РЕШЕНИЕ
гр.
София, 29.06.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, I-ви въззивен
брачен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Александрова въззивно гражданско дело № 8136 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 546, ал. 2, вр. чл. 258 – 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Й.З.Б. срещу Решение № 192442 от
11.08.2017 г., постановено по гр. дело № 14357/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 139-ти състав, с което е отхвърлена молбата на Й.З.Б.,
ЕГН **********, с правна квалификация чл. 38, ал. 4, предл. второ от Закон за
гражданската регистрация (ЗГР) – за установяване факта, че неговата майка Т.Х.Б.,
по баща – Б., е родена на *** ***, както и да бъде разпоредено да й се издаде
акт за раждане, в който като родители да се впишат - за майка – Л.Х.Б.и за баща
Х.Ш.Б..
С решение от 06.11.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 14574
по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II брачен въззивен състав, е
отменено Решение № 192442 от 11.08.2017 г., постановено по гр. дело № 14357 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 139-ти
състав, и вместо него е постановено, че се приема за установено, по молбата с
правна квалификация чл. 38, ал. 4, предл. второ от Закон за гражданската
регистрация, подадена от Й.З.Б., ЕГН **********, че майка му Т.Х.Б.(към момента
на смъртта й с фамилно име Б.), е родена на *** ***, от майка Л.Х.Б.и баща Х.Ш.Б.,
и е разпоредено на съответното длъжностно лице по гражданското състояние в
Столична община да състави, след влизане на решението в сила, акт за раждане на
Т.Х.Б., родена на *** г., като впише за нейни родители: баща Х.Ш.Б. и майка Л.Х.Б.;
постановено е, след влизането му в сила, заверен препис от решението да бъде изпратен
на Столична община за съставяне на акт за раждане на Т.Х.Б..
С Решение № 134/22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2252 по описа за
2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е отменено Решение №
6917/06.11.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 14574/2017 г. на Софийски
градски съд и е върнато на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг
негов въззивен състав, като е образувано настоящото въззивно гражданско дело № 8136/2020 г. по
описа на Софийски градски съд.
В мотивите на Решение №
134/22.07.2020 г., постановено по гр. дело № 2252 по описа за 2019 г. на ВКС, е
посочено, че при новото разглеждане на делото и постановяването на новото
въззивно охранително съдебно решение, въззивната инстанция следва да се
съобрази с резултата, постановен с влязлото в сила решение от 25.06.2018 г. по
възз. гр. дело № 872/2018 г. СГС, относно произхода на майката на молителя,
съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 2 от ГПК, като относно обективните
предели на силата на пресъдено нещо, формирана с това решение, следва да се
съобрази с по-новата задължителна практика на ВКС, намерила израз в
разясненията, дадени в мотивите към т. 5 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
В мотивите на решението на ВКС е посочено също, че с приетото като писмено
доказателство във въззивното производство – все още невлязло в сила тогава,
въззивно решение от 25.06.2018 г. по възз. гр. дело № 872/2018 г. на друг
състав на СГС, в делбеното производство – като преюдициален въпрос по чл. 343,
предл. 1 от ГПК, правният спор между молителя и неговия брат заинтересованата
страна З.Б. от една страна, и заинтересованите страни П. и П. Д.П.и П.П.,
относно произхода на Т.Х.Б. е разрешен по същия начин, а именно – и делбеният
съд е приел, че тя непрекъснато се е ползвала със „званието на законно дете“,
по смисъла на чл. 55 и сл. от ЗЛ (отм.), респ. –че произхожда от Л.Х.Б.и баща Х.Ш..
Посочено е също, че в откритото съдебно
заседание пред касационната инстанция е прието като писмено доказателство
представеното от молителя определение № 579/17.12.2019 г. по гр. дело №
2612/2019 г. на I-во гр. отд. на ВКС, с което не е допуснато касационното
обжалване на делбеното въззивно решение от 25.06.2018 г. по възз. гр. дело №
872/2018 г. СГС, предвид което последното е влязло в сила на 17.12.2019 г.,
съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 от ГПК. При това положение, макар и едва пред
касационната инстанция, временната процесуална пречка за развитието на
охранителното производство по гл. L (чл.чл. 542-548) от ГПК – висящото исково
производство, е отпаднала
Съгласно разпоредбата на чл. 308 ГПК, при новото разглеждане на делото,
решението по което е отменено, се прилагат общите правила.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока за обжалване, от страна в
първоинстанционното производство имаща интерес от обжалването и срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Й.З.Б., с правна
квалификация чл. 542 ГПК - за установяване факта, че неговата майка Т.Х.Б., по
баща Б., е родена на *** г. в гр. София, както и да бъде разпоредено да й се
състави акт за раждане, в който като родители да се запишат майка - Л.Х.Б., и
баща - Х.Ш.Б..
С Решение № 192442 от 11.08.2017 г., постановено по гр. дело № 14357 по
описа за 2016 г., Софийският районен съд, III ГО, 139-ти състав, е отхвърлена
молбата на Й.З.Б., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 38, ал. 4, предл.
второ от Закон за гражданската регистрация (ЗГР) – за установяване на факта, че
неговата майка Т.Х.Б., по баща – Б., е родена на *** ***, както и да бъде
разпоредено да й се издаде акт за раждане, в който като родители да се впишат -
за майка – Л.Х.Б.и за баща Х.Ш.Б..
В мотивите на решението си, първоинстанционният съд е посочил, че молителят
е син на Т.Х.Б., както и конституираният като заинтересована страна З.Б.
(удостоверение за наследници на Т.Б., издадено от СО, район „Подуяне“ на
14.11.2014 г.). Посочил е също, че в удостоверение за наследници на А.Х.Б.,
издадено от СО, район „Лозенец“ на 07.05.2015 г., за лицето Т.Х.Б. с ЕГН **********
е отбелязано, че е сестра на наследодателя А.Б., а в удостоверение за
наследници на Л.Х.Б., издадено от СО, район „Средец“ на 19.06.2015 г., за лицето
Т.Х.Б. с посочено ЕГН **********, е отбелязано, че е дъщеря на наследодателката
Л.Б..
Посочил е, че в удостоверение за наследници на Х.Ш.Б., издадено от СО,
район „Възраждане“ на 26.01.2012 г.,за лицето Т.Х.Б. с посочено ЕГН **********
е отбелязано, като дъщеря на наследодателя Х.Б., а в удостоверение за
граждански брак, издадено от ОбНС „В. Червенков“, гр. София, на 07.05.1952 г.,
е отбелязано, че лицето е родено на *** г. в гр. София. Посочил е, че съгласно свидетелство
за Свето кръщение, издадено на 08.08.1931 г„ издадено от енорийски свещеник К.К.в
енорията на църквата „Св. Спас“, гр. София, на 08.08.1931 г. е кръстено дете,
родено на *** г. на Х.Б.и Л.И.с името Т.. Посочил е, че съгласно справка от СО, район
„Средец“ (л. 105 от делото), в регистрите за 1931 г. липсват данни за съставен
акт за раждане на лицето Т.Х.Б., като в
личен регистрационен картон на А.Б. (л. 110-11 от делото), Т.е вписана като
негова сестра. Посочил е, че съгласно прокурорско постановление на л. 28-30 от
делото, е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление по чл.
308 и сл. НК за престъпно ползване на официален документ с невярно съдържание,
като в хода на проверката било установено, че в регистрите на храм „Св. Спас“
липсват данни за кръщение на Т.Б., но не може да се установи автентичността на
свидетелството на същата за Свето кръщение поради липса на сравнителни образци
на документа. Посочил е и че по делото не се спори, че е налице висящо
производство за съдебна делба по гр.д. № 18688/2014 г. по описа на СРС, 54-ти
състав, по което са оспорени удостоверенията за наследници по отношение
качеството на Т.Б. за наследник.
При тази фактическа установеноност първоинстанционният съд е приел, че в
конкретния случай искането, с което е сезиран съдът, касае установяване на факт
от категорията на тези, очертани в чл. 542 ГПК, поради което и молбата е
допустима, но неоснователна, доколкото производството по чл. 542 ГПК е
охранително и безспорно, а в случая е налице спор досежно произхода на лицето,
за което липсва издаден акт за раждане, освен това, представените по делото
писмени доказателства, включително и свидетелството за Свето кръщение, не могат
по категоричен начин да установят произхода на това лице, поради което е
отхвърлил молбата.
Видно от мотивите на представеното по въззивно гражданско дело № 14574 по
описа за 2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II брачен
въззивен състав, понастоящем вече влязло в сила решение от 25.06.2018 г. по
възз. гр. дело № 872/2018 г. СГС, в производството по предявен конститутивен
иск за делба с правно основание чл.69, ал.1 ЗН, съдът в това производство е
приел, че по делото е проведено успешно доказване на произхода на Т.Б. от Х.и Л.Б.,
съответно че Б. е сестра на А.Х.Б. и негов наследник по закон.
Действително, според съдебната
практика в съдебната делба оспорването на произхода може да се направи само под
формата на възражение и по тези възражения съдът се произнася само в мотивите,
като това инцидентно произнасяне е с оглед конкретното дело и обвързва само
страните по него, но съгласно указанията на ВКС, относно обективните предели на
силата на пресъдено нещо, формирана с това решение, следва да се съобрази
по-новата задължителна практика на ВКС, намерила израз в разясненията, дадени в
мотивите към т. 5 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно мотивите на т. 5 от цитираното ТР № 7/2014 г., по въпроса, кога е
налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание
за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4, във връзка с
чл. 307, ал.4 ГПК, съдебната практика е непоследователна, поради застъпването
на различни виждания относно обективния идентитет на силата на пресъдено нещо
на влезлите в сила съдебни решения по отношение на фактическия състав на чл.
303, ал. 1, т. 4 ГПК. Застъпени са няколко различни виждания.Според едното от
тях, основание за отмяна е налице единствено при пълен обективен и субективен
идентитет по отношение на предмета и страните на влезлите в сила решения, които
си противоречат. Основанието възниква, когато има тъждество между делата по
отношение на въведените с исковата молба страни, основание и петитум. Съгласно
разрешенията, приети в посоченото становище, противоречието трябва да произтича
от самите решения, а не от мотивите към тях. Отрича се възможността да се иска
отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при противоречие по
преюдициален въпрос, формирано
в мотивите на
постановеното преди решението,
чиято отмяна се иска влязло в сила решение. Аргументът е, че обсъждането на
преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение не прави приетите правни
разрешения част от предмета на делото, по което е постановено решението,
отмяната на което се претендира. Другото виждане е, че разглежданото основание
по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен
идентитет по отношение на предмета и страните на влезлите в сила решения, които
си противоречат, но и когато са разрешени по различен начин спорове по
идентични преюдициални правоотношения, намерили
отражение в диспозитивите на
двете решения, по едното от които произнасянето по преюдициалното
правоотношение имплицитно се включва в предмета на делото.Третото виждане е, че
противоречиво разрешаване на преюдициални за изхода на спора правни въпроси във
влезли в сила съдебни решения,между едни и същи страни, не обуславя наличието
на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, след като са
постановени по различни искове. По поставения въпрос Общото събрание на Гражданска
и Търговска колегии на Върховния касационен съд е намерил следното: Налице е
фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и
субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата.
Противоречие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един
и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е
в диспозитивите относно
съществуването или
несъществуването на субективното
гражданско право. В
този случай е налице тъждество в предмета на двете дела,
който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква противоречие между
решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на
двете решения. Разглежданият
фактически състав е
налице не само при
пълен обективен и субективен идентитетпо отношение на предмета и
страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните
въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено
нещо. Основанието на
чл. 303, ал.
1, т. 4
ГПК ще е
налице, когато разрешаването на
спора по единия
иск –обусловената претенция
имплицитно съдържа в
себе си произнасянето по
другия иск – обуславящата претенция и
разрешенията по обуславящия
спор си противоречат.
За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение
между страните, както
и да съществува
обективно тъждество на производствата, но
за разлика от
хипотезата, при която обективното тъждество на производствата
е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният
идентитет не се изразява в еднакъв
предмет на делата,
те имат различни
спорни предмети, но предметът
на обусловеното дело
инкорпорира в себе
си този на обуславящото дело. Въпреки
различието в спорните
предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по
силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в
предмета на другия диспозитив. Разрешаването
на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие
на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято
отмяна се иска/ влязло в сила
решение по преюдициалното правоотношение, което
му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което
правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от
предмета на решението по обуславящия иск.
При това положение, доколкото в мотивите на влязлото в сила решение от
25.06.2018 г. по възз. гр. дело № 872/2018 г. СГС, в производство по предявен
конститутивен иск за делба с правно основание чл.69, ал.1 ЗН, е прието, че по
делото е проведено успешно доказване на произхода на Т.Б. от Х.и Л.Б.,
съответно че Б. е сестра на А.Х.Б. и негов наследник по закон, като с това
съдебно решение е потвърдено решение от 07.06.2017 г. по гр.дело №
18688/2014г. на СРС, ІІ ГО, 54 с-в, с което е допуснато, на основание чл. 69, ал. 1 ЗН, да
бъде извършена делба, между Й.З.Б., З.З.Б., П.П.П., П.Д.П. и П.Д.П., настоящият
съд, следвайки указанията на ВКС, съобразява резултата, постановен с влязлото в
сила решение от 25.06.2018 г. по възз. гр. дело № 872/2018 г. СГС, относно
произхода на майката на молителя, съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 2 от ГПК. Макар и в решението, с което се допуска извършването на делба да не се
съдържа изричен диспозитив относно произхода
на Т.Б. от Х.и Л.Б., то настоящият съд приема, че в този диспозитив
имплицитно се разрешава и въпроса относно произхода й, с оглед обстоятелството,
че е потвърдено съдебно решение, с което е допуснато делбата да бъде извършена
с участието и на съделителите Й.З.Б. и З.З.Б.,
като наследници на Т.Б., като в мотивите на решението се разисква и въпроса относно
нейния произход.
Представените от процесуалния представител на заинтересованите страни П.Д.П.
и П.Д.П. – адв. К., пред настоящия съд писмени доказателства в открито съдебно
заседание, проведено на 14.06.2021 г., а именно – препис от служебна бележка от
Църковно настоятелство от 1993 г., преписи от съдебни протоколи по гр. дело №
18688/2014 г. по описа на СРС, ГО, 54-ти състав, както и препис жалба от Т.Х.Б.,
съдът намира за ирелевантни, доколкото спорът относно произхода на Т.Х.Б. е
разгледан и разрешен в производство по предявен конститутивен иск за делба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 192442 от 11.08.2017 г., постановено по
гр. дело № 14357 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 139-ти състав,
и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по
молбата с правна квалификация чл. 38, ал. 4, предл. второ от Закон за
гражданската регистрация, подадена от Й.З.Б., ЕГН **********, че майка му Т.Х.Б.(към
момента на смъртта й с фамилно име Б.), е родена на *** ***, от майка Л.Х.Б.и
баща Х.Ш.Б., и РАЗПОРЕЖДА на съответното длъжностно лице по гражданското
състояние в Столична община да състави, след влизане на настоящото решение в
сила, акт за раждане на Т.Х.Б., родена на *** г., като впише за нейни родители:
баща Х.Ш.Б. и майка Л.Х.Б..
След влизането му в сила, заверен препис от решението
да бъде изпратен на Столична община за съставяне на акт за раждане на Т.Х.Б..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.