Решение по дело №1917/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД „Митница – Варна“, чрез ст. ю.к. М. Х., против Решение № 80/12.07.2023г. по АНД № 255/2022г. по описа на РС – Девня, с което е отменено НП № 78/23.07.2021г. на Директора на ТД „Митница – Варна“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Милки Груп Био“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 1510,89 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подчертава, че предвид обстоятелството, че митническите разпоредби по отношение на проверките и вземането на проби от стоките не са се променили, тълкуването на чл.78 /отм./ от Регламент № 2913/92 в Решение С-571/2021г. на СЕС може да се приложи относно разпоредбата на чл.190, пар.1 от Регламент № 952/2013г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на съюза. В този смисъл била коректна преценката на митническите органи, че стоките по митническа декларация MRN 21BG002002044719R5 от 11.02.2021г. са идентични със стоката по митническа декларация MRN 20BG002002043714R6/25.01.2021г., което се потвърждавало и от придружаващите документи. Касаторът счита, че решаващият съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства. Излага конкретни доводи срещу изводите на съда досежно характера на обяснителните бележки към ХС и към КН, принадлежността на ЦМЛ към системата на митническите органи и липсата на необходимост от специални знания, за да се направи извод, че дългият период и начин на съхранение на продукта са довели до изменения. Навежда подробни възражения за прекомерност на присъдените от въззивната инстанция в полза на „Милки Груп Био“ ЕАД разноски съобразно правната и фактическата сложност на делото и материалния интерес. Иска отмяна на оспореното въззивно решение и потвърждаване на издаденото НП. В условията на евентуалност касаторът прави искане за отправяне на преюдициално запитване пред ЕС, като формулира конкретни въпроси. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените основания. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатското възнаграждение.

Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв.Ж., оспорва касационната жалба в представен писмен отговор на същата. Моли решението на ДРС да бъде оставено в сила и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС – правилно, тъй като събраните доказателства не установяват безспорно извършеното нарушение по чл.234 ЗМ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Девня е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против наказателно постановление № 78/23.07.2021г. на Директора на ТД „Митница – Варна“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ, на „Милки Груп Био“ ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 1510,89 лв.

За да се произнесе по спора РС - Девня е установил от фактическа страна, че на 11.02.2021г. на Пристанище „Варна – Запад“ пристигнал контейнер, натоварен със стока, бруто тегло 23 407,78 кг. За част от същата, на 11.02.2021г. в Митнически пункт Варна - Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ № 21 BG 00200202044719 R 5, в която стоката била декларирана като хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35, бруто тегло 12 044,78 кг., нето тегло 11 660, 00 кг., с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10, 90% и получател - „Милки груп био“ ЕАД. Въз основа на така извършеното деклариране били заплатени държавни вземания в размер на 2 690,99 лв. мито, и 5 526, 69 лв. ДДС, след което стоката била освободена. Малко по – рано, на 26. 01. 2021г., от стока от същия контейнер по митническа декларация с МНР 21BG002002043714R6 била иззета проба, изпратена в ЦМЛ - гр. София, където била изготвена експертиза № 13 _ 02.02.2021/02.04.2021г. Същата дала заключение, че „анализираното представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура /25°С/ не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Определеният мастно - киселинен състав, както и липсата на ненаситни мастни киселини са индиция, че маслото е подлагано на химическа преработка - хидрогенериране, като сравнение на горното с референтни публикувани данни идентифицират продукта като хидрогенерирано палмистово масло. В продукта се установява наличие /ниско съдържание/ на емулгатор - сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Въз основа на получените резултати и експертна оценка, в съответствие с термините на глава 15 на КН може да се направи заключение, че изпитаната проба от стока с описание хидрогенерирана палмоядкова мазнина SCO 35 представлява хидрогенерирано текстурирано палмистово /палмоядково/ масло.“ Въз основа на заключението на МЛЕ, Директор на Дирекция „Митническа дейност и методология“ дал становище, че въз основа правила 1 2 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики се класира в код 15179099 на КН, различен от декларирания, като предвид състава, приложимият ТАРИК код е **********. Декларираният в митническата декларация код от позиция 1516 на КН не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по - напреднала от допустимите за тази позиция обработка - смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира. На 13.04.2021г. до представител на „Милки груп био“ ЕАД била изпратена покана да се яви в 3 - дневен срок в Митнически пункт Варна - Запад за съставяне на АУАН, като същата била получена на 15.04.2021г. Предвид неявяване на представител на дружеството, на указаната дата АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, като впоследствие - на 11.05.2021г. бил предявен. В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, които били отхвърлени от административно - наказващият орган като неоснователни, и било издадено наказателно постановление.

За да отмени процесното НП, сезираният със спора съд е приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – с. д. Директора на ТД „Митница Варна“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници” със Заповед № ЗАМ – 657/32-156173/18.05.2021г. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗМ и ЗАНН. Описанието на нарушението, дадено в двата акта, макар и да не съответства напълно на състава на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, в достатъчна степен индивидуализирало нарушението. По отношение на материалната законосъобразност на санкционния акт, въззивният съд отбелязал, че от конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата не е изследвана. Митническите органи формират своето становище въз основа на анализ на идентична стока, предмет на друг внос, мотивирайки се с еднакви наименования, износител, вносител и приемайки, че Решение на СЕС по дело N С - 571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент N 2913/92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190, § 1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент N 952/2013 г. на ЕС. Дори и да се приеме, че Решение № С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент № 2913/1992 на ЕС е приложимо и по отношение на разпоредбата на чл.190, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, административно - наказващият орган не е взел предвид т. 37 от цитираното решение, в която е посочено, че за да се установи идентичност на стоките следва стоките да произлизат от същия производител, да имат същото наименование, същия външен вид и същия състав. В случая по преписката не са представени доказателства, от които да се установят тези обстоятелства с категоричност. Действително стоките са декларирани като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ и изпращачът на стоката е един и същ, но придружаващите документи на двете стоки се различават значително. Видно от представените анализни сертификати на стоката по процесния внос и тази, чиято проба е изследвана, се касае за стоки с различни характеристики, съдържание и химически състав. Недопустимо е да се приеме, че тъй като дружеството внася стока с еднакво наименование, то химическият състав и характеристиките на стоката са винаги еднакви. Освен това е изминал дълъг период от време от вземането на пробата до извършването на лабораторно изследване, като по делото не са налице данни как и къде е съхранявана стоката, а предвид естеството й е възможно същата да е претърпяла качествени изменения, което изначално компроментира извършеното изследване в ЦМЛ, в каквато насока е и заключението на СХЕ. На следващо място, съдът приел, че нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество, е налична съставка сорбитанов естер. При извършената от ЦМЛ експертиза е използван качествен хроматографски анализ, който не отчита количеството на сорбитановите естери, а единствено се отчита тяхното наличие, което според вещото лице по изготвената в хода на съдебното производство експертиза не би могло да бъде категорично доказателство за използването им за допълнителна обработка на продукта, в посока изменение на кристалната му структура. Освен изложеното следва да се има предвид и констатираната и от вещото лице невъзможност да се проследи идентичността на взетите и изследваните проби. В Протокола за вземане на проба peг. № 11/26.01.2021 г. не са описани номерата на митническите пломби, с които пробите са запечатани, а тези, посочени в Акт № 2149 от 26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба не съответстват на описаните като изследвани в МЛЕ. Липсата на проследимост на пробите се явява пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта на стоката по декларацията, от която са взети пробите към процесната, като в тежест на митническите органи е да докажат относимостта на резултатите от изследването към проверяваната стока, което не е сторено.

ДРС е отбелязал, че доказването на вмененото нарушение се позовава единствено на заключението на ЦМЛ. Анализите, които извършва тази лаборатория са за нуждите на митническия контрол. Митническата лаборатория е част от системата на митническите органи, поради което относно нейното заключение не следва да възниква каквото и да било съмнение за обективност, компетентност и правилност, което в случая не е налице. Според СХЕ не се доказва и наличието на утвърдени методи за изследване на процесния продукт, а едно от тях е извършено по отменен стандарт. И на последно място: дори в самото становище на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“ е отбелязано, че терминът „текстуриране“ е упоменат само и единствено в Обяснителните бележки на Хармонизираната система, които не са нормативен акт според трайната национална и европейска съдебна практика. В тази връзка, Съдът на ЕС по дело С-198/15 в параграф 19 е постановил, че „обяснителните бележки към КН, изработени от Комисията, съществено допринасят за тълкуването на 7 обхвата на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила (решения от 26 октомври 2006 г., T. I., С-250/05, EU:C:2006:681, т. 16 и от 20 май 2010 г., Data I/O, С-370/08, EU:C:2010:284, т. 30). Видно от цитираната съдебна практика на съда на ЕС, до този извод, че Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила, не се стига за първи път. На практика, митническите органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН като са добавили допълнителен критерии - т. нар. „текстуриране“, което не е упоменато в КН, нито има упоменат метод на изследване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна, а решението на РС – Девня – правилно като краен резултат с оглед обоснованите изводи на съда за липса на проследимост на пробите за изследване.

В Протокола за вземане на проби № 11/26.01.2021г., както и в Акта № 2149/26.01.2021г. за вземане и разработване на средна проба, не са посочени номера на пломби, с които са запечатани взетите проби, поради което е невъзможно проследяването им до ЦМЛ и отнасянето на резултатите от изследването по МЛЕ към стоката по декларацията, от която е взета, респ. – към процесната стока. Посочените пропуски, съставляващи съществен порок в процедурата по вземане на проби и изпращането им за анализ, не е преодолян с изисканите и представените в хода на въззивното производство с вх.№ 5936/17.10.2022г. допълнителни писмени доказателства. Релевантните данни не биха могли да бъдат установени и чрез разпит на свидетели, участвали в процедурата, както поради значителния период от време, изминал от момента на взимане на пробите, така и от специфичния характер на обстоятелствата и фактите, които евентуалните свидетели би следвало да възпроизведат в показанията си. Юридически необосновано и житейски нелогично е това да стане с необходимата категорична точност, поради което и процедурата по взимане на проби и възможността за тяхната проследимост е обезпечена именно с неспазените в настоящия случай строги изисквания за идентификация на пробите. По делото не е доказано с какви номера митнически пломби са били запечатани пробите по Протокол № 11/26.01.2021г., съответно средните проби по Акт № 2149/26.01.2021г., и как същите кореспондират с получените в ЦМЛ проби с пломби № № 0040105 и 0040147, идентифицирани за целите на изследването като проба лаб. код № 771_2002_21. В т.8 от протокол № 11/26.01.2021г. само е отразено, че опаковките са запечатани с митнически пломби, но техните номера не са посочени. Единствено в Акта за вземане и разработване на средна проба № 2149/26.01.2021г., съставен от представител на „Вилмар Контрол“ ООД, са посочени номера на пломби - „VC“ и „3“, но същите не са митнически пломби и не са уникални – т.е. не могат да послужат за недвусмислена идентификация на пробата, поради което по никакъв начин не може да се установи, посочените от ЦМЛ в МЛЕ номера на митнически пломби, как кореспондират с пломбите по Акт № 2149/26.01.2021г. и с пробите по Протокол № 11/26.01.2021г.

Обстоятелството, че в ЦМЛ пробите са били придружени от посочените два документа /придр. писмо рег.№ 32-31919/29.01.2021г./, по никакъв начин не обосновава извод, че изследваните проби са именно от стоката по MRN 21BG002002043714R6/25.01.2021г.

При това положение и след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с тази митическа декларация, няма как да се обоснове и категоричен извод, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, респ. че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване може да се отнесе към стоките по процесната декларация. Посочените обстоятелства са подробно и аргументирано анализирани и от изготвената в хода на въззивното производство СХЕ в отговора на въпрос № 8.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в производството, само на това основание изводът на митническите органи за извършено нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ се явява необоснован и недоказан, а издаденото наказателно постановление - незаконосъобразно. Като е отменил същото на посочените основания, РС – Девня е постановил правилен по своя краен резултат акт, макар и в голямата си част останалите му мотиви да не се споделят от настоящата инстанция.

Предвид установеното от фактическа и правна страна, искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС следва да се остави без уважение.

На следващо място, настоящият състав намира релевираните в касационната жалба оплаквания досежно размера на присъдените на дружеството с оспореното решение разноски за неоснователни. С оглед изхода на делото пред първостепенния съд, същият е осъдил ТД „Митница Варна“ да заплати на „Милки груп био“ ЕАД 1716 лева, представляващи разноски по делото, развило се до момента на произнасяне пред две въззивни и една касационна инстанции. Посочената сума включва съответните адвокатски възнаграждения с ДДС за три инстанции (408 лв. + 408 лв. + 600 лв.), както и депозит от 300 лева за експертиза. Съгласно приложимата към момента на извършване на съответните плащания редакция на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., ДВ, бр.68/20г., при интерес от 1000 до 10000лв., възнаграждението е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. При интерес от 1510,89 лв., минималният размер на възнаграждението е в размер на 300 + (510,89 х 7%) = 335,76 лв. без ДДС. Изплатените възнаграждения са в размер на по 340 лв. без ДДС за АНД № 227/2021г. и КАНД № 1167/2022г., и доколкото надвишаването е несъществено, същите правилно са били присъдени. По отношение на АНД № 225/2021г. изплатеното възнаграждение е в размер на 500 лева без ДДС. С оглед датата, на която разходите за възнаграждение са сторени, отново приложените намира разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., ДВ, бр.68/20г., респективно – налице е превишаване на минималния размер на възнаграждение със 164,24 лева. Доколкото, обаче, делото се отличава с фактическа и правна сложност, установеното превишаване не се явява несъразмерно, поради което правилно е било присъдено от въззивния съд в доказания размер.

Предвид изхода на спора в настоящото производство, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., възнаграждението по административнонаказателни дела с определен материален интерес се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съгласно т. 2 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото производство в размер от 1000 лв. до 10 000 лева, се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил доказателства за сторени разноски в размер на 600 лева с ДДС, т.е. изплатеното възнаграждение за представителство е малко над минималния размер за конкретния интерес с ДДС /541 лева/, поради което следва да бъде присъдено, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на директора на ТД „Митница-Варна“ за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/12.07.2023г. по АНД № 255/2022г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева).

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: