№ 2321
гр. София, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110155380 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ...................... против Г.
М. Ч. и Г. М. Ч..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 23, находящ се в гр. .............
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 3 302, 87 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 378, 57 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 20.03.2023
г.;
сумата 16, 66 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2021 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 2, 80 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 20.03.2023
г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18056/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав и
за които ответниците отговарят в условията на разделност, както
следва: Г. М. Ч. – 1/2 и Г. М. Ч. – 1/2.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на
1
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Г. М. Ч., с който оспорва исковете. Излага съображения, че не
живее в имота, съответно – не потребява топлинна енергия в него, имотът се
ползва от Г. М. Ч., на чието име е и откритата партида за същия. Твърди, че с
влязло в сила съдебно решение между нея и другата ответница, е признато за
установено, че е собственик на 1/6 от имота, с оглед на което няма как да
отговаря за 1/2 от задълженията. Оспорва претенцията за мораторна лихва по
съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Г. М. Ч., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на
клиент на топлина енергия за исковия период по съображения, че не е
собственик/вещен ползвател, както и наличието на облигационно
правоотношение с ищеца. Оспорва претенцията за дялово разпределение по
съображения, че цената й се дължи на ФДР, а не на ищеца. Оспорва
претенцията за мораторна лихва. Позовава се на давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 04.04.2023 г. от ...................... е сезирала СРС с искане
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. М. Ч. и Г. М. Ч.
за:
сумата 3 302, 87 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 378, 57 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 20.03.2023
г.;
сумата 16, 66 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2021 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 2, 80 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2021 г. – 20.03.2023
г.,
в условията на разделност, както следва: Г. М. Ч. – 1/2 и Г. М. Ч. – 1/2.
С разпореждане от 18.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 74, 02 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците Г. М.
Ч. и Г. М. Ч..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по исков ред.
2
С нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.55 и сл.
ЗПИНМ № ...., том I, дело № .......... г. ......... е признат за собственик на:
апартамент № 23, находящ се в гр. ..........., със застроена площ от 89, 40 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и две антрета.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане № 97, том X, дело 1973/1996 г. от 13.02.1996 г. ...........
Ч. прехвърля на дъщеря си Г. М. Ч. своите 3/6 ид.ч. и като наследница на
покойния си съпруг – 1/6 ид.ч. или общо 4/6 ид.ч. от процесния имот.
С нотариален акт № ..........., дело № 41/2010 г. на нотариус рег. № 142
от 02.07.2010 г. ........... Ч. и Г. М. Ч. са признати за собственици при равни
квоти на общо 1/6 ид.ч., придобита на основание давностно владение, от
апартамент № 23, находящ се в гр. ..........., със застроена площ от 89, 40 кв.м.,
състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна и две антрета.
С нотариален акт № 102, том I, рег. № 3041, дело № 87/2010 г. на
нотариус рег. № 142 от 09.12.2010 г. ........... Ч. продава на Г. М. Ч. собствената
си 1/12 ид.ч. от имота, придобита на основание давностно владение.
С влязло в сила решение от 03.06.2017 г. по гр.д. № 27702/2015 г. на
СРС, ГО, 36 състав е признато за установено по предявения от Г. М. Ч. срещу
Г. М. Ч. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Г. М. Ч. е собственик на
основание наследствено правоприемство от ......... на 1/6 ид.ч. от правото на
собственост на следния имот: апартамент № 23, находящ се в гр. ..........., със
застроена площ от 89, 40 кв.м., състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня,
тоалетна и две антрета.
Със същото решение е отменен, на основание чл.537, ал.2 ГПК
нотариален акт № ..........., дело № 41/2010 г. на нотариус рег. № 142.
По делото е представен протокол от проведено на 15.09.1999 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, гр. ............, на което
те са взели решение да се сключи договор с ............, за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ............ (с
актуално фирмени наименование – ................).
В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № ТС-17/12.09.2000 г., сключен между ЕС като
възложител и ............ като изпълнител за извършване на услугата дялово
разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ...................... –
възложител и ................ – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
3
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. общи фактури за периода м.05.2020 г. – м.04.2021
г. и за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., издадени на Г. М. Ч. за имот с
адрес: гр. ............, вх. 2, ап. 23.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че през исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 3 302, 87 лв.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.10.2021 г. –
м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение от ............
на стойност исковата сума 16, 66 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците
са депозирали възражения. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
4
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства – нотариални
актове и влязло в сила решение от 03.06.2017 г. по гр.д. № 27702/2015 г. на
СРС, ГО, 36 състав, с което е признато за установено по предявения от Г. М.
Ч. срещу Г. М. Ч. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Г. М. Ч. е
собственик на основание наследствено правоприемство от ......... на 1/6 ид.ч.
от правото на собственост на процесния имот, се налага извод, че ответниците
са съсобственици на имота при квоти: Г. М. Ч. – 1/6, Г. М. Ч. – 5/6.
От правото им на собственици на процесния имот произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди. По тази
причина ирелевантно се явява обстоятелството кой фактически обитава
имота, с оглед на което възражението на ответницата Г. М. Ч. в тази връзка не
е от естество да промени изводите на съда.
Неоснователно е възражението на ответницата Г. М. Ч., че няма
качеството клиент на топлинна енергия, тъй като партидата за имота е на
името на Г. М. Ч.. По делото не е представена молба-декларация за откриване
на партида, от която да се направи извод, че последната е отправила искане за
откриване на партида на нейно име. Такъв извод не може да се направи
единствено от обстоятелството, че ищецът издава фактури на нейно име, тъй
като не се установява този ответник в качеството си на съсобственик да е
изявил воля в горния смисъл. Начинът на счетоводно отразяване на
задълженията от страна на ищцовото дружество не е от естество да промени
изводите на съда в горния смисъл.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
5
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение между страните през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от ................. Третото лице-помагач е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните и се подкрепя от ангажираните
писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорно е между страните, че процесния имот е топлоснабден, както
и че през исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставяне
топлинна енергия на стойност исковата сума 3 302, 87 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Г. М. Ч. – 1/6 (550, 48 лв.), Г. М. Ч. – 5/6 (2 752, 39 лв.). При
съобразяване принципа на диспозитивното начало, искът срещу Г. М. Ч.
следва да се уважи в пълния предявен размер от 1 651, 44 лв., а този срещу Г.
М. Ч. – до размера на сумата 550, 48 лв., като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 1 651, 44 лв.
От страна на ответницата Г. М. Ч. своевременно е направено
възражение за погасителна давност, във връзка с което съдът намира
следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
6
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 04.04.2023 г., от
който момент се счита предявен искът по чл.422 ГПК, с оглед на което към
този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 04.04.2020 г., каквито в случая не се претендират предвид
заявения исков период: м.05.2020 г. – м.04.2022 г., поради което възражението
се явява неоснователно.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна
7
лихва за периода 16.10.2020 г. – 20.03.2023 г. в размер на сумата 378, 57 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Г. М. Ч. – 1/6 (63, 10 лв.), Г. М. Ч. – 5/6 (315, 48 лв.). При
съобразяване принципа на диспозитивното начало, искът срещу Г. М. Ч.
следва да се уважи в пълния предявен размер от 189, 28 лв., а този срещу Г.
М. Ч. – до размера на сумата 63, 10 лв., като се отхвърли за разликата до 189,
28 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Безспорно е между страните, че през исковия период м.10.2021 г. –
м.04.2022 г. в имота е извършвана услугата дялово разпределение от
................ на стойност исковата сума 16, 66 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Г. М. Ч. – 1/6 (2, 78 лв.), Г. М. Ч. – 5/6 (13, 88 лв.). При
съобразяване принципа на диспозитивното начало, искът срещу Г. М. Ч.
следва да се уважи в пълния предявен размер от 8, 33 лв., а този срещу Г. М.
Ч. – до размера на сумата 2, 78 лв., като се отхвърли за разликата до 8, 33 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
8
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 82, 62 лв. разноски за заповедното и
сумата 115, 93 лв. разноски за исковото производство, които следва да бъдат
понесени от ответниците, както следва: Г. М. Ч. – 1/6, Г. М. Ч. – 5/6.
От страна на ответницата Г. М. Ч. се претендират разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. за заповедното
производство, от която следва да й се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 266, 77 лв., съобразно отхвърлената част от предявените спрямо нея
искове.
От страна на процесуалния представител на ответницата Г. М. Ч. се
претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за предоставена
безплатна правна защита за исковото производство, който съдът определя в
размер на сумата от 485, 05 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от
което следва да се присъди сумата от 323, 48 лв.
От страна на ответницата Г. М. Ч. се претендират разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 490 лв. за исковото
производство, от която следва да й се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 0, 37 лв., съобразно отхвърлената част от предявените спрямо нея
искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ......................
срещу Г. М. Ч., ЕГН ********** и Г. М. Ч., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответниците дължат на
ищеца, както следва:
Г. М. Ч.:
сумата 1 651, 44 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 23, находящ се в гр. ............, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 189, 28 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 20.03.2023
г.;
сумата 8, 33 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
9
по чл.410 ГПК – 04.04.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18056/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 1, 40 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.10.2021 г. – 20.03.2023
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Г. М. Ч.:
сумата 550, 48 лв. главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 23, находящ се в гр. ............, ведно със законна лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 04.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 63, 10 лв. мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. – 20.03.2023
г.;
сумата 2, 78 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода
м.10.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението
по чл.410 ГПК – 04.04.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18056/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
550, 48 лв. до пълния предявен размер от 1 651, 44 лв.; иска за мораторна
лихва за сумата над 63, 10 лв. до пълния предявен размер от 189, 28 лв.; иска
за цената на дяловото разпределение за сумата над 2, 78 лв. до пълния
предявен размер от 8, 33 лв.; иска за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 1,40 лв. за периода
16.10.2021 г. – 20.03.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. М. Ч., ЕГН ********** и Г. М. Ч., ЕГН ********** да
заплатят на ......................, ЕИК ..................., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 82, 62 лв. разноски за заповедното и сумата 115, 93 лв. разноски за
исковото производство,
както следва: Г. М. Ч. – 1/6, Г. М. Ч. – 5/6.
ОСЪЖДА ......................, ЕИК ..................., да заплати на Г. М. Ч., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 0, 37 лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА ......................, ЕИК ..................., да заплати на Г. М. Ч., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 266, 77 лв. разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ......................, ЕИК ..................., да заплати на адв. С. П., на
10
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 323, 48 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – .................
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11