Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр.Габрово, 30.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при секретаря Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 322 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Образувано е по жалба с вх. № 1829/9.12.2019 г. по описа на
Административен съд - Габрово на ****************, представлявана от кмета на общината Т.
Х. против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г. на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
В жалбата, в становищата по делото,
включително и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител, изразява позиция за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, тъй като: -не били налице условията за издаването му,
поради това, че АУПДВ бил издаден без да е постановен административен акт за
прекратяване на поетия ангажимент, което било задължителна предпоставка за
издаване на АУПДВ; -Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за
определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на
Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските
райони /Наричан по-долу Регламент 65/ и Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на
Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за
прилагане на Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване,
модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за
директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения
регламент, както и за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1234/2007 на Съвета относно
кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския
сектор /Наричан по-долу Регламент 1122/, на които се е позовал административния
орган, не били в сила считано от 31.12.2014г.; -с изменението на Закона за
подпомагане на земеделските производители публикувано в ДВ бр.12 от 2015г. бил
създаден чл.38б, с който общинските администрации изрично се лишавали от
качеството „земеделски производители“, поради което ************, съобразявайки се новосъздадената норма не
следвало да подава заявление за подпомагане за 2015г. Претендира се отмяна на АУПДВ
и присъждане на деловодните разноски.
Ответният административен орган, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. В подробни писмени бележки
изразява позиция, че обжалваният АУПДВ е законосъобразен. Развива съображения,
че са били налице условията за издаване на процесния АУПДВ. Изменението на ЗПЗП
от 2015г. не отменяло задълженията на Община Габрово да подава заявления всяка
година в рамките на поетия ангажимент и в частност за 2015г. Приложимата
Наредба № 11 от 3.04.2008г. не въвеждала такова изискване. Моли отхвърляне на
оспорването, присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът за
да се произнесе съобрази следното:
Жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Между страните няма спор по фактите, а
именно:
-***********
е поела многогодишен ангажимент по мярка 211 “ Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони” с подаване на заявление за
подпомагане с УИН 07/190613/35588 за кампания 2013г. За тази първа година от
поетия ангажимент Общината е получила 16165,47лв.
-За втората година от поетия ангажимент
/2014г./ ************* е подала заявление за подпомшане с УИН
07/240614/37247. За 2014г отново е изплатена сума в същия размер 16165,47лв.
-За кампания 2015г. *********** не е подала заявление за подпомагане.
Спорът е по правото – дали при тези
факти, административният орган е постановил законосъобразен АУПДВ за сума равна
на 75 % от получената субсидия.
1.Съдът намира за неоснователен довода
на жалбоподателя, че оспореният е АУПДВ е материално незаконосъобразен, поради
това че същият е основан на правни норми, които към момента на издаването му са
отменени. Обжалваният АУПДВ е издаден на основание на чл.27, ал.3 и ал.5 от
ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, така и на основание чл.5, §1 и §2 от
Регламент 65 и чл. 80, §1 и §2 от Регламент 1122. Вярно е, че с чл.43 на Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие
Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се
отменят, считано от 1 януари 2015 г. Но с параграф 2 на същия чл. 43
изрично е предвидено, че „Въпреки това
тези регламенти продължават да се прилагат спрямо:
а) заявленията за помощи за
директни плащания, подадени по отношение на премийни периоди с начало преди 1
януари 2015 г.;
б) исканията за плащане,
подадени във връзка с 2014 г.; както и
в) системата за контрол и
административните санкции по отношение на задълженията на земеделските стопани
за кръстосано съответствие съгласно членове 85у и 103щ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета“. Следователно посочените в АУПДВ норми от Регламенти (ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 са приложими към настоящия случай, към момента
на постановяване на АУПДВ, поради което административнят орган законосъобразно
се е позовал на същите.
2.Основателно е възражението на
жалбоподателя, че в случая е нарушена процедурата по издаването на АУПДВ. За да
се стигне до издаването му, необходима предпоставка е прекратяването на поетия
ангажимент с влязъл в сила административен акт. Редакцията на чл. 14 от Наредба
№ 11/2008г. действала към 2015 /годината за която ************ не е подала заявление за подпомагане/ и до
7.02.2017г. изрично предвижда, че „ДФ "Земеделие" прекратява
многогодишния ангажимент по тази наредба на земеделски стопанин, който не
подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент.“ С
изменението на чл.14 от Наредба № 11/2008г. в сила от 7.02.2017г. е компилирано
съдържанието на предишните ал.1 и ал.2, в настоящата ал.1 от текста. Вярно е,
че в новия текст липсва изрично изявление, че ДФЗ прекратява ангажимента, но административен
акт в този смисъл е несъмнено необходим – прекратяването на ангажимента не
настъпва автоматично. Ако са налице условията за прекратяване на ангажимента,
то необходимо е изрично изявление на ДФЗ в тази насока. Този властнически акт,
следва да придобие стабилитет и едва тогава е възможно да се премине към
издаване на АУПДВ. Прекратяването на ангажимента с влязъл в сила административен
акт е необходимата предпоставка за законосъобразното издаване на АУПДВ.
Безспорно, в случая, описаната процедура
не е проведена – липсва акт, с който поетият ангажимент е прекратен, поради
което оспорения АУПДВ следва да бъде отменен.
В този смисъл е безпротиворечивата
практика на ВАС на РБ. Така например Решение № 6233/14.05.2018г. по АД
1209/2017г.; Решение № 6050/ 10.05.2018г. по АД 1702/2017г.; Решение № 10183/ 2.07.2019г. по АД 2201/ 2019г.; Решение
№ 14898/4.12.2018г. по АД 7743/2019г.; Решение № 4088/20.03.209г. по АД
14353/2018г. и редица други.
3.Основателно е и възражението на *********-жалбоподател, че същата не е следвало да подава
заявление за подпомагане за кампания 2015г. поради новосъздадения с
публикацията в ДВ бр.12/2015г. чл.38б от ЗПЗП.
Към 2013г., когато ********** е поела многогодишния ангажимент, не са
съществували нормативни пречки, общински администрации и техни поделения да
бъдат възприемани за активни земеделски стопани с оглед приложението на мерките
и схемите за директни плащания, относно стопанисваните от тях земеделски земи.
Съобразявайки се с действащото към този момент право, а именно че общините са
допустими бенефициери, ********* е подала
заявление за подпомагане за 2013 и 2014 и добросъвестно е получила полагащите й
се плащания.
Със създаването на чл. 38б от ЗПЗП
общинските администрации и техните поделения са изключени като възможен
бенефициер. С влизането в сила на сочената законодателна промяна /17.02.2015/
на общините е отнето качеството активни земеделски стопани, следователно те
престават да бъдат възможен бенефициер. Както основателно възразява,
общината-жалбоподател след това изменение, за нея не е възникнало задължение да
подава заявление за подпомагане, тъй като от този момент на сетне тя няма право
да получава плащания по схемите и мерките за подпомагане на земеделските
стопани. Ако бе депозирала подобно заявление, от една страна би декларирала
невярно обстоятелство – че е земеделски стопанин, а от друга страна би
претендирала заплащане на суми, които след посоченото измененеие ЗПЗП, не й се
дължат.
При липса на твърдяното нарушение, ************ не дължи връщане на допустимо получените от
нея суми или на част от тях.
Изложеното налага извода, че и на това
основание обжалваният АУПДВ следва да бъде отменен, явяващо се отделно и
независимо от основанията за отмяната му, посочени по-горе в т.2
С оглед
този резултат, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени, сторените деловодни
разноски в размер 250.- лева, от които държавна такса в размер 50.- и юрисконсултско
възнаграждение в размер 200.- лева, което е съобразено с чл.25, ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен съд – Габрово
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-0800/2404#3 от 11.11.2019 г. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, София да заплати
на ********** с Булстат ************* сумата 250.- /двеста и петдесет/ лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
Препис
от настоящото да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: