РЕШЕНИЕ
№ 882
гр. Бургас, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20232100100285 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от И. И. К., ЕГН
********** и П. Й. К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ******,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. Никола Войводов № 2, ет. 1, чрез адв.
Росен Димитров от АК-Пловдив, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове срещу ответника "С.Г. Груп" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище гр. София, ул. "Рачо Петков Казанджията" 4, ет. 6, с
правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за приемане за установено, че ищците
не дължат на ответника сума в размер на 93 879, 84 лева - главница и 135
403.17 лева - законна лихва по изпълнително дело № 524/2018 г. по описа на
ЧСИ Д. Н., съгласно сметка за размер на дълга с изх. № 44192/18.11.2022 г.,
поради погасяването им по давност в хода на съдебното изпълнение.
Твърди се в исковата молба, че Алфа Банка - клон България АД е
образувала изпълнително дело № 31/2009 г. по описа на ЧСИ Тотко Колев с
per. № 708 въз основа на издаден изпълнителен лист от 28.01.2009 г. по
заповед № 5 от 28.01.2009г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.
гр.д. № 27/2009 г. по описа на Карнобатски районен съд, като предмет на
изпълнението са следните вземания: 48 000 евро - главница по договор за
банков кредит № 164-51 от 20.11.2007 г. , просрочена договорна лихва -
924.10 евро, наказателна лихва за забава в размер на 1448,40 евро, както и
законната лихва върху главницата от 48 000 евро, начиная от 27.01.2009 г. до
изплащане на задължението и разноски. Посочва се, че по образуваното
изпълнително дело на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение, като взискателят с молба от 03.05.2010г. е поискал
изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. дело№29/2008г. и
извършване на нова публична продан на недвижим имот, находящ се в гр.
Сунгурларе, ул. "Бузлуджа" 16. Ищците поддържат, че с молба с вх. №
1408/29.07.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите им
сметки. Посочват, че със запорно съобщение с изх. № 2177/02.09.2015 г. ЧСИ
1
е наложил запор на банковите сметки на ищцата П. К., със запорно съобщение
с изх. № 388/11.02.2016 г. наложил запор на банковите сметки на ищеца И. К..
Изнасят данни, че с молба, вх. № 1222/13.07.2018 г. по изп.дело № 31/2009 г.,
"Юробанк България" АД, като правоприемник на дейността на Алфа Банка -
клон България е поискала от ЧСИ Тотко Колев изпълнителното дело да бъде
предоставено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Д. Н. с
per. № 804. Според ищците с резолюция върху същата молба ЧСИ Тотко
Колев е оставил без уважение искането, тъй като производството е
прекратено поради перемпция. Поясняват, че от връчването на запорно
съобщение с изх. № 388/11.02.2016г. до предявяване на молба с вх. №
1222/13.07.2018 г. от правоприемника на взискателя изпълнители действия не
са извършвани. Ищците допълват, че с постановление с изх. № 2221/14
09.2018 г. ЧСИ Тотко Колев прекратил изпълнителното производство по
изп.дело № 31/2009 г. на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, но впоследствие
с протокол от 26.09.2018 г. отменил постановлението си за прекратяване на
изпълнителното дело от 14.09.2018 г. и го изпратил на ЧСИ Д. Н. за
продължаване на изпълнителните действия. Твърдят, че с молба с вх. №
22010/29.10.2018 г. до ЧСИ Д. Н. по изп. дело № 524/2018 г., взискателят
"Юробанк България" АД, като правоприемник на дейността на "Алфа Банка -
клон България" е поискал от ЧСИ Н. извършване на изпълнителни действия
спрямо длъжниците. Заявяват, че по делото са извършвани изпълнителни
действия - нестанали публични продани на имота в гр. Сунгурларе, ул.
"Бузлуджа" 16. Излагат, че с разпореждане с изх. № 40250/ 21.10.2022 г. ЧСИ
Д. Н. е прекратил производството по отношение на досегашния взискател
"Юробанк България" АД и конституирал като взискател ответното дружество
"С. Г. Груп" ЕАД с ЕИК *********. С молба, вх. № 33251/31.08.2022
ответникът "С. Г. Груп" ЕАД поискал извършване на изпълнителни действия,
включително публична продал на описания по-горе недвижим имот. Според
ищците по изпълнителното дело била изготвена сметка за размер на дълга с
изх. № 44192/18.11.2022 г. от ЧСИ Д. Н., видно от която задълженията им към
18.11.2022 г. възлизат на 93 879. 84 лева - главница и 135 403,17 лева -
законна лихва.
Ищците считат, че не дължат изпълнение, тъй като задълженията им са
погасени по давност въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Намират, че от молба с вх. № 663/26.07.2011 г. , с която
взискателят е поискал извършване на нова публична продан на недвижимия
имот на длъжниците до молба с вх. № 1408/29.07.2015 г., с която взискателят
е поискал налагане на запор на банковите сметки на длъжниците са изминали
повече от четири години, през които изпълнители действия не са извършвани.
На следващо място според ищците от налагането на запор със запорно
съобщение с изх. № 388/11.02.2016 г. върху банковите сметки на И. К. до
подаване на молба с вх. № 1222/13.07.2018 г. от взискателя, са изминали
повече от две години. За посочените действия не били извършвани същински
действия по принудително изпълнение, които да прекъснат перемционния
срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. С оглед на това ищците твърдят,
че на 26.07.2013 г. или най-късно на 11.02.2018 г. изпълнителто дело е
2
прекратено по силата на закона. Посочват, че процесните задължения са
погасени с изтичане на пет годишна давност за главницата и тригодишна
давност за лихвата, считано от извършването на последното валидно
изпълнително действие, което е подадена молба с вх. № 663/26.07.2011 г. от
взискателя или най-късно с налагане на запора със запорно съобщение с изх.
№ 388/11.02.2016 г. С исковата молба се ангажират писмени доказателства.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, които са допустими.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се
твърдението, че в периода 11.12.2016г.-13.07.2018г. по изпълнителното дело
не са извършвани изпълнителни действия. Намира, че не са отчетени от
ищците периодите, през които погасителната давност не тече, както и
извършените изпълнителни действия от ЧСИ Д. Н. по изпълнително
дело№524/2018г. посочва се, че на 13.10.2017г. взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия с молба до съдебния изпълнител, с
което е прекъснат перемпционния срок, уреден в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Според ответника отделно от перемпционния срок тече срокът по чл.166,
ал.1, б“в“ от ЗЗД, който се прекъсва с действия, поискани от взискателя и
годни да прекъснат перемпцията, каквото е искането да се приложи
определен изпълнителен способ. На следващо място посочва, че
материалната погасителна давност е прекъсната на 14.11.2018г. с налагане на
запори върху банковите сметки на длъжниците. Позовава се на ТР№3/2020г.
от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, според което давността по образуваните
преди 2015г. изпълнителни дела започва да тече, считано от 26.06.2015г. и
давност не е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. Намира, че давността не е текла при действието на
ППВС№3/1980г. на Пленума на ВС, а след това е прекъсвана многократно с
наложени запори върху банкови сметки , запори на пенсии, молба от
взискателя за извършване на изпълнителни действия, възбрана върху
недвижимо имущество, опис на възбранено имущество, публични продани на
описано имущество, запор на вземания от трето задължено лице. На следващо
място посочва, че перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за прилагане на нов изпълнителен
способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
3
откаже да изпълни искания нов способ. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК №5 от
28.01.2009г. по ч.гр.д.№27/2019г. на РС-Карнобат ищците са осъдени да
заплатят солидарно на Алфа Банк Клон България АД сумата от 48 000 евро -
главница по договор за банков кредит № 164-51 от 20.11.2007 г., при
условията на обявена предсрочна изискуемост, просрочена договорна лихва –
924,10 евро за периода 29.01.2008г.- 25.01.2009г., наказателна лихва за забава
в размер на 1448,40 евро за периода 25.11.2008г.-25.01.2009г., както и
законната лихва върху главница от 48 000 евро, начиная от 27.01.2009 г. до
изплащане на задължението и разноски в заповедното производство в общ
размер на 2370,40лв.
По делото няма спор между страните, че срещу така издадената заповед за
незабавно изпълнение не са подадени възражения от длъжниците по реда на
чл. 414 от ГПК, поради което същата е влязла в законна сила.
Видно от присъединеното изпълнително дело №524 по описа на ЧСИ Д. Н.
за 2018г. на 28.01.2009г. в полза на банката е издаден изпълнителен лист въз
основа на допуснатото незабавно изпълнение. Въз основа на него е подадена
молба от кредитора на 23.02.2009г. и същият е присъединен като взискател по
изпълнително дело №00029/2008г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, с район на
действие БОС.
След проучване имущественото състояние на длъжниците по
изпълнението с протокол от 12.02.2010г. е насрочена публична продан на
съсобственото им дворно място и жилищна сграда в гр. Сунгурларе.
Публичната продан, проведена в периода 22.03.2010г.-22.04.2010г. е обявена
за нестанала, като с молба от 03.05.2010г. до ЧСИ взискателят е поискал да се
извърши нова публична продан.
С нова молба от 26.07.2011г. по изпълнителното дело Алфа банк клон
България е поискала да се определи нова начална цена на недвижимия имот и
да се извърши ново цялостно проучване на имуществото на длъжниците. С
протокол от 23.06.2023г. е насрочена нова публична продан, която отново е
4
нестанала.
С молба от 29.07.2016г. взискателят е поискал налагане на запори върху
банковите сметки на длъжниците.
Със запорно съобщение от 02.07.2015г. е наложен запор върху банковата
сметка на ищцата П. К., по която са постъпвали преводи само от пенсия, като
запорът е бил вдигнат от ЧСИ на 08.09.2015г. Със запорно съобщение от
11.02.2016г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца И. К..
От взискателя е поискано насочване на изпълнението върху движими вещи
на длъжниците с молба от 13.10.2017г. до ЧСИ Т. Колев.
На 13.07.2018г. взискателят е подал молба изпълнителното дело да бъде
предоставено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Д. Н..
С протокол от 26.09.2018г. ЧСИ Т. Колев е отменил предходно свое
постановление за прекратяване на изпълнителното производство поради
допусната техническа грешка и разпоредил делото да се изпрати на ЧСИ Д.
Н..
На 29.10.2018г. правоприемникът на взискателя Юробанк България АД е
поискал насрочване на опис на движими вещи и установени МПС.
На 05.03.2020г. е наложен запор върху всички сметки в Юробанк България
АД на двамата ищци.
Наложен е запор върху банкова сметка на длъжника К. в Сосиете Женерал
Експресбанк АД със запорно съобщение от 19.11.2018г., по която няма
наличност.
На 05.08.2019г. взискателят е поискал насрочване на опис и оценка , както
и пристъпване към публична продан на обезпеченото недвижимо имущество,
находящо се в гр. Сунгурларе, като са ангажирани доказателства в
изпълнителното производство, че кредитът е обезпечен с ипотека върху
имота, както и насрочване на опис на движимото имущество на длъжниците.
От ЧСИ Д. Н. е наложена възбрана върху имота в гр. Сунгурларе и
насрочен опис на 12.03.2020г., който е извършен на същата дата, изготвено е
обявление за първа публична продажба на недвижим имот, насрочена в
периода 06.09.2020г.-06.10.2020г., но непроведена.
На 30.10.2020г. е изготвено обявление за нова публична продан, насрочена
в периода 15.11.2020г.-15.12.2020г., която не е приключила с възлагане на
5
недвижимия имот.
С молби от 22.12.2020г. и 27.01.2021г. взискателят е поискал насрочване
на нова публична продан.
След изготвяне на нова оценка с обявление от 05.03.2021г. е насрочена
нова публична продан в периода 20.03.2021г.-20.04.2021г., обявена за
нестанала с протокол от 21.04.2021г.
На 27.04.2021г. е подадена молба от взискателя за насрочване на нова
публична продан, която е насрочена за периода 29.05.2021г.-29.06.2021г. с
обявление на ЧСИ от 10.05.2021г. и обявена за нестанала с протокол от
30.06.2021г.
С молби от 02.07.2021., 19.07.2021г. и 30.07.2021г. взискателят е поискал
насрочване на нова публична продан, като е изготвена нова оценка.
Наложен е допълнителен запор върху пенсията на ищцата от ЧСИ Д. Н. ,
считано от 01.10.2022г.
С разпореждане от 21.10.2022г. на ЧСИ Д. Н. е прекратено изпълнителното
производство спрямо досегашния взискател и като взискател по
изпълнителното дело конституиран ответника СГ Груп ООД, на когото
вземанията са били цедирани от банката в хода на изпълнителния процес.
Приложени са молба от цесионера за конституирането му като взискател от
31.08.2022г., както и съобщения за надлежно съобщаване на цесията на
длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цедента.
С молба от 25.10.2022г. взискателят СГ Груп ООД е поискал да бъде
наложен запор върху вземания на длъжниците от аренда, като от ЧСИ е
наложен запор на 30.12.2022г. със запорно съобщение върху вземанията на
ищцата П. К., възникнали по договор за аренда с длъжника Милушев 58-
Стоян Д. ЕООД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
С влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение е прекъсната
погасителната давност за процесните вземания на основание чл. 116, б“б“ от
ЗЗД, като е започнала да тече нова петгодишна давност съгласно чл.117 от
ЗЗД, тъй като вземанията са съдебно признати от длъжниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗЗД прекъсването и спирането на
6
давността спрямо един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
другите. Ето защо съдът намира, че следва да изследва поотделно
предприетите действия по принудително изпълнение, прекъсващи давността
по чл. 119, б“в“ от ЗЗД спрямо всяка една от ищците. С оглед разпоредбата на
чл.125 от ЗЗД, уреждаща самостоятелност в положението на солидарните
длъжници по отношение на изтичане на давността и основанията за нейното
спиране и прекратяване, съдът не следва да отчита действията по
принудително изпълнение спрямо другия солидарен длъжник, които не
оказват влияние върху правното положението на съдлъжника му по
изпълнителното дело. Солидарните длъжници са обикновени другари, поради
което прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК спрямо всеки един от тях настъпва при различни предпоставки в
зависимост от конкретно предприетите действия по принудително
изпълнение от взискателя спрямо отделните длъжници.
С т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила
ППВС № 3/1980 г., като е прието, че прекъсва давността предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В тълкувателното решение
примерно са изброени действията на принудително изпълнение, годни да
прекъснат давността - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Според тълкувателното решение по време на изпълнителния
процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да
действа и да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен или да не действа и да не иска нови изпълнителни способи.
Дадени са разяснения, че каквото и да е основанието за прекратяване на
изпълнителното производство всички по него изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключения на действията, изграждащи
изпълнителните способи, от извършването на които трети лица са придобили
7
права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има
само декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
В решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.
поражда действие от датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016 г.,
като даденото в т. 10 от цитираното тълкувателно разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди
това. Прилагането на даденото с новото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по
давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни
производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от
този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди
момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. Поради това старото ППВС трябва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
Възприето тълкуване в решение № 170/17.09.2018 г., постановено по
гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., впоследствие стана
задължително с приемането на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023
г. по тълк. д. № 3/2020 г., в което се приема, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
8
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
И за двамата ищци за периода до приемането на новото тълкувателно
решение следва да намери приложение разрешението, даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност е спряла да тече докато
трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на
вземането. ТР№2/2015г. действа занапред, поради което теченето на
погасителната давност се счита възобновено на 26.06.2015 г., с
постановяването на новото тълкувателно решение, като считано от тогава на
основание чл.117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова давност.
До 26.06.2015 г. давността по отношение на вземанията, за които е
била издадена заповедта за незабавно изпълнение е спряна по силата на самия
факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Дали
впоследствие е настъпилата перемпцията е без правно значение за давността.
Давността е възобновена и продължила да тече след 26.06.2015 г., но е
многократно прекъсвана от взискателя, вече при действието на ТР №2/2015г.–
спрямо ищцата П. К. на 02.09.2015г. с налагане на запор върху банковата й
сметка, на 05.03.2020г. със запор върху банкова сметка, с насрочения опис на
12.03.2020г. и принудително изпълнение върху съсобствения й недвижим
имот чрез неколкократното му изнасяне на публична продан в периода
06.09.2020г.-06.10.2020г., 15.11.2020г.-15.12.2020г., 20.03.2021г.-20.04.2021г.,
29.05.2021г.-29.06.2021г., допълнителен запор върху банкова сметка на
01.10.2022г., на 01.12.2022г. с наложен запор върху вземания от аренда,
респективно спрямо ищеца И. К. на 11.02.2016г. с налагане на запор върху
банковата му сметка, отново на 19.11.2018г. и 05.03.2020г. с налагане на
запори върху банкови сметки, както и на 12.03.2020г. с насрочения опис
върху съсобствения му недвижим имот и проведени последващи публични
продажби.
При горните мотиви предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439,ал.2 ГПК, вр.чл.124,ал.1 ГПК са неоснователни и
следва бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора искането на ищците за присъждане на
направените разноски по делото е неоснователно. Ответникът не е представил
до приключване на съдебното дирене пред БОС списък на разноски, нито е
9
ангажирал доказателства за направени разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. К., ЕГН ********** и П. Й. К., ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: ******, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. Никола Войводов № 2, ет. 1, чрез адв. Росен Димитров от АК-
Пловдив, обективно кумулативно съединени искове срещу ответника "С.Г.
Груп" ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, ул. "Рачо Петков
Казанджията" 4, ет. 6, с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за приемане за
установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 93 879, 84
лева - главница и 135 403,17 лева - законна лихва по изпълнително дело №
524/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н., с район на действие БОС поради
погасяването им по давност.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10