№ 11442
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. К.А
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К.А Гражданско дело №
20241110158176 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на Ж. С. К., с ЕГН: **********, подадена
чрез адв. Н. С., против „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК: *********, с която се
иска: 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Ж. С. К., извършено
със заповед № 33/13.08.2024 г., връчена на 13.08.2024 г. /предвид липсата на
други данни/, и същото да бъде отменено; 2/ Ж. С. К. да бъде възстановен на
заеманата длъжност „водещ предаване /говорител, телевизия/“ при „Телевизия
Европа“ АД при условията от преди уволнението и 3/ да бъде осъден
„Телевизия Европа“ АД да заплати на ищеца обезщетение за оставането му
без работа в периода от 13.08.2024 г. до 13.02.2025 г. в размер на 30 481.44 лева
/ 6 месеца по 5080.24 лева/. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № 95 от
07.02.2022 г. като последно е заемал длъжността „водещ предаване /говорител,
телевизия/“, с място на работа гр. София и код по НКПД 2656-6003. Твърди се
също, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед №
33/13.08.2024 г. – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна.
В тази връзка ищецът на първо място твърди, че не му били изискани
надлежно обяснения за вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
Посочва, че получил искане за даване на обяснения от 30.04.2024
г.“/“29.05.2024 г., в което му бил предоставен тридневен срок. Съгласно
искането ищецът бил отсъствал от работното си място без уважителна
1
причина и без одобрение от прекия си ръководител – в искането обаче не
ставало ясно нито кой бил прекият ръководител на ищеца, нито на кои дати
ищецът се твърди, да не е бил на работното си място.
Второто нарушение се изразявабо в това, че ищецът извършил
продуктово позициониране – но отново не ставало ясно кога и в кое предаване.
Третото нарушение също било формулирано абстрактно – като се
твърдяло, че ищецът е използвал продукция на ответното дружество в личен
канал в Youtube.
Излагат се подробни доводи като е цитирана и съдебна практика, че при
липса на надлежно изискани обяснения уволнението било незаконосъобразно.
Доколкото не ставала ясна и датата на вменените провинения, то ищецът
счита, че не бил спазен и срокът за налагане на дисциплинарно наказание –
като била изтекла давността по чл. 194 от КТ.
На следващо място ищецът твърди и че не бил извършил вменените му
нарушения – като на първо място същият отрича да е извършвал продуктово
позициониране – на „Летище София“ ЕАД, чуждестранна авиокомпания и
туристически агенции. Поддържа, че не бил сключвал договори за реклама в
предаванията си с посочените трети лица и никакви приходи не били
реализирани в тази връзка. Да следи за сключване на подобни договори и да
отчита такива не било възложено на ищеца в трудовия му договора, а
длъжностна характеристика като водещ на предаване не му била връчвана. В
тази връзка и ищецът поддържа, че не бил в нарушение на трудовия си
договор.
Ищецът посочва и че работодателят не му бил предоставил техника за
изпълнение на работата му – поради което ищецът снимал видеопродукция
със собствена техника – със собствен екип и по собствен сценарий – което
практически налагало да изпълнява няколко отделни функции включително
сам да монтира видеосъдържанието си и да поема разходите, съпътстващи
изготвяне на предаването. В тази връзка се уточнява, че когато се налагало да
се изготви предаване извън Р. България ответникът не поемал разходите за
пътуване. Именно поради това ищецът се налагало да търси финансиране от
трети лица – дружества, които осигурявали средства за изготвяне и излъчване
на отделните епизоди – което превръщало ищеца в продуцент на собствените
му издания, което задължение следвало да има ответникът. Поради това и
такива трети дружества плащали разходите за изготвяне на предаването, но не
плащали за реклама. Ето защо и ищецът не бил реализирал приходи, които да
отчита.
Другото вменено нарушение на ищеца – а именно използване на
съдържание, собственост на телевизията, в лични профили в социалните
мрежи и в Youtube било с посочен период от септември 2023 г. до юли 2024 г.
като било за 37 предавания. В тази връзка ищецът счита, че ако това
нарушение било открито към 30.04.2024 г. / от когато е искането за даване на
обяснения/, то към 13.08.2024 г., когато било наложено дисциплинарното
наказание – срокът за същото бил изтекъл.
Самото нарушение също не било извършено, доколкото между страните
2
липсвала уговорка на ищеца да е забранено да ползва изготвените продукти в
лични канали и блогове. Освен това самата продукция била изготвена от
ищеца, а не от телевизията – поради което и ищецът счита, че имал правото, а
и съгласието на работодателя да я разпространява, за да я популяризира –
които обстоятелства ищецът не отрича. Права да разпространява създаденото
от самия него съдържание ищецът имал и по силата на Закона за авторското
право и сродните права, още повече и че ищецът сам продуцирал
предаванията си.
Ищецът не бил извършил и нарушението, състоящо се в нарушаване на
ежедневната работа на екипа на медията в периода от 12.07.2024 г. до
24.07.2024 г. чрез изпращане на електронно съобщение със сигнали за
нарушения на трудовото законодателство от ответника. Посочените действия
на ищеца според него първо не съставлявали нарушения на трудовата
дисциплина, а били израз на гражданското му право да сигнализира при
нарушения на трудовите му права, а отделно от това за тези действия въобще
не му били изискани обяснения – противно на доводите на ответника, че
имало искания за такива от 05.08.2024 г. и от 08.08.2024 г.
На последно място ищецът излага подробни доводи и че наложеното му
наказание било несъразмерно като тежест, дори някои от тези нарушения да се
приемели за такива и за действително извършени.
С исковата молба са представени: заповед № 33/13.08.2024 г., запозед за
откриване на дисциплинарно производство, отговор на заповед за откриване
на дисциплинарно производство, трудов договор № 95 от 07.02.2022 г., фиш за
заплата от м. 05. 2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК:
*********, чрез адв. Н. К., е депозиран писмен отговор, с който исковете
претенции се оспорват.
Посочва се, че действително между страните бил сключен трудов
договор № 95 от 07.01.2022 г., който бил прекратен на 13.08.2024 г. – поради
серия от тежки нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца.
Поддържа се, че на ищеца били изискани надлежно обяснения за действията
му, но същият отказал да ги даде, а заедно с това предприел и действия да
саботира работата на медията и да увреди репутацията й. Уточнява се, че
страните били в трудово правоотношение от 07.02.2022 г., а не от 07.01.2022 г.,
видно от самия трудов договор.
Твърди се, че на 29.05.2024 г. на ищеца било връчено искане за даване на
обяснения при условията на отказ, но на 03.06.2024 г. ищецът подал формален
отговор без да отговори на въпросите, за които са му искани обяснения.
Освен това след 29.05.2024 г. до 12.07.2024 г. ищецът започнал да
създава системно трудости в работата на ответника и да разпространява
неверни твърдения за същия като така уронва авторитета на работодателя си.
Твърди се, че на 05.08.2024 г. от ищеца били изискани обяснения
относно извършеното от него продуктово позициониране без да са отчетени
договори за рекламна дейност, както и за използване на продукция на
телевизията за лична облага респ. за негови твърдения, че служителки на
3
ответника укривали информация от изпълнителния директор на медията. От
ищеца обяснения не постъпили.
В тази връзка срещу ищеца било открито дисциплинарно производство
по заповед от 08.08.2024 г., но ищецът отново не дал обяснения.
Поддържа се, че сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ били спазени –
доколкото имало връчени искания за даване на обяснения от 05.08. и
08.08.2024 г., но същите били връчени при отказ – като уволнението било от
13.08.2024 г.
Поддържа се, че в периода от м.септември 2023 г. до м. юли 2024 г.
ищецът извършил продуктово позициониране в предаването си „Ела в …“ на
поредица от трети лица: Qatar airways, Celestyal Cruises, „Летище София“
ЕАД, „Никола травел“ ЕООД и други. Ищецът обаче не спазил заповед на
работодателя да отчита пред ответника рекламните договори и приходите от
реклама. Поддържа се, че ищецът бил запознат със съответната заповед. Освен
това му била връчена длъжностна характеристика, а същият бил запознат и с
правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на работодателя – в
който смисъл подал и декларация при постъпването си на работа.
Излагат се подробни доводи, че ищецът не отричал да е реализирал
приходи от продуктовото позициониране, а дори твърди, че е финансирал
предаванията си чрез тях. Ищецът признавал и че е ползвал предавания,
създадени за телевизията в лични канали. Поддържа се, че след като ищцетъ
бил по трудов договор с ответника, то всички създадени от него предавания
били продукция следователно собственост на ответника и ищецът нямал
право да ги разпространява в свои канали още по-малко имал авторски права
върху тях – предвид чл. 41, ал. 2 и чл. 18 от ЗАПСП.
Ищецът не дал и обяснения за отправени в електронно съобщение до
изпълнителния директор твърдения, уронващи доброто име и репутацията на
ответника.
Излагат се доводи и че нарушенията на ищеца били открити при
проверка на дейността му при откриване на дисциплинарното производство от
август 2024 г. и едногодишният срок от м. септември 2023 г. бил спазен. Бил
спазен и двумесечният срок от изискване на обясненията то 05.08 и 08.08.2024
г.
Ответникът поддържа, че дисциплинарното производство било
проведено надлежно и законосъобразно, а заповедта за уволнение била
мотивирана – като доказани се явявали и всички вменени на ищеца
нарушения. Самото наказание било съобразено със сериозната тежест, вида и
характера на нарушенията. Всичко това обуславяло извод за неоснователност
на исковите претенции.
Претендират се разноски. Прави се на свой ред искане за допускане на
двама свидетели, ако такива бъдат допуснати на ищеца.
С отговора са представени: справка от НАП, трудов договор №
95/07.02.2022 г.,декларация при постъпване на работа, заповед за откриване на
дисциплинарно производство от 30.04.2024/29.05.2024 г. и отговор от
4
03.06.2024 г., заповед за откриване на дисциплинарно производство от
05.08.2024 г. и заповед за откриване на дисциплинарно производство от
08.08.2024 г.
В хода на делото са представени: трудова книжка, писмо от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностна
характеристика, списък предавания и екранни снимки за рекламна дейност,
платежни документи и договор.
Разпитани са и двама свидетели: П.В.М. /на ищеца, бивш служител на
ответника/ и Д.С. К.а /служител на ответника/.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото
поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че ищецът е уволнен заради конкретно нарушение на трудовата
дисциплина.
От страните по делото са представени писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: трудов
договор № 95/07.02.2022 г. и длъжностна характеристика, се установява, че Ж.
С. К. е работил по трудово правоотношение при ответника като е заемал
длъжността „водещ предаване“ с код по НКПД 2656-6003 – при осем часов
работен ден.
Съгласно трудовия договор работникът е длъжен: да се явява навреме на
работа и да е на работното си място в рамките на графика си, да използва
работното време само за изпълнение на възложените задачи и да не използва
компютри и интернет на телевизията за частни задачи, да спазва технически и
технологични правила, да носи материална отговорност за повереното му
имущество, да бъде лоялен към работодателя и да не уронва престижа и
доброто име на фирмата. Отбелязано е че служителят е запознат с
длъжностната характеристика и правилника за вътрешния ред на фирмата.
Същото е отбелязано и в нарочна декларация.
Съгласно длъжностна характеристика за длъжност „водещ предаване“
работникът има следните функции и задължения: да подготвя и представя в
ефир предавания, емисии и др. според програмната схема на медията, следи
информацииния поток и участва в селекцията на теми и подредба на
предаванията, предлага и кани гости, при нужда излиза на външни снимки,
структурира предаването и ръководи оформлението като подбира и темите,
работи с екипа в нюзрума и с всички звена на медията, спазва
журналистическата етика, поддържа обществено присъствие на ниво.
Работникът е длъжен да не рагласява факти и информация, свързани с
дейността на телевизията, станали му известни при изпълнение на
задълженията му. За срок в трудовия договор работникът няма право без
5
разрешение на ръководството на телевизията да оказва услуги на конкурентни
организации със сходен предмет на дейност.
Със заповед за откриване на дисциплинарно производство от 29.05.2024
г. на ищеца са вземенени и са изискани обяснения за следните нарушения на
трудовата дисциплина:
Констатирани отсъствия от работното място без уважителна причина и
без одобрение от прекия ръководител;
Продуктово позициониране в предаването „Ела в...“, излъчвано в
програмата на телевизията без разрешение от ръководството на медията и
без констатирани договорни отношения между медията и рекламодателя;
Използване на продукция, собственост на телевизията, за лични цели –
публикуване в личен сайт и личен профил на ищеца в Youtube без
разрешение на ръководния екип;
Постъпили са писмени обяснения от ищеца от 03.06.2024 г., с които
същият твърди, че не е извършил никакви нарушения.
Със заповед за откриване на дисциплинарно производство от 05.08.2024
г. на ищеца са вземенени и са изискани обяснения за следните нарушения на
трудовата дисциплина:
След 12.07.2024 г. започнал систематично да създава трудности в
ежедневната работа и да разстройва екипа в периода от 12.07.2024 г. до
24.07.2024 г.;
След 24.07.2024 г. и с отговор до изпълнителния директор на медията
ищецът набедил две служителки на телевизията, че са укрили важна
информация от изпълнителния директор;
Независимо от електронни съобщения до него от изпълнителния
директор на 12.07.2024 г. и 24.07.2024 г. – по същество покани за
изпълнение, не е представил обяснения и/или договори за реклама и не е
внесъл по сметка на телевизията суми за продуктово позициониране и за
използване на собствеността на дружеството, като и двете са извършени
без съгласието на работодателя.
Това според работодателя съставлявало злоупотреба с доверието на
работодателя и уронване на доброто му име.
Искането за обяснения е връчено при отказ. Писмени обяснения от ищеца
не са депозирани.
Със заповед за откриване на дисциплинарно производство от 08.08.2024
г. на ищеца са вземенени и са изискани обяснения за следните нарушения на
трудовата дисциплина: изнесени от ищеца в писмо до изпълнителния
директор от 24.07.2024 г. твърдения, които в периода от 12.07.2024 г. и
24.07.2024 г. ищецът бил споделил и с колеги в дружеството, а именно: „че
медията му дължи пари, че нарушава Закона за авторското право и сродните
права, че работодателят му нарушава Закона за личните данни, че били
извършени и други нарушения на трудовата дисциплина, била налице и
дискриминация спрямо него, за които ищецът щял да заведе дела срещу
дружеството“.
6
Искането за обяснения е връчено при отказ. Писмени обяснения от ищеца
не са депозирани.
На следващо място по делото липсва спор, а и от заповед №
33/13.08.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено поради дисциплинарно уволнение. Съдът приема заповедта за
връчена на 13.08.2024 г. предвид липсата на други данни, от която дата приема
и за прекратено трудовото правоотношение.
Съгласно заповедта на ищеца са вменени три групи нарушения на
трудовата дисциплина, а именно:
1/ През периода от м. септември 2023 г. до м. юли 2024 г. служителят
включил без съгласието на работодателя, в предаването, което води „Ела в...“,
излъчвано по Телевизия Европа, продуктово позициониране и реклама на
„Летище София“ ЕАД, „Никона травел“ ЕООД, Qatar airways, Celestyal Cruises
и други. Въпреки изрично нареждане на изпълнителния директор от
12.07.2024 г. ищецът не е представил договори за реклама и не е отчел в
счетоводството на дружеството получени приходи от реклама.
2/ През периода от м. септември 2023 г. до м. юли 2024 г. служителят
използвал за лични цели без съгласието на работодателя, в своя личен блог,
личен профил в социални мрежи и своя личен Youtube канал 37 предавания
като е премахнал само логото на телевизията. Обяснения за тези действия
били изискани, но не били дадени. Въпреки изрично нареждане на
изпълнителния директор от 12.07.2024 г. ищецът не е представил договори за
реклама и не е отчел в счетоводството на дружеството получени приходи от
реклама, относно предаванията, използвани за лични цели.
3/ След 12.07.2024 г. създавал систематични трудности в ежедневната
работа и умишлено разстройвал екипа на медията в периода от 12.07.2024 г. и
24.07.2024 г. като разпространил неверни твърдения срещу работодателя: за
дължими му от ответника суми; за неудовлетворени претенции по ЗАПСП, за
нарушения на ЗЗЛ и на трудовото законодателство, за други нарушения на
телевизията, за дискриминация, за уронване престижа на служителя.
Обяснения за тези нарушения съгласно заповедта били изискани от
служителя с две заповеди – от 05.08.2024 г. и от 08.08.2024 г. – връчени при
отказ, като служителят не представил обяснения.
Поради това и работодателят счита, че служителят е нарушил: 1/ чл. 187,
ал. 1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законни нареждания на работодателя; 2/ чл.
187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
доброто име на предприятието и 3/ чл. 190, ал. 11 т. 3 от КТ – системни
нарушения на трудовата дисциплина.
Видно от фиш за заплата на м. май 2024 г. възнаграждението,, получено
от ищеца за последния отработен месец, възлиза на 5080.24 лева – формирано
от основно възнаграждение от 5020 лева и 60.24 лева – добавка за прослужено
време. Сумата не е оспорена, като не е оспорено и че м.май 2024 г. е
последният отработен месец за ищеца.
7
По делото е представена и трудова книжка на ищеца /копие и оригинал за
констатация/, от която се установява, че ищецът е работил в ответното
дружество от 08.02.2022 г. – като няма отразено прекратяване на трудовото
правоотношение. От страна на ответника се сочи, че това е така, доколкото
служителят не е предоставил трудовата си книжка за надлежно оформяне.
Няма вписване на последващ трудов договор.
Видно от писмо от ИА „ГИТ“ от 26.09.2024 г. по сигнал на ищеца за 17
нарушения представители на агенцията за извършил проверка на ответното
дружество. Съгласно същото при ответника са констатирани нарушения сред
които: 1/ в трудовото досие на ищеца не се съдържа длъжностна
характеристика; 2/ работодателят не е издал на работника, относими към него
документи, независимо че работникът ги е изискал – включително такива
касаеши отпуск и трудово възнаграждение и др. За посочените нарушения ИА
„ГИТ“ е взела спрямо ответника принудителни административни мерки. По
отношение на твърдяна дискриминация работникът е напътен да се обърне
към КЗД, а по отношение доводите за неплатен труд – към съда за
разрешаване на спора по гражданско правен ред.
По делото са представени екренни снимки от интернет платформи – на
името на ищеца, от които не е видно логото на ответната телевизия. Същото
обаче не е видно и в полето, където се излъчва клипът с предаването,
публикуван на сайта на телевизията. Приложени са и снимки, че предаването
„Ела в...“ е обявено на интернет страницата на телевизията – като същото е
включвало посещения на дистинации в България и чужбина.
Видно от списък на предавания в същите е извършено продуктово
позициониране на различни трети лица: Qatar airways, Celestyal Cruises,
„Летище София“ ЕАД, „Никола травел“ ЕООД и др.
Представени са платежни документи от 2022 г. – за закупени за ищеца
самолетни билети от телевизията и платени командировъчни отново от
телевизията за ищеца, както и резервации към туристически агенции.
Представени са и документи за банков превод на командировъчни пари от
телевизията на ищеца – за 2023 г.
Налице е и договор между ответника и трето лице от 01.02.2022 г. за срок
от 12 месеца – по силата на който ответникът е възложил на трето лице –
дружеството „Ин моушън“ ЕООД – да извършва звуко и видео записи на
предававето „Ела в...“ с водещ Ж. К.. Възнаграждението, уговорено в полза на
дружеството „Ин моушън“ възлиза на 3000 лева без ДДС месечно.
От показанията на свидетелката П.В.М. /бивш служител на ответната
телевизия/ се установява, че е работила при ответника от 2022 г. до края на
м.юни 2024 г. на длъжност „монтажист“.
Свидетелката твърди, че познава ищеца Ж. К., който работел по
предаването „Ела в...“. Според свидетелката ищецът извършвал множество
дейности във връзка с последното – правел сценария, снимал предаването със
собствена техника, организирал си пътуванията – за своя сметка през
последните година и половина/две години, доколкото предаването било
туристическо. Самата свидетелката от своя страна се занимавала с монтажа на
8
епизодите, като не пътувала с ищеца. Самите предавания се излъчвали по
телевизията под бранд „Euronews Bulgaria“ и в платформите на телевизията.
Предаванията се излъчвали и в частни платформи на ищеца – но с
обозначение на „ТВ Европа“. Уточнява, че не знае дали ищецът е получавал
изрично разрешение от ръководството на телевизията да излъчва в лични
платформи водените от него предавания, но твърди че поначало
ръководството /напр. изпълнителния директор Г.Х., изпълнителния директор
И.И., програмния директор М.С., за да се популязира допълнително
телевизията.
Свидетелката разказва, че в продължение на последните година и
половина, в които тя работила в телевизията последната не осигурявала нищо
на ищеца вкл. техника за предаването. Единствено на свидетелката като
персонал й било възложено да монтира епизодите – от септември 2023 г. до
напускането й /като преди нея с ищеца бил работил друг монтажист/. През
този период свидетелката твърди, че ищецът нямал оператор. Поддържа, че
нямало случай ищецът да води готово предаване – доколкото поради
естеството му трябвало да се осъществяват съответните пътувания, по
сценарии и да се посетят обектите съответно да се представи информацията за
същите.
При монтажа свидетелката слагала надписи в кадрите като ищецът бил
означен като водещ, автор, а понякога и оператор. При спонсорство от трето
дружество в предаването били монтирани и негови имена /лого, заставка/ -
като продуктово позициониране. Уточнява, че не знае дали ищецът е получил
разрешение от телевизията да ползва спонсорство на трети лица – но
последните осигурявали самолетни билети за ищеца, настаняване, екскурзии
„на място“. Свидетелката не знае дали тези дружества спонсори са заплащали
възнаграждение на ищеца – като счита, че същите били възмездявани именно
с появата на логото им в предаването т.е. чрез продуктовото позициониране.
Допълва, че знае в частност за логото на Qatar Airways, което дружество
осигурило пътуване на ищеца за световното първенство в Катар, а
впоследствие репортижите му за същото дори били „похвалени“ от кралското
семейство на Катар и излъчени по платформите на „Euronews“ в други
държави. Знае за предаване и за Летище София.
Според свидетелката в телевизията нямало отделен рекламен отдел като
свидетелката не знае и да имало ценоразпис за рекламно време в телевизията.
Нямало и обособени работни места вкл. за ищеца, но последният присъствал
при извършване на монтажната дейност от свидетелката. За свидетелката
имало отделно място – кабинет предвид спецификата на дейността й.
Повечето журналисти обаче работили в общо пространство тип „open space“.
Свидетелката уточнява, че в миналото преди средата на 2023 г. ищецът
имал осигурен оператор – външен човек, на когото било заплащано от
ответника. Поддържа обаче че в последните година и половина оператор за
предававето си ищецът нямал осигурен. От своя страна преди свидетелката
ищецът работил и с други монтажисти. Според свидетелката предаването
„Ела в...“ излъчвало посещения в различни държави по света като
свидетелката не знае същото да е било замислено като туристическо
9
предаване само за България.
Според свидетелката лого на телевизията в самото предаване не се
поставяло. При изписване на името на ищеца като водещ обаче се изписвало
„Ж. К., „Euronews Bulgaria““ – т.нар. „стендъп“ – като това изписване
присъствало винаги. Твърди че тя самата не е премахвала тези надписи. В
личните канали на ищеца според свидетелката имало „тагове“, които водят до
страницата на ответната телевизия.
Уточнява, че неин ръководител бил Д. К. /другият свидетел/.
Разказва, че шщецът бил искал съдействие от програмния директор за
предаването си като свидетелката възприела разговор между същите в
началото на 2024 г., но ищецът не получил исканото съдействие.
На последно място свидетелката твърди, че не знае за негативно
отношение на ищеца към телевизията.
В показанията си свидетелят Д.С. К. /служител на ищеца/ твърди, че
работи за ответника от 2018 г., като бил на длъжност „монтажист“, по-късно
„ръководител на монтажистите“, а към момента „директор реализация“. В
тази връзка свидетелят познавал ищеца от 2022 г., като последният изготвял
предаването „Ела в...“ – за туристически пътувания. Свидетелят твърди, че
определял монтажистите на предаването – като в годините на работа на ищеца
по предаването му се сменили четирима монтажисти – като във времето имало
конфликт между ищеца и един от тези монтажисти.
Само предаване първоначално се заснемало с външен оператор, а след
това ищецът правел сам заснемането със собствена техника. В тази връзка и
свидетелят не знае как било финансирано самото предаване.
Според свидетеля лого на телевизията т.нар. „тикер“ в долната част на
екрана – лого за новинарско съдържание се слагало, когато предаването мине
в ефир – като в този вид стояло и на сайта на телевизията.
При спонсорство от трети лица имало продуктово позициониране – като
имало заставка отпред и отзад, т.е. преди започването на предаването и след
„голямата шапка“.
Свидетелят разказва, че знае за конфликти на ищеца с финансовия
директор, с програмния директор и с монтажист, но твърди, че не е запознат в
подробности. Специално за конфликта с монтажист, свидетелят твърди, че
ищецът настоявал лицето да бъде уволнено. Доколкото това желание на
ищеца не било удовлетворено, то му бил предоставен друг монтажист.
Според свидетеля ищецът се явявал на работа в дните на монтаж на
предаването му, а в другите дни подготвял нови епизоди вероятно от дома си
или другаде. След м.май 2024 г. ищецът присъствал на работното си място от
09.00 часа до 17.00 часа, но създавал „токсична обстановка“ – като твърдял, че
ръководството на телевизията не си разбира от работата. В тази връзка според
свидетеля ищецът настройвал служители срещу ръководството на телевизията
– вкл. като пращал негова лична кореспонденция със съответен отдел и в
други отдели, които нямали общо с дадения казус. Поради това свидетелят
лично правел забележка на ищеца, че следва да отнася проблемите си към
10
съответното звено на работодатя без да замесва други хора. Уточнява, че за
монтажистите поради спецификата на работата имало определени работни
места, но повечето служители вкл. ищецът, работели в пространство „open
space“ по френския модел на телевизията. По настояване на ищеца обаче му
били купени отделни само за него слушалки за работа.
Уточнява, че в началото на предаването ищецът бил ползвал външен
оператор, но не знае точния период.
Свидетелят твърди, че в „You Tube“ канала на телевизия „Евронюз“,
където се излъчва предаването на Ж. К. всички предавания били с „тикера“ на
„Евронюз“. По принцип първоначалната работа била с чисти файлове и
тикерът се появявал при излъчването в ефир. Тикер не се слагал и при
преформатиране на предаването – напр. при взимане на кадри от няколко
предавания, за да се обединят в едно.
Поддържа, че в платформите „You Tube“ и „Vbox“ постоянно се
качвалш видеа от телевизията вкл. от предаването на Ж. К.. В тази връзка
твърди, че телевизията стимулирала нейни предавания да се качват в различни
мрежи, за да се споделят – като с това бил анжажиран дигитален отдел.
На последно място свидетелят твърди, че не бил виждал заповед и не
знаел за такава, която да постановява забрана изготвените предавания от
телевизията да не се качват в лични профили и канали на служителит. Според
него обаче това било „ясно“, защото всичко изготвено от телевизията било
нейна собственост.
Показанията на свидетелите съдът кредитира, като съобразява, че за
същите е налице интерес от изхода на делото – доколкото са бивш и настоящ
служител на дружеството ответника. Показанията обаче макар да страдат от
известни несъответствия кореспондират в съществената си част, като
кореспондират и на останалия доказателствен материал. Поради това и съдът
поставя същите в основата на правните си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото
респ. оставането си без работа в периода, за който претендира обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и размерът на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че дисциплинарното
нарушение е било извършено и надлежно установено, спазена е процедурата
по уволнението, издадената заповед отговаря на нормативните изисквания
вкл. е връчена на ищеца.
11
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия
законов текст срокът тече от деня, в който на работника или служителя е била
връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото
правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В тази връзка и в настоящия
случай заповед № 33/13.08.2024 г. е връчена на ищеца още следващия ден –
13.08.2024 г. От своя страна исковата молба е подадена на 02.10.2024 г.,
поради което и двумесечният срок е спазен.
Частично неоснователни са и възраженията на ищеца за неспазване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. По делото са приложени искания за
даване на обяснения от 29.05.2024 г., от 05.08.2024 и от 08.08.2024 г. В първото
се изискват обяснения за отсъствие от работното място, за качване на
клиповете на предаването „Ела в...“ в лични профили на ищеца в блот и канали
за видеосподеляне и за продуктово позициониране – без разрешение от
ръководството; във второто: за създаване на трудности в предприятието на
работодателя, за набеждаване на служители, че укриват информация от
работодателя и за невнасяне в полза на телевизията на суми за продуктово
позициониране и за използване собствеността на дружеството и в третото – за
изнасяне на твърдения, сред екипа на телезивията за некоректно отношение на
работодателя. От ищеца са постъпили обяснения само по първото искане.
В тази връзка и при преглед на уволнителната заповед, издадена на
13.08.2024 г., съдът установи, че двумесечният срок за налагане на наказание
за твърдяното нарушение – качване на епизоди от предаването „Ела в...“ – от
откриване на нарушението е изтекъл. Това е така, доколкото на ответника е
било известно към 29.05.2024 г., че ищецът качва съответните предавания в
лични канали – но наказание за това е наложено едва на 13.08.2024 г.
Поради това и за самото качване на процесните видеоклипове на
предаване в лични канали ищецът не може да бъде наказан.
На следващо място при преглед на заповедта съдът констатира, че
ищецът е наказан за три групи деяния, вменени му като нарушение на
трудовата дисциплина, обобщени, както следва: качване на епизоди на
12
предаването „Ела в...“, съдържащи продуктово позициониране в лични канали
на ищеца /блогове и канали за споделяне на видеоклипове/ без разршение от
работодателя и без отчитане на приходите от това в полза на телевизията;
извършване на продуктово позициониране в епизодите на предаването „Ела
в...“ без разршение от работодателя и без отчитане на приходите от това в
полза на телевизията и изнасяне на тенденциозни твърдения пред
работодателя и други служители, че работодателят нарушава правата на
ищеца и законодотелството в Р. България в областта на авторските права,, ЗЗЛ
и ЗЗДискр. Тези три нарушения са квалифицирани съответно – като
неизпълнение на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с
доверението и уронване на доброто име на работодателя и други системни
нарушения на трудовата дисциплина.
В тази връзка и на първо място следва са се отбележи, че ищецът
поначално не оспорва извъшването на никое от трите деяния – а именно, че е
качвал съответните видеоклипове в лични профили и че в същите е имало
продуктово позициониране като не е отчитал евентуални приходи от тази
дейност в полза на ответника. Ищецът не оспорва и че е считал нарушени
свои права от ответника – поради което дори е подал сигнал до ИА „ГИТ“.
От съдържанието на заповедта обаче съдът не може да установи кое от
така описани нарушения представлява „системни нарушения на трудовата
дисциплина“ – доколкото нито едно от тези деяния не може да се подведе под
това основания. Това е така, доколкото със заповедта други нарушения, за
които са искани обяснения – като например закъснения и отсъствия от работа,
набеждаване на служители и т.н. не са вменени като такива – съответно
ищцеът не е наказан за тях.
На следващо място по делото заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение съдът намира за незаконосъобразна досежно основните
две вменени нарушения – продуктово позициониране и качване на епизоди на
предаването в лични профили – без „разрешение“ и отчитане на приходи от
тази дейност, като съображенията за това са следните:
На първо място по делото не се представиха заповеди, по силата на
които на ищеца да е разпоредено да отчита приходи от рекламна дейност /
продуктово позициониране и/или приходи от качване на видеата с предаването
в лични канали. Тук следва да се отбележи, че във второ поредно о.с.з. /т.е.
след преклузията по ГПК/ се представя единствено извадка от електронно
писмо без дата, с което И.И. /като директор на ответната телевизия/ е поканил
ищеца да заплати сумата то 15 000 лева – обезщетение за вредите, нанесени на
телевизията от посочените дейности. Поради това и посоченият документ не е
приет като доказателство по делото.
На второ място по делото не се представя правилник за вътрешния
трудов ред в предприето на работодателя. От съдържанието на длъжностната
характеристика също не може да се установи вменено на ищеца задължение
да отчита приходи от рекламна дейност. Липсва и забрана видеа на
предаването да бъдат качвани и споделяни в платформи. Уговорена е
единствено забрана ищецът да извършва дейност за конкурентна медия.
13
Посоченото качване на видеа обаче не може да бъде подведено под тази
хипотеза, доколкото видеата са качвани в лични профили на ищеца, а и както
се отбелезя по-горе двумесечният срок за наказване на такова нарушение само
по себе си е изтекъл;
Ответникът не доказа по делото и какви рекламни взаимоотношения е
имал ищецът с трети лица, нито какви приходи е реализирал същият в тази
връзка респ. какви вреди е претърпяла телевизията.
Не се установи и документ в ответното дружество, който да урежда по
някакъв начин редът за рекламна дейност – като отдел, който отговаря за тази
дейност, цена за рекламно време, ред за интегриране на продуктово
позициониране в предавнията и т.н.
Липсват доказателства и за нарочно изискване къде и по какъв начин
във видеоклипа на предаването да се монтират обозначения на телевизията
съответно на собствеността върху продукта.
На следващо място съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Тези изисквания не са самоцелни – от
една страна гарантират правото на защита на работника или служителя, който
е необходимо да узнае съществените елементи на допуснатото дисциплинарно
нарушение, а от друга - дава възможност на съда да извърши проверка за
законността на уволнението, включително чрез служебна проверка
наличието на реквизитите на чл.195, ал.1 КТ /така Решение № 339/19.11.2012
г. по гр.д. № 1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС/.
Съобразно трайната практика на ВКС – напр. Решение № 266/26.09.2011
г. по гр.д. № 311/2011 г. на 3-то Г.О. на ВКС, Решение № 432/07.11.2011 г. по
гр.д. № 65/2011 г. на 4-то Г.О. на ВКС, Решение № 287/19.05.2011 г. по гр.д. №
1276/2010 г. на 4-го Г.О. и др. изискването за мотивиране на заповедта за
дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за
еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл.194 от КТ и за
осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно
чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение
относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази
индивидуализация е от съществено значение и за съда, който само в рамките
на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва подлежащите на
доказване факти и вземе решение за законосъобразността на уволнението.
В настоящия случай в заповедта за уволнение липсва уточнение и кога
са извършени съответните деяния – като е посочено единствено в периода от
2023 г – 2024 г.
По отношение на последното вменено нарушение – за злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто име на същия – чрез
изнасяне на твърдения за различни нарушения на работодателя – пред него и
пред други служители и за оплакване от други служители.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос досежно това
нарушение е дали тези фактически действия действително са от такова
14
естество, че да обуславят злоупотреба с доверието на работодателя и уронване
на доброто име на предприятието.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 469 от
07.01.2013 г. по гр.д. № 1744/2011 г. на 4-то г.о. на ВКС, Решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на 4-то г.о. на ВКС ; Решение № 293 от 21.11.2011
г. по гр. дело № 238/2011 г., на 3-то г.о. на ВКС и Решение № 117 от 05.04.2012 г. по гр.
дело № 1306/2011 г. на 4-то г.о. на ВКС – неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението
на работата за длъжността. Съобразно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ
работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си,
като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на
предприятието. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с
доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е
извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени преднамерено.
Според посочените решения при констатиране нарушение на трудовата
дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да
определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал.
1 от КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл. 189,
ал. 1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване
за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно
наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали наложеното
дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя. В случай че при съобразяване на тези обстоятелства съдът
констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с
нарушението, дисциплинарното наказание се отменя. Във всички случаи
наложеното наказание трябва да съответства на извършеното нарушение
Предвид фактическата обстановка, установена по настоящото дело,
съдът намира, че вмененото на ищеца нарушение не може да се квалифицира
като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Това е така, доколкото на първо място
от събраните по делото доказателства не се установи за ответното дружество
да са настъпили каквито и да било вреди от поведението на служителя. На
второ място служителят има право да изисква съдействие от работодателя си
за упражняване на свои законни права съответно има право да подава сигнали
15
до компетентни институции при съмнения за нарушения на такива. В тази
връзка и следва да се отбележи, че ищецът е сигнализирал ИА „ГИТ“, която е
констатирала нарушения при ответника.
На последно място дори да се приеме, че ищецът като служител на
ответното дружество е имал „токсично отношение“ по думите на св. К. към
колектива и неуважително отношение към ръководството и дори да се приеме,
че това по някакъв начин уронва доброто име на дружеството съответно
представлява злоупотлеба с доверието на работодателя, то в процесния случай
наложеното наказание категорично не е съответно на вмененото нарушение.
Само за пълнота следва да се отбележи и че взаимоотношенията на
страните, така както са изложени по делото, действително могат да обусловят
искове в защита на права пред гражданския съд. Същите обаче са по реда на
Закона за авторското право и сродните права, евентуално по реда за търсене на
имуществена отговорност на работника за причинени на работодателя вреди
по КТ, а не като основание за дисциплинарно уволнение.
Посочените изводи за незакосъобразност на заповедта за уволнение
налагат уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ:
Предвид незаконността на извършеното уволнение, отмяна на заповедта
и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, а и
доколкото липсват данни длъжността да е съкратена или работодателят да е
прекратил дейността си съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен. В тази връзка и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата от
него преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи на
отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на ищеца е да докаже
претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди
и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия
състав, който следва да се установи по несъмнен начин в процеса с
допустимите в закона писмени доказателства, като в настоящия случай такива
се явяват представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца, както
и направените от съда констатации в съдебно заседание по оригинала на
16
трудовата книжка на ищеца, при която констатация се установи, че след
прекратяване на трудовото правоотношение, ищеца не е полагал труд по друг
трудов договор – в процесния период от 13.08.2024 г. до 13.02.2025 г. КТ
определя дължимата сума за обезщетение като равна на размера на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за периода, през който
същият е останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от
6 месеца, изчислено на база последното получено възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца на уволнението, съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от
КТ. Относно обстоятелството, че последният отработен месец за ищеца е м.
май 2024 г. липсва спор като липсва спор и че възнаграждението за същия
възлиза на 5080.24 лева. В тази връзка и размерът на обезщетението по реда
на чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 30 481.44 лева /6 месеца х 5080.24 лева –
брутно/, в който размер и се предявява исковата претенция.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен в пълен размер.
Законна лихва върху сумата от датата на исковата молба не се
претендира и съдът не присъжда такава.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендира са ищцовата страна.
В тази връзка се претендират разноски за адвокат – като сумите се
претендират от процесуалния представител по реда на безплатната правна
помощ, а именно: 933 лева по първия иск, 933 лева по втория иск и 3090 лева
по третия иск.
От тези суми съдът намира, че следва да се присъди едно общо
възнаграждение за исковете по чл. 344, т. 1 и т. 2 от КТ в общ размер от 933
лева – предвид ниската фактическа и правна сложност на иска по т. 2 и
функционалната му обусловеност от иска по т. 1.
В тази връзка и на адв. Н. С. следва да се присъди сумата от общо 4023
лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 1219.26 лева /върху иска за
обезщетение за оставане без работа/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на Ж. С. К.,
с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж**********, срещу „Телевизия
Европа“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Витоша, бул. Симеоновско шосе № 88, уволнението на Ж. С. К., извършено
със заповед № 33/13.08.2024 г., връчена на 13.08.2024 г. /предвид липсата на
други данни/, за НЕЗАКОННО като ОТМЕНЯ заповед № 33/13.08.2024 г. на
изпълнителния директор на „Телевизия Европа“ АД.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ж. С. К., с ЕГН: ********** на заеманата от него
17
преди уволнението длъжност при „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК:
*********, а именно на длъжност „водещ предаване /говорител, телевизия/“
при условията от преди уволнението.
ОСЪЖДА „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Витоша, бул. Симеоновско шосе № 88 ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж**********,
сумата от 30 481.44 лева /6 месеца х 5080.24 лева – брутно/,
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса
на труда, за времето, през което ищецът Ж. С. К. е останал без работа поради
незаконното уволнение – за периода от 13.08.2024 г. до 13.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Витоша, бул. Симеоновско шосе № 88 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАдв. на
адв. Н. С. С. с адрес: гр. София, адрес и личен номер ********** сумата от
общо 4023 лева адвокатско възнаграждение за базплатна правна помощ в
настоящото производство по гр.д. № 58176/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Витоша, бул. Симеоновско шосе № 88 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС
сумата от 1219.26 лева за държавна такса.
УКАЗВА на „Телевизия Европа“ АД, с ЕИК: ********* да внесе
възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще пристъпи
към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
16.06.2025 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18