Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 30.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 751 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 453734- F482727 от 29.07.2019 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“- П.в Ц.н.Н.н. „Т.Г.-7“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.Т.,
ЕГН ********** е наложена на основание чл.185 ал.2 вр.
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ имуществена санкция в
размер на 600 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Недоволен от наказателното постановление е останал
представляващият едноличния търговец и от него е депозирана жалба, в която се
излагат съображения незаконосъобразност и неправилност на атакуваното
наказателно постановление. Излагат се мотиви и за маловажност на деянието и
прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание представителят на едноличния търговец- адв. Г. пледира за уважаване на жалбата и отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Ответната по жалбата страна- ТД на ***, гр. П.се
представлява от юрисконсулт К.- упълномощена, която взема становище за
неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което и допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства
чрез разпита като свидетели на актосъставителя Е.К. и
свидетелите по акта М.Р. и С.Р., както и приложените и приети писмени
доказателства- наказателно постановление № 453734- F482727 от 29.07.2019 г., АУАН № F482727/17.04.2019 г., протокол за
извършена проверка № 0023856/13.04.2019 г., стокова разписка № 93283/13.04.2019
г., копие от книга за дневни финансови отчети за 13.04.2019 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., 2 бр. декларации, график на работещите,
удостоверение № П 793, валидно до 22.12.2021 г., заповед № 251/21.03.2018 г.,
договор за наем, съкратени отчети от ФУ, опис на парични средства в каса към
момента на започване на проверката, съдът
намира за установено следното:
На 13.04.2019 г., в 22,20 ч., служители н.Т.н.Н.П. извършили
проверка в ресторант, находящ се в гр. К., бул. „О.“
№ 21, стопанисван от „Т.Г.-7“ ЕООД, имащо качеството на
задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства. Била извършена проверка на касовата наличност на намиращото се в
обекта фискално устройство- „DATECS DP-150 ТKL“ с инд. № DT 725256 и индивидуален
номер на фискалната памет 02725256. Били съпоставени разчетената касова
наличност на фискалното устройство и фактическата наличност в обекта, при което
било констатирано, че разчетената касова наличност от фискалното устройство
била 640,35 лв., а фактическата наличност- 74,00 лв., която сума била надлежно
отразена в съставен за целта опис на парични средства. Била установена
отрицателна разлика в размер на 566,35 лв. Находящото
се в обекта фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се
извършват операциите „служебно въведени“ и служебно изведени“ суми.
Присъствалата на проверката служителка на дружеството Р.заявила, че
констатираната разлика се дължи на неизведен оборот от фискалното устройство от
първа смяна и неизползване на функцията „служебно изведени“ суми. За
констатациите от проверката бил съставен протокол серия АА № 0023856 от
13.04.2019 г.
На
17.04.2019 г. в присъствие на управителя на дружеството бил съставен процесния
АУАН, с който било счетено, че дружеството е допуснало нарушение на чл.33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС, тъй като при извършената на 13.04.2019 г. в 22,20 ч. в гр. К.
обект- ресторант, стопанисван от „Т.Г.-7“ ЕООД е било установено,че дружеството
не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна в касовата
наличност в размер на 566,35 лв.
Управителят
на дружеството собственоръчно вписал като обяснения в АУАН, че разликата в
касата се дължи на това, че с оборота от първа смяна били платени текущи
доставки. Разликата не била с цел укриване на доходи, като били издадени касови
бележки на клиентите. Предвид отрицателната касова разлика управителят счел
деянието за маловажно.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 29.07.2019 г. оправомощено
длъжностно лице от Т.н.Н.П. издало атакуваното наказателно постановление, с
което на „Т.Г.-7“ ЕООД, представлявано от П.Т., била наложена
на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 26.10.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 02.11.2019 г.
Разпитани
в хода на производството актосъставителят К. и
свидетелите по акта Р. и Р. потвърждават констатациите при проверката, отразени
в АУАН. Показанията им са съответни и на останалия събран доказателствен
материал, поради което съдът ги кредитира като обективни, логични и
добросъвестно депозирани.
Жалбоподателят не оспорва констатациите по акта и
наказателното постановление, като счита същото за маловажно.
Като
въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва
да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност.
Издаденият
АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, спазени са правилата
за съставянето му и е връчен на представител на нарушителя с разяснени му права
на възражения 3-дневен срок. Обжалваното
наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити, изискуеми от
чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. От тази разпоредба следва изводът, че търговецът има задължение да
отразява всяко изменение в касовата наличност във фискалното устройство.
Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за
съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня,
както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени
разплащания с други търговци.
Не
е спорно по делото, че на датата на нарушението сумата от 566,35 лв. не е била регистрирана
чрез операцията „служебно изведени суми“ на работещото в обекта фискално устройство, което е
притежавало такава функционална възможност. По този начин дружеството-
жалбоподател, което е задълженото от закона лице, е
нарушило императивното изискване на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
В
случая безспорно е осъществено административното нарушение. Отговорността на
дружеството е обективна, така че е без значение кой е виновния служител,
допуснал неотразяване на изведените от касата суми. Отразяването на извършената
операция в
книгата за дневните финансови отчети е ирелевантно в
случая. Задължение на търговеца е, щом фискалното му устройство разполага с
възможността за регистриране на служебно изведени или служебно въведени суми, а
тази възможност не е опровергана в случая, да отбелязва всяка промяна в
касовата наличност.
Съдът
не счита за основателно възражението, че се касае за маловажен случай.
Нарушената разпоредба на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е част
от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата,
използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално
устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на
суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Това неизпълнение на задължение не е със значително по- ниска
обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от същия вид. В случая се
касае за нарушение на просто извършване и за съставомерността
му не се изисква настъпването на някакъв вредоносен резултат. Фактът, че е констатирана
отрицателна разлика в касовата наличност не сочи сам по себе си, че деянието е
с по- ниска степен на обществена опасност. Поради
това съдът намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Правилно
административно- наказващият орган е посочил санкционната норма на чл.185 ал.2
от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като съобразно чл.185 ал.2 от ЗДДС се наказва лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа,
регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или
сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, но когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. В случая
изрично е отразено от административно- наказващият орган след посочването на
санкционната разпоредба в наказателното постановление, че нарушението не води
до неотразяване на приходи, поради което именно и е посочено препращането към
ал.1 на нормата, доколкото в нея е определен размера на санкцията.
По отношение размера на имуществената санкция съдът намира за необосновано налагането на такава над минималния, визиран в
закона размер, тъй като липсват изложени мотиви относно причините за това.
Размерът на нерегистрираната сума в конкретния случай се явява по- малък от
наложената санкция и при липсата на отегчаващи обстоятелства по отношение на
дружеството, то следва имуществената санкция да бъде намалена до минимално
установената от закона от 500 лв.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от
100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата
страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени
на дружеството- жалбоподател.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 453734-
F482727 от 29.07.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- П.в ЦУ
на НАП, с което на „Т.Г.-7“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П.Р.Т., ЕГН ********** е наложена на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС имуществена
санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА имуществената
санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Т.Г.-7“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Р.Т., ЕГН ********** да
заплати на въззиваемата страна Централно управление
на *** направените в производството разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.