Решение по дело №1620/2018 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2019 г. (в сила от 18 април 2019 г.)
Съдия: Еманоел Вардаров
Дело: 20184120101620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

                                                              130

                                                                                       гр.Г.Оряховица,  27.03.2019г.

 

                                 В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав;

                                                                         Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . ., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1620/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Иск с правно основание чл.52 ввр. чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД.

            Ищецът С.Г.С.(чрез адв.Р.И. от ВТАК,  твърди в исковата си молба, че на 18.06.2018г. около 22h00min. в гр.Стражица, ищецът се намирал пред Хлебозавод гр.Стражица в паркиралия от него автомобил на мястото на водача. В един момент се появил И. Св.П., който минал пред колата му и отворил шофьорската врата и започнал да нанася удари по главата и тялото му. Търсейки начин да се спаси, С. успял да запали автомобила и да потегли. Ищецът подал сигнал в РУМВР гр.Стражица, като била образувана прок.преписка№1163/2018г. по описа на ГОРП. На П. бил издаден и АУАН по чл.6 от Наредба №1 на Общ.Съвет гр.Стражица за нарушаване на обществения ред. Така П. причинил на ищеца С.  кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете мишници и предмишници, кръвонасядане по ляво бедро.  Твърди се, че от деня на инцидента  ищецът  изпитвал здравословни проблеми(виене на свят, ограничени движения в лявата раменна става), довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводени с болка и страдание по време на възстановително- оздравителния процес. Вследствие на нанесената телесна повреда, С. е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт и страх, да не би И. Св.П. да го нарани отново. Моли съда да постанови решение, с което да осъди И. Св.П. да му заплати сумата 2000.00лв.,  представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, страх и психически дискомфорт, затова. че на 18.06.2018г., около 22h00min. в гр.Стражица, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото. И. Св.П. причинил на С. Гр.С. телесна повреда. изразяваща се в кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на горна устна. кръвонасядания по двете митници и предмишници, кръвонасядане по ляво бедро. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът И.С.П., с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, е представляван от особен представител адв.П. В.К. от  ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Назначеният особен представител оспорва предявените искове. Не ставало ясно какъв бил механизмът на твърдяното непозволено увреждане, извършено според ищеца от ответника П.. В своите писмени обяснения от 18.06.2018г. ищецът твърдял, че е бит и от П. и от други лица, които са го чакали на посоченото място. В писмени обяснения от ищеца от 20.06.2018г. било записано, че първоначално е получил удари от П., нанесени му след като той отворил шофьорската врата на автомобила, а след това друго лице(мъж с брада - Огнян Енчев) отворило страничната предна врата и е започнало да му нанася удари. Впоследствие С. дал обяснения, че не бил удрян от Огнян Енчев, а от трето лице. Налагал се извод, че самият ищец не бил наясно със собствените си възприятия за това кой, кога, в каква последователност и по какъв начин, в коя част на тялото го е удрял. В обясненията му  се повтаряло, че е получил удари и от друго трето лице. Изложеният в молбата механизъм на изпълнителното деяние, извлечен от представените като доказателства медицински документи, не сочел ответника П. като единствен извършител. Не  можело да се направи категоричен извод дали настъпилите телесни повреди по ищеца(според медицински документи) били причинени и/или настъпили вследствие на действия на ответника П. или от такива на описания мъж с брада. Безспорно било, че в изпълнителното деяние е участвало и друго трето лице, чиято самоличност не била установена и доказана в хода на полицейската проверка. При анализ на медицинските документи и съдържащите се в тях констатации, ставало ясно, че се наблюдавали кръвонасядания и в двете страни на главата и тялото на С., а не само от лявата им част, достъпни при отваряне на предна шофьорска врата на автомобила му. Така, физически невъзможно при така описания в механизъм на твърдяното деяние да настъпят такива увреждания(по двете страни и части на тялото и главата) само от действия на ответника П..  Претенцията била неоснователна, а и алтернативно – същата била несправедлива и изключително завишена.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на ГПК, приема за установено следното:

            На 18.06.2018г. около 22h00min. в гр.Стражица, ищецът С.Г.С. се намирал пред Хлебозавод гр.Стражица в паркиралия от него автомобил на мястото на водача. В един момент се появил И. Св.П., който минал пред колата му и отворил шофьорската врата и започнал да нанася удари по главата и тялото му. Търсейки начин да се спаси, С. успял да запали автомобила и да потегли. Ищецът подал сигнал в РУМВР гр.Стражица, като била образувана прок.преписка№1163/2018г. по описа на ГОРП.

            Приложена е преписка№350р-5047/2018г. по описа на РУМВР гр.Стражица (прок.преписка№1163/2018г. на ГОРП). Преписката е образувана по повод подаден на 18.06.2018г. около 22h в РУMВР Стражица сигнал от С.Г.С. *** за сбиване в Хлебозавод гр.Стражица. Била извършена проверка от служители на полицията, които установили следи от удари  по С.Г.С.. Снети били писмени обяснения и от С.Г.С., И.С.П., С.М.Д., С. П. О.„Зарко”, Б.Е.М.. На И.С.П.  и Б.Е.М. били съставени протоколи за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, а на П. бил съставен и АУАН№38/20.06.2018г.  по чл.6 от Наредба№1 на ОС гр.Стражица за нарушаване на обществения ред. Kметът на Община Стражица  е издал Наказателно постановление№42/11.07.2018г. на основание съставен АУАН№38/20.06.2018г.  по чл.6 от Наредба№1 на ОС гр.Стражица за нарушаване на обществения ред за това, че на 18.06.2018г. в гр.Стражица ул.”Белянка” пред Хлебозавод гр.Стражица извършва непристойни действия, като предизвиква скандал със С.Г.С., с което показва явно неуважение към обществото и личността, с което виновно е нарушил чл.6 от Наредба№1 на ОС гр.Стражица и на основание чл.47 ал.1 т.”а” и чл.53 от ЗАНН е наложено на И.С.П. административно наказание  „глоба” в размер на 20.00лв. С Постановление от 03.07.2018г. и на основание чл.213 ал.1 ввр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК прокурор при ГОРП e отказал да образува наказателно производство и е прекратил прок.преписка№1163/2018г. на ГОРП.

            Според съдебно-медицинско удостоверение№Г-53/19.06.2018г., издадено от специалист по съдебна медицина и деонтология,  при прегледа на С.Г.С. са  били констатирани кръвонасядания с отоци по главата, кръвонасядания по лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете мишници и предмишници, кръвонасядане по ляво бедро. „Описаните травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и по начин и време описан от лицето е възможно да са получени”.

            Според извършения преглед на 19.06.2018г.(лист за преглед на пациент КДБ/СО) са установени  насинявания в областта на носа двете ушни миди челото С.Г.С., а също така подутина отзад на главата,  синини по двете мишници отвътре, зачервяване по двете предмишници над гривнените стави, насинявания в областта на ляво бедро, без пациентът С. да е изгубил съзнание.

           Проведено е и компютърно-томографско изследване в Отделение по образна диагностика към, МОБАЛ”Д-р Ст.Черкезов” В.Търново, като С.Г.С. е бил изпратен от Спешното отделение, според  което е налице нормален КТ-статус на главата.

            По делото  е допусната съдебно-медицинска  експертиза.  Вещото лице  счита, че посочените травматични увреждания(кръвонасядания по челото, по главата  и зад двете ушни миди с отоци, по носа, по лигавицата на горна устна в десния устен ъгъл, по дясно рамо, по двете мишници/вътрешностраничните области/, по задностраничните области на двете лакетни стави и двете предмишници, както и по страничновъншната област на ляво бедро) е възможно да бъдат получени по време, място и начин съобщени от пострадалия и при нанасяне на удари с твърд, тъп предмет респ. мъжки юмрук или ритник върху съответните части на главата,тялото и крайниците на пострадалия. Посочените травматични урееждания били довели до търпене на болки и страдания първоначално с висок интензитет(първите 10-15 дни) и временно затруднение в движението на двете ръце, основно в областта на лакътните стави. Според вещото лице периодът на пълното въстановяване на лицето е 25-40 дни. След извършен преглед(на 07.02.2019г.) и консултация с невролог било видно, че понастоящем била налична палпаторна болка и фиброзни промени по подкожието на двете предмишници и мишници на мястото на най-големите хематоми. Налице било и посттравматично стресово разстройство, проявяващо се при физическо и психическо претоварване, за което било назначено съответното лечение. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и му дава вяра. Същото не е оспорено от страните.

            По делото са били ангажирани гласни доказателства. Св.Р. М.А. твърди, че живее на семейни начала със С.Г.С..  В деня на инцидента била на работа в Хлебозавода, когато около 21h50min. и съобщили, че бият С.. Излязла  навън и видяла автомобила на С.С. – вратата от страна на водача била отворена и И.П. нанасял юмруци и ритници(бащата на И.П. гледал отстрани без да се намеси). От другата страна на колата, вратата беше също отворена и друго момче с брадичка, което също ударило няколко пъти С.. Предишният ден чула, че И.П. се заканил, С. да не работи повече в завода. Заявява, че след побоя  лицето на С. било в кръв, главата му спукана, дори обувката на И.П. била в колата, когато го е ритал. След побоя ходили в Бърза помощ. Обадили се в полицията, които дошли на място. На следващия ден след побоя С. имал синини по лицето. Имал оплаквания – не можел да спи, не искал да се качва в колата(преди месец я продал). Побоят го унижил пред децата. Още продължава да взима лекарства за кръвно, за нерви, за стрес(хапчета започнал да ги пие вследствие на побоя). Съдът, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК, кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени  впечатления.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. То произтича непосредствено от закона  - чл.45 от ЗЗД, като при неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. При това, трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т.е. да обори установената в негова тежест презумпция за вина  - чл.45 ал.2 от ЗЗД.

            За да бъде уважен предявения иск по чл.51 ввр. чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи наличието на противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са настъпили вредни последици в патримониума на другиго, както и причинно следствена връзка между  деликт и резултат. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ в състава си: деяние, вреда, причинена от деянието, противоправност на деянието, причинна връзка -  обединяващ елемент на всички останали, за да е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Причинната връзка не се предполага, както вината, а следва да бъде доказана от увредения в процеса.

             Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането  - чл.51 ал.1 изр.I от ЗЗД. Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.

            Фактическият състав за ангажиране деликтната отговорност на ответника И.С.П. включва установяването на противоправно поведение, причинило вреда и вина на дееца. На 18.06.2018г. около 22h00min. в гр.Стражица(пред Хлебозавод гр.Стражица) И.С.П. отворил шофьорската врата автомобила на С.Г.С.  и му нанесъл удари по главата и тялото му.  С. успял да запали автомобила и да потегли, като впоследствие подал сигнал в РУМВР гр.Стражица(била образувана прок.преписка№1163/2018г. по описа на ГОРП). Както се посочи, на И.С.П., освен че бил съставен Протокол за предупреждение по реда на чл.65 ЗМВР, е бил издаден и АУАН№38/20.06.2018г.  по чл.6 от Наредба №1 на Общ.Съвет гр.Стражица за нарушаване на обществения ред, а впоследствие Kметът на Община Стражица  е издал Наказателно постановление№42/11.07.2018г. на основание  издадения АУАН, като на основание чл.47 ал.1 т.”а” и чл.53 от ЗАНН е наложено на И.С.П. административно наказание  „глоба” в размер на 20.00лв. Това Наказателно постановление, респ. издаденият АУАН не обвързват съда в настоящото производство, но в същото следва да се вземат предвид и данните за фактическата обстановка в подписания от ответника АУАН  и издаденото Наказателно постановление(връчено на ответника П.), свидетелките показания на св.Ренета М.Асенова, както и отразените в документите по  преписка№350р-5047/2018г. по описа на РУМВР гр.Стражица(прок.преписка№1163/2018г. на ГОРП)  изявления относно фактическите обстоятелства при инцидента, явяващи се от решаващо значение за гражданската му отговорност, поради което съдът ги прецени с оглед всички останали доказателства по делото(ТР№85-1966-ОСНК, Р3388-1982-Iг.о., Р166-2011-IIIг.о. на ВКС). Това деяние на ответника също е противоправно(чл.130 ал.2 от НК и чл.45 ал.1 от  ЗЗД). То е и виновно, защото по делото няма доказателства, които да са в състояние да оборят презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД за виновното му извършване. Нещо повече, от установените по делото горепосочени негови обективирани действия по извършването му, се налага изводът, че това му деяние също е извършено от него умишлено, при пряк умисъл, защото е съзнавал напълно, че отваряйки вратата на автомобила и нанасяйки удари по главата и тялото  на С.Г.С., че И.С.П.  е предвиждал, че това ще причини на ищеца С. посочените телесни увреждания и е искал настъпването им  - чл.11 ал.2 от НК. По делото е установено, че в пряка причинна връзка от това му виновно и противоправно деяние по чл.130 ал.2 от НК, ищецът е претърпял следните телесни увреждания – кръвонасядания с отоци по главата, кръвонасядания по лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете мишници и предмишници, кръвонасядане по ляво бедро, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота, имащи характер на лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Същите са с характеристика на „защитни травматични увреждания” и  са причинили всяко едно от тях и в съвкупност - болка и страдание, като са бързопреходни и след оздравяването им не остават последствия. Възможно е след тези периоди пострадалият да изпитва още известно време болки, дискомфорт и неудобства, но те са от такова естество, че не нарушават функциите на анатомичните структури, които са засегнати. Тези претърпени от С.Г.С.  болки и страдания несъмнено представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното от ответника П. противоправно деяние по чл.130 ал.2 от НК. Поради това и за тяхната обезвреда той следва да отговаря имуществено пред нея,  съгласно чл.52 ввр. чл.51 ал.2 ввр. чл.45 от ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за обезвреда, е доказан напълно в своето основание.

            От друга страна поведението на пострадалия не е било предмет  в наказателното производство. Това обстоятелство следва да бъде установено в гражданското производство с оглед приложение разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Т.е. следва да се установи дали пострадалия с поведението си е допринесъл за причинените и вреди и  при установяване  наличието на такъв принос, да намали размера на вредите съответно на съпричиняването. Така че, в случая, отчитайки  липсата на доказателства,  относими към евентуално възникнал конфликт между страните, следва да се приеме, че няма действия извършени от ищеца, които да са допринесли за настъпване на вредоносния за него резултат. Не се установи кое действие или бездействие на ищеца се намира в причинно-следствена връзка с уврежданията, които е получил.

             Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 от  ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, но и естеството и характерът на страданията, които подлежат на обезщетяване. От една страна, не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. При това, както по въпросите за размера на обезщетението, така и по въпроса за естеството и характера на подлежащите на обезщетяване страдания, съдът прилага не строго субективен критерий, а отразява общите схващания за справедливост. Налице са кръвонасядания с отоци по главата, кръвонасядания по лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете мишници и предмишници, кръвонасядане по ляво бедро. Според приетото и кредитирано от съда заключение  на съдебно-медицинската експертиза възстановителен и оздравителен период за подобни заболявания е 25-40 дни, kато към датата на  прегледа била налична палпаторна болка и фиброзни промени по подкожието на двете предмишници и мишници на мястото на най-големите хематоми. Налице било и посттравматично стресово разстройство, проявяващо се при физическо и психическо претоварване, за което било назначено съответното лечение. Съдът приема, че  справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата 1200.00лв., който следва да се има предвид средната възраст на ищеца, сравнително непродължителният  възстановителен процес и претърпените негативни усещания, в т.ч. и  посттравматичното стресово разстройство. Този паричен еквивалент включва причинените вреди  - болки и страдания, както  към момента на извършване на увреждането,  както и впоследствие при самото лечение.  Тези съображения  мотивират съда да приеме, че пълното  обезщетяване на  неимуществените вреди – болки и страдания(последиците от увреждането ще бъдат възстановени напълно) е възможно със заплащане в размер на 1200.00лв., поради което искът следва да бъде уважен до този размер. В останалата част до пълния предявен размер от 2000.00лв., искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответникът следва да заплати   на ищцовата страна сумата 556.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№1620/2018г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК; адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения; възнаграждение за вещо лице/, съразмерно на уважените искове. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен представител – 300.00лв.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                            Р         Е         Ш         И:

 

               ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН**********,***, с настоящ  адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С. с ЕГН**********, с адрес: ***:  сумата 1200.00лв./хилядa  и двеста лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновно и противоправно деяние на 18.06.2018г. в гр.Стражица чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото. И. Св.П. причинил на С. Гр.С. телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете митници и предмишниии, кръвонасядане по ляво бедро; сумата 856.00лв./осемстотин  петдесет и шест лева/, представляваща направените по делото разноски.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на С.Г.С. с ЕГН**********, с адрес: ***, против И.С.П. с ЕГН**********,***, с настоящ  адрес:***, за обезщетение обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на виновно и противоправно деяние на 18.06.2018г. в гр.Стражица чрез нанасяне на удари с ръце по главата и тялото. И. Св.П. причинил на С. Гр.С. телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по главата, лицето и лигавицата на горна устна, кръвонасядания по двете митници и предмишниии, кръвонасядане по ляво бедро в останалата част от 1200.00лв. до пълния предявен размер от 2000.00лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                       Районен съдия: