Решение по дело №2206/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Строй корект 2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София подадена чрез адв. М. – САК против решение № 1171/31.07.2023 г. постановено по АНД № 1765/2023 г. по описа на Районен съд-Варна. С касационната жалба срещу решението на Районен съд-Варна са изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, тъй като не са връчени приложенията към АУАН. Отделно излага и доводи за непълнота в описанието на нарушението в АУАН и НП. Сочи се, че от събраните в хода на АНП доказателства, включително и от тези събрани от въззивния съд, не се установява съставомерността на санкционираното деяние. Счита, че въззивният съд е постановил решението си при непълнота на доказателствата, тъй като е следвало да разпита и лицето, което е установено да работи на обекта на дружеството. Сочи се, че не са изпълнени елементите на фактическия състав на нарушението, тъй като в случай, че не е осъществен юридическия факт, пораждащ задължението по чл.63,ал.1 от КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл.63, ал.2 от КТ. Твърди , че към момента на проверката между дружеството като работодател и Й. като работник, не е имало сключен трудов договор. Излага и доводи за наличието на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски. Представя писмено становище, в което излага доводи идентични с тези в касационната жалба.

Ответникът – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Асенова оспорва жалбата в представено писмено становище. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решението на Районен съд-Варна.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.211,ал.1 от АПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Производството пред районния съд е започнало по жалба на „Строй корект 2003“ ЕООД против наказателно постановление № 03-2201285/11.01.2023 г. издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Дружеството е санкционирано в качеството на работодател, за това че на 04.11.2022 г. в 14:40 часа в строителен обект : църковно настоятелство, находящ се в гр. Варна, бул. „Съборни“ № 31а е допуснал до работа А. Т. Й., с ЕГН ********** на длъжност „работник строителство“, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С обжалваното решение районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 04.11.2022 г., около 14,40 часа служители на ДИТ-Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Строй корект 2003“ ЕООД в качеството му на изпълнител на обект „църковно настоятелство“ в гр.Варна, бул. „Съборни“ № 31а. В хода на проверката на обекта били установени четири лица включително и А. Т. Й., които извършвали дейност по полагане на мазилка по фасадата на сградата. Й. попълнил декларация на осн. чл.399 от КТ, в която посочил , че работи за дружеството с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1200,00 лв., последно получено на 28.10.2022 г. и почивни дни. Във връзка с предоставена възможност от представляващия дружеството е представено копие от трудов договор между дружеството и посоченото лице от 04.11.2022 г. При извършена справка в информационната система на НАП е установено, че уведомлението за сключен трудов договор е регистрирано в 15,37 ч. При така установените факти било прието, че е осъществен състав на административно нарушение по чл.63,ал.2 от Кодекса на труда, за което е съставен АУАН. Въз основа на акта е издадено наказателното постановление.

За да постанови решението въззивният съд е обсъдил становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Приел е, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на АУАН и НП са съобразени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че към момента на извършване на проверката, трудовият договор с работника не е бил регистриран в НАП, с оглед на което е било невъзможно да бъде снабден с копие от уведомлението, поради което жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му с наказателното постановление административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Приел е, че наложеното наказание не е справедливо, тъй като нарушението е извършено за първи път. Изменил е размера на наложената имуществена санкция на минималния размер от 1500 лева.

Решението е правилно.

Настоящият състав намира наведените с касационната жалба възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на 63, ал. 2, във вр. ал. 1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ е обезпечена с административната санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ, е обективна и безвиновна. Непредоставянето на екземпляр на всеки от изброените в чл.63,ал.1 от КТ документи преди допускане до работа , е предпоставка за ангажирането на отговорност за нарушение по чл.63,ал.2 от КТ.

Въззивният съд е изяснил правилно фактическата обстановка. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила – събрани са относимите към спора доказателства, липсват направени и отхвърлени доказателствени искания на жалбоподателя, както и нарушения на правата на страните в съдебното производство. Тълкуването на доказателствата по делото по начин, различен от искания от страната, не представлява нарушение на процесуалните правила.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за несъответствие на наказателното постановление и АУАН с изискванията по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Достатъчно детайлно е описано поведението, в което се е изразило нарушението, а именно- допускане до работа на лице, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, подадено в ТД на НАП. Посочени са и доказателствата, подкрепящи фактическите твърдения в наказателното постановление- декларация, трудов договор, справка от ТД на НАП и др. При това положение съдът не констатира наличието на претендираните в жалбата процесуални нарушения в хода на АНП.

В случая Й. е престирал труд в полза на дружеството, установено към датата на проверката – 04.11.2022 г. , въз основа на трудов договор. Трудовото правоотношение е установено въз основа на попълнената декларация от лицето и представения от дружеството преди съставянето на АУАН трудов договор, което е вписано в съдържанието на АУАН и НП.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения при връчването на АУАН. Актът е съставен в присъствие на нарушителя на 20.12.2022 г. и е връчен на същата дата. Законодателят не е въвел изисквания за връчване на приложенията към АУАН и неоснователно касаторът претендира, че е нарушено правото му на защита, тъй като същите не са му връчени.

Безспорно от събраните доказателства се установява полагането на труд от лице, с което е сключен трудов договор, но не му е връчено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. Тезата за изпитване на работника дали ще се справи с работата е житейски оправдана, но недоказана. Към датата и часа на проверката А. Й. е престирал труд в полза на дружеството, за което са събрани достатъчно доказателства, включително и представения от дружеството преди съставянето на АУАН трудов договор.

Безспорно е установено от въззивния съд , а и не се оспорва от страна на жалбоподателя , че трудовият договор с отразена дата на сключване 04.11.2022 г. и дата на постъпване на работа 04.11.2022 г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на Й. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с чл. 63, ал. 2 от КТ и направените от Районен съд-Варна изводи за съставомерност на санкционираното деяние са правилни.

Наведените в жалбата доводи за нарушение на чл. 6 от ЗАНН са неоснователни. Субектът на административнонаказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл. 83 от ЗАНН.

По категоричен начин по делото се доказва, че касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.

Не са налице основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно. и законосъобразно.

Предвид крайния изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски , на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1171/31.07.2023 г. постановено по АНД № 1765/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Строй корект 2003“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 ( осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: