Решение по дело №374/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 331 ГПК и е образувано по предявен от Е. С. със съдебен адрес в гр. К. иск за установяване на произход от баща - от ответника А. Ж. М. /А. Д. М./ от гр. К. с правно основание чл. 69 СК.

Ищецът Е. С. твърди, че е роден на 16.08.1992 год. в Р. Т., за което бил съставен Протокол № 8184, издаден от тази страна, като О. – К. съставила Акт за раждане № 703/30.08.2001 год., в който за майка била вписана рождената му майка С. Ю. С., а в графа „баща” - неизвестен. Твърди, че негов биологичен баща е посоченият в исковата молба ответник А. Ж. М. /А. Д. М./. Ищецът твърди, че за периода м. февруари 1990 год. до месец март 1992 година ответниците живели на съпружески начала в гр. К. на адрес: ул. „З. № *, вх. *, . *, ап. *, което жилище било собственост на родителите на първия ответник. През месец април 1992 год. майка му, заедно с нейната майка /негова баба/, заминали на екскурзия в Р. Т. Тогава, въпреки заминаването им за Р. Т., продължавали да поддържат контакти с биологичния баща на ищеца. Същата година, през юни 1992 година, ответникът заминал със своята майка за К. Ш., където се установили да живеят постоянно. Ищецът се родил в Р. Т., като след раждането му неговата майка уведомила биологичният му баща за раждането му, но той не предприел никакви действия с цел да бъде записан в акта за раждане като баща на ищеца, поради което ищецът бил записан с фамилното име на майка си. От заминаването на ответника за Ш. през юни 1992 год. и след това, същият не се интересувал от ищеца, не го бил припознал за свой син и в Ш. сключил брак с друга жена. Тези обстоятелства обуславяли правния интерес за ищеца да предяви иска за установяването на произход от баща по чл. 69 от СК.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Ж. М./А. Д. М./ е негов рожден баща; да бъде отразено това обстоятелство в акта му за раждане, изд. от О. К., както и да бъдат променени имената му - бащино и фамилно- на Е. А. М.. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът лично и чрез представител по пълномощие поддържа исковете така, както са предявени.

Постъпил е отговор на исковата молба от особения представител на ответника А. Д. М. А. М. К., назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК във вр. с чл. 21, т.3 ЗПП, с който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. В съдебно заседание оспорва искът като недоказан. Моли решението на съда да бъде съобразено с всички събрани по делото доказателства.

В производството по делото, съгласно чл. 69 СК, е призована и участва майката на ищеца С. Ю. С., която счита предявеният иск за основателен.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От удостоверение за раждане, съставено въз основа на акт за раждане № 703/30.08.2001г., изд. от О. К. се установява, че ищецът Е. С. е роден на 16.08.1992 година в К., Т. от майка С. Ю. С., ЕГН * и баща- неизвестен.

От протокол за раждане в превод от турски език, съставен от Болница по акушерство и гинекология и родилен дом И. от **.**.****г. се установява, че С. Ч. е приета в болницата на 14.08.1992г. с протокол № 8184 и на **.**.****г. и е родила живо мъжко бебе Ч. От справка в с.з. по личната карта за самоличност и турски документ за самоличност на майката на ищеца се установява, че имената С. Ю. С. и С. Ч. са имена на едно и също лице.

От официални документи по делото: удостоверение за постоянен и настоящ адрес, извлечение от Регистъра на населението, удостоверение за раждане се установява, че имената на ответника са А. Д. М., ЕГН *. Няма данни по делото впрочем, ответникът да е с имената А. Ж. М. така, както е посочен в исковата молба.

От заключението на назначената по делото съдебна акушеро-гинекологична експертиза, неоспорено от страните и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че вероятният период на зачеването на Е. С. /бебе Ч./ е от 07.11.1991 г. до 05.12.1991г.; най-вероятният период е от 18-24.11.1991г., най-вероятната дата е 21.11.1991 година.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. В. И., Ф. О. Ю. и С. К. К., които съдът възприема изцяло като еднопосочни, последователни и непротиворечиви се установяват следните относими към предмета на доказване обстоятелства: ответникът А. Д. М. и майката на ищеца С. Ю. С. заживяли съвместно през м.февруари 1991г. Не сключили граждански брак, но направили годеж по мюсюлманския обичай. Живели в дома на родителите на ответника в гр. Кърджали, бл. „С.”. Към края на 1991г. С. С. забременяла. В 3-4 месец от бременността, ответникът заминал с майка си за Ш., като обещал на С. С., че след няколко месеца ще я вземе при себе си. След заминаването му, С. С. се прибрала при своите родители и през м. март 1992г. заминали за Р.Т. На 16.08.1992г. в Р.Т. родила детето Чалъшкан, настоящият ищец. Поддържала връзка по телефона с ответника, като му съобщила за раждането на сина им. Ответникът обещавал, че ще се върне, за да ги вземе и да припознае детето, но това не се случило. Впоследствие ответникът се оженил в Ш. и създал свое семейство. С. С. и детето всяко лято се прибирали в Б. Между родителите на ответника Г. и Д. и ищеца се създали близки отношения от ранната му детска възраст; те го приели за свой внук; през лятото, при идването си в Б., той им гостувал, като отсядал в техния дом в гр. К.; отношението им към него било много добро и продължавало да е такова и понастоящем; не криели от съседите и близките си, че Е. е техен внук; правели му подаръци, давали му пари, купували му дрехи. Завели го на изследване на щитовидната жлеза по повод такова заболяване на техния син. Свидетелите установяват още, че от заживяването на С. С. с ответника А. М. същата не поддържала контакти с други мъже, не се били разделяли към момента на забременяването й, и когато той заминал за Швеция, С. С. вече била бременна.

При тези доказателства по делото, съдът намира предявеният иск по чл. 69 СК за основателен и доказан, поради което следва да се уважи. Установи се по делото, че С. С. и ответникът А. М. живели съвместно от м.февруари 1991г. до м.февруари-март 1992г., когато А. М. заминал за Ш.. По това време С. С. била вече бременна в 3-4 месец на бременността. През периода на съвместното си съжителство не се били разделяли, живели в разбирателство, радостта от бременността на С. С. била взаимна и събитието било споделено с близки и познати. От заключението на съдебната акушеро-гинекологична експертиза се установи, че вероятният период на зачеване на детето Ч. е 07.11.-05.12.1991г., най-вероятният период- 18.11.-24.11.1991г., който период съвпада изцяло с този на съвместното съжителство на двамата. Детето е родено в Т. и записано с фамилното име Ч., което е фамилното име на майката съгласно турският й документ за самоличност. Времето на забременяване на майката, прибирането й при родителите й след заминаване на ответника за чужбина и раждането на детето на 16.08.1992г. в Т. са изключително еднопосочно и точно посочени и в свидетелските показания и съвпадат със заключението на експертизата относно вероятното време на зачеване на детето Е.. От друга страна, доказателства, които да опровергават обсъдените от съда такива, не са посочени и събрани по делото. Така, всички събрани по делото доказателства - писмени, гласни и експертиза, обсъдени в тяхната съвкупност, водят до единствения възможен извод, че А. Д. М. е биологичният баща на ищеца Е. С.. В тази връзка съдът счита, че наличните доказателства са достатъчни щото да обосноват и несъмненост на този извод. Налице са и множество косвени данни, които го подкрепят – родителите на биологичния баща приели ищеца като свой внук, допуснали го в дома си, не го криели от съседите си, били загрижени за здравето му по повод заболяване на техния син.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че А. Д. М. е баща на Е. С.. Като последица от това следва да се промени бащиното и фамилното име на Е. С., като същият вземе за бащино собственото име на ответника А. и за фамилно, неговото фамилно име М.. В тази връзка, неоснователно е искането ищецът да приеме за бащино и фамилно име имената А. М., тъй като както се посочи по-горе, данните по делото сочат, че имената на ответника са А. Д. М..

След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на Община Кърджали за отразяване на горната промяна.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 676.70 лева, от които 33.00 лв. - държавна такса и банкова комисионна; 255.50 лв. - разноски за назначаване на особен представител на ответника и банкова комисионна; 33 лв. - депозит за призоваване на свидетели и банкова комисионна; 63.70 лв. - депозит за изготвяне на съдебна акушеро-гинекологична експертиза и банкова комисионна; 5.50 лв. – банкова комисионна по внесен депозит от 130 лв. за съдебна кръвно-групова експертиза; 36 лв. - такси за издаване на удостоверения и комисионни и 250 лв. - адвокатско възнаграждение. Внесеният по набирателната сметка на ОС-Кърджали депозит в размер на 130 лв. за изготвяне на съдебномедицинска кръвно-групова експертиза, като неизползвана поради отпадане необходимостта от изготвянето й, следва да се върне на ищеца Е. С..

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Д. М., ЕГН * с постоянен адрес: гр. К., ул. „З. № *, вх. *, .*, А. и настоящ адрес: Ш., представляван от особен представител А. М. Д. К. с кантора гр. К. е биологичен баща на Е. С., ЕГН *, роден на **.**.****г. в К., Т. от майка С. Ю. С., ЕГН *.

ПРОМЕНЯ бащиното и фамилното име на Е. С., ЕГН * на Е. А. М..

Препис от решението в тази му част, след влизането му в сила, да се изпрати на Община Кърджали за съставяне на нов акт за раждане на Е. С., в който А. Д. М., ЕГН * да бъде вписан за негов баща, както и да бъде отразена промяната в имената.

ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН * с постоянен адрес: гр. К., ул. „З. № *, вх. *, .*, *. и с настоящ адрес: Ш., представляван от особен представител А. М. Д. К. с кантора гр. К. да заплати на Е. С., ЕГН *, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „Р.” № *, читалище „О.”, . 4- кантора на А. М. С. направените по делото разноски в размер на 676.70 лева.

Сумата в размер на 130.00 лева, представляваща внесен по набирателната сметка на Окръжен съд - Кърджали депозит за изготвяне на съдебномедицинска кръвно-групова експертиза, като неизползвана поради отпадане необходимостта от изготвянето й, да се върне на Е. С., ЕГН *, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „Р.” № *, ч. „О.”, . 4- кантора на А. М. С. чрез вносителя А. М.С..

Решението е постановено при участието на С. Ю. С., ЕГН * – майка на Е. С., ЕГН *.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: