Р Е Ш Е Н И Е № 734
Град
Бургас, 12.04.2019г.
Административен съд – Бургас,
пети състав, на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: Станимира Друмева
при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия
Друмева административно дело № 3050 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на К.А.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против заповед № 2684/01.10.2018г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Второстепенна постройка от допълващо застрояване с идентификатор 07079.607.221.3 по КК на гр.Бургас“ с размери 3.30/5.00м., разположен на границата с УПИ III-246, VIII-266, VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, находящ се в северната част на УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“, ул.„Батак“ № 23.
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, и моли за нейната отмяна от съда. Излага доводи, че процесната постройка не представлява незаконен строеж, а е изградена през 1971г. въз основа на издадено строително разрешение от началник отдел „Архитектура и благоустройство“ при БГНС на основание § 178 от Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места (ППЗПИНМ). При условия на евентуалност поддържа становище, че постройката представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е реализирана преди 7.04.1987г. и предвид издаденото строително разрешение, което свидетелства, че тя е отговаряла на правилата и нормативите към момента на изграждането ú, конкретно на изискванията на §178 от ППЗПИНМ.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Представена е писмена защита, в която се поддържа становището, че за постройката е издадено строително разрешение през 1971г. и тя е изградена на мястото, посочено в него, поради което не е в противоречие с предвижданията на плана и правилата и нормативите, действали към съответния момент на разрешение. Изложени са и доводи за търпимост на постройката на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като тя е изградена в годините непосредствено след издаване на строителното разрешение.
Ответникът – заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ú като неоснователна и недоказана. Счита, че представеното от жалбоподателя строително разрешение от 1971г. е неотносимо към спора по делото, тъй като с него е разрешено изграждането на дървена постройка, която е различна както по размери, така и по конфигурация и материали на изграждане от установената в имота полумасивна сграда – тухлена постройка. Релевира и възражение, че тъй като постройката не е реализирана през 1971г., а в един по-късен момент, не са налице предпоставките за търпимост на строежа. Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.А.Ж. е собственик на 128.25/513 кв.м. идеални части от УПИ IV-247, в кв.12, бивш парцел X, в бивш квартал 391 по плана на ж.к.„Лазур“ в гр.Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул. Батак № 23, както и на апартамент- десен, находящ се на втори етаж от двуетажна жилищна сграда и на гараж, построени в имота, съгласно нотариален акт вх.рег.№ 6833 от 1997г. на Служба по вписванията в гр.Бургас № 266, дело 7815/97г. на нотариус при БРС.
На 22.05.2018г. е извършена проверка от служители в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ в дирекция „Строителство“ при община Бургас в УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр.Бургас и административен адрес: гр.Бургас, ул.„Батак“ № 23, във връзка с постъпили в дирекция „ЦАУ Зора“ при община Бургас заявление вх.№ 94-01-44697/22.12.2017г. и писмо на началник РО НСК - Бургас относно извършени незаконни паянтови строежи в имота. Установено е при проверката, че в северната част на имота е изградена второстепенна постройка от допълващо застрояване с идентификатор 07079.607.221.3 по КК на гр.Бургас с размери 3.30/5.00м., разположен на границата с УПИ III-246, VIII-266, VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас. Констатирано е, че основите на постройката са бетонови, стените са изпълнени от тухлена зидария, с положена външна мазилка, покривът е от дървена конструкция, покрит с керемиди, строежът е електрифициран и негов възложител/извършител е К.А.Ж. с ЕГН **********. При проверка по документи е установено от служителите в отдел „Контрол на строителството и въвеждане в експлоатация“ в дирекция „Строителство“ при община Бургас, че строежът е пета категория и не е нанесен в предходни налични кадастрални планове на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас. Взето е предвид обстоятелството, че със заповед № 196/20.02.1997г. на кмета на община Бургас е одобрено ЧКЗСП за парцели III, IV и XI, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, като предвижданията по отношение на застрояването на УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“ са за надстройка на съществуващата в имота двуетажна сграда на основното застрояване с височини H-10м. и 16.40м. и пристройка с височина 16.40м., свързано застрояване със застройка в УПИ III и свободно стояща спрямо югоизточната дворищна регулационна граница. При тези данни е прието, че процесният строеж е изпълнен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, без виза за проектиране, без одобрени проекти и без разрешение за строеж и за същия не е представен договор в нотариална форма с останалите съсобственици на имота по чл.183, ал.1 от ЗУТ. За резултатите от проверката е съставен констативен акт № „З“-15/22.05.2018г., с който е открито административно производство по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, връчен лично на К.А.Ж. на 22.05.2018г. срещу подпис. Жалбоподателят е бил уведомен писмено с покана изх.№ 94-01-44697(6) на община Бургас на основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство и му е дадена възможност да представи становище и документи, свързани с факти и обстоятелства от значение за административното производство. Той не е депозирал възражение срещу констативния акт в законоустановения седмодневен срок. След изтичането на този срок е издадена оспорената в настоящото производство заповед от заместник кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, който е приел, че са налице обстоятелствата по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на процесния строеж пета категория, безспорно установен като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. Със заповедта е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение на разпореденото премахване на незаконния строеж, считано от влизането ú в сила, и е указано, че при неспазване на този срок следва да се извърши принудително премахване на строежа за сметка на извършителя К.А.Ж.. Заповедта му е връчена на 23.10.2018г., видно от известие за доставяне, и е обжалвана пред съда на 2.11.2018г. с депозирана жалба вх. № 94-01-44697(16)/02.11.2018г. в дирекция „ЦАУ Зора“ на община Бургас.
В хода на административното производство е представено строително разрешение № 72, издадено на 6.02.1971г. от началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ на БГНС, с което е разрешено на К.А.Ж., с адрес ***, да построи в парцел X, кв.391 дървена барака за натурии (временна) с размери 2.50/3.50м., съгласно §178 от ППЗПИНМ по петното, посочено на гърба на позволителното.
По делото е разпитан като свидетел А.Т.Ж., роден на ***г., който е заявил, че знае коя е тяхната къща и има впечатления относно процесната постройка, тъй като живее в съседство и е играл като дете със сина на К.Ж. - А. Ж.. Според описанието, дадено от свидетеля, постройката се намира като се влезе в дворното място – насреща в ляво, в дъното и представлява смесена постройка – основите са бетонни, стените са изградени от тухли и дървени колони, а покривът – талашитен/дървен, на един скат. Свидетелят е заявил, че постройката е изградена между 1972г. и 1974г. от К.Ж., който е дядо на жалбоподателя К.А.Ж., и че била използвана за съхранение на техен домашен багаж. Според свидетеля е възможно през годините да са правени частични ремонти на постройката и същата да е била измазвана отвън и отвътре.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която след оглед на място в УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр.Бургас и административен адрес: гр.Бургас, ул.„Батак“ № 23, е установило, че процесната постройка е изградена в северната част на имота, на границата с УПИ III-246, VIII-266 и VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“ и представлява полумасивна сграда с ограждащи зидове 12см. и размери 3.40x4.50м. или с площ ~15 кв.м. и се състои от две стаи, функционално свързани с вход от изток с височина 2.15 см. и едноскатен дървен покрив, покрит с керемиди, с довършителни работи, както следва: вътрешна мазилка с боядисване по стени, под с циментова замазка/балатум, таван талашит блажно боядисан, ел. инсталации, ВиК, дограма – БДС, с метална входна врата. Според вещото лице тази постройка има идентично местоположение с постройката, предмет на строително разрешение № 72/06.02.1971г., издадено от началника на отдел „Архитектура и благоустройство“ на БГНС, но те са различни както по размери, така и по материали на изграждане. Разрешена е дървена барака за натурии с размери 2.50/3.50м. и площ 8.75 кв.м., а на място е установена полумасивна сграда с ограждащи зидове – тухлена постройка с керемиден покрив и площ ~15 кв.м., предназначена за складови нужди. Вещото лице е констатирало, че процесната постройка е нанесена с идентификатор 07079.607.221.3 по КК на гр.Бургас и застроена площ 17 кв.м., и с функционално предназначение – друг вид сграда за обитаване. Не е установено процесният строеж да е нанесен в предходни кадастрални планове на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че към 1971г. е действал общ улично-регулационен план на гр.Бургас, местност „Старите Лозя“, одобрен със заповед № 4815/08.11.1949г. на министъра на КСБ, съгласно който процесният имот е представлявал бивш парцел X в бивш кв.391 по плана на гл.Бургас, м.“Старите лозя“, за двуетажна жилищна сграда. Това се потвърждава от допълнително представената от ответника извадка от кадастралния и регулационен план, одобрен със заповед № 4815/08.11.1949г., с нанесени в червено предвиждания за застрояване, действащ към 1971г., за процесния имот.
Към момента на издаване на процесната заповед е в сила ЧКЗСП за парцели III, IV и XI, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, одобрен със заповед № 196/20.02.1997г. на кмета на община Бургас, като предвижданията по отношение на застрояването на УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, са за надстройка на съществуващата в имота двуетажна сграда на основното застрояване и пристройка за свързано застрояване със застройка в УПИ III. За процесната постройка, изградена в северната част на УПИ IV-247, кв.12 на границата с УПИ III-246, УПИ VIII-266 и УПИ VII-262 не е предвидено запазване.
Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, извадката от кадастралната карта на гр.Бургас, която е част от него, както и от скица № 15-86298/23.02.2016г. на поземлен имот с идентификатор 07079.607.221 по КККР на гр.Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, че в този имот освен процесната постройка с идентификатор 07079.607.221.3 са изградени двуетажна сграда на основното застрояване, нанесена в КК с идентификатор 07079.607.221.1 и пристройка към нея, нанесена в КК с идентификатор 07079.607.221.2.
При тази фактическа установеност съдът
обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице –
адресат на акта, чийто права и законни интереси са засегнати от него, в
законоустановения срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма и от компетентен орган в кръга на делегираните му по
надлежния ред правомощия със заповед № 490/25.02.2018г. на кмета на община
Бургас, овластен с нормата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Заповедта е издадена в предвидената от
закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване.
Не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при нейното издаване. Спазена е процедурата,
регламентирана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен
акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, с който е установен строеж
от V-та категория, незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, изпълнен в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план, без
виза за проектиране, без одобрени проекти и без разрешение за строеж и
за същия не е представен договор в нотариална форма с останалите съсобственици
на имота по чл.183, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е връчен лично на жалбоподателя, както и уведомление по чл.
26, ал.1 от АПК за образуване на административното производство за премахване
на строежа по реда на чл.225а от ЗУТ, предоставена му е възможност да възрази
срещу констатациите в констативния акт.
Правилно е приложен и материалният закон.
Предпоставка за издаването на заповед по чл.225а, ал.1 от ЗУТ е установяване на строеж, незаконен по смисъла на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ. Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
В случая административният орган е приел, че
в УПИ IV-247, в кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, е изпълнен строеж, незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 – в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план, и по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 – извършен без одобрени
инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително от заключението на извършената съдебно-техническа експертиза се установява по несъмнен начин, че е изпълнена разпоредената за премахване постройка с оспорената заповед, а именно второстепенна постройка от допълващото застрояване - полумасивна сграда с площ от ~15 кв.м., предназначена за складови нужди, изпълнена в северната част на имот с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр.Бургас, разположена на границата с УПИ III-246, VIII-266 и VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, която е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Според настоящи съдебен състав издаденото строително
разрешение № 72/06.02.1971г. не може да бъде отнесено към процесната постройка
предвид установените от експертизата различия между нейната застроена площ и
материалите от които е изградена, от една страна, и площта, материалите и вида на
постройката, предмет на строителното разрешение. Видно от строителното
разрешение и заключението на вещото лице, разрешена е
дървена барака с размери 2.50/3.50м. и площ 8.75 кв.м., а на място е установена
полумасивна сграда с ограждащи зидове – тухлена постройка с керемиден покрив и
площ ~15 кв.м., т.е. със застроена площ почти двойно над разрешения обем. Освен
това дървената барака е разрешена като временен обект за натурии, а според
вещото лице постройката се състои от две стаи, функционално свързани с вход от
изток, в които са извършени довършителни работи, в това число ел.инсталации,
ВиК и дървена дограма БДС. Така установените различия между разрешеното и построеното са съществени, поради което съдът
приема, че не е налице хипотезата на отклонение от одобреното строително
разрешение по смисъла на чл.225, ал.2, т.3 от ЗУТ, твърдяна от жалбоподателя, а
е извършен изцяло нов строеж – второстепенна постройка от допълващото
застрояване, изградена без издадено разрешение за строеж и одобрен проект,
както правилно е приел административният орган.
В заповедта не е посочено времето на
извършване на процесния строеж, но следва да се установи този релевантен за
спора факт с всички допустими доказателства. В случая съдът кредитира показанията
на свидетеля А. Ж., които сочат като период на изграждане на постройката 1972-1974г.,
при липса на други категорични и безспорни доказателства относно момента на
завършване на строежа. Твърдението на ответника, че постройката е изградена в
по-късен момент не е подкрепено от доказателствата по делото и вещото лице не е
дало подобни пояснения в съдебно заседание. Това, което е заявено от него е, че
не може да бъде категоричен в отговора дали сградата е построена през 1971г.
или по-късно, но при всички случаи тя не е нов строеж.
Предвид факта, че строежът не е пристройка към
двуетажната жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 07079.607.221 по
КК на гр.Бургас, съдът намира за неприложима за периода 1972г.-01.06.1973г.
разпоредбата §178, б.а) от ППЗПИНМ, която допуска по изключение да се направи
пристройка към законно построена малоетажна сграда със застроена площ до 26
кв.м., без стоманобетонни плочи и зимнични помещения. Параметрите,
предназначението и разположението на процесния строеж спрямо двуетажната сграда
на основното застрояване в имот с идентификатор 07079.607.221
по КК на гр.Бургас, го характеризират
като второстепенна постройка по смисъла на § 59 от Строителни правила и
норми за изграждане на населени места, издадени от председателя на Комитета по
строителство и архитектура (обн., Изв., бр.75/18.09.1959г., отменени с § , т.1
от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (ДВ, бр.69/02.09.1977г. и бр.70/06.09.1977г.), и
като второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл.119,
ал.1, във връзка с чл.106, ал.2 от ППЗТСУ (отм.), които норми са приложими в
различни части от периода 1972г.-1974г.
Съгласно чл.66д от ЗПИНМ (отм.), в
действащата и приложима редакция към периода 1972г.-01.06.1973г., в страната
могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни
лица, само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон
и другите действащи разпоредби. Съгласно чл.66е, ал.2 от същия закон, строежи,
извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа,
се събарят, ако са недопустими по действащите разпоредби. Нормата на §187 от
ППЗПИНМ (отм.) изисква строително разрешение за направа, пристрояване,
надстрояване, преустройство и възстановяване на сгради и постройки, без
значение от техния вид, като §191, т.1 и т.2, във вр. с §190 и 189 от същия
правилник, изрично посочва и второстепенните постройки като такива, за които се
подава искане за издаване на строително разрешение, но при по-облекчени
условия.
Съгласно чл.55 от ЗТСУ (отм.), в действащата
и приложимата редакция за периода 1.06.1973г.-1974г., строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение. В нормата на чл.160, ал.1, т.2 от ЗТСУ е предвидено, че началникът
на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи или части от строежи, когато те се извършват в нарушение на
действащите устройствени планове и без одобрени проекти и разрешение за строеж. Съгласно чл.224 от ППЗТСУ, строителните
работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила,
норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния
архитект на общината, а за градове с установено по закон териториално деление -
по решение на общинския съвет - от главния архитект на териториалната единица.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план. Според ал.2 на чл.41, когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват
свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен
имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два
урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в
действащия подробен устройствен план.
От тази правна регламентация следва, че
както ЗПИНМ и ППЗПИНМ, така и ЗТСУ, ППЗТСУ и ЗУТ въвеждат изискване за
одобряване на проект като предпоставка за разрешаване на строителството от вида
и с предназначението на процесната постройка, съответно строителството да се
извършва въз основа на издадено разрешение за строеж. В случая строежът не
попада в законово установените изключения за строително-монтажни работи по §
188 от ППЗПИНМ, нито в тези по чл.225, ал.3 и ал.4 от ППЗТСУ, нито в изрично
изброените по чл.151 от ЗУТ, за които не се изисква строително разрешение. Процесната
постройка не е предвидена като застрояване за бивш парцел X в бивш кв.391 на гр.Бургас, м.„Старите лозя“
в периода 1971г.-1974г., когато е действал общ улично-регулационен план на
гр.Бургас, м.“Старите Лозя“, одобрен със заповед № 4815/8.12.1949г. на
министъра на КСБ, и за нея няма издадено разрешение за строеж, което е основание
за квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2
от ЗУТ.
Относима за преценка за търпимост на процесната второстепенна постройка от допълващото застрояване, с оглед годините на извършване на строителството 1972-1974г., е разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, която изисква две предпоставки за признаване на търпимост - 1. допустимост по действащите подробни градоустройствени планове, към момента на изграждане или към настоящия момент и 2. съответствие с правилата и нормативите, действали по време на извършване на строителството или съгласно ЗУТ.
В случая не е налице първата от посочените предпоставки, тъй като допълващо застрояване на имота с процесната второстепенна постройка не е предвидено нито с действащ застроителен план към момента на извършването ú, нито с действащия към настоящия момент ЧКЗСП за парцели III, IV и XI в кв.12 на ж.к.„Лазур“.
В периода 1972г.-01.06.1973г. са действали Законът за плановото изграждане на населените места и Правилника за приложението му, както и Строителните правила и нормативи за изграждане на населените места, в които се съдържа подробна регламентация и изисквания за извършването на второстепенните постройки. Съгласно §60, ал.1 от строителните правила и нормативи, второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м. от регулационните линии към съседите. От северната регулационна линия на съседния парцел или полупосоките ú те могат да отстоят на не по-малко от 1,5 м. Според §60, ал.2, второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Когато постройката се разполага на страничната регулационна линия, трябва да се направи съответен пожаропредпазен зид към съседния парцел. В случая е безспорно установено по делото, че процесната постройка е изградена в северната част на УПИ IV-247, кв.12 на границата с УПИ III-246, VIII-266 и VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас. Следователно, тя е изградена в нарушение на §60, ал.1 от строителните правила и нормативи за отстояние от 3 м. на второстепенните постройки от регулационните линии към съседите, при липса на установяване на някое от изключенията по §60, ал.2.
Изграждането на второстепенната постройка без квартално застроителна разработка е недопустимо, съгласно правилото, установено в разпоредбата на чл.119, ал.3 от ППЗТСУ, действащ в периода 1.06.1973г.-1974г.
Както се посочи, строежът е изграден на границата на съседните УПИ VIII-266, III-246 и VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“. В последните два имота не са изградени постройки на допълващото застрояване, видно от извадка от КК, която е неразделна част от заключението на експертизата. Не са представени други доказателства, които да обосновават различен извод. Следователно, строежът е извършен в нарушение на изискването на чл.42, ал.1 от ЗУТ за разполагане на постройките на допълващото застрояване свързано с допълващо застрояване в съседни имоти и в нарушение на правилото по чл.42, ал.2, изр. второ от ЗУТ, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
С оглед изложеното, съдът приема, че разпоредената за премахване постройка е недопустима както по правилата и нормативите, действали по време на изграждането ú, така и по сега действащите, установени в ЗУТ. Не е налице и втората предпоставка по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за определяне на строежа като търпим.
Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорената заповед, с която е разпоредено премахването на процесната постройка, е издадена при правилно приложение на закона и в съответствие с преследваната от него цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, следва да осъди жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 400 лева, представляваща платено възнаграждение за вещо лице по СТЕ в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд - Бургас, пети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 2684/01.10.2018г. на заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Второстепенна постройка от допълващо застрояване с идентификатор 07079.607.221.3 по КК на гр.Бургас“ с размери 3.30/5.00м., разположен на границата с УПИ III-246, VIII-266, VII-262 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, находящ се в северната част на УПИ IV-247, кв.12 по плана на ж.к.„Лазур“, гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор 07079.607.221 по КК на гр.Бургас, с административен адрес: гр.Бургас, ж.к.„Лазур“, ул.„Батак“ № 23.
ОСЪЖДА К.А.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Бургас съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: