Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 29.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският
районен съд, в публично заседание на 30.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 3702/2019 година, за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл. 357 ал.1, вр.чл.188 т. 1 КТ.
Ищецът И.В.Й. от гр.П., е
предявил иск против Е.с.о. ЕАД ***, за отмяна на наложено му дисциплинарно
наказание „забележка“. Ищецът твърди, че работи при ответника на длъжност
Ръководител Мрежови експлоатационен район /МЕР/ гр. П.. Сочи, че на
09.05.2019г. му е връчена заповед № ЧР-978/07.05.2019г., с която му е наложено
наказание „забележка“, която заповед счита за неправилна и незаконосъобразна.
Твърди, че посочената в заповедта фактическа обстановка – че на проведена на
14.03.2019г. работна среща във връзка с изпълнение на договор с трети лица, той
е обиждал членовете на работната група и с обидни думи е изгонил г-н И.С.от
мястото на оглед – не кореспондира с реалната обстановка, и че наложеното
наказание е неправилно и незаконосъобразно. Описва начина на сключване на
конкретния договор, и че на 14.03.2019г. случайно узнал, че заместникът му И.С.без негово знание и съгласие е организирал среща на територията на
Подстанция П. 1 между служители от управление Сигурност и изпълнителя на
проекта. Разяснил им, че проекта вече е утвърден, поради което промени в него
не следва да се правят, а да се даде възможност на изпълнителя да изпълни точно
проекта. Уведомил ги, че след като той е възложител на проекта, следва да е
предварително уведомен за всички работни срещи и наредил на г-н С. да изпълнява
реалните си трудови задължения. Твърди, че не употребявал обидни думи и
квалификации към никого, използвал е служебен тон, за което са съставени и
доклади от четири присъствали лица. Твърди, че заповедта за налагане на
наказанието е наложена единствено на база на доклад на г-н И.И., който не е
присъствал на срещата, без да са разгледани докладите на очевидците. Счита, че
му е наложено наказание за действие, което не е извършил и думи, които не е
казал, и само на базата на обстоятелството, че г-н С., който имал негативно
отношение към него, е възприел обидни квалификации към себе си. Счита също и че
правната квалификация на оспорената заповед не кореспондира на текста в нея.
Моли съда да отмени заповедта за наказание, претендира разноски.
Ответникът счита, че искът е
допустим, но неоснователен - дисциплинарното наказание е наложено правилно и
законосъобразно, на базата на приложени доклади не само на ръководителя на
управление Сигурност, а и на Д.К.и Ц.Г., присъствали на срещата. Счита, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е проведена
законосъобразно. Твърди, че изпълнителния директор не е бил уведомен за
изготвени от служители на МЕР четири доклада относно провеждането на срещата,
че те са представени едва с исковата молба. Счита, че използването на обща
деловодна система не може да е основание да се приеме, че изпълнителния
директор е запознат с приложените към исковата молба доклади, както и че те не
са били адресирани до него, а само до ищеца. Твърди също, че докладите са били
поискани от служителите за начина, целта на организиране и провеждане на
срещата, но съдържанието на докладите излиза извън предмета на възложените
задачи, като служителите са изложили твърдения за поведението на ищеца на въпросната
среща, както и че следва да се вземе предвид, че ищецът е техен работодател.
Счита, че поради тази причина, докладите са тенденциозни, необективни и това
създава съмнение в истинността им. Счита, че правната квалификация кореспондира
с текста на заповедта, че описаното поведение уронва доброто име на
предприятието, че е налице нарушение на чл. 28 от Етичния кодекс на ЕСО ЕАД, на
Правилника на вътрешния трудов ред в ЕСО ЕАД. Счита, че част от изложените
факти за сключването на договора за обществена поръчка и назначаването на
комисия за контрол на изпълнението му, са обстоятелства, които нямат отношение
към законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Моли съда да остави предявения иск без уважение.
Съдът,
след като се запозна с представените доказателства, намери за установено
следното: Не се спори между страните, че ищецът работи при ответника Е.с.о. *** на длъжност Ръководител Мрежови експлоатационен район /МЕР/ гр. П..
Не е спорно между страните и че в предприятието се изпълнява договор с предмет
„Проектиране, доставка, монтаж и пускане в действие на система за
видеонаблюдение, пожароизвестителна система и охранителна система в п/ст П. 1“
Също не е спорно, че на 14.03.2019г. се е провела среща между изпълнителя на
договора, представляван от В.Н.и Е.П., служители на управление Сигурност при
ответника – Д.К.и Ц.Г., и служители на МЕР П. – св.М.Г., св. Н.Т., П.П., И.В., И.С.Поводът
за тази среща, начинът на нейното организиране, редът по който същата е
следвало да бъде свикана и необходимостта за уведомяване на ищеца за нея, са
обстоятелства, които независимо, че са били обсъждани от ищеца, не са релеватни
за делото обстоятелства, доколкото те стоят извън обстоятелствата, послужили за
основание за издаване на атакуваната в настоящето производство заповед. Поради
това, всички представени от ищеца доказателства в тази насока не се обсъждат от
съда. Не се спори между страните, а и от всички доказателства по делото се
установява, че в хода на срещата на 14.03.2019г., в двора на подстанция
П. 1, е пристигнал ищецът И.Й., и в качеството си на ръководител на МЕР П., е провел
разговори със служителите си и тези на сектор Сигурност, които са пристигнали
от гр. С., след което св. Н.Т. и И.С.са си тръгнали от срещата. От разпитания
свидетел Н.Т., инженер в предприятието, присъствал на срещата, се установява,
че той е бил информиран, че заместник-ръководителя на МЕР П. - И.С.- е
разпоредил да отиде и да присъства на срещата, и свидетелят отишъл. След него
пристигнал ищеца, който не знаел за срещата и започнал да пита за какво е тя, и
какво правят там служителите, попитал имат ли заповед да са там, и след като те
отговорили, че нямат заповед, той казал на свидетеля и на заместника си, че
след като нямат заповед да отиват и да си гледат работата. Тогава свидетеля Т. и И.С.си тръгнали, ищецът ги изпреварил на входната врата, а те вървяли
след него. Св. М.Г., също присъствал на срещата като служител на МЕР П.,
посочва, че ищецът пристигнал на срещата в двора след като тя започнала,
попитал първо служителите на сектор Сигурност какво правят там, а после и
служителите на МЕР П., след което им казал: „Като не знаете какво правите тук,
вървете да си вършите работата.“ Свидетелят твърди, че ищецът не разбрал за
какво са се събрали и че той не го е информирал, че от срещата си тръгнали само
св. Т. и заместник-ръководителя на МЕР П.И.С.а другите останали. И двамата
свидетели твърдят, че на срещата не са отправяни обидни думи от ищеца, че той
не е бил ядосан и не се е държал грубо със заместника си.
От представената дисциплинарна
преписка от ответника се установява, че на 20.03.2019г. И.И. – Ръководител на
Управление Сигурност при ЕСО ЕАД, е изготвил до изпълнителния директор на ЕСО
ЕАД гр. С. доклад, в който е посочил, че двама служители на управлението са
присъствали на работна среща на 14.03.2019г., че по време на срещата е
пристигнал ищецът, започнал да обижда членовете на работната група и с обидни
думи е изгонил И.С.от мястото. В доклада е посочено, че с поведените си ищецът
е нарушил Етичния кодекс на предприятието. Приложен е докладът от двамата
служители Д.К.и Ц.Г., изготвен на 15.03.2019г., в който са посочени целите на
срещата и начина по който е протекло провеждането ѝ, посочено е че по
време на срещата е пристиггнал ръководителя на МЕР П., който започнал да крещи
и иобижда, питал ги какво правят там, кой ги е изпратил, че нищо не разбират и
ако бил на старата си длъжност, знаят какво щяло да им се случи. Заявил, че
нищо няма да подписва, всичко е съгласувано с ЦУ и нямало той да излезе
виновен, а след това започнал да обижда заместника си И. С., и с груби и обидни
думи го изгонил от обекта. На 04.04.2019г. на ищеца била връчено писмо на
изпълнителния директор на ответника, с която са изискани обяснения в тридневен
срок, относно твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, като същите са
възпроизведени от доклада от управление Сигурност. На 08.04.2019г. пред
работодателя е депозирано писмо от ищеца, в което освен уточнения относно
процедурата и възражения, че проведената среща не е била работна, е посочено,
че поведението на заместника на ищеца – И.С.е било неприемливо, че ищецът е
отишъл да пита за срещата, не получил обяснения, и че е наредил на И.С.и на св.
Т. да напуснат мястото и да изпълняват действителните си задължения. Изложени
са твърдения, че при нарежданията си не е употребил обидни думи, личностни
нападки и е използвал нормален служебен тон. Посочено е, че с висок тон, за да
бъде чут от всички е казал, че не е почтено организирането на такива срещи без
негово знание, които се явяват ненужни, т.к. процедурата е приключила, и само
се харчат пари на дружеството за пътуване на служители от управление ***.
Изразил становище, че всичко било съгласувано с ръководителите на отделните
управления в ЕСО ЕАД и че с променянето на позицията на дружеството се излагат
пред изпълнителя и я мародерстват. В обясненията е посочено, че е поискал от
служителите на МЕР, присъствали на срещата, да му докладват за начина, целта на
организирането и провеждането ѝ, като от докладите им ставало ясно, че не
е имало такова неуважително отношение към присъстващите и никой от тях не се е
почувствал обиждан от него. В обясненията е посочено, че всички цитирани
документи в текста са изпращани и се намират в деловодна система Архимед.
Същевременно с искането на обяснения от ръководителя на МЕР, обяснения за
поведението на ищеца са поискани от неговия заместник – И.С.който е дал такива
на 11.04.2019г. В тях е обяснено защо се е наложило провеждането на срещата,
отбелязано е, че на докладващия му направило впечатление професионализмът и опита
на колегите му от управление Сигурност, че всичко вървяло добре, докато не
пристигнал ищеца, който започнал да крещи на представителите от управление
Сигурност, питал кой ги е изпратил без да го уведомят, нарекъл ги некадърници,
питал знаят ли какво щяло да им се случи ако той бил в С.. Посочено е, че после
ищецът се е обърнал към него, казал му че е малоумник, некадърен, че го дебне
за да накажат района, заповядал му да изчезне и кракът му да не стъпва на
обекта. Служителят посочва, че си е тръгнал и не знае какво се е случило след
това, същевременно е посочил, че и друг път са се случвали такива отношения,
като са изредени и други конфликтни ситуации между него и прекия му
ръководител.
На 17.05.2019г. е издадена
оспорената Заповед № ЧР-978/07.05.2019г. на изпълнителния
директор на ЕСО ЕАД гр. С., с която на ищеца е наложено наказание „Забележка“, в
която са описани подробно всички доклади, сочещи поведението на ищеца на
срещата, те са оценени, като работодателят е стигнал до извод, че информацията
в доклада на И.И. – ръководител РУ Сигурност, се потвърждава от другите дали
обяснения служители, и че поведението на ищеца е било следното: използвал е висок
тон и е отправял обидни думи към тях и е изгонил И.С.от срещата. Счетено е, че
поведението на ищеца осъществява състава на две нарушения на трудовата
дисциплина – чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ - злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него
сведения, и нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Изложени са съображения защо доброто
име на предприятието е уронено – несъобразяване с присъствието на трети лица, и
то от ръководител, който е с представителни функции, изложено е, че поведението
е накърнило достойнството на работещите, което е нарушение на чл. 28 и чл. 30
от Етичния кодекс, като са посочени лични намеци и недружелюбно поведение, както
и неуважителни коментари пред трети лица, в тази връзка са посочени и текстове
от Правилника за вътрешния трудов ред в ЕСО ЕАД – чл. 9 т.8, т. 9, т. 11, чл.
49. С нарушаването на тези разпоредби е обоснован и изводът за второто
нарушение - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Обсъдено е също така и тежестта на нарушението и липсата на други нарушения, поради
което е взето решение за налагане именно на най-лекото по вид наказание –
забележка.
При тези данни от фактическа
страна, съдът намира, че по делото не се доказа, че наказанието на ищеца със
Заповед № ЧР-978/07.05.2019г. на изпълнителния директор на ЕСО ЕАД гр. С., е
наложено законосъобразно по следните съображения: В доклада на съда е указано
на ответника ЕСО ЕАД, че в негова тежест е да докаже, че законосъобразно е
упражнил правото си да наложи дисциплинарно наказание на ищеца - че е налице
извършено дисциплинарно нарушение и че заповедта е законосъобразна, че е спазил
процедурата за налагане на дисциплинарно наказание. На първо място в случая е
доказването на дисциплинарно нарушение, извършено от ищеца. Ответникът представи
като доказателства по делото материалите по своята дисциплинарна преписка,
приключила с оспорената заповед, но пред съда не бяха представени никакви други
доказателства за действителното извършване на конкретно описаното нарушение от
страна на ищеца. Въпреки дадената възможност от съда за събиране на такива
доказателства, чрез допускане до разпит на двама свидетели, ответникът не даде
възможност такива доказателства да бъдат събрани, като оттегли искането си за
разпит на свидетели и не доведе такива в открито съдебно заседание. Съдът
намира, че дадените пред работодателя обяснения – доклади на И.И., Д.К., Ц.Г. и
И.С.не могат да бъдат ценени в съдебното производство като доказателства за
извършване на дисциплинарно нарушение от ищеца. Те са част от производството
пред работодателя, и дават на съда възможност да прецени редовността му - дали работодателят
е да събрал и оценил доказателства, доказващи нарушението. Тези доказателства
обаче не са събрани от съда - лицата, дали информацията на своя работодател, не
са я дали в качеството на свидетели, не им е разяснена наказателната
отговорност, те не са обещали да говорят истината. Качеството на ръководител на
дружеството, пред когото са дадени обясненията, е съвсем различно от това на
съда, работодателя притежава дисциплинарна власт над служителите си, и именно
поради горното, съдържанието на дадените пред него обяснения не може да бъде
ценено както това на свидетелските показания. Поради изложеното, съдът не цени
тези обяснения като доказателства за извършено дисциплинарно нарушение от
ищеца, а други такива в производството не са събирани. Свидетелските показания
на разпитаните свидетели, водени от ищеца, не сочат извършено от него
дисциплинарно нарушение на 14.03.2019г., което като краен извод води до липса
на доказване на извършено такова.
Съдът намира също и че работодателят
не е събрал и оценил посочените от ищеца доказателства в писмените му
обяснения, съгласно изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ. В тези обяснения е посочено,
че е имало служители на МЕР П., от които са искани доклади за срещата на 14.03.2019г.
и че те са дали информация на ищеца, в качеството му на техен пряк ръководител.
Действително, от писмените обяснения на ищеца не става ясно, че тези доклади са
писмени, те не са цитирани, за да могат да бъдат проверени в деловодната
система на дружеството, но работодателят не е направил необходимото, за да
уточни кои са били тези служители и да поиска от тях обяснения, както е
направил спрямо други служители, присъствали на тази среща. Той се е ограничил
само с определени лица, въпреки че от техните обяснения е ставало ясно кои още
служители на МЕР П. са присъствали на мястото, на което се твърди, че е
извършено дисциплинарно нарушение от ищеца.
Изложеното дотук сочи, че
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде
отменена, поради недоказаност на извършеното нарушение от ищеца и неизпълнение
от страна на работодателя на изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ.
При този
изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС - ДТ върху
уважения неоценяем иск с правно основание чл. 357 ал.1, вр.чл.188 т. 1 КТ в размер
на 50.00лв., както и 5.00 лв. такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
При пълното уважаване на иска, ответникът дължи на ищеца направените разноски по
делото, които се състоят от разноски за адвокатско възнаграждение. Въпреки че такива са
претендирани, за извършването им не са представени писмени доказателства,
поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. чл.357, ал.1, вр.чл.188 т.1 КТ, дисциплинарно наказание „ЗАБЕЛЕЖКА“,
наложено на И.В.Й., ЕГН **********, от гр.П., съд.адрес ***, адв. Д., за
нарушения по чл. 187 ал. 1 т. 8 и т. 10 от КТ със Заповед № ЧР-978/07.05.2019г.
на изпълнителния директор на Е.с.о. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изп.директор А.Ц..
ОСЪЖДА Е.с.о.
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изп.директор А.Ц., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд гр. П., ДТ върху уважения
неоценяем иск с правно основание чл. 357 ал.1, вр.чл.188 т. 1 КТ в размер на 50.00лв.,
както и 5.00 лв. - такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред П.скиОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: