РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207886 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 135-и състав,
в публично заседание на пети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: ТАНКА ЦОНЕВА
при участието на секретаря Зорница Апостолович, като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 7886 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ************със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ № 117, представлявано от
******** –изпълнителен директор и ********* -прокурист против Наказателно
постановление № Р-10-331/12.05.2021 г., издадено от Зам. председател на Комисията за
финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с
което за извършено нарушение по чл.64, ал.2 от Закон за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране
(ЗДКИСДПКИ) във връзка с § 47, т.3 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), на
основание чл. 273, ал.5, т.10, предл.1 от ЗДКИСДПКИ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление.
На първо място, в жалбата се сочи липса на компетентност на актосъставителя.
Заповедта, която оправомощавала актосъставителя, издадена от Зам.председателя на
1
КФН не била цитирана в писмените материали към акта и не била представена на
нарушителя при съставяне на АУАН, което нарушавало правото му на защита.
На следващо място, в жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - от текста на акта не ставало ясно
кога точно е извършена документната проверка на дружеството, както и кой и кога е
възложил нейното извършване. Не било посочено и по какъв начин е обективирана
извършената проверка, бил ли е съставен констативен протокол и ако е бил съставен
такъв, от кое лице. Към АУАН липсвал пълен опис на писмените материали ,
съобразно изискването на чл.42, т.10 от ЗАНН, като не била приложена и Заповед № З-
249/20.10.2020 г. на Зам.председателя на КФН.
По –нататък, според изложеното в жалбата, дружеството не било извършило
твърдяното нарушение. В тази връзка се сочи, че информацията на емисионните
стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете на ДФ „Конкорд Фонд -5
Централна и Източна Европа“ за всеки един ден за периода от първо до петнадесето
число на месец октомври 2020 г. (съобразно датите на тяхното изчисляване) била
своевременно публикувана на интернет страницата на УД –www.concord-am.bg, като
информацията била достъпна на неограничен кръг лица, в това число инвеститорите на
Фонда и регулаторните органи, вкл. КФН. Тази информация била своевременно
публикувана и на официалната интернет страница на Българската асоциация на
управляващите дружества (БАУД) и на терминала Булмбърг.
Освен това, следвало да се има предвид, че УД „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД
в срока по чл.64, ал.2 от ЗДКИСДПКИ публикувало и обобщена информация за
емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете на ДФ „Конкорд
Фонд -5 Централна и Източна Европа“ за периода от първо до петнадесето число на
месец октомври 2020 г. Ето защо, посочената информация била достъпна на всички
инвеститори и на КФН, като се предоставяла регулярно съгласно чл.64, ал.1 от
ЗДКИСДПКИ.
По изложените аргументи жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено от съда.
В условията на алтернативност отправя искане към съда за приложение на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН и определяне на нарушението, като маловажно такова.
В проведеното по делото съдебно заседание, дружеството- жалбоподател се
представлява от пълномощника си –юрк.Механджийски, който в дадения ход по
същество пледира за отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата
съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, се представлява от юрк.
Налбантов, който отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Аргументи в тази насока развива в представени писмени бележки.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
*********** е получило лиценз за извършване на дейност като управляващо
дружество и било вписано под № РГ-08-11 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за
Комисията за финансов надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на разпоредбите на
ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
2
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 и ал.4 от ЗДКИСДПКИ,
Колективната инвестиционна схема се учредява като договорен фонд или
като инвестиционно дружество, като дейността на същата се управлява само от
управляващо дружество съгласно сключен договор, съответно съгласно правилата на
договорния фонд. ДФ „Конкорд Фонд -5 Централна и Източна Европа“ се управлявал
от УД „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД и бил вписан под № РГ- 05-1394 в регистъра
по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от КФН.
При извършена проверка по документи на място в КФН се установило, че
******** е извършило нарушение на разпоредбата на чл.64, ал.2 от Закон за дейността
на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране (ЗДКИСДПКИ) във връзка с § 47, т.3 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците
(ЗМДВИП). Дружеството не представило в КФН в законоустановения срок (7 –работни
дни от края на съответния отчетен период, съгласно § 47, т.3 от ПЗР на ЗМДВИП)
обобщена информация на емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на
дяловете на ****** “ за периода от първо до петнадесето число на месец октомври 2020
г. В случая този срок за представяне на обощената информация по чл.64, ал.2 от
ЗДКИСДПКИ в КФН изтекъл на 26.10.2020 г. Дружеството представило в КФН
изискуемата информация на 02.11.2020 г. с вх.№ РГ-05-00-31/02.11.2020 г.
За така констатираното нарушение св.Ж.Ф. –на длъжност главен експерт в отдел
„Надзор на инвестиционната дейност“ съставила срещу УД „К.А.М. АД, Акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-862/20.11.2020 г. за извършено
на 27.10.2020 г. в гр. София нарушение по чл. 64, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ вр.§ 47, т.3 от
ПЗР на ЗМДВИП. Актът бил съставен в условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие
на нарушителя. АУАН бил предявен и връчен на представляващия дружеството –
Николай Механджийски на 08.12.2020 г., който след като се запознал със
съдържанието на акта, го подписал с отбелязване, че има възражения. В
законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения акт с вх. № 91-01-886/10.12.2020 г.
Въз основа на горепосочения АУАН, след преценка на подаденото възражение
като неоснователно, при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата
правна квалификация било издадено обжалваното в настоящото производство
Наказателно постановление № Р-10-331/12.05.2021 г., с което на основание чл.273,
ал.5, т.10, предл.1 от ЗДКИСДПКИ дружеството-жалбоподател било санкционирано с
налагане на имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител на
дружеството –жалбоподател на 17.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а именно: АУАН № Р-06-
862/20.11.2020 г., възражение с вх. № 91-01-886/10.12.2020 г.; известие за доставяне на
НП, разпечатки от електронен регистър и картотека на КФН за********* и за ДФ
„Конкорд Фонд -5 Централна и Източна Европа“, Заповед № З-249/20.10.2020 г. на
Зам.председателя на КФН; както и гласните доказателствени средства –показанията на
св. Ф..
От показанията на свидетеля актосъставител Ж.Ф. се установяват обстоятелствата
3
по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Изложеното от свидетеля е последователно и логично, поради което съдът го
кредитира с доверие, като то се подкрепя и от събраните писмени доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН от надлежно легитимирана страна – юридическо лице, на което е наложена
имуществена санкция, и е насочена срещу административно-наказателен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният
съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Извършвайки тази проверка съдът установи, че АУАН и НП са съставени от
оправомощени лица по смисъла на чл. 274, ал. 1 от ЗДКИСДПКИ. Съгласно
цитираната разпоредба актовете за констатираните нарушения по чл. 273 и чл. 273б се
съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а
наказателните постановления се издават от заместник-председателя. В тази насока по
делото е представена Заповед № З-249/20.10.2020 г. на Зам. председателя на КФН,
съгласно т.1.2.4 от която св.Ж.Ф. е оправомощена от Заместник председателя на КФН –
ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" да извършва проверки и
да съставя АУАН за нарушение на ЗДКИСДПКИ.
Компетентността на наказващия орган от друга страна, произтича директно от закона,
поради което допълнително оправомощаване от когото и да било, не е е необходимо.
Предвид изложеното, съдът не споделя твърдяното в жалбата, че процесния
АУАН е съставен от некомпетентен орган. В тази връзка следва се вземе предвид и че
в административно-наказателните производства, за разлика от наказателните такива не
е предвидено предявяване на материалите на АНП на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице, в частност запознаване с
доказателствата. Предвидено е единствено изискване в НП да бъдат посочени
доказателствата в подкрепа на административно-наказателното обвинение –
доказателствата, които подкрепят извършеното нарушение. Ето защо, съдът намира за
неоснователно и възражението в жалбата, че Заповед № З-249/20.10.2020 г. на
Зам.председателя на КФН, никога не била представяна на жалбоподателя.
На следващо място, съдът не споделя и изразеното в жалбата становище за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН,
състоящо се в това, че от текста на акта не ставало ясно кога точно е извършена
документната проверка на дружеството, кой и кога е възложил нейното извършване,
както и обстоятелството дали е бил съставен констативен протокол, обективиращ
резултатите от извършената проверка, по следните съображения:
Датата на извършване на проверката, както и обстоятелствата свързани с
нейното възлагане не са задължителен елемент от съдържанието на АУАН по смисъла
на чл.42 от ЗАНН, и липсата им по никакъв начин не препятства осъществяване
правото на защита на нарушителя.
Констативният протокол по чл.19, ал.6 от ЗКФН, липсата на който
жалбоподателят счита за процесуално нарушение при ангажиране на отговорността му
4
е акт, в който КФН обективира извършени надзорни проверки. Когато се ангажира
административно-наказателна отговорност началото на производството се поставя с
АУАН – чл. 36, ал. 1 ЗАНН, какъвто е наличен и изрично е цитиран в наказателното
постановление. В този смисъл е и констатната практика на АССГ.
Според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и атакуваното НП са
издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57, ал.1 от
ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчването им на
пълномощник на дружеството-жалбоподател. Нарушението е описано достатъчно
подробно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като обосновано са изложени изводите
на актосъставителя за датата и мястото на деянието и според съда не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна
на обжалвания санкционен акт.
По същество на нарушението съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че към датата на нарушението – 27.10.2020 г.
УД "К.А.М" е имало издаден лиценз за извършване на дейност като управляващо
дружество, като същото било вписано под № РГ-08-11 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 5
от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), воден от КФН. Това
обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.
Безспорно, освен това, ************** организирало и управлявало ДФ
„Конкорд Фонд -5 Централна и Източна Европа“, вписан под № РГ- 05-1394 в
регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от
КФН, който факт също не се оспорва от страните.
С оглед на горното, дружеството се явява адресат на нормите на ЗДКИСДПКИ и
на актовете по прилагането му, поради което съгласно изискванията на чл. 64, ал. 2 от
ЗДКИСДПКИ следва да обявява в КФН обобщена информация за емисионните
стойности и цените на обратно изкупуване на дяловете на инвестиционната схема два
пъти месечно - за периода от първо до петнадесето число на месеца и от шестнадесето
число до края на месеца, като това задължение следва да се изпълнява в срок три
работни дни, считано от края съответния отчетен период. Съгласно § 47, т.3 от от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците, срокът по чл.64, ал.2 от ЗДКИСДПКИ е удължен до 7 дни от края на
съответния отчетен период.
По делото безспорно се установява и обстоятелството че********** не е обявило
в Комисията за финансов надзор в законоустановения срок, а именно до 26.10.2020 г.
обобщена информация за емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на
дялове на ДФ „Конкорд Фонд -5 Централна и Източна Европа“ за периода от първо до
петнадесето число на месец октомври 2020 г. Поради бездействието си с изтичане на
срока, а именно на 27.10.2020 г. дружеството е осъществило състава на вмененото му
нарушение. Това е така, тъй като изискуемата информация била предоставена в КФН
на 02.11.2020 г. с писмо вх. № РГ-05-00-31 от 02.11.2020 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира за неоснователно твърдяното в жалбата,
че дружеството не е извършило нарушението, за което е ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Фактът, че дружеството е обявило на
интернет страницата си, на интернет страницата на БАУД и на терминала Блумбърг
обобщена информация за емисионните стойности и цените на обратно изкупуване на
5
дяловете на ДФ „Конкорд Фонд -5 Централна и Източна Европа“ за периода от първо
до петнадесето число на месец октомври 2020 г., не го освобождава от изпълнение на
задължението му да обяви в КФН в законоустановения срок тази обобщена
информация. Нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ е императивна и вменява
задължение за обявяване на информацията в КФН в определения за това срок.
Доколкото нарушителят е юридическо лице, субективната страна на нарушението
не подлежи на обсъждане.
Правилно наказващият орган е наложил имуществената санкция на
дружеството-жалбоподател в минималния предвиден размер от 10 000 лв., съгласно
санкционната норма на чл. 273, ал. 5, т. 10 от ЗДКИСДПКИ, поради което и въпросът
за ревизиране на размера на наложената санкция не следва да бъде обсъждан от съда.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението. На
първо място, в тази насока съдът ще обърне внимание, че нарушението е формално
такова, на просто извършване, поради което наличието или липсата на вредни
последици са без значение при преценка степента на обществената опасност на
конкретното нарушение. Същото не представлява маловажен случай, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия
вид. От значение при тази преценка, обаче, е въпросът колко е закъснението, с което е
подадена процесната информация по чл. 64, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ, като в случая се
касае за закъснение от четири работни дни, но следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че с нормата на § 47, т.3 от ПЗР на ЗМДВИП този срок е бил удължен
в полза на субекта на задължението, който въпреки това обстоятелство е бездействал.
В тази насока съдът също така съобрази, че нарушението засяга обществените
отношения, които осигуряват финансовата стабилност при инвестирането.
Управляващите дружества са търговци със специфичен статут, по отношение на които
законодателят е поставил по-високи изисквания относно разкриването на информация,
в т. ч. и своевременно разкриване на информация с оглед осигуряването на защита на
инвеститорите, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната
информираност за капиталовия пазар.
С оглед на горното искането за приложение на чл. 28 ЗАНН и отмяна на НП на
това основание следва да бъде оставено без уважение.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че при правилно установена
фактическа обстановка, квалифициране на нарушението и посочване на точната
санкционна норма и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и
деянието не съставлява маловажен случай, законосъобразно наказващият орган е
наложил санкция в минималния предвиден размер. Ето защо наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Ето защо и на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната помощ следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-331/12.05.2021 г.,
издадено от Зам. председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ
управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което за извършено нарушение по
чл.64, ал.2 от Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ) във връзка с § 47, т.3 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване
на последиците (ЗМДВИП), на основание чл. 273, ал.5, т.10, предл.1 от ЗДКИСДПКИ
на УД „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.
ОСЪЖДА УД „К.А.М.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Комисията за
финансов надзор – София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7