№ 23
гр. Габрово, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца Агенция за контрол на
просрочени задължения АД срещу постановеното Решение №458/07.10.2024г. по гр.д.
№273/2024г. на РС-Габрово.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Неправилно първоинстанционният съд бил достигнал до извода, че
процесният договор не е годен да породи правно действие и съответно го е обявил за
недействителен на основание противоречие с нормата на чл.22 ЗПК. Обявяването на
договора за потребителски кредит за недействителен има за последица именно отричането
на договарянето като основание за получаване на парична сума от страна на потребителя,
поради което същият дължи връщането й, тъй като се е обогатил неоснователно. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако
тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита.
Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения
кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 в специалния ЗПК.
В настоящия случай поради обявяване на договора за недействителен, по силата на
специалния ЗПК на връщане подлежи чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви
1
или други разходи по него. Първоинстанционният съд неправилно приел, че исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост, поради не представяне в хода на
първоинстанционното производство на доказателства за валидно сключен договор за
поръчителство между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД.
На 10.07.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Кредитор/ и „Файненшъл България"
ЕООД /Поръчител/ бил сключен Рамков Договор за поръчителство, по силата на който
Поръчителят се задължава спрямо Кредитора да отговаря солидарно с потребители по
договори за потребителски кредити, сключени с Кредитора, за изпълнението на
задълженията им, възникнали съгласно сключените договори за потребителски кредити,
както и за всички последици от неизпълнението на задълженията им по тези договори.
Следвало да се има предвид, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД не е
страна по сключения договор за поръчителство между частноправните субекти „Файненшъл
България" ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт" АД, поради което дружеството не разполагало
с него. Представянето на цитирания договор за поръчителство можело да се осъществи
единствено по реда на чл.192 от ГПК, но в хода на първоинстанционното производство не
били получавани указания от страна на първоинстанционния съд в тази насока.
Неправилно районният съд приел, че прогласяването на нищожността на договора за
паричен заем води и до нищожност на договора за предоставяне на гаранция. Съгласно
чл.143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения
срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането. Установената съдебна практика приема, че доколкото с договора за
поръчителство, поръчителят отговаря за чужд дълг, ако плати на кредитора има регрес
срещу длъжника, за онова което е платил. Предявявайки вземането си срещу поръчителя,
последният следва да уведоми длъжника, за да узнае неговите възражения и за да избегне
риска да плати недължимо или нещо в повече от дължимото. Неуведомяването на длъжника
от поръчителя води до запазване правата на длъжника спрямо кредитора и той ще може
успешно да ги противопостави на платилия поръчител. След като е изпълнил чуждия дълг,
"Файненшъл България" ЕООД встъпил в правата на кредитора, поради което и като носител
на вземането валидно се е разпоредил с него в полза на ищеца.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение
възникнало на база договаряне между "Файненшъл България" ЕООД и ответника. По него
"Файненшъл България" ЕООД поело задължение да отговоря солидарно с ответника за
изпълнение на всичките му задължения по сключения с "Изи Асет Мениджмънт" АД
договор за паричен заем. Поетото насрещно задължение на ответника за заплащане на
възнаграждение подлежи на самостоятелна преценка за действителност. Поради тази
причина нямало основание уговореното с него възнаграждение на довереника да се
разглежда като разход за кредитополучателя, пряко свързан с договора за кредит, а от там
няма основание и за включването му в общите разходи по кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК.
Твърди се и че приетото относно недействителност на договора на основание чл.22
вр. чл.11, ал.1, т.7 ЗПК е неоснователно. Законът не предвижда конкретно съдържание на
договора за поръчителство. С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение т.е поръчителят дължи
същата престация, както и главния длъжник, освен ако не е уговорено друго с кредитора.
Договорът за поръчителство е подписан от страните като в него е посочено дълга, за който се
поема задължението за поръчителство. Законът не е въвел изрично изискване в договора за
поръчителство да се възпроизвеждат всички уговорки по дълга, за които се поръчителства. С
договора за поръчителство поръчителят се задължава да отговоря за задълженията на друго
лице, поради което се счита, че е обвързан от условията, при които е поето задължението.
Неравноправността не се отнася до клаузите от договора, които определят неговия основен
предмет, така както той е предвиден в закона, при условия, че те са изразени по ясен и
разбираем начин. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител представлява всяка
неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която неотговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Тези положителни материални предпоставки
трябва да са проявени кумулативно. Поръчителят по договора за поръчителство -
"Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като финансова институция в
Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет на дейност: предоставяне
на гаранционни сделки по занятие. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в
противоречие с добрите нрави е неоснователно и поради това, че в българското действащо
2
право, в отношенията между правните субекти действа принципът на свободно договаряне.
Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да се постанови друго,
с което предявения от жалбоподателя иск да бъде уважен. Претендира да му бъдат
присъдени сторените в производството разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер
на 350лв. В случай, че другата страна претендира възнаграждение за адвокат прави
възражение за прекомерност.
Ответникът не е депозирал отговор на въззивната жалба. В с.з. пълномощника му
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като присъди направените по делото
разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С обжалваното Решение №458/07.10.2024г. по гр.д.№273/2024г. на РС-Габрово са
отхвърлени предявените искове за признаване за установено по отношение на Б. И. К. искове
за установяване съществуване на вземания на ищеца за следните суми: 2885,70лв. –
главница по договор за паричен заем №4005539 от 17.12.2020г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД /кредитор/ и Б. И. К. и договор за предоставяне на гаранция
/поръчителство/ с №4005539 от 18.12.2020г., сключен между "Файненшъл България" ЕООД
/поръчител/ и Б. И. К., 273,81лв. - договорна лихва за периода от 27.12.2020г. до 06.06.2021г.
и 834,39лв. - мораторна лихва за периода от 07.06.2021г. до 27.10.2023г., вземанията по които
са цедирани на ищеца по силата на приложение №1 от 01.09.2021г. към рамков договор за
цесия от 02.03.2020г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №776/14.11.2023г. по ч.гр.д. №1764/2023г. на Районен съд Габрово, като
неоснователни и недоказани. Отхвърлено е и искането за присъждане на разноски в
заповедното производство.
Решението е обжалвано изцяло.
За да постанови решението си първоинстанцинният съд приел, че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и ответника е сключен Договор за паричен заем №4005539 от
17.12.2020г., сключен между Б. И. К., по силата на който дружеството предоставя на
ответника кредит в размер на 3000лв., при следните условия : срок – 24 седмици; размер на
погасителната вноска . 137,37лв.; брой вноски – 24, като датата на плащане на първата
вноска е 27.12.2020г., а на последната – 06.06.2021г. Фиксираният лихвен процент по заема е
40%, а общата дължима сума е 3296,88лв. Посочен е годишният процент на разходите по
заема – 47,09%. Съгласно чл.3, ал.1 страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем по
друг договор на ответника, като същият заявил, че желае да погаси изцяло задължението си
в размер от 953,52лв.
Според чл.4 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването
му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на подробно изброени в договора изисквания. 2.
Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за главницата и възнаградителната лихва по
договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Представен е и сключен на 07.12.2020г. между Б. И. К. /потребител/ и „Файненшъл
България" ЕООД /поръчител/ Договор за предоставяне на поръчителство с №4005539, по
силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем
№4005539, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за
паричен заем. В договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в
сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения Договор за паричен
заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или
банкова гаранция. Според чл.3 от договора за поръчителство, ответникът – потребител се
задължава да заплати на поръчителя в размер от 1791,12лв., платимо на вноски в размер от
74,63лв. всяка, с падеж – падежа на погасителните вноски по договора за паричен заем.
3
Представен е и погасителен план към договора за кредит, подписан от представител на "Изи
Асет Мениджмънт" АД и ответника. В него страните са се уговорили кредитополучателят да
заплаща равни седмични вноски в размер от 212лева всяка, в която сума се включва както
вноската по договора за паричен заем, така и вноската по договора за поръчителство, като е
предвидено заплащането им по банковата сметка на "Изи Асет Мениджмънт" АД в
"Юробанк И Еф Джи България АД" АД.
Представено е копие на искане от „Изи Асет Мениджмънт" АД до „Файненшъл
България" ЕООД от 01.09.2021г., с което е предявена претенция за заплащане на
задълженията на ответника по горепосочения договор за паричен заем, във връзка със
сключен между двете дружества рамков договор за предоставяне на гаранция от 10.07.2019г.
На 01.09.2021г. „Файненшъл България" ЕООД превело на "Изи Асет Мениджмънт" АД
сумата 3349,08лв.
„Файненшъл България“ ЕООД прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД вземанията, които има спрямо ответника по договорите за паричен заем и
договора за поръчителство, като дружеството-ищец е упълномощено да представлява
цедента във връзка с извършване на уведомяване по законоустановения ред на длъжниците
за сключения договор. Уведомлението е изпратено на адреса, посочен в договора за кредит,
но не е получено, видно от отбелязването върху обратната разписка. Уведомителните писма
са връчени на ответника с преписа от исковата молба.
Съдът приел, че е налице изходящо от цедента уведомление, достигнало до
длъжника, което съставлява надлежно съобщаване на цесията и с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
По делото е прието заключение на вещото лице К.Ц., изготвила и поддържала в с.з.
допуснатата по искане на страните съдебно-счетоводна експертиза. От него се установява,
че размерът на реално предоставената сума по договор за паричен заем №4005539 е
3000.00лв., от които 953.52лв. са прихванати по старо задължение, а разликата от 2046,48лв.
е предоставена касово.
По процесните договори ответникът е извършил плащане на една единствена вноска
на 27.12.2020г. на стойност 212.00лв. С нея са погасени следните задължения: 23,07лв. - за
лихва, 114,30лв. - за главница и 74.63лв. – за възнаграждение за поръчителство, като
разпределението е съобразно погасителния план.
Неплатените от ответника суми по пера са, както следва: главница - 2885,70лв.,
договорна лихва - 273,81лв., възнаграждение за поръчителство - 1716.49лв., мораторна лихва
за периода от 07.06.2021г. до 27.10.2023г. - 834.39лв.
Вещото лице е изчислило ГПР по процесния договор за потребителски кредит в
размер от 47.09%, при което са взети предвид условията на същия договор.
Въз основа на така установените факти, съдът приел предявените искове за
неоснователни, тъй като вземанията на праводателя на ищеца не били възникнали на
посоченото от ищеца основание. Твърденията в исковата молба били, че вземанията на
"Файненшъл България" ЕООД, са възникнали с оглед погасено от него задължение на
длъжника, въз основа на сключен договор за поръчителство с кредитора по договора за
паричен заем "Изи Асет Мениджмънт" АД, т.е. налице било суброгиране на поръчителя,
който е изпълнил задължението на длъжника, в правата на кредитора, които последният има
срещу длъжника – хипотезата на чл.146 от ЗЗД.
В случая по делото не били представени доказателства за сключен договор за
поръчителство между кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и поръчителя "Файненшъл
България" ЕООД. Единствено е представено искане за плащане от 01.09.2021г., по което е
извършено плащане в същия ден. В това искане било отправено искане за плащане на
задължения, по които "Файненшъл България" ЕООД поел задължения като поръчител, като
било посочено, че искането се основава на сключен Рамков договор за предоставяне на
гаранция от 10.07.2019г. Копие от този договор не бил представен по делото. Освен това
процесния Договор за паричен заем № 4005539 от 17.12.2020г. бил сключен повече от
година след сключване на рамковия договор за предоставяне на гаранция. Поради
изложеното първоинстанционния съд приел, че "Файненшъл България" ЕООД не може да
претендира суброгиране в правата на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД за
извършеното погасяване на задълженията на ответника, изпълнявайки задълженията си по
сключен с кредитора договор за поръчителство. Макар и да е извършил плащане на
4
задължението на ответника, то не било в изпълнение на поетото му задължение да
поръчителства за ответника пред кредитора по договора за паричен заем, доколкото
"Файненшъл България" ЕООД не е изпълнил задължението си по сключения договор за
предоставяне на поръчителство. Съгласно разпоредбата на чл.146 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора, но единствено когато е налице
валидно сключен договор за поръчителство, въз основа на който поръчителят е поел
задължението пред кредитора да изпълни задълженията на длъжника, в случай на
неизпълнение от страна на последния. Доколкото по делото не били представени
доказателства за сключен между двете дружества "Изи Асет Мениджмънт" АД и
"Файненшъл България" ЕООД договор за поръчителство, а с оглед константната съдебна
практика, съгласно която договорът за поръчителство следва да се сключи между кредитора
и поръчителя в писмена форма, не можело да се приеме, че представения договор за
предоставяне на поръчителство, е превърнал "Файненшъл България" ЕООД в поръчител по
конкретния договор за паричен заем. Договорът за предоставяне на поръчителство не носел
подписа на представител на главния кредитор - "Изи Асет Мениджмънт" АД, съответно
последното не било страна по договора, за да се приемело наличие на валидно възникнало
правоотношение между двете.
По силата на чл.138, ал.1, изр.2 от ЗЗД договорът за поръчителство следва да бъде
сключен в писмена форма, като доколкото разпоредбата е императивна и не може да бъде
дерогирана по съглашение на страните по договора, касае се до форма за действителност.
Поетото от "Файненшъл България" ЕООД с Договора за предоставяне на поръчителство
задължение било да сключи договор за поръчителство с "Изи Асет Мениджмънт" АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред "Изи Асет Мениджмънт" АД за
изпълнението на всички задължения по договора за паричен заем, изрично посочен като
Договор за паричен заем №4005539 от 17.12.2020г. Доколкото не били представени
доказателства за сключването на договор за поръчителство, то с плащането на задължението
на длъжника от страна на "мнимия поръчител" не можело да се приеме, че в полза на
последния е възникнало вземане, основаващо се на разпоредбата на чл.146 от ЗЗД. С оглед
на това, и ищецът в настоящото производство, в качеството си на цесионер, също не бил
придобил права срещу длъжника на основание плащане на чуждо задължение въз основа на
договор за поръчителство от страна на неговия праводател - "Файненшъл България" ЕООД.
Отделно от горното съдът приел, че първоизточникът на задълженията, предмет на
настоящото производство – договорът за паричен заем също е недействителен. Същият
попада в приложното поле на ЗПК, поради което съдът следвало да извърши служебна
преценка относно съответствието между разпоредбите на процесния договор и
императивните норми на ЗПК и с оглед общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми.
При тази проверка съдът констатира., че разпоредбата на чл.4 от процесния договор
за паричен заем поставя като условие за сключването му предоставяне на обезпечение от
заемателя. Действително там били предвидени няколко алтернативни вида обезпечение, като
към първото са поставени множество изисквания, на които следва да отговарят двете лица,
които заемателят е длъжен да предостави като поръчители в 3- дневния срок от сключване
на договора. Втората алтернатива е да се представи банкова гаранция в полза на заемателя, в
размер на задължението по кредита, а третата е одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което да предоставя гаранционни сделки. С оглед непредоставянето на
обезпечение от първия или втория вид в уговорения 3-дневен срок, то кредитът бил
обезпечен със сключен на същата дата като кредитното правоотношение договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството – "Файненшъл България" ЕООД.
От справка в Търговския регистър по партидата на двете дружества било установява,
че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет
Мениджмънт" АД. С оглед това съдът приел, че със сключване на т.нар. „договор за
поръчителство“ се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в него се
уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде заплатено на "Изи Асет Мениджмънт"
АД. Видно и от уговорките в него и представения по делото погасителен план, последното
се заплаща на падежа на главните задължения по договора за паричен заем сключен с "Изи
Асет Мениджмънт" АД и е платимо също на последното дружество. Следователно с мнимия
„договор за поръчителство“ не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а се цели
заобикаляне на ограничението по чл.33 от ЗПК, като се преследва забранена от закона цел –
неоснователно обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото това
5
възнаграждение не е отразено в ГПР по кредита. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
предвижда, че Годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити, не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Доколкото размерът на към датата на сключване на договор законната лихва е
10%, то за да е валидна уговорката, ГПР не следва да надвишава 50%. Видно от договора за
кредит, длъжникът е уведомен, че размерът на ГПР е 47,09% от кредита. Уговореното
възнаграждение на поръчителя с последващия договор за предоставяне на поръчителство
обаче представлява разход по кредита, който не е включен в ГПР, съответно с оглед размера
му би надминал законоустановения с императивна правна норма размер на ГПР от 50%.
Възнаграждението е в размер на 1791,12лева, като съотнесено с размера на кредита, ведно с
останалите включени в него разходи, значително би надхвърлил размера на установения от
законодателя по императивен начин максимален ГПР по договорите за потребителски
кредити.
Поради изложеното първоинстанционния съд приел, че договора за заем ГПР не
отговаря на действителния такъв. Посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР, представлявало невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна,
заблуждаваща търговска практика съгласно разпоредбите на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка
с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Това от своя страна подвежда потребителя относно спазване на
забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключване на договора. Това задължение е обвързано с договора за паричен
заем, доколкото осигуряването на обезпечение е уговорено изрично в договора за кредит, а и
самото плащане на възнаграждението е обвързано с погасяването на вземанията по главния
договор – същото се погасява на падежа на вноските по кредита, включено е в погасителния
план по главния договор, съответно възнаграждението на поръчителя представлява пряк
разход, свързан с кредита.
Освен това за кредитора по договора за паричен заем и за поръчителя по договора за
предоставяне на поръчителство бил положен подпис на Г.М.У..
Изводът бил, че със сключването на договор за предоставяне на поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение
на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК. С оглед гореизложеното и на осн. чл.22, във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК следвало да се приеме, че сключеният договор за паричен заем е
недействителен. Доколкото договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и
единственото основание за сключването му е договорът за потребителски кредит, то същият
е сключен без основание, с оглед недействителността на главния договор и също се явява
недействителен. Поради това, праводателят на ищеца, съответно и самият ищец, не е
придобил срещу ответника твърдените материални права по чл.146 от ЗЗД, произтичащи от
договор за поръчителство и след погасяване на задълженията на длъжника.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на заявената по гр.д.№273/2024г. на РС-Габрово искова претенция по чл.422
ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената по ч.гр.д.№1764/2023г. по
описа на РС-Габрово заповед по чл.410 ГПК за сумата в размер на 2 885,70лв,
представляваща главница по Договор за паричен заем №4005539 от 17.12.2020г.; сумата
273,81лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от датата на първата
вноска - 27.12.2020г. до 06.06.2021г. - датата на последната вноска; сума в размер на
834.39лева, представляваща мораторна начислена за периода от 07.06.2021г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението -
27.10.2023г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане.
Ищецът обосновал вземанията си с неизпълнение от страна на ответника на
задължения по Договор за паричен заем №4005539/17.12.2020г., сключен с „Изи Асет
мениджмънт“ АД, Договор за предоставяне на поръчителство №4005539/17.12.2020г. между
ответника и „Файненшъл България“ ЕООДи цедиране на вземането на ищеца.
От представените писмени доказателства се установява, че между „Изи Асет
мениджмънт“ АД и ответницата е сключен Договор за паричен заем №4005539/17.12.2020г.,
по силата на ответника е предоставен заем в размер на 3000лв., със срок на заема в седмици
– 24; размер на погасителната вноска . 137,37лв.; брой вноски – 24, като датата на плащане
6
на първата вноска е 27.12.2020г., а на последната – 06.06.2021г. Фиксираният лихвен
процент по заема е 40%, а общата дължима сума от заемодателя е 3296,88лв. Посочен е ГПР
по заема – 47,09%. С част от отпуснатия заем, а именно с 953,52лв., е рефинансиран заем по
друг договор на ответника.
Според чл.4 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването
му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица -
Поръчители, всяко от които да отговаря на подробно изброени в договора изисквания. 2.
Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за главницата и възнаградителната лихва по
договора, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Представен е и сключен на 07.12.2020г. между Б. И. К. /потребител/ и „Файненшъл
България" ЕООД /поръчител/ Договор за предоставяне на поръчителство с №4005539, по
силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, по силата
на който да отговаря солидарно с потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД, за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем № 4005539. В договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че
същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения
Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция. Според чл.3 от договора за поръчителство е
уговорено задължение на потребителя да заплати на поръчителя възнаграждение в размер от
1791,12лв., платимо на вноски в размер от 74,63лв. всяка, с падеж – падежа на
погасителните вноски по договора за паричен заем. Представен е и погасителен план към
договора за кредит, подписан от представител на "Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника.
В него страните са се уговорили кредитополучателят да заплаща равни седмични вноски в
размер от 212лева всяка, в която сума се включва, както вноската по договора за паричен
заем, така и вноската по договора за поръчителство, като е предвидено заплащането им по
банковата сметка на "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Договорите за паричен заем и за предоставяне на поръчителство само формално
представляват отделни такива. Същите обаче следва да се разглеждат общо, тъй като са
неразривно свързани, посредством клаузата на чл.4 от договора за заем предвиждаща
задължително поръчителство. Посочената в същия текст алтернатива длъжникът да
представи друго обезпечение само привидно му предоставя право на избор, тъй като за
упражняването на това право се изисква предварителното одобрение на кредитора. Това
поставя кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере друга
възможност освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което
професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи.
При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е
резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл.4 от договора за
паричен заем е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Освен това в
чл.3, ал.1 от договора за гаранция /поръчителство/ е уговорено заемополучателят, да заплати
на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от 1791,12лева, който
размер надвишава с повече то 50% размера на отпуснатия заем. Плащането на така
уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за
потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение. Поради това уговорката
е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между договорените права на страните, облагодетелствайки
недобросъвестно и нееквивалентно гаранта.
Следва да се добави и че доколкото в договора за заем не е включено дължимото
възнаграждение за гаранта по гаранционната сделка, произтичащо от сключения договор за
гаранция в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя" и което
възнаграждение, съгласно договора, се погасява с вноска към заемодателя. Същото обаче е
начислено в погасителния план към общия дължим размер на погасителната вноска, като
уговорената с договора погасителна вноска е увеличена и към нея е добавено
възнаграждението по гаранционната сделка. Това начисляване на възнаграждението на
гаранта към погасителната вноска безспорно му придава характер на "допълнителна услуга",
пряко свързана с кредита. Начисляването на тази допълнителна услуга се отразява и на
7
стойността на ГПР, който отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв
вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1
от ЗПК. Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да
заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя
при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки
договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР въвежда в заблуждение
кредитополучателя и го мотивира за сключване на договор, който при обявяване на всички
условия същият едва ли би сключил. С тези си действия кредитора се опитва да заобиколи
императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора
за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК.
Освен изложеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че сключеният договор
за поръчителство с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора и което
се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на капитала на
дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца.
С оглед гореизложеното уговорената между длъжника и поръчителя клауза за
заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство, се явява неравноправна за
потребителя клауза, по см. на чл.146, ал.1, т.19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във
вреда на потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за
добросъвестност, поради което на осн. чл.26 от ЗЗД договорът е нищожен.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции постановеното от него решение
първоинстаницонния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не са дължими разноски за въззивното
производство. Съобразно заявеното от ответната страна искане жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски в настоящото производство в размер на
200лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №458/07.10.2024г. по гр.д.№273/2024г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3
да заплати на Б. И. К., с ЕГН **********, с адрес **, сумата от 200лв. (двеста лева) –
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8