Определение по дело №645/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 62 ал. 2 от СК.

Ищцата К. Е. Т. твърди в исковата молба, че с ответника по иска са бивши съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение № 161/20.12.2010 г., постановено по Г. д. № 1348/2010 г. по описа на районен съд К., влязло в законна сила на 21.01.2011 г. Твърди, че на 08.06.2011 г. родила дете от мъжки пол Е., в чийто акт за раждане, с- я ХСАР, № *, издаден от Община Х., за негов баща бил записан ответника по иска С. Р. А., което вписване било невярно. Ответникът не можел да е баща на детето Е., тъй като през евентуалния период на зачеване, ищцата нямала никакви интимни отношения с него и не е осъществявала полови контакти. Твърди, че повече от година преди развода, съжителствала на съпружески начала с друг мъж- С. Ю., за когото твърди, че е баща на роденото от нея на **.**.**** г. дете Е.. Искането е, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. А., че той не е баща на роденото от нея на **.**.**** г. дете на име Е.. Сочи доказателства. Искът се поддържа в съдебно заседание.

Ответникът по иска С. Р. А. не се явява и не се представлява. В писмен отговор поддържа, че иска е допустим и основателен. Посочва, че от м. май 2010 г. не е поддържал интимни отношения с ищцата, която била майка на роденото на **.**.**** г. дете Е.. Било му известно, че ищцата поддържала любовни отношения по време на брака им със С. Ю., с когото след развода им, продължила да живее на съпружески начала. Бил категоричен, че роденото на **.**.**** г. дете Е. не било негово, тъй като не е имал интимни контакти с майката по време на вероятния период на зачеването му. Счита, че иска следва да бъде уважен. Моли на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК направените по делото разноски да се възложат на ищцата по делото, тъй като признавал изцяло иска и с поведението си не е станал причина за предявяването му.

Ответникът по иска Е. С. А. чрез назначения му от съда особен представител адв. М. не оспорва иска и изразява становище, че същият следва да бъде уважен. Събрани били доказателства, които обосновавали твърденията, изложени в исковата молба, че първият ответник, не е баща на роденото по време на брака им дете. Твърденията на ищцовата страна били подкрепени от свидетелските показания и заключенията по назначените по делото експертизи. Счита, че с оглед интереса на детето,било необходимо то да бъде отглеждано от своите биологични родители.

В писмен доклад на отдел „З. на Д.при Д. „СП”- К., социалният работник изразява становище, че в интерес на детето е, то да знае своя произход, да се установи биологичния му баща, което да осигури нормалното му психо- физическо развитие и полагане на пълноценни грижи за него от биологичните му родители.

Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата и ответникът С. Р. А. са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с решение № 161/20.12.2010 г., постановено по Г. д. № 1348/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, което влязло в законна сила на 21.01.2011 г. На **.**.**** г. в Г. Хасково ищцата родила дете Е. с ЕГН *, записано в регистрите на населението при Община Хасково с акт за раждане № 0536/09.06.2011 г., съставен от Община Хасково. Като баща на детето бил записан ответникът С. Р. А..

От представената по делото кръвно- групова медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д- р Д. Г., която не се оспорва и се приема от съда и от разпита на същата в съдебно заседание се установява, че дете от кръвна група А/бета/, каквато е кръвната група на детето Е., родено от майка с кръвна група О/алфа,бета/, каквато била кръвната група на ищцата, можело да има баща от кръвни групи А и АВ и не можело да има баща от кръвна група В и О. Вещото лице посочва, че поради неявяване на ответника С. А., не можело да се определи кръвно- груповата принадлежност и да се даде заключение дали може да бъде изключен като баща на детето Е..

От заключението по назначената по делото съдебно- гинекологична експертиза на вещото лице д- р Е. Б., което не се оспорва и се приема, както и показанията на същата в съдебно заседание се установява, че най- вероятния период на зачеване на детето Е. С. А. с ЕГН *, родено на **.**.**** г. в Г. Хасково, е между 25.09.2010 г. и 01.10.2010 г., а най- вероятната дата на зачеване е 28.09.2010 г. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че поправката на датата на последната редовна менструация в Историята на бременността и раждането, предоставена от М. „Х” ООД, се отразява на крайния извод в заключението, тъй като е най- важния момент, от който започва изчисляването на термина и съответното заключение, което ще даде. Обяснява, че в историята на бременност и раждане било посочено, че роденото дете било доносено, въпреки че било родено 16 дни преди термина, за което съдела по теглото и дължината.

От разпитания по делото свидетел С. Ю., чиито показания съдът кредитира като последователни и съответни на останалия доказателствен материал, се установява, че ищцата напуснала съпруга си и заживяли заедно през м. януари 2010 г. в Г. К. на квартира, а С. живял в къщата на родителите си в кв. „П”. От тогава и до момента не са се разделяли никога, живеели заедно без брак. Твърди, че детето Е. е негово. Обяснява, че през лятото на 2010 г.- месеците юни (края на юни), юли, август и септември, двамата с К. били на море, където работили, и през този период С. нито идвал, нито търсил К.. След завръщането им от морето, ищцата му съобщила, че е бременна. Никога не се съмнявал, че бременността на К. не е от него. Заедно били и когато тя родила в Г. Хасково, а С. никога не бил предявявал претенции за детето, никога не казвал, че е негово. Обяснява, че сина му Е. бил роден на **.**.**** г. в 08.55 часа в Г. Хасково, в частна клиника при доктор Ф.. Детето било добре и те се грижели за него.

Показанията на св. Г. Т., майка на ищцата, които макар да са на близък родственик на ищцата, съдът също кредитира, тъй като са последователни и съответни на останалите доказателства по делото. От същите се установява, че живеят заедно с ищцата, двете й деца- Е. и дъщеря й С., както и С. в Г. К. на У. „Б. № 5, и заедно се грижели за двете деца. Детето С. живеела заедно с тях от около 6 месеца, откакто спечелили делото за родителските права. К. заживяла със С. около началото на 2010 г. Първоначално двамата били на квартира, но след като ищцата забременяла около октомври или ноември 2010 г., всички заживяли заедно. К. не е имала връзка с друг мъж, освен със С.. С. изобщо не идвал да я търси. Не знае К. и С. да са се разделяли. По време на раждането на детето, св. Т. и св. С. Ю. били с ищцата, заедно взели детето от Г. Х и в момента били заедно. С. се грижел добре за детето. Той нямал съмнения, че детето Е. е негово, а ответникът С., който бил в чужбина от около година, не изразявал претенции, детето да е негово. Когато С. си идвал, виждал голямата си дъщеря, а малкия Е. не го е виждал и никога не е искал да го вземе.

Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства- решение за прекратяване на брак № 161/20.12.2010 г., постановено по Г. д. № 1348/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, удостоверение за раждане с- я ХСАР № *, издадено от Община Хасково, показанията на разпитаните по делото свидетели С. Ю и Г. Т., от заключението по назначената по делото съдебна акушеро- гинекологична експертиза за вероятния период и вероятната дата на зачеване, заключението по назначената съдебна кръвногрупова експертиза относно това, дали е възможно ответникът да бъде изключен като баща на роденото от ищцата дете Е.. И тъй като ответникът по иска С. Р. А. като не се е явил, е създал пречки за изпълнение на тази експертиза, съдът на основание чл. 176 ал. 3 от ГПК приема за доказано обстоятелството, че същият може да бъде изключен като баща на детето Е..

При така установеното от фактическа страна съдът приема предявения иск по чл. 62 ал. 2 от СК за допустим, основателен и доказан. Съгласно сочената разпоредба, майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането. В случая искът е допустим като предявен в едногодишния срок по чл. 62 ал. 2 от СК- ищцата е родила детето Е. на 08.06.2011 г., а искът за оспорване на бащинството, е предявен на 09.02.2012 г.

Предявеният иск е и основателен и доказан.

Предмет на доказване при иска по чл. 62 ал. 2 СК е невъзможността на майката да е заченала от своя бивш съпруг. Или, следва да е налице съвкупност от обстоятелства, при наличието на които, е изключена всяка възможност за физически контакт между майката и бившия й съпруг по време на зачеване на детето. В настоящия случай се установява от събраните гласни доказателства, че бившите съпрузи са се разделили от началото на 2010 г., когато ищцата е заживяла заедно със свидетеля С. Ю. на съпружески начала. Или, раздялата на съпрузите е станала много преди периода на зачеване на детето между 25.09.2010 г. до 01.10.2010 г., в който период, а и месеци преди това, те не са имали никакви контакти помежду си.

Съдът приема становището на вещото лице д- р Б., че поправката в историята на бременност и раждане относно датата на последната редовна менструация на ищцата, може да се отрази на вероятния период на зачеване на детето. Но тъй като ищцата е напуснала съпруга си повече от девет месеца, преди датата на заченате на детето Е. и е била изключена всякаква вероятност за полови връзки между ищцата и първия ответник в периода, когато е заченато детето, то тази поправка пред вид и останалите гласни и писмени доказателства по делото, преценени поотделно и в съвкупност, не би могла да се отрази на крайния извод на съда, че детето не е могло да бъде заченато от ответника С. А.. И след като е налице фактическа невъзможност за зачеване от бившия съпруг, презумпцията за неговото бащинство е опровергана и искът по чл. 62 ал. 2 СК следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответниците по иска, че С. Р. А. от Г. К., кв. „Г п.” къща № 70 с ЕГН * не е баща на детето Е. С. А. с ЕГН *, записано в регистрите на населението при Община Хасково с акт за раждане № 0536/09.06.2011 г., съставен от Община Хасково. В този смисъл е и становището на отдел “З. на Д. при Д. "СП"- К..

Следва след влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Община Хасково за извършване от длъжностното лице по гражданското състояние на отбелязване в акта за раждане на детето, като С. Р. А. бъде заличен като негов биологичен баща, в акта бъде записано „баща- неизвестен” и детето бъде записано с имена съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.

Ответникът по иска С. Р. А. претендира разноски по делото, но тъй като не представя доказателства за направени, такива не следва да му се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 62 ал. 2 от СК съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Р. А. от Г. К., кв. „Г. п.” къща № 70 с ЕГН * и Е. С. А. с ЕГН *, че С. Р. А. с ЕГН * не е баща на детето Е. С. А. с ЕГН *, родено на **.**.**** г. в Г. Хасково от майка К. Е. Т. с ЕГН ** от Г. К., У. „Б. 5 вх. Ф ап. 25., записано в регистрите на населението при Община Хасково с акт за раждане № ****/**.**.**** г., съставен от Община Хасково.

Препис от решението след влизане в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Хасково за отразяване на промяната.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: