Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10088
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10088/2019 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на З.Г.П.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №64223 от 13.03.2019 г постановено
по гр.д.№11970/2018 г на СРС , 166 състав , в частта
, с която въззивникът е осъден да заплати
на Е.М.Л. ЕГН
********** *** сумата от 1000
лева – неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ от непозволено увреждане – неверни твърдения , че ищцата е била с възпаление ,
изнесени по време на интервю излъчено на 12.10.2017 г в предаването „Здравей
България“ на Нова телевизия ; ведно със законната лихва от 20.02.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ;
- и по въззивна жалба на Е.М.Л. ЕГН
********** *** срещу посоченото решение на СРС ,
но в частта , в която посочения иск е отхвърлен за разликата над 1000 лева
до предявения размер от 5000 лева и за останалите твърдени от Л.
клеветнически твърдения , уронване на доброто име и престиж и изнасяне в
публичното пространство на факти представляващи лична информация ; ведно със
законната лихва от 20.02.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът З.Г.П. ЕГН ********** от
гр.София излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като
изявлението й , че ищцата е с рисков фактор , с високо кръвно налягане и с
възпаление не представлява разгласяване на позорящо обстоятелство . Посочените
обстоятелства са обективни медицински факти , а високото кръвно налягане и
възникването на възпаление не са позорящи обстоятелства. Ищцата се е обърнала
към медия за разгласяване на случая с твърдения за лекарска грешка , а ответникът
е изложил своето становище по случая като се основал на заключенията на
медицинския одит .
Въззивникът Е.Л. излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът не е дал „правилно ,
безпристрастно и обективно телевизионно интервю“ . Изнесени са неверни факти ,
за които трябва да се нови отговорност . Неправилно са изводите на СРС за
стойката и цялостното външно поведение на ответника . Ответникът не е бил
притеснен , тревожен или объркан .
З.П. е подала писмен отговор , в който
оспорва жалбата на Л. . В тази жалба липсват конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението на СРС . Предмет на делото не е проверката на
ИА „Медицински одит“ , евентуални обидни и позорящи обстоятелства в
телевизионно интервю . Ответникът е коментирал вече установени факти .
Е.Л. е подала писмен отговор , в който
оспорва жалбата на П. . Неправилно е твърдението , че наличието на възпаление е
обективен медицински факт и не е доказано , че то е възникнало по време на
бременността . До знание на неопределен кръг лица е доведено твърдението , че
ищцата е имала възпаление . Засегнати са честта и достойнството на Л. с неверни
тези .
Въззивните
жалби са допустими. Решението на
СРС е връчено на въззивниците на 25.03.2019 г и на 22.03.2019 г и е обжалвано в срок съответно на 03.04.2019 г и на 05.04.2019 г /по пощата/ .
Налице
е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Съгласно чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
От
фактическа страна е установено следното .
Ищцата е акушер гинеколог и работи в гр.Пловдив . Имала
нормално развиваща се едноплодна бременност след ин-витро фертилизация, която е
проследявана в гр.Пловдив .
Според представена по делото епикриза, ищцата постъпва
за раждане в СБАЛАГ „Майчен дом“ ЕАД на 28.04.2017 г. в 14:48 часа.
На 03.05.2017 г. в 9:11 часа ищцата ражда сина си с
трансверзално цезарово сечение без интраоперативни усложнения и без усложнения
в послеродово отделение. Ищцата е изписана на 07.05.2017 г. в 14:00 часа без оплаквания
в добро общо състояние и е насочена за наблюдение към общо практикуващия лекар.
Видно от Епикриза изх. № 4597/2017 г. бебето след
раждането е приведено в ИО на „Майчин дом” поради незрелост и дихателна
недостатъчност. Детето е поставено в кувьоз на венозна инфузия за парентерално
хранене, антибиотично лечение и кислородна палатка. Посочено е, че кислородните
нужди се редуцирали и дихателната недостатъчност се преодоляла, както и че след
24-часова възраст при опит за захранване започнали повръщания на жълто-зелени
материи, балониране на корема, при оскъдни изхождания на мекониум. Направени са
изследвания и е проведено лечение. На 05.05.2017 г. детето е приведено в детска
хирургия на Пирогов.
От Аутопсионен протокол № 18/13.05.2017 г. се
установява, че детето Е. Л. е прието в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, Отделение
„Клинична патология” на 05.05.2017 г. със задоволително общо състояние, данни
за неонатален илеус, биохимия – нормални стойности на АСАТ, АЛАТ и урея.
Посочено е, че състоянието на детето прогресивно се влошава като в 11:15 часа
се регистрира експремна брадикардия с десатурация, в 11:30 часа е приложена в
пълен обем кардиопулмоална ресусцитация, детето не е отговорило на проведените
реанимационни мероприятия и в 12:05 починало.
Установява се, че на детето са проведени параклинични
изследвания биохимия, ЦРП и електролити – в норма. К. с метаболитна алкалоза.
МБ изследване на носен, гърлен и пъпен секрет негативни. Хемокултура негативна.
Проведени са други изследвания: рентген на корем – обилно газ и фекални маси по
хода на червени бримки без оформени ХАС и без рентгенови данни за
пневмопетонеум. Контрастна материя в долната половина на корема от предходно
изследване. Пулмография – разгънат белодробен паренхим. Намалена просветляемост
върхово вдясно. Ехо на корем – паренхимни органи без отклонения. Не се скенират
СПТ в корема. От консултативни прегледи: анестезиолог, хирург, педиатър – данни
за неонатален илеус. Поставена е клкинична диагноза Илеус неонатарум. Морбус
Хиршпрунг ад обсервационем. Сепсис. Ендотоксичен шок. Поставена е
патологоанатомична диагноза сепсис – шоков бял дроб, оток, кръвоизливи,
ателектази. Тежък венозен застой във вътрешните органи. Кръвоизливи в бъбреците
и надбъбреците. Хроничен ентероколит. Реактивен хепатит. В приложението към
аутопсионния протокол е посочено, че поради нарушения в пасажа на
стомашно-чревния тракт след консултативните прегледи се приемат данни за
неонатален илеус. Въпреки проведеното лечение се развива сепсис с еднотоксичен
шок, които са непосредствена причина за смъртта. Микробиологичното изследване
от хемокултура № 3441 е изолиран псевдомонас симплицитас. Клиничното съмнение
за болест на Хуршпрунг не се потвърждава хистологично. Констатира се съвпадение
между клиничната и патоморфологичната диагноза.
Видно от препис извлечение от Акт за смърт детето е починало
на 12.05.2017 г. Ищцата приема тежко загубата на новороденото си дете , изпада
в шок и депресия, изпитва тревожност, поддържа високи стойности на кръвно
налягане.
Ищцата подава жалба вх. № МО-05-222/22.05.2017 г. до
„Агенция медицински одит”. Образувана е извънредна проверка от страна на
„Агенция медицински одит” на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД с ръководител д-р Б.Т.– главен инспектор и Е.Й.– старши
инспектор и период на извършване на проверката от 26.06.2017 г. до 30.06.2017
г.
С Констативен протокол за извършена проверка № КП
27-221/10.07.2017 г. комисията приема, че в хода на диагностично-лечебния
процес на новодореното дете са проведени
в пълен обем необходимите диагностични и терапевтични процедури. Лечебният
процес е вървял гладко, като контролните изследвания при детето показват липса
на възпалителна активност, а диагностичните процедури – не указват за наличие
на вродена аномалия, която да налага хирургично лечение. Резултатите от
микробиологичните изследвания на детето показват, че при взетите за изследване
на 05.05.2017 г. при постъпването му в Детска хирургична клиника секрети:
носен, гърлен, пъпен и хемокултура са негативни. На фона на
постепенно-подобрение на общото състояние, след спиране на лечението с
антибиотик настъпва влошаване на 11.05.2017 г. с последващо още по-рязко такова
през следващият ден 12.05.2017 г. На 15.05.2017 г. е получен резултат от
взетата на 12.05.2017 г. за микробиологичното изследване хемокултура, от която
е изолиран P. spp., който е със средна чувствителност към изпитаните
антибактериални средства, съответно средна резистентност, което показва, че не
може категорично да се говори за вътреболничен щам. При провежданият вътрешен и
външен контрол на ВБИ в лечебното заведение е видно, че няма регистрирани данни за възникнал епидемичен взрив от болнична
инфекция през първото полугодие на 2017 г. и не е изолиран друг случай на
P. spp. в ЛЗ. От предоставените-протоколи за проведен периодичен вътрешен от
ХЕО към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, [населено място] и външен противоепидемичен
контрол от СРЗИ, върху качеството на дезинфекциите и стерилизациите в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, е видно, че от извършените през 2017 г. микробиологични
изследвания за микробиологичен анализ на обекти с епидемиологично значение
/повърхности, медицински инструментариум, специална медицинска апаратура,
болнично бельо, работно облекло на персонал, ръце на персонал, предмети за
обслужване на болния, съдове за хранене/ и ниво на замърсяване на въздух, няма
проби с отклонения. Регистрираните
вътреболнични инфекции са в рамките на допустимия процент. Те са обективни
и своевременно обявени и разкрити. Не е допуснато епидемично разпространение и
обособяване на резистентни болнични щамове, както и случаи на сепсис. Спазват
се изискванията по превенция на ВБИ и ОЗБ в лечебното заведение. През първото
полугодие на 2017 г. не са диагностицирани и съответно регистрирани епидемични
взривове от ВБИ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. Комисията не издава препокръки на
проверяваното болнично заведение.
Изготвен е Доклад от комисията относно извършената
проверка в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” и СБАЛАГ„Майчин дом”, 11.08.2017 г., в който
е посочено, че в хода на диагностично-лечебния процес в двете лечебни заведения
са проведени в пълен обем необходимите
диагностични и терапевтични процедури. Аутопсионната находка потвърждава
клиничната диагноза „Сепсис”, относно клиничната изява на септично състояние. Въз
основа на медицинската документация, не може категорично за се установи
причинно-следствена връзка на ВБИ с проведените медицински дейности на детето в
двете лечебни заведения. Липсват
категорични данни относно това инфектираността да е от вътреболничен произход.
В насочващото лечебно заведение е поставена диагноза: Аномалия на Г.-обс.
Стеноза на пилор. Умерена И.. Обс. МФИ. В медицинската документация на ищцата няма
данни за това как е протекла бременности й до постъпването в лечебното
заведение. Комисията не издава препоръки на проверяваните болнични заведения.
Ответникът в
качеството и на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” е изпратила писмо до ищцата с подробно изложени
резултати от проверките и констатации на комисията.
Ищцата се е свързала с „Нова телевизия” като дава
интервю за предаването „Здравей България”. От медията са потърсили за отговор
ответника в качеството и на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” .
Процесният репортаж с интервюто е излъчен на
12.10.2017 г. в предаването „Здравей България” по Нова телевизия.
Видно от изслушаната пред СРС СТЕ на вещото лице инж. Н.Х.в
излъчения репортаж са монтирани кадри от взетите от ищцата и ответника
интервюта като ответникът излага твърдения , че ищцата е „с рисков фактор, тъй
като има възпаление, което вероятно е съществувало още преди постъпването на
нейният син в Пирогов, като е възможно дори да датира от самото начало на
бременността” и направила следните изявления: „..майката е в рисков фактор,
защото тя е с възпаление”; „...в кой
точно момент и кога е станало заразяването на това дете – дали още вътреутробно
или е по време на раждането, това никой не може да го докаже”; „...тези
проби са вземати от ушния канал, тези проби са взети от езика най- вероятно, те
са взети от носа”; „...периода, в който детето е пребивавало е в края на месец
май”; „...както има раждане, така има и смърт”.
От показанията на разпитаните пред СРС свидетели М. Ч.
иВ.Л. се установява, че след излъчения репортаж и възприемане на даденото от
ответника интервю , ищцата била разстроена, чувствала се е, че я обвиняват са
смъртта на новороденото и дете, притеснявала се как това ще повлияе на
докторската и практика. Наложило се ищцата да проведе медикаментозно лечение и
да посети психиатър, за което са представеи съответните документи.
При така
събраните доказателства СРС е приел от правна страна , че според чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или
бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и
неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154,
ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на
ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед
разпоредбата на чл.45 ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за
установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на
ответника .
За да е противоправно изказването на ответника трябва
да накърнява правата и доброто име на ищеца, доколкото честта и
достойнството на личността е правно значима ценност, която е защитена от
законоустановения ред като субективно право от категорията на абсолютните права
(чл.32 от Конституцията на Република България). От друга страна , чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази
мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или
изображение ; стига това право не се използва, за да се увреди доброто име на
другиго (ал.2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно.
Твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно
, ако не засягат честта и достойнството й .
Според СРС ответникът не е изразил грубо и
унизително отношение към ищцата по време на интервюто /вербално и
невербално/ . Ищцата, останала недоволна от извършената проверка и нейния
резултат, сама се е обърнала към журналисти от медията и едностранно е
инициирала дискусия за настъпилата смърт на новороденото и евентуално допусната
лекарска немарливост. Ищцата лично е
поставила във фокус на обществения интерес извършената проверка след
смъртта на новороденото й дете и следва да търпи извършване на необходимите
действия при установяване на истинността на изнесените факти, което включва
изслушване становището на своеобразната насрещна страна. Не може да бъде
споделено наведеното в исковата молба противоправно изнасяне от страна на ответника
на лична информация ползваща се с императивна закрила и касаеща здравословното
състояние ищцата и нейното починало дете. Видно от задаваните от водещия
въпроси интервюиращият е разполагал с медицинската документация и доклада от
извършения одит и е задавал конкретни въпроси по наличните данни.
Според СРС свободата на словото е основно човешко право от
фундаментално значение за съвременното демократично общество. ЕСПЧ е извеждал
многократно, че свободата на словото е в „основите на демократичното общество и
едно от базовите условия за неговия прогрес и реализацията на всеки отделен
човек“. Изложените от ответника коментари по време на интервюто „възпаление,
което вероятно е съществувало още преди постъпването на нейният син в Пирогов,
като е възможно дори да датира от самото начало на бременността”, „...в кой
точно момент и кога е станало заразяването на това дете – дали още вътреутробно
или е по време на раждането, това никой не може да го докаже”, „…както има
раждане, така има и смърт…” представляват оценъчни
съждения и не могат да се проверяват за тяхната вярност. Посочените
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Изложените оценки от ответника , подлежат на
проверка дали засягат достойнството на личността на ищеца. Обидата съставлява
изявление, обективно годно да нарани достойнството, честта и доброто име на
всеки един човек. От значение е дали използваните думи и изрази са такива, че
да окажат сочения ефект върху всеки човек, а не как ги възприема самият ищец. Използваните
изрази нито са насочени пряко към ищцата, нито излизат извън рамките на добрия
тон в медийното пространство, поради което и не съставляват унизителни и
противоправни изявления. Направените от ищцата твърдения уронване доброто и име и престижа на лекар пред пациентите му
не намират опора в събрания по делото доказателствен материал и изречените
от ответника думи и изрази. Същите са плод на субективните възприятия на ищеца
и на собствена интерпретация, без да има каквито и да е изказвания в такава
насока, които да осъществяват състав на престъплението обида.
Според СРС единствено изложените от ответника фактически
твърдения по отношения на ищеца, че „..майката
…. е с възпаление” са разгласяване на несъществуващо позорно обстоятелство.
От събраните по делото доказателства не се установи ищцата да е имала
възпаление по време на бременността. В констативния протокол от извършената
проверка и в доклада на експертите е споменато бегло становището на доц. Д-р Х.Ш.–
началник на Първа детска хирургична клиника, според който детето е родено чрез
Секцио Ц. с тегло 2500 гр. с интрапаратна асфиксия и съмнения за
майчино-фетална инфекция. Никъде обаче в събраната по делото медицинска
документация и доклада от медицинския одит, тези съмнения не са потвърдени. В
аутопсионния протокол е поставена диагноза Илеус неонатарум. Морбус Хиршпрунг
ад обсервационем. Сепсис. Ендотоксичен шок. Излязлото на 15.05.2017 г.
микробиологичното изследване на детето от взетата на 12.05.2017 г. хемокултура
№ 3441 в което е изолиран псевдомонас симплицитас, не установява начина на
придобиване на инфекцията. А и не се установява детето да е имало бактериален и
микотичен растеж при проведената на 03.05.2017 г. – непосредствено след
раждането. Предмет на проверката е било да се установи дали инфекцията има
вътреболничен характер като докладът е в насока, че въз основа на медицинската
документация, не може категорично за се установи причинно-следствена връзка на
ВБИ с проведените медицински дейности на Е. Л. в двете лечебни заведения. Никъде в констативния протокол и в доклада
не е посочено, че категорично инфекцията е предадена от майката. Същото не
се базира нито на събраната медицинска документация, нито на изготвения доклад
на агенцията. Действително сред думите на ответника са, че „майката обвинява Пирогов, не Майчин дом за вътре болнична инфекция.
Със същото основание може да се каже, че станало вътре в МД, със същото
основание даже, че е било по време на самото раждане.” Изложено обаче в
интервюто е и че „…тя (майката) е с възпаление. В кой точно момент и кога е
станало заразяването на това дете дали вътреутробно или по време на раждането
това никой не може да каже.” Тези твърдения на ответника и направеното цялостно
внушение в даденото интервю са в насока, че майката е била с възпаление, което
е предадено на детето и което е довело до неговата смърт, които факти и
обстоятелства категорично не се доказват по делото.
Според СРС по принцип разгласяването на обстоятелство,
че дадено лице е с възпаление не е позорящо, но в контекста на даденото интервю, наличието на възпаление у майката,
което е довело до смъртта на новороденото дете, безспорно представлява
разгласяване на позорящо обстоятелство. Безспорно ищцата е имала негативни
изживявания от интервюто според показанията на разпитаните свидетели . След
прилагане на критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и ППВС №
4/1968 СРС е приел , че е справедливо да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди от 1000 лева .
Решението на
СРС е частично неправилно . Настоящият
съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд , според които не се
установява грубо и унизително отношение от ответника към ищцата по време на
интервюто . Липсва и неоправдана намеса в личния живот на ищцата , като последната
сама е потърсила „съдействие“ от Нова телевизия за разгласяване на обстоятелствата
по трагичната смърт на детето си . Запознала е журналистите с наличните
доказателства и с констативния протокол на ИА „Медицински одит“, като е
изложила и твърдения за медицинска небрежност и за незаконосъобразни действия
на ИА „Медицински одит“ .
Интервюто , което е дал ответникът представлява право
на отговор на отправени обвинения в лоша работа и некомпетентност . Ищцата
е изложила свои твърдения за смъртта на детето , а ответницата е дала
свое противоположно мнение по въпроса .
Настоящият съд счита , че в случая липсва
твърдяното от ищцата противоправно действие от страна на ответника .
Ответникът не е изложил негативни оценъчни твърдения за ищцата , нито неверни
факти , от които да са увредени доброто име и престижа на лекар на ищцата пред
пациентите й. Първоинстанционният съд неправилно от една страна посочва , че по
принцип разгласяването на обстоятелството, че дадено лице е с възпаление не е
позорящо , но в контекста на интервюто това било равнозначно на твърдение ,
че ищцата е причинила сама смъртта на детето й . Видно от СТЕ ответникът
заявява дословно следното „…..тя е с възпаление . В кой точно момент и кога е
станало заразяването на това дете , дали
е вътреутробно или по време на раждане , това никой не може да докаже
„. С тези си твърдения ответникът е
изразил несъгласие и съмнения във
внушенията на ищцата – разпространени в популярна медия - че безспорно
е налице медицинска грешка .
Ответникът е изразил мнение , че случаят не е
достатъчно изяснен и колкото ищцата може да твърди медицинска грешка , толкова може
да се твърди и че възпалението е било налично още по време на бременността .
Абсурдно е да се счита , че ищцата има право да обвинява – но не и да доказва по
категоричен начин , че е налице лекарска грешка - а ответникът няма право да поставя под съмнение тези й обвинения . По
същество мнението на ответника представлява оценъчни твърдения , като
съгласно трайната практика на ВКС , оценъчните съждения не могат да се проверяват за
тяхната вярност . Те представляват коментар
на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност /решение №369 от 26.11.2015
г по
гр.д. № 2098/2015 г, ГК ,
ІV ГО на
ВКС/. Това , че ищцата счита , че ответникът не
е дал „правилно , безпристрастно и обективно телевизионно интервю“ не е
основание да се приеме , че е налице противоправно поведение на последния . При
действието на чл.39 от Конституцията на РБ всеки може да изразява свободно
своето мнение – както ищцата , така и ответникът . В контекста на разгорещен и
емоционален дебат съдът счита , че и двете страни може да търпят критики от
етична гледна точка за начина им на изказ и конкретно избраните изявления пред
медията . По никакъв начин не са надхвърлени допустимите от закона рамки на
критичен език и остояване на собственото мнение .
Налага се изводът , че
решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която ответникът е осъден да
заплати сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди , както и да се измени
в частта за разноските . В останалата част решението на СРС трябва да се
потвърди , както и да се присъдят разноски в полза на ответника пред СГС .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №64223 от 13.03.2019 г постановено
по гр.д.№11970/2018 г на СРС , 166 състав , в
частта , с която З.Г.П. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Е.М.Л. ЕГН ********** *** сумата от 1000
лева – неимуществени вреди /претърпени
болки и страдания/ от непозволено увреждане – неверни твърдения , че ищцата е била с възпаление ,
изнесени по време на интервю излъчено на 12.10.2017 г в предаването „Здравей
България“ на Нова телевизия ; ведно със законната лихва от 20.02.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 160 лева разноски
пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.М.Л. ЕГН ********** *** срещу З.Г.П. ЕГН ********** от гр.София ,
който иск е с правно основание чл.45 ЗЗДД в частта за сумата от 1000 лева – неимуществени вреди
/претърпени болки и страдания/ от непозволено увреждане – неверни твърдения , че ищцата е била с
възпаление , изнесени по време на интервю излъчено на 12.10.2017 г в предаването
„Здравей България“ на Нова телевизия ; ведно със законната лихва от 20.02.2018
г до окончателното заплащане на сумата .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС , в частта
, в която искът е отхвърлен за разликата над 1000 лева до предявения размер
от 5000 лева , както и Е.М.Л. ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на З.Г.П. ЕГН ********** от гр.София
сумата от 464 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Е.М.Л. ЕГН ********** *** да заплати на З.Г.П. ЕГН ********** от гр.София допълнително
още 116 лева разноски пред СРС и 625 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.