказателства за съсобственост на имота и на построените в него сгради.

С влязло в сила определение от 29.07.2016 г. производството по делото е било прекратено в частта относно сградите в имот с идентификатор 68134.1387.263, а с протоколно определение от 5.12.2016г. - делото е било прекратено по отношение на Д.М.и В.М.По отношение на фактическата обстановка:

Съгласно акт за граждански брак, Г.М. и М.М. са сключили граждански брак на 09.09.1978 г. Видно от удостоверения за наследници, К.Б. е починал на 21.2.2014 г. и е наследен от майка си М.А., а наследници на починалата на 10.04.2015г. С.А. са дъщеря й И.З. и децата на починалия преди нея син К.Б.- А.В. и С.В.. Л.М.е починала на 27.12.2016 г. и е наследена от преживял съпруг С.М. и деца А. Р. и В.М.. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 4976/2011 г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от Д.Ш. срещу М.М. и Г.М. иск за делба на недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47,78 кв.м., заедно с дворното място, върху което е построена, съставляващо поземлен имот № 266 с площ от 275 кв.м., част от УПИ V-263, 264, 265 и 266 от кв.828 в м. Триъгълника, гр. София, тъй като имот пл.№ 266 с площ от 275 кв.м. е изгубил самостоятелното си значение и представлява 1/4 от УПИ V- 263, 264, 265 и 266 от кв.828 в м. Триъгълника, гр. София. Съгласно нотариален акт № 64 от 24.09.1969 г., Д.П. К., сега Ш., закупила от В. Т.К.1/2 идеална част от следния недвижим имот - дворно място с къща в гр. София, ул. „******, кв. Триъгълника, Надежда, съставляващо парцел XI-73 от кв.828 с площ от 275 кв.м. От  влязлото в сила съдебно решение от 19.03.1979 г. по гр.д.№ 62/79 г. на СРС се установява, че по отношение на гореописания имот била допусната делба, като при извършването й с решението в дял на М.Ш., С.Ш.и С.Ш.е поставен в дял имот, представляващ 51 % от дворно място, съставляващо парцел XI-73 от кв.828 с площ от 275 кв. и жилищната сграда, заемаща западната част на сградата в имота, с вход от юг, със застроена площ от 37 кв.м., заедно с 51 % идеални части от общите части на сградата. В дял на Д.Ш. е поставен имот, представляващ 49% идеални части от дворното място, съставляващо парцел XI-73, и жилище „А“, заемащо източната половина на сградата, с вход от изток, със застроена площ от 27 кв.м. и заедно с 27% идеални части от общите части на сградата. С договор за покупко-продажба сключен с нотариален акт № 60 от 31.08.2000 г. С.Ш.и М.Ш. продали на М.Г.М. западната половина на жилищна сграда с вход от юг, намираща се в гр. София, ул. „Никола П.“***, със застроена площ от 37 кв.м., заедно с 51% идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, съставляващо имот пл.№ 266 с площ от 275 кв.м., представляващ част от парцел V - 263, 264, 265 и 266 от кв.828 по плана на гр. София, м. Триъгълника, целият с площ 1100 кв.м.

С нотариален акт № 3 от 26.02.2010 г. ищцата Д.Ш. е призната за собственик по давностно владение на 49% идеални части от дворно място, находящо се в гр. София, Столична община, район Надежда, ул. „*****, с площ от 275 кв.м., съставляващо поземлен имот с пл.№ 266 от кв.828 по плана на гр. София, местността Триъгълника, за който имот заедно с поземлени имоти 263, 264 и 265 е отреден общ УПИ V-263, 264, 265 и 266. С влязло в сила на 29.09.2010 г. съдебно решение е изнесен на публична продан съсобствен на С.А., Л.Б. и Л.М.при квоти по 1/3 ид.част за всяка от тях, недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда в гр. София, м. Триъгълника, ул. „Н. П.“ № 6, включваща две самостоятелни жилища, заедно със съответните идеални части от УПИ V-263, 264, 265 и 266, целият с площ от 1100 кв.м., от кв.828 м. по плана на гр. София. С договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № 77 от 24.12.1970 г., Е.Г., Р.С.и С.С.продали на Д.Б.и К.Б. недвижим имот, представляващ едноетажна къща и дворно място, с площ от 275 кв.м., образуващо парцел VI-12 в кв. 828 по плана на гр. София. В последствие с нотариален акт № 43 от 2.4.1982 г. Д.Б.дарил на сина си К.Б. своята ½ идеална част от имота. Съгласно протокол от 17.05.1993 г., с който е одобрена делба-спогодба между К.Б., от една страна, и М.Б. и Д.Б., от друга, при делба на наследството на Д.Б., в дял на последните е поставен имот, представляващ 1/2 идеална част от дворно място, находящо се в гр. София, кв. Триъгълника, ул.“******цялото от 275 кв.м., съставляващо парцел VI-12 в кв.828 по плана на гр. София, м. Триъгълника, заедно с втория етаж от двуетажната къща, построена в същото дворно място. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57 от 29.12.1999 г., А.П.Д. закупил 1/4 идеална част от дворно място с площ от 275 кв.м., представляващо имот пл.№ 264 от кв.828 по плана на гр. София, за който имот заедно с имоти пл.№ 263, 265 и 266 е отреден парцел V-263, 264, 265 и 266 в кв.828, целият с площ от 1100 кв.м. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 200 от 14.04.2016 г., Л.Б., Л.М., И.З., С.В. и А.В. продали на Я.М.и Н.М.съсобствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1387.265 в гр. София, ул. „*******, с площ съгласно документи от 275 кв.м., а съгласно скица - от 271 кв.м., с номер по предходен план 265 от кв.828 по плана на гр. София, заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда. Съгласно чл. 226 ГПК, делото продължава своя ход между първоначалните страни, като постановеното решение ще обвързва и приобретателя.

По делото са били приети основна и допълнителна съдебно- технически експертизи, от които се установява следното: процесиите имоти са представлявали самостоятелни парцели по регулационния план от 1947 г. /отменен/ на кв.828 „Триъгълника-Гарата“, както следва: парцел VI-12 отреден за ПИ с пл.№ 12, парцел VII-13 отреден за ПИ с пл.№ 13, парцел X- 14 отреден за ПИ с пл.№ 14 и парцел XI -15 отреден за ПИ с пл.№ 15. С регулационния план от 1955 г. не е засегната дворищната регулация на процесиите имоти. Съгласно действащия ПУП-РП за кв.828, местност Триъгълника, по плана на гр. София одобрен със заповед № РД-50-09-236/02.09.1992 г., е създаден един общ парцел който включва в себе си четирите дворни места - парцел V-263, 264, 265, 266, в който се предвижда застрояване на четириетажна жилищна сграда с гаражи. Съгласно действащите кадастрална карта и кадастрални регистри, процесиите имоти са идентифицирани както следва: поземлен имот 68134.1387.263, ул. „*******, поземлен имот 68134.1387.264, ул. „Никола П.“ № 4, поземлен имот 68134.1387.265, ул. „******* и поземлен имот 68134.1387.266, ул. „*****. По архивния кадастрален план са били с почти идентични граници. Съгласно действащия регулационен план УПИ V-263, 264, 265, 266, е с площ 1090 кв.м. попадащ в жилищна зона със средноетажно застрояване и е съставен от следните четири имота: имот с пл.№ 263 с площ 274 кв.м. по КП, предхождащ КККР, който представлява имот 68134.1387.263 с площ 275 кв.м. В имота е построена сграда, обозначена по стария план като 2МЖ, като строителството е извършено преди 1970 г., като сградата е надстроена съгласно издадено разрешение за строеж от 23.04.1980 г. Съгласно действащите КККР постройката представлява сграда с идентификатор 68134.1387.263.1, на два етажа, всеки от които е самостоятелно жилище. Имот с пл.№ 264 с площ по графични данни 283 кв.м., който представлява имот 68134.1387.264 с площ 284 кв.м., имотът е бил застроен с две едноетажни жилищни сгради съгласно плановете от 47 и 55 г., едната от към улицата, а другата вътрешна, като към момента сградата откъм улицата не съществува, а другата сграда е обозначена в КККР като 2МЖ и с по-голяма застроена площ. Не са налични строителни книжа за сградата в имота. Според КККР в имота са отразени сграда 1 към улицата - гараж и сграда 2 - еднофамилна двуетажна жилищна сграда. Имот с пл.№ 265 по предходния КП с площ 265 кв.м., представляващ според КККР поземлен имот 68134.1387.265, с площ 271 кв.м., в който имот е построена сграда, отразена в стария план като МЖ, а съгласно действащия план представляваща сграда 68134.1387.265.1 - еднофамилна, едноетажна жилищна сграда, със ЗП 98 кв.м. Няма данни за точния момент на построяване на сградата, както и не са налични в СО, район Надежда, строителни книжа. Имот с пл.№ 266 по КП, предхождащ КККР, с площ по графични данни 266 кв.м., представляващ поземлен имот 68134.1387.266 е площ 268 кв.м., в който по предходния КП е била отразена едноетажна сграда МЖ и зад нея малка постройка, обозначена „ПЖ“, като постройките не съществува в същия вид към момента. Към момента в имота е нанесена сграда 68134.1387.266.1 - жилищна еднофамилна сграда, едноетажна, застроена на 59 кв.м., на ул. „Н. П.“ № 8, като са описани два обекта - 1. Апартамент, заемащ западната половина на сградата, по документи собственост на М. М., и 2 - апартамент, заемащ източната половина на сградата, по документи собственост на Д.Ш.. За сградата е бил одобрен архитектурен проект и позволителен билет от 1970 г. Тази сграда се е самосрутила, според приложените по делото документи, и през периода 2000-2001 г. е построена сегашната двуетажна сграда, върху основите на северозападната половина на старата сграда, като няма налични строителни книжа за сградите в имота. В архива на СО, район Надежда, не са открити данни относно уреждане на сметки между собствениците. Сочи се, че ЗРП не е приложен по отношение на застрояването. Според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, предвид чл. 19 ЗУТ имотът е поделяем на четири имота, както са били преди регулацията от 1992 г., но вещото лице не е в състояние да даде категорично заключение относно поделяемостта на имота предвид построените в него сгради.

Според писмо от СО, район Надежда, за сградите в процесния УПИ няма налични строителни книжа. Според удостоверение от СО, район Надежда, относно процесиите имоти, от които е образуван УПИ V-263, 264, 265, 266, ЗРП от 1992 г. не е приложен по отношение на застрояването.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Й., С., Н.и К., се установява следното: Според свидетеля Й., Г. и М. М. закупили имот в кв. Триъгълника през 2000 г., като дворът бил разграден, а намиращата се в имота къща - полуразрушена. Те оградили двора и изчистили имота, като с багер разчистили останките от къщата и започнали да строят нова къща, която направили за една година. В момента живеят в новата къща, като никой друг освен тях не ползва имота. Къщата е построена в задната част на двора. Отпред, откъм улицата, имотът е празен. Свидетелката С. сочи, че М. и Г. М. купили имот в кв. Триъгълника през 2000 г., като когато отишла в имота там имало полуразрушена къща-без дограма и с паднал покрив. Тъй като те купили част от имота, разчистили и заградили тяхната част, а другата оставили. В своята част построили двуетажна къща, в която живеят. Свидетелката не е виждала някой да ползва другата част от двора, като нея М. само „застлали“, за да не е кално. Свидетелят К., син на ищцата, сочи че те живели в тяхната част от къщата в м. Триъгълника до 1998 г., като ползвали и предната част от дворното място, откъм улицата. След 1998 г. в къщата не се живеело постоянно, като свидетелят ходел от време на време да я „наблюдава“, като веднъж забелязал, че терасата е разбита, а към края на 2000 г. къщата била разрушена. Новата къща на М. била готова към 2004 г., като се намира по-назад в дворното място, а предишната къща била по средата му. След 2000 г. не е влизал в имота, тъй като М. не го пускат. През 2004 г. Г.М. му предложил да подпише документи за имота за узаконяване на сградата, но той отказал, тъй като имотът е на майка му. Свидетелят Н.сочи, че като съученик на П. К. посещавал къщата му в кв. Триъгълника, която била едноетажна, с кухня и стая, а отдолу - мазе. През 2000 г. къщата вече я нямало. През 2004 г. станала свидетел на разговор между П. К. и мъж е мустаци /сочи ответника Г.М. в залата/ относно подписване на документи за имота.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му.

Предмет на делото е делба на недвижим имот, представляващ УПИ V-263, 264, 265 и 266 в кв. 828 по плана на гр. София, ж.к. Триъгълника-Надежда, с площ 1090 кв.м., създаден с влязлата в сила нова дворищна регулация от 1992 г., с която бивши имоти пл.№№ 263, 264, 265 и 266 са обединени в един общ парцел. С включването им в парцела, имотите са загубили самостоятелното си значение и са станали част от общия имот. Относно исканията на ищцата, че при установяване, че регулацията не е приложена за застрояването, се иска допускане делба само на имота, на който е била съсобственик - пл. № 266, то този иск се явява неоснователен. Иск за делба на такъв имот не е предмет на делото, а и вече е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, като по отношение делбата на сградата в имота искът е допустим, тъй като се твърди съсобственост на ново основание - по приращение.

Парцел V-263, 264, 265 и 266 в кв. 828 по плана на гр. София, м. Триъгълника е създаден при действието на ЗТСУ /отм./, при който дворищно регулационният план е имал непосредствено отчуждително действие. Съгласно чл. 29 ЗТСУ /отм./, редакция към 1992г., при малкоетажно и средноетажно застрояване с плана могат да се образуват общи парцели от: а) съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти; б) съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти; в) съседни имоти по букви "а" и "б". При многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване с плана могат да се образуват общи парцели от съседни имоти, независимо от размерите им. Съсобствеността се създава по силата на регулацията. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗТСУ /отм./, частите на съсобствениците в образувани по регулация парцели за малкоетажно и средноетажно застрояване са равни, а според ал.2 - при многоетажно и комплексно малкоетажно застрояване - частите на съсобствениците съответстват на стойността на местата, включени в парцела. В ал. 3 е било предвидено, че строежите и други съоръжения, заварени от регулацията в имотите, от които е образуван общия парцел, се изключват от съсобствеността.

В конкретния казус, по делото липсват данни при коя от хипотезите на чл. 31 ЗТСУ /отм./ е създаден общият парцел. Ако се приеме, че е при хипотезата на ал.1, то частите на съсобствениците в образувания общ парцел са равни и възниква въпросът за изравняването им с оглед различната площ на имотите, от които е образуван парцелът. Дворищно-регулационният план има непосредствено отчуждително действие и разместването на собствеността настъпва още от деня на влизането му в сила. Стабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва, обаче, при наличието на няколко алтернативни хипотези, като тези въпроси са разрешени е ТР № 3 от 15.07.1993 г. на ОСГК на ВС - заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност или след изтичане на 10-годишен срок на владение на придаваемите места. При наличието на някое от тези изисквания, парцелните граници се заснемат като имотни. Тези условия са важими и при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел за малкоетажно застрояване. Според допуснатата и приета във въззивната фаза на производството СТЕ, РП на м. Триъгълника, район „Надежда“, СО от 1992 г. за УПИ V-263,264,265,266 в кв.828 не е  приложен. Регулацията по отношение на процесните имоти /бивши отделни парцели по предходните планове/ е отпаднала, поради изтичане на сроковете, предвидени в ар.8 от ПР на ЗУТ. Няма пречка да се предприеме процедура по изменение на този план по отношение на процесните имоти, но РП като цялостен/ за много квартали/ не може да бъде иницииран от собствениците на процесните имоти.

От доказателствата по делото се установява, че след регулацията от 1992 г. парцелът се владее от страните в границите му, определени с регулационния план, като съобразно с него са били извършваните от тях разпоредителни сделки - със съответни части от парцела, като не се установява да са били предвидени вземания за обезщетение, но дори и да са били дължими, е изтекъл петгодишният давностен срок за събирането им /чл. 134 и чл. 137 ЗТСУ /отм./ С образуване на общия парцел, границите между отделните имоти са били заличени и е възникнал един общ съсобствен имот, в който всеки от собствениците на обединените имоти притежава по 1/4 идеална част.

От доказателствата по делото се установява още, че всеки един от четирите имота е бил застроен към момента на регулирането им през 1992 г., но съгласно чл. 31, ал. 3 ЗТСУ /отм./ сградите не са станали съсобствени. При приложение на чл. 66, ал.2 и чл. 97 ЗС, дори и при разрушаването им и изграждането на нова сграда или пристрояването им, намиращите се в момента в общия имот сгради са изключени от съсобствеността и са индивидуална собственост на отделните страни по делото, съобразно собствеността върху включените в общия УПИ имоти. В тази насока е и съдебната практика, тъй като когато изграденото в повече от учредения обем на правото на строеж не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост /например пристрояването на сграда, при което не възниква отделен обекта на собственост/, то става собственост на притежателя на сградата, като съгласно чл. 97 ЗС възниква задължение за обезщетяване на собственика на земята.

При наличието в делбения имот на сгради, собственост на отделни лица, дворното място има характера на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като е с обслужващо значение по отношение на сградите. В новата съдебна практика, например решение № 74 от 22.6.2018 г. на ВКС по гр.д. № 2879/2017 г./ се приема, че допустимостта на съдебната делба на дворното място се преценява с оглед възможността от имота да се обособят самостоятелни УПИ, които да обслужват отделните сгради в имота. В случая според вещото лице процесният УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ може да се раздели на съществувалите преди четири имота. Това разделяне обаче не е достатъчно да се създадат отделни имоти за групите съсобственици по делото /за ищцата и ответниците М., между които всъщност е спорът, не могат да се обособят отделни имоти/, при което настоящата инстанция също  приема, че тази възможност не е приложима и делбата на имота е недопустима.

По отношение делбата на сградите в УПИ V-263, 264, 265, 266: относно сградите с идентификатори 68134.1387.264.1, 68134.1387.264.2 и 68134.1387.265.1, същите са собственост съответно на А.П.Д. и на Л.Б., С.М., Ана Р.,В.М., И.З., С.В. и А.В.. По отношение на тях и съобразно гореизложените съображения липсва съсобственост на твърдяното от ищцата основание, поради което искът за делбата се явява неоснователен.

По отношение на сградата в бившия имот пл.№ 266 се установява,че ищцата и ответниците М.М. и Г.М. са били съсобственици на имота при квоти 49% за ищцата и 51% за ответниците, и са били индивидуални собственици на самостоятелни обекти в построената в имота сграда преди 1992 г., видно от посочените  нотариални актове и съдебно решение за делбата й, представляващи съответно източна половина от сградата, застроено на 27 кв.м. и западна половина от сградата, застроена на 37 кв.м. Установява се, че тази сграда е била разрушена. На мястото на своята част от сградата - върху северозападните основи на старата къща, ответниците към края на 2001г. са построили нова къща - двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47,78 кв.м., без издадени строителни книжа. Доколкото сградата е построена върху основите на притежавания от ответниците самостоятелен обект в имота /в тази насока са и свидетелските показания, според които къщата е построена в задната част на двора/, и съгласно чл. 66 и чл. 97 ЗС тя остава собственост на ответниците Г.М. и М.М.. В случая не могат да намерят приложение последиците на приращението по чл. 92 ЗС, тъй като новата постройка е изградена на мястото на притежавания от ответниците самостоятелен обект в имота, а от друга страна, тъй като макар и изграденото да е в повече от първоначално изградената сграда, то става собственост на собственика на вещта поради присъединяване на новопостроеното към нея /което няма характера на самостоятелен обект/ - чл. 97 ЗС, т.е. присъединяването преодолява приращението, тъй като попада в изключението по чл. 92 ЗС. Поради липсата на съсобственост на твърдяното от ищцата основание, искът за делба и на тази сграда следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата следва да заплати на въззиваемите М.М. и Г.М. направените от тях разноски за въззивното производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖАДАВА решение от 22.10.2018 г. по гр.д. № 60715/2012 г на СРС, ІІ ГО, 72 състав.

ОСЪЖДА Д.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуалния представител адвокат А.Г. от САК да заплати на М.Г.М., ЕГН ********** и Г.И.М., ЕГН ********** и двамата от адрес: ***, чрез пълномощника им по делото адвокат Т. направените от тях разноски за въззивното производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.