№ 203
гр. Дупница, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. П.а
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Светла В. П.а Административно наказателно
дело № 20221510200557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Ч. П., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, чрез адв. Б.
В. от АК гр. Кюстендил, против Електронен фиш Серия К № 5752175 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В така
депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призована, не се явява и не се представлява. Претендира деловодни
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че бъде уважена жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В. Ч. П. спрямо който е наложено административното
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Не са приложени
доказателства кога жалбоподателя е получил препис от ЕФ, поради което съдът приема, че
подадената чрез административнонаказващия орган (АНО) на 16.05.2022 г. жалба е в срокът
1
по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, като в случая следва да се приеме, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш
следа да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 22.03.2022 г. в 16:02 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, при бивш
гараж на АМ „Хемус“, в посока ул. „Орлинска“, жалбоподателя В. Ч. П. управлявала лек
автомобил “Ауди А3”, с рег. № РК 2631 ВТ при ограничение на скорост от 50 км/ч, за
населено място. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с ТFR-М 563. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
68 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение
от 65 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 15
км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане
в сила на ЕФ К/4364138.
За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш
Серия № 57521752, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 (сто) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 3-20-21/16.07.2021 г. на средство за измерване на
мобилна система за видеоконтрол ТFR-М 563 се установява, че процесното техническо
средство е преминало последваща проверка на 16.07.2021 г. със заключение, че същото
отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на
скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените
от закона реквизити, като началото на работа е в 13.00 ч. и край на работа 17.00 ч. Първо
статично изображение с № 9790 и последно статично изображение с № 9814. Клипът по
настоящия казус е № 9809, т.е. попада в диапазона от време на първоначално и крайно
видозаснемане.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното
средство -лек автомобил “Ауди А3”, с рег. № РК 2631 ВТ, е жалбоподателя В. Ч. П.. От
приложената по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № РК 2631 ВТ е била 68 км/ч, като
заснемането е било извършено на 22.03.2022 г. в 16:02 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
2
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –в гр.
Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, при „Мегаинвест“, при бивш гараж на АМ „Хемус“, в
посока ул. „Орлинска“; датата –22.03.2022 г., точният час на извършване на нарушението – в
16:02 ч.; регистрационният номер на МПС – № РК 2631 ВТ; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – В. Ч. П.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост, за населено място, 65 км/ч при ограничение от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по
указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим
режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН
не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните
срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е
била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил
неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до
изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на
нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването
им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от
разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал.
2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти
и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 22.03.2022 г., т.е. след 10.04.2010 г.,
то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4
година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за
извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената
давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на
ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и
абсолютната давност.
В конкретния случай съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушени,
като е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като АНО не е посочил точно коя
правна норма е нарушена. Касае се за нарушение за превишена скорост, извършено в
населено място, но не е посочено дали се касае за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
3
предвид измерената стойност за превишение от 11км/ч до 20 км/ч. Доколкото обаче, е
приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, т.е. че нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4364138 би
следвало обвинението да е точно и ясно формулирано, за да може жалбоподателя да
реализира правото си на защита в пълен обем.
От друга страна нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин. От
приложената на л. 11 от делото справка, е видно че единственото наказание, наложено по
ЗДвП по отношение на жалбоподателя е атакувания ЕФ, т.е. посочения от АНО ЕФ
К/4364138 не фигурира изобщо. Доказателствената тежест в административнонаказателното
производство лежи на АНО, като доказателства в посока на извършено нарушение в
условията на повторност не са приложени.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В конкретния случай
разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от
ОД на МВР Кюстендил.Жалбоподателят претендира деловодни разноски, които са в размер
на 300.00 (триста) лв. и следва да бъдат присъдени в негова полза.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и недоказан и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 -ва от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 5752175 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на В. Ч. П., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***, на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР Кюстендил да заплати на В. Ч. П., с ЕГН **********, от гр. ***,
ул. ***, сума в размер на 300 (триста) лв., възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5