№ 190
гр. Благоевград, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20251200600532 по описа за 2025 година
Производството пред ОС Благоевград е образувано по подадени
въззивни жалби от подсъдимия Ц. Х. чрез неговия защитник – адв. Д., и
частния тъжител А. Ш. чрез неговия повереник – адв. Я., срещу Присъда №
1/22.01.2025 г. по н.ч.х.д. № 20/2023 г. по описа на РС – Разлог.
В жалбата и в допълнителните съображения на адв. Д. като защитник на
подсъдимия Ц. Х. се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна и
незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, като липсвали безспорни и
несъмнени доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението.
Излагат се подробни доводи във връзка с фактическата обстановка, която не се
подкрепяла от събраните доказателства и била при неправилна оценка на
доказателствата, при анализа на които според защитника се прави извод, че е
недопустимо осъдителна присъда да почива само и единствено на производни
доказателства. Иска се въззивният съд да отмени атакуваната присъда.
В жалбата на адв. Я. като повереник на частния тъжител А. Ш. се сочи
недоволството от неправилна в наказателната и гражданската част присъда.
1
Иска се изменение на присъдата, като се осъди подсъдимият Ц. Х. на
наказание лишаване от свобода и се уважи изцяло предявеният граждански
иск.
Пред ОС Благоевград е проведено съдебно следствие, в което са събрани
нови доказателства – разпитан е доведен от подс. Х. свидетел-очевидец.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция адв. Я.,
повереник на частния тъжител, пледира за неправилност на присъдата в
атакуваната й част, защото не била съобразена със събраните по делото
доказателства и била неправилна преценката за определяне размерите на
наказанието и на гражданския иск. Твърди се, че при определяне на
наказанието не са взети всички предвидени в закона и установени отегчаващи
вината обстоятелства и наказанието следвало да е друго и в размерите,
поискано пред районния съд. Сочи се, че уваженият размер на гражданския
иск не отговаря на условията на чл. 52 ЗЗД, защото не са съобразени
търпените болки и страдания, периода на лечение на частния тъжител. По
отношение събраните доказателства във въззивната инстанция се иска съдът
да не дава вяра на показанията на св. П. Ш., които са противоречиви на
останалите свидетелски показания и са дадени от лице във връзка по
сватовство с подсъдимия, като поради няма промяна в установената
фактическа обстановка. Претендират сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Адв. Д. като защитник на подс. Х. поддържа жалбата и иска да се
кредитират показанията на разпитания свидетел пред въззивния съд и се
приеме, че анализът на всички събрани доказателства не установява
подсъдимият да е причинил телесната повреда на пострадалото лице, защото
никой от разпитаните свидетели не е посочил, че раната на пострадалия е
причинена от подс. Ц. Х. с удар с шише в теменната част на главата, както
твърди пострадалият. Иска се поради това присъдата като необоснована да
бъде отменена, защото по делото били събрани само производни
доказателства, които възпроизвеждат казаното от пострадалото лице след
инцидента, но същите не могат да бъдат в основата на една осъдителна
присъда, като преки доказателства в настоящия случай не били налични.
Пледира се по отношение на уважения граждански иск, че размерът му е
значително завишен, защото нямало доказателства, че здравословното
2
състояние на пострадалото лице след деянието не е позволявало същият да
осъществява трудовите си задължения, защото тъжителят свободно се е
движил и е ходил на работа.
Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума иска
справедлива присъда, като заявява, че не е виновен.
ОС Благоевград при спазване на изискванията на чл. 314 НПК, за да се
произнесе взе предвид следното:
С обжалваната присъда подсъдимият Ц. Х. е признат за виновен в това,
че на 15.07.2022 г. около 17 часа в гр. Разлог в заведение, находящо се на ул.
„Стара планина“, чрез нанасяне на удари със стъклена бутилка в теменната
част на главата причинил на частния тъжител А. Ш. лека телесна повреда,
изразяваща се в мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, в
лявата част на главата порезна рана с дължина 6 см., главоболие и
световъртеж, довела до временно разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, като за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК на основание
чл. 78а НК го е освободил от наказателна отговорност като му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000 лева; с присъдата подс. Х.
е осъден да заплати на частния тъжител Ш. сумата от 2 000 лева като
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието ведно
със законната лихва от 15.07.2022 г. до окончателното изплащане, като над
уважения размер искът е отхвърлен като неоснователен; подс. Х. е осъден да
заплати на частния тъжител сторените от него разноски /500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, 12 лв. заплатена държавна такса и 400 лв.
заплатен депозит за вещо лице/, а по сметка на Районен съд - Разлог - 80 лева
като държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и са
процесуално допустими.
Анализирайки събраните в хода на проведеното съдебно следствие от
районния съд и във въззивната инстанция доказателства, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка, описана и в мотивите на
обжалваната присъда с някои различия с оглед събраните нови гласни
доказателства:
Частният тъжител Ш. и подс. Ц. Х. се познавали отпреди случая, тъй
като са от едно населено място и в даден период от време работели заедно като
3
шофьори на тир. Подс. Ц. Х. е неосъждан, същият към датата на обвинението
е бил ***.
На 15.07.2022 г. около 17 часа тъжителят Ш. бил на маса, разположена
отвън, близо до улицата, в заведение, намиращо се в гр. Разлог, ул.
Занаятчийска № 31 /Стара планина № 31/, стопанисвано към този момент от
разпитания св. Д. С.. Тъжителят бил на масата заедно със св. И. Д., пиели
бира, като в близост до тях, на съседна маса, седял св. С. М.. По това време на
улицата имало много хора, които участвали или наблюдавали сватбено
тържество. По улицата покрай заведението, където седял частният тъжител,
минал подсъдимият Ц. Х., който бил със семейството си /съпругата и двете му
деца/, като близо до тях бил и св. П. Ш., разпитан във въззивния съд. Св. Д.
видял подсъдимия Х., който се приближил към тях, двамата се поздравили /св.
Д. е *** на подс. Х./. След това св. Д. влязъл вътре в заведението при св. Д. С.,
за да си плати сметката, като двамата се заприказвали. В същото време подс.
Х. /същият е възприет като употребил алкохол/ се приближил към тъжителя
Ш., тъжителят Ш. напсувал подсъдимия Х., тогава последният с държана в
ръката му бутилка нанесъл удар в теменната част на тъжителя Ш.. Вследствие
на удара от главата на тъжителя Ш. започнала да тече кръв, събрали се около
него много хора, които почнали да викат и да говорят, че му е спукана главата
и че трябва да се закара в болница. Св. Д. излязъл от заведението, разбрал от
хората на мястото, че са се спречкали тъжителят и подсъдимият, видял и
състоянието на пострадалия. Подс. Ц. Х. напуснал със семейството си /и
неговия близък – св. П. Ш., който дръпнал подсъдимия, за да не продължава
конфликта/ мястото на инцидента, където струпалите се хора искали да
помогнат на пострадалия частен тъжител.
Тъжителят Ш. бил превозен с автомобил от свидетеля Михайлов до
ФСМП гр. Разлог. В издадения за оказаната на тъжителя спешна медицинска
помощ фиш № 4789 от 15.07.2022 г., е отразена като снета анамнеза от
пациента: ударен с бутилка по главата, рана на темето; при прегледа е бил в
съзнание, без отпадни симптоми, с нормални зеници, отварял очите
спонтанно, ориентиран вербален отговор, двигателна реакция – подчинява се,
като след направена рентгенография е поставена отразената в медицинските
документи диагноза: „разкъсно – контузна рана на главата, контузия на
главата“, като са направено: ТАП, ПХО, шев. По повод сигнал за бито лице,
което се намира за оказване на медицинска помощ във ФСМП Разлог, на място
4
в здравното заведение пристигнали полицейски служители – свидетелите Ю.
и С.. Пред последните в разговора пострадалият частен тъжител е заявил, че
подс. Ц. Х. без причина го ударил със стъклена бутилка по главата.
Веднага след оказаната му спешна медицинска помощ вечерта след
случилото се тъжителят Ш. не посетил лекар за освидетелстване и за издаване
на медицинско свидетелство. Два дни след това същият отново посетил
Спешен център Разлог и д-р Ж. П., като съобщил оплаквания, отразени в
съставените медицински документи, бил насочен за преглед от специалист –
хирург. В амбулаторен лист от 18.07.2022 г., издаден от д-р Ж. Д. П., при
отразената снета анамнеза на пациента /частния тъжител/ в документа е
посочено, че в петък вечерта му е нанесен удар с бутилка по окосмената част
на главата, че е прегледан в СЦ Разлог по повод отворена рана, гадене и
световъртеж, като е направена превръзка, а на сутринта на 16.07.2022 г. е имал
световъртеж и гадене; в амбулаторния лист докторът е отразил като
придружаващи заболявания и усложнения: ***; тъжителят е възприет като
обективно състояние: афербилен, ориентиран за собствено състояние, в
момента няма отпадна симптоматика. Във фиш за спешна медицинска помощ
№ 4876 от същата дата на прегледа от д-р П. - 18.07.2022 г., е посочено като
снета анамнеза от тъжителя А. Ш.: ударен с бутилка по главата, с главоболие,
гадене и повръщане; при прегледа е в съзнание, без отпадни симптоми, с
нормални зеници, отварял очите спонтанно, ориентиран вербален отговор,
двигателна реакция – подчинява се, с нормално дишане и кръвно налягане,
след направена консултация с хирург е поставена работна диагноза: Разкъсно
– контузна рана на главата. Мозъчно сътресение. Хирургът д-р В. Г. в
медицинско свидетелство от 18.07.2022 г. е посочил установеното от него при
прегледа на същата дата на тъжителя Ш., който е бил контактен, адекватен,
със спомен за случилото се; на темето на главата му се виждала зашита с 5
конеца рана с дължина около 6 см., като в този документ е дадено заключение
по отношение здравето на прегледания, че същият е с контузия на главата и
разкъсно – контузна рана в областта на главата, като е налице временно
разстройство на здравето без опасност за живота. Като снета анамнеза в
медицинското свидетелство д-р Г. е отразил съобщеното от тъжителя, че на
15.07.2022 г. му е бил нанесен побой, ударен с бутилка по главата, прилошало
му е, но загуба на съзнание няма, получила се рана на темето, като първа
помощ и шев на раната са направени във ФСМП Разлог.
5
По делото е приложена епикриза към И.З. № 6482 от МБАЛ Пулс, от
която се установява, че тъжителят А. Ш. е бил на лечение от 20.07.2022 г. до
22.07.2022 г. в отделението /постъпил е по спешност там, като е отразено, че
същият е безработен/ с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма. Като анамнеза в епикризата е отразено, че по
данни на тъжителя Ш. като пациент, преди няколко дни бил ударен по главата,
оплаква се от главоболие и световъртеж, като е постъпил в отделението за
диагностично уточняване и лечение. Обективно е установено: разкъсно –
контузна рана на главата в областта на калварията /черепния покрив/, добро
общо състояние. В отделението са му направени лабораторни и
инструментални изследвания, проведена е лекарствена терапия.
В назначената и изслушана в хода на съдебното следствие пред районния
съд съдебно – медицинска експертиза са направени изводи от в.л.-съдебен
лекар, извършил експертизата на база представените и обсъдени по-горе
медицински документи, че тъжителят А. Ш. е получил е следните
травматични увреждания: Контузия на главата и разкъсно – контузна рана в
теменната област на главата. В.л. е посочило, че тези травматични увреждания
се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат по
начин, описан в тъжбата, като са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като при нормално протичане
на оздравителния процес тези увреждания отзвучават за около 10-14 дни, като
от раната ще остане белег; пострадалият е изпитвал обичайните за
мекотъканните увреждания болки и страдания, които в началото са били по –
интензивни и впоследствие са намалели и отзвучали напълно. Във връзка с
отразените в медицинските документи оплаквания от световъртеж, гадене и
повръщане, в.л. е посочило в заключението, че заради тези оплаквания е
поставена работна диагноза „мозъчно сътресение“ на 18.07.2022 г. във ФСМП
Разлог, както и при постъпването на 20.07.2022 г. в МБАЛ Пулс. В.л. е
посочило в заключението, че е възможно от удара в главата пострадалият да е
получил и лекостепенно мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно
състояние, което причинява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, и при нормално протичане на оздравителния процес
възстановителният период от същото е 2 – 3 седмици, през който е възможно
да се наблюдават симптоми на гадене, повръщане, светлобоязън, сънливост,
6
световъртеж, отпадналост, лесна уморяемост и др., като при разпита в хода на
съдебното следствие в.л. сочи, че диагнозата „мозъчно сътресение“ не е
поставена непосредствено след травмата, макар и да е могло да се констатира,
но не е невъзможно да го има, тъй като се касае за силен удар в областта на
главата с бутилка, като според в.л. хоспитализирането на пострадалия е било,
за да се изключи по-тежко увреждане на мозъка.
Посочената по-горе фактическа обстановка е описана и в мотивите на
районния съд с посочените по-горе различия. Във връзка със събраните
доказателства в хода на проведеното съдебно следствие пред районния и пред
въззивния съд и съществените противоречия, които се констатират в тези
доказателства, следва да се посочи следното: Налице са съществени
противоречия в гласните доказателства на свидетели, които с оглед заявеното
в показанията им са очевидци на случката. Макар и разпитаният във
въззивната инстанция свидетел да не сочи знанието си за предходни
конфликти между тъжителя и подсъдимия, в тъжбата е подробно описан
такъв, макар и с давност повече от половин година преди случая, за който се
води производството. Следва да не се кредитират показанията на св. Ш.,
разпитан във въззивната инстанция, само за това, че макар и този свидетел да
сочи, че е присъствал през цялото време на конфликта между тъжителя и
подсъдимия не е видял последният /*** на св. Ш. и са в близки отношения
поради това повече от 10 г./ да удря тъжителя А. Ш., като очевидно за
благоприятен изход от делото за неговия близък – подс. Х., св. Ш. дава такива
показания. От друга страна като показания в унисон с тези на останалите
разпитани от районния съд свидетели тези гласни доказателства, събрани във
въззивния съд, следва да се приемат за достоверни за обстановката, при която
е станала случката и лицата, свидетели на същата /на място, където „имаше
много хора, беше джабала, имаше пияни“; че подс. Х. е бил със съпругата и
децата си и се е прибирал с тях, че е станал конфликт именно между подс. Х. и
тъжителя Ш., защото последният е псувал подс. Х. и защото св. Ш. е дръпнал
подсъдимия, за да си ходи от мястото на инцидента, за да не бъде бит, както и
че след това св. Ш. е разбрал, че на тъжителя „някой му е спукал главата“/.
Показанията на св. Ш. за инцидент именно между подсъдимия и тъжителя
/макар и св. Ш. да не сочи, че е видял неговият близък да нанася удар с
бутилка/ са в унисон с показанията на свидетелите Д. С., И. Д. и С. М., които
тогава са били близо до подсъдимия и пострадалия, на мястото на инцидента,
7
и макар някои от тях в показанията си да не сочат непосредствено да са
възприели удар с бутилка, нанесен от подс. Х. в главата на тъжителя Ш., св. Д.
С. е разбрал от многото хора, които са били на мястото, че е имало сбиване
пред заведението, след което тъжителят А. е бил откаран в болница, като този
свидетел сочи, че е претърпял голяма операция и някои неща му се губят;
макар и св. И. Д. да заявява, че е бил там, но нищо не е видял, като същият
свидетел е *** на подс. Х., сочи в показанията си присъствието на мястото на
подс. Х., с който свидетелят се поздравил, съвместната работа преди време на
тъжителя и подсъдимия като * /през който период в тъжбата се твърди, че е
възникнал конфликт между двамата/, когато е излязъл от заведението, където
е бил да си оправи сметката /като преди това е седял на една маса заедно с
тъжителя отвън пред заведението/ е чул, че Ц. /подсъдимият/ и А. /тъжителят/
са се спречкали, като подсъдимият е идвал от „джумбуша“. В унисон с
посочените по-горе показания за станал инцидент и многото хора,
наблюдавали този инцидент, са и показанията на св. С. М., който макар и да
твърди, че не е възприел нанесения удар в главата на тъжителя с оглед масата
и мястото, където е седял, е възприел струпване на хора от разстояние от
около 1 – 2 м, чул как хората почнали да викат, видял, че на тъжителя А. му
тече кръв от главата, видял на мястото и подс. Ц., този свидетел закарал
тъжителя А. Ш. до болницата, като пострадалият му казал, че подс. Ц. му е
спукал главата. Посочените по-горе свидетелски показания следва да се
кредитират за посочените обстоятелства, за част от които не са налице
противоречия, а за това кой е нанесъл удар в главата на пострадалия, макар и
тези свидетели да не са видели удар, защото всичко е станало много бързо,
защото на място е имало много хора и защото по това време не са били с
пострадалия или не са наблюдавали него и подсъдимия, следва да се приеме,
че този факт се установява от посоченото от свидетелите, възприели
непосредствено след станалото състоянието на пострадалия /с кръв, която му
текла от главата, и нужда от медицинска помощ поради това/ или пред които
пострадалият или други неустановени лица, неразпитани по делото, са казали
кой е спукал главата на тъжителя, с кое лице последният е имал конфликт. В
подкрепа на заявеното от свидетелите за конфликт именно между тъжителя и
подсъдимия и състоянието на тъжителя след това са и показанията на
свидетелите М. Ю. и Н. С., служители в РУ Разлог, изпратени от ОДЧ във
ФСМП гр. Разлог по сигнал за сбиване, като същите установили тъжителя А.
8
Ш. и св. С. М., като и пред тях пострадалият е казал, че докато пиели бира с
негов приятел именно подс. Х., който тъжителят познавал от преди това, го
ударил по главата със стъклена бутилка без да има причина. След подаването
на жалба от пострадалия на 15.07.2022 г. подс. Ц. Х. с разпореждане от
полицейските служители е предупреден да не се саморазправя физически и
вербално с тъжителя, а всички спорни въпроси да решава по законно
установения ред. Правилно районният съд е кредитирал показанията на
всички разпитани по делото свидетели, като съществени противоречия има с
показанията на разпитания във въззивната инстанция свидетел и то дали
тъжителят е искал да удря подсъдимия, защото тези показания на св. Ш.,
който е близък на подсъдимия, не се подкрепят от показанията на никой от
разпитаните свидетели, сочещи състоянието на пострадалия непосредствено
след удара, както и че не са възприели такива действия от пострадалия, а
подсъдимият макар и да е възприет наблизо, очевидно не е имал притеснения,
че може да бъде бит от пострадалия, на който му текла кръв от главата в този
момент. В останалите гласни доказателства следва да се приеме липсата на
съществени противоречия.
Във връзка с вида и характера на получените от пострадалия
увреждания и механизма на получаването им, следва да се възприемат
изводите на вещото лице Х. – същите са ясни и обосновани и в унисон със
събраните гласни доказателства и отразеното в медицинските документи за
състоянието на частния тъжител. Следва да се посочи изключителното
преекспониране на случилото се /като нанесени удари, получени увреждания и
време, през което са продължили последиците от случилото се/ в тъжбата,
което не се потвърждава от събраните по делото доказателства и е в
противоречие със същите.
Подсъдимият Ц. Х. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд споделя
правните изводи на РС - Разлог, че подс. Ц. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК. От
обективна страна на 15.07.2022 г. около 17 часа с действията си подс. Х. е
причинил на пострадалия частен тъжител Ш. увреждания – същият е нанесъл
удар с бутилка в областта на главата на пострадалия, като вследствие на това
9
на пострадалия са причинени увреждания /Контузия на главата и разкъсно –
контузна рана в теменната област на главата, лекостепенно мозъчно
сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние/, които се квалифицират
като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, тъй като тези
телесни увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, съзнавал е общественоопасните последици, които ще настъпят
от него, искал е настъпването им – не са налице данни по делото за това, че
подсъдимият не би могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, същият е съзнавал, че нанася удар с бутилка на
пострадалия, че с този удар на пострадалия ще бъдат причинени увреждания в
областта на главата, където се нанася, искал е да увреди здравето на
пострадалия.
Неоснователно е искането на защитника на подсъдимия за оправдаване
на подс. Х., защото доказателствата са само косвени и не установяват
авторството на престъплението – макар и никой от очевидците /по различни
причини/ да не сочи, че е видял нанесен удар с бутилка от подсъдимия в
главата на пострадалия, веригата от косвени гласни доказателства, които
намират потвърждение в отразеното в писмените медицински документи,
дават основание за несъмнен извод с оглед направения по-горе анализ, че
именно подс. Х. е ударил в главата с бутилка частния тъжител и последният е
получил съставомерните в случая увреждания.
Правилна е преценката на районния съд, че в случая са налице
предпоставките на чл. 78а НК - за извършеното умишлено престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години
или пробация, подсъдимият Ц. Х. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
раздел ІV на глава VІІІ на обща част на НК, от престъплението не са
причинени имуществени вреди. При преценка на размера на
административното наказание глоба, което е наложил на подсъдимия за
извършеното от него престъпление, районният съд е приел като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства чистото му съдебно минало, а като
10
отегчаващи - цялостното поведение на подсъдимия по време на деянието,
факта, че е осъществено на публично място и начина на нанасяне на удара –
със стъклена бутилка, като с оглед материалното състояние на същия е
намерил, че най-справедлив размер за наказанието глоба е такава в
минималния размер от 1 000 лева, което ще постигне целите по чл. 36 НК.
Въззивната инстанция намира, че макар и да са посочени отегчаващи
обстоятелства като превес на единственото смекчаващо, което не е и с особено
голяма тежест, тъй като чистото съдебно минало е предпоставка за
приложение на чл. 78а НК, районният съд е наложил минимално наказание. С
въззивната жалба се иска влошаване положението на подсъдимия, но като се
наложи на същия наказание лишаване от свобода, а не и да се увеличи
размерът на наложеното административно наказание глоба, поради което
според въззивния съд няма съответна жалба по смисъла на чл. 337, ал. 2, т. 3
НПК, за да се преценява налагане на по-голям размер глоба като
административно наказание. От друга страна е неоснователно искането в
жалбата за налагане на наказание лишаване от свобода, като са
законосъобразни изводите на районния съд, че при наличието на предпоставки
за приложение на чл. 78а НК и наказване на подсъдимия с административно
наказание съдът няма право на преценка, а е длъжен да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и приложи разпоредбата на чл. 78а НК. Като
смекчаващо вината обстоятелство в случая следва да се приеме и
установеното от показанията на разпитания във въззивната инстанция
свидетел, че пострадалият е предизвикал агресията на подсъдимия, защото го
е напсувал. Следва да се посочи, че какво е цялостното поведение на
подсъдимия по време на деянието, което районният съд е отчел като
отегчаващо вината обстоятелство, не става ясно, като пред районния съд
разпитаните свидетели дори не сочат, макар и да са присъствали на място,
конкретните действия на подсъдимия в конфликта /макар и авторството на
деянието и нанесен удар с бутилка да се установяват по несъмнен начин от
писмените документи от здравните заведения, където е отразено, че
получените увреждания са от удар с бутилка, от заявеното от постарадалия
непосредствено след инцидента, че удар в главата му е нанесъл именно подс.
Х., от показанията на св. Ш. пред въззивния съд, който сочи за конфликта
тогава между подсъдимия и тъжителя, като всички косвени доказателства са в
такава връзка, че не дават възможност за друг извод, освен за това, че
11
подсъдимият е лицето, ударило с бутилка в главата тъжителя/. Не може да се
приеме наличието в случая на много на брой смекчаващи вината
обстоятелства според въззивната инстанция, за да намери приложение чл. 9,
ал. 2 НК, защото не може да се приеме малозначителност на деянието на
подсъдимия, поради публичността при извършените действия, възприемането
на последиците от нанесения удар от много хора, тежестта на увреждането с
оглед времето, необходимо за възстановяването на пострадалия. Въпреки
липсата на доказателства за материалното състояние на подсъдимия с оглед
данните за неговото семейно състояние за справедливо следва да се определи
наложеното наказание, защото е в минимално възможния в случая размер на
глобата от 1 000 лв.
По предявения граждански иск:
С оглед признаването на подсъдимия Ц. Х. за виновен, районният съд е
преценил, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане и поради тази причина подс. Х. трябва да заплати на частния
тъжител А. Ш. сумата от 2 000 лв. ведно със законната лихва от датата на
причиняване на вредите – 15.07.2022 г. Налице е извършено от подсъдимия
виновно и противоправно деяние, довело до причиняване на неимуществени
вреди на пострадалия частен тъжител. С оглед доказателствата по делото за
причинените травматични увреждания, довели до болки и страдания на
частния тъжител за период от около 1-2 седмици /от контузията на главата и
разкъсно-контузната рана на главата/ и около 2-3 седмици /за лекостепенното
мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно състояние/, като вещото
лице сочи, че трайни последици от увреждането /освен белег от раната/ при
нормален оздравителен процес няма да има, като в началото болките са били
по-интензивни и са намалявали с времето до отзвучаването им в рамките на
периода за възстановяване, предвид и предизвикателното поведение на
частния тъжител, който напсувал подсъдимия, според въззивната инстанция
следва да се приеме, че присъденото на частния тъжител обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. е
справедливо определено като размер и не се налага неговото коригиране. В
частта над уважения размер правилно е отхвърлен предявеният иск за
неимуществени вреди.
Налице са основания за осъждане на подсъдимия Ц. Х. с оглед
12
признаването му за виновен и за разноски, направени от районния съд, като
същият следва да заплати и 10 лв., заплатени разноски от бюджета на РС
Разлог за явяване на св. Ю. в с.з. на 03.10.2024 г., които са пропуснати с
присъдата, като няма основание за корекции на присъдата в частта за
разноските, направени от частния тъжител.
С оглед направеното искане от частния тъжител подс. Х. следва да
заплати на същия и направените разноски във въззивната инстанция –
заплатените такси в размер на 7,30 лв. и 1 000 лв. за платеното
възнаграждение на адвокат.
Поради горните съображения са налице предпоставките за
потвърждаване на постановената присъда, като подс. Х. се осъди да заплати
по сметка на РС Разлог и 10 лв. разноски, направени от бюджета на съда за
изплащане на пътни разноски на свидетел, а на частния тъжител – сумата от
1 007,30 лв. за направените разноски във въззивното производство, като на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК и чл. 189, ал. 1 и ал. 3 НПК ОС
Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/22.01.2025 г., постановена по н.ч.х.д. №
20/2023 г. по описа на РС – Разлог.
ОСЪЖДА Ц. Н. Х. с посочена в присъдата самоличност да заплати на
А. Г. Ш. с посочена в присъдата самоличност сумата от 1 007,30 лв. /хиляда и
седем лева и тридесет стотинки/ за направените разноски във въззивното
производство, а по сметка на РС – Разлог да заплати сумата от 10 лв. /десет
лева/ направени разноски от бюджета на съда за явяване на свидетел.
Решението не подлежи на проверка по жалба от страните по делото, на
които се изпрати съобщение за неговото постановяване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13