РЕШЕНИЕ № 260010
гр. Перник 01.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Кристиан Петров
Роман Николов
при секретаря Катя Станоева
като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 324 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
„Росилекс”
ООД, гр. С. е обжалвало отказа да бъде прекратено изпълнителното производство
по изп.д. № 2276/2019г. по описа на ЧСИ Б..
Жалбоподателят поддържа, че липсва молба за
образуване на изпълнителното дело, че спрямо длъжника по изпълнителния лист не
са предприемани изпълнителни действия за период от повече от две години, че до
началото на 2020г. дружеството- жалбоподател не е уведомяване за съществуването
на изпълнително производство, че вземането е погасено по давност, както и че жалбоподателят
не е уведомяван за сключените договори за прехвърляне на вземането, предмет на
изпълнението.
„ВС груп
„Джей и ел център” АД, гр. С. изразява становище за
основателност на жалбата
„Д. трейд” ЕООД, гр. С. и Р.В.К. не са изразили становище
по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложените том 1 и том 2 на изп.д. № 431/2016г.
на ЧСИ Д., както и от изп.д. №
2276/2019г. по описа на ЧСИ Б., се установява следното :
На 03.09.2011г. по молба на „Уникредит булбанк” АД,
гр. С. е образувано изпълнително дело № 2945/2011г. по описа на ЧСИ Я.. Длъжници
по делото са „Д. трейд „ ЕООД, Д. Л. Х., Л. К. Х. и „Джей и ел център” АД.
Към молбата са приложени изпълнителен лист от ***1г.,
изд. по ч. г.д. № 32504/2011г. и изп.
лист от ***г., изд. по ч. гр.д. №
32503/2011г. по описа на СРС.
Установява се, че след извършване на изпълнителни
действия пред ЧСИ Я. по направено искане от взискателя делото е прехвърлено при
ЧСИ Д., където е образувано изп.д. № 431/2016г., а по- късно въз основа на ново
искане, делото е прехвърлено при ЧСИ Б., където е образувано изп.д. №
2276/2019г.
От приложеното ч. гр.д. № 32503/2011г. по описа на
СРС, се установява, че в полза на „Уникредит булбанк” АД, гр. С. е издадена
заповед за незабавно изпълнение против кредитополучателя „Д. трейд” ЕООД и
солидарните длъжници Д. Л. Х., Л. К. Х. и „Джей и ел център” АД за вземане,
произтичащо от договор да кредит № ***г.
С определение от 24.11.2015г. е обезсилена издадената
против „Джей и ел център” АД заповед за изпълнение, като в диспозитива на съдебния
акт изрично е посочено, че в останалата й част заповедта за изпълнение е влязла в сила.
От приложения по изпълнително дело нотариален акт №
***, н.д. № 153/2009г. на нотариус Ж. Б., се установява, че вземането на
банката, произтичащо от договор за кредит № ***г., е обезпечено с ипотеки върху
производствена сграда на четири етажа, състояща се от 40 стаи и 4
производствени халета, построена върху УПИ ** в кв. ** по плана на ***,
местността *** и върху апартамент № *4, находящ се в ***.
Същото вземане е обезпечено и с ипотека върху три
недвижими имота, собственост на „Росилекс” ООД, находящи се в ***, което е
видно от нотариален акт № **, н.д. № 63/2010г. на нотариус Я..
За частично обезпечаване на вземането по посочения
договор до размер на 1 150 000 лв., ведно с дължимите лихви
комисионни и разноски, е учредена ипотека и върху почивна станция „Лира”,
находяща се в ***, което се установява от нотариален акт № **, н.д. №
226/2009г. на нотариус М..
При така установеното следва, че дружеството –
жалбоподател е учредило ипотека върху свои имоти за обезпечаване на вземането,
за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.
гр.д. № 32503/2011г. по описа на СРС и за събиране на което вземане е
образувано изпълнителното производство. С факта на образуване на изпълнителното
производство против длъжника, ипотекарният длъжник не придобива автоматично
качеството на длъжник по изпълнението. Това е така, защото право на взискателя
е да избере срещу кое имущество, принадлежащо на длъжника или предоставено в
обезпечение от трето лице, да насочи изпълнението. От момента, в който
изпълнението се насочи върху ипотекираното имущество, то и ипотекарният длъжник
придобива качеството на длъжник в изпълнителното производство, в който смисъл е
и разрешението, дадено в т. 2 от ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо
наведените в жалбата доводи, че в продължение на девет години дружеството- жалбоподател
не е конституирано като страна в изпълнителното производство и не са искани и
извършвани изпълнителни действия против него, се явяват неоснователни. Ипотеката
обезпечава вземането на взискателя докато съществуват задължението и ипотечното
право и съответно през целия този период взискателят разполага с правото да се
удовлетвори от ипотекираното имущество и негова е преценката кога да стори
това. Следователно ипотекарният длъжник не може да поиска прекратяване на
изпълнителното производство поради това, че в продължение на повече от две
години след образуване на изпълнителното
производство против него не са предприемани изпълнителни действия.
Неоснователен е и доводът, че „Росилекс” ООД не
фигурира в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
дело. Нормата на чл. 429, ал. 3 ГПК ясно сочи, че изпълнителният лист срещу
длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Т.е.
ипотекарният длъжник е обвързан от субективните предели на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист и изпълнителният лист има сила и по отношение на
него, дори и процесът да не е воден срещу него, нито заповедта за изпълнение да
е издадена и срещу него. В същия смисъл е и приетото в т. 2 от ТР № 4/2019 г.
на ОСГТК на ВКС.
В жалбата се поддържа, че изпълнението е насочено
върху имуществото на жалбоподателя в нарушение на процесуалните правила, защото
липсва молба за образуване на изпълнително производство и съответно няма
валидно образувано изпълнително производство. Тези твърдения се опровергават от
данните по делото, тъй като такава молба е налице и въз основа на същата е
образувано изп.д. № 2945/2011г. по описа на ЧСИ Я. и както се посочи по- горе
след извършване на изпълнителни действия пред ЧСИ Я. по направено искане от
взискателя делото е прехвърлено при ЧСИ Д. , а по- късно въз основа на ново
искане, делото е прехвърлено при ЧСИ Б. където е образувано изп.д. №
2276/2019г. и именно по това дело е постановен и обжалваният отказ.
Имайки предвид, че с насочването на изпълнението
върху ипотекираното имущество, дружеството- жалбоподател е придобило качеството
на длъжник в изпълнението, както и изхождайки от правата му, произтичащи от чл.
151 ЗЗД, а именно да може да противопостави на кредитора всички възражения, с
които разполага главният длъжник, то следва извод, че ипотекарният длъжник може
да иска прекратяване на изпълнението поради това, че в продължение на две
години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия против
главния длъжник. Такава молба е депозирана пред съдебния изпълнител и по повод
на същата е постановен обжалваният отказ.
Съдът намира за законосъобразен отказа на ЧСИ Б. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК ако се установи, че не са поискани от
взискателя изпълнителни действия в продължение на две години. В случая такова бездействие
не е налице.
Както вече се посочи на 03.09.2011г. по молба на
„Уникредит булбанк” АД, гр. С. е образувано изпълнително дело № 2945/2011г. по
описа на ЧСИ Я.. Длъжници по делото са „Д. трейд „ ЕООД, Д. Л. Х., Л. К. Х. и
„Джей и ел център” АД.
С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е поискал извършван на опис оценка и публична продан
на ипотекираните недвижими имоти.
На ***г. е извършен опис на имущество, ипотекирано
за обезпечаване вземането на банката по изпълнителния лист, издаден по ч. гр.д.
№ 32503/2011г. по описа на СРС, а именно производствената сграда на четири
етажа и апартамент № *, находящ се в ***.
След провеждане публична продан на апартамента е
издадено постановление за възлагане, което е влязло в сила на 22.12.2011г.
Изпълнението пред ЧСИ Я. е продължило, като са
провеждани публични продани на ипотекираната производствена сграда.
По делото са приложени седем протокола на ЧСИ, с
които проданта е обявена за настанала и протоколите са с дати ***г., ***г., ***г.,
***г., ***г., ***г., ***г. През този период от време след обявяване на
проданите за нестанали, взискателят е подавал молби за нови публични продани,
както следва : на ***г., на ***г., на ***г. ,на ***г. и на ***г.
На 18.10.2013г. е постъпила молба от взискателя
изпълнителното дело в частта му, касаеща вземанията по изп. лист от ***г. по ч.гр.д.
№ 32503/2011г. по описа на СРС да бъде прехвърлено при ЧСИ Д. с оглед извършване на изпълнителни действия в
община ***.
На ***г. е съставен протокол за предаване на изпълнителното
дело на ЧСИ Д.. Пред ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело № 287/2013г.
С молба от ***г. взискателят е поискал налагане на
възбрана и извършване опис и публична продан на имотите, описани в нотариален
акт № **, н.д. № 226/2009г. на нотариус М. и нотариален акт № **, н.д. № 63/2010г. на Нотариус Я..
На *** г. е
извършен опис на почивна станция „Лира”,
находяща се в ***. Насрочена е публична продан, която с протокол от *** г. е
обявена за нестанала.
На 27.06.2014г. е постъпила молба от взискателя за
насрочване на нова публична продан, каквато е насрочена и е обявена за
нестанала с протокол от ***г.
По повод молба на взискателя от 11.02.2015г. е
насрочена нова публична продан на почивната станция, която е обявена за нестанала
с протокол от *** г.
Взискателят е депозирал молби за насрочване на нови
публични продани на 21.07.2015г. и 20.07.2016г. и такива продани са насрочени,
като са съставени протоколи за надлежното им разгласяване.
На 30.01.2017г. е подадена нова молба за насрочване
на публична продан , която е обявена за нестанала на ***г.
На 11.04.2017г. е подадена молба за насрочване на
публична продан, обявена за нестанала на
***г.
Следващата молба за насрочване на публична продан е от 03.08.2017г. и от данните
по делото се установява, че е насрочена нова продан, която също е обявена
за нестанала на *** г.
На 23.02.2018г. е постъпила следваща молба за нова
публична продан. Проведена е публична продан на почивната станция, на която се
е явил наддавач и на ***г. е изготвено постановление за възлагане, влязло в
сила на ***г.
На 09.09.2019г. е постъпила молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с която е направено искане дружеството да бъде
конституирано на мястото на досегашния взискател, тъй като е придобило
вземането по силата на договор за цесия, сключен с досегашния взискател. С
разпореждане от 12.09.2019г. посоченото дружество е конституирано като
взискател.
По повод молба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД , делото е препратено на ЧСИ Б., при който на 20.12.2019г. е образувано
изп.д. 2279/2019г.
По изп.д. 2279/2019г. по описа на ЧСИ Б. е
постъпила молба от „ВС груп
При така установеното, следва, че от момента на
образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Я. – 06.10.2011г. до датата на
постановяване на обжалвания отказ – 27.02.2020г. няма двугодишен период на
бездействие от страна на взискателя. Тъкмо обратното - установява се активно
негово поведение и депозиране на молби с искане за извършване на изпълнителни
действия относно имущество, което е ипотекирано за обезпечаване вземането на
банката против „Д. трейд” ЕООД, за обезпечаване на което вземане е ипотекирано
и имущество на жалбоподателя. Кредиторът многократно е подавал молби за
извършване на нови изпълнителни действия и с подаването на всяка една от тях е
прекъсван срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Наведените в жалбата доводи за погасяване по
давност на вземането по изпълнителния лист и за недействителност на договорите
за прехвърляне на вземане, не могат да бъдат предмет на произнасяне от съда в производството
по чл.435 и сл ГПК, в което съдът проверява само процесуалната
законосъобразност на принудителното изпълнение. Защитата на длъжника при
въведени материалноправни възражения, касаещи погасяване по давност на
вземането, предмет на принудително изпълнение, както и тези относно валидността
на договорите за прехвърляне на вземане, въз основа на които взискателят се
легитимира като кредитор, може да се осъществи по исков ред и при евентуално
уважаване на иск по чл. 439 ГПК изпълнението би подлежало на прекратяване на
основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.
Следващият довод на жалбоподателя е, че липсва
уведомление за цесиите, каквото се дължи съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД. Липсата на
такова уведомление не предпоставя прекратяване на изпълнителното производство,
защото със сключването на договора за цесия настъпва промяна на кредитора, но
незнанието на длъжника за прехвърлянето на вземането не го освобождава от
изпълнение на задължението, а гарантира правата му в случай, че след цедирането
на вземането плати на предишния кредитор, каквито твърдения за извършено
плащане в случая няма. При сключен договор за цесия е налице частно
правоприемство и на основание чл. 429, ал.1 ГПК частните правоприемници на
взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист.
Пред настоящата инстанция са наведени доводи за
незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител, тъй като е изтекъл
десетгодишния срок на действие на вписването на ипотеката по чл.172, ал.1 ЗЗД.
Съдебният изпълнител не е бил сезиран с искане за прекратяване на изпълнението
основано на твърдения, че е изтекъл срокът по чл. 172, ал.1 ЗЗД и съответно и
липсва отказ за прекратяване на посоченото основание. Както вече се посочи в
настоящето производство съдът проверява законосъобразността на постановения от
съдебния изпълнител отказ за прекратяване на производството, но съдът няма
правомощие да предприема действия вместо съдебния изпълнители в този смисъл и
не може да се произнася относно това дали изпълнителното производство подлежи
на прекратяване на посоченото от жалбоподателя основание. Ако се приеме
противното, то съдът би се произнесъл за първи път по такова искане с
неподлежащ на обжалване съдебен акт, а на основание чл. 455, ал.1, т.3 и чл.
435, ал.1, т.6 ГПК на съдебен контрол подлежи както прекратяването на
изпълнителното производство, така и отказът за прекратяване. Т.е. страната
твърдяща, че са налице основание за прекратяване на изпълнението трябва първо
да направи искане пред съдебния изпълнител.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е
неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на „ВС груп
Във връзка с горното, съдът
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Росилекс” ООД, ***, ЕИК ********* против постановения на 27.02.2020г.
отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 2276/2019г. по
описа на ЧСИ Б..
ОСЪЖДА „Росилекс” ООД, ***, ЕИК ********* да заплати на „ВС груп
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.