РЕШЕНИЕ
№ 917
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300500769 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от У.. Ф. чрез адв. А.
К. и адв. М.Г., против решение №260378 от 16.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 2116/2020 г. на РС-Асеновград, І гр. състав, в частта му, с която е
отхвърлена претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище на
жалбоподателя, респективно – отхвърлена е и претенцията за заплащане на
наемна цена, дължима на У.. Ф. за лишаването му от ползване на семейното
жилище, намиращо се в с. ***** поради предоставянето му на А.П.. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което да се
предостави ползването на семейното жилище на въззивника, а на другия
съпруг се определи заплащане на справедлив наем. Тъй като жилището е
двуетажно, да се постанови всяка от страните да ползва отделен етаж.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
1
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Пред районния съд производството се е развило по реда на глава
26 от ГПК.
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че бракът с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, като моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прекратен, като възстанови предбрачното си фамилно име и се предостави
ползването на семейното жилище.
Ответникът признава, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и също моли да бъде прекратен. Иска да му се предостави
ползването на семейното жилище, а ако се предостави на другата страна - да
се определи наем за ползването му.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е заявил
изрично, чрез назначения му преводач, че е съгласен семейното жилище да се
предостави за ползване на ищцата, като е претендирал наем в размер на 200
лв. месечно. С определение от 21.04.2021 г. (л.49 от първоинстанционното
дело) съдът е приел като обстоятелство, което се признава от страните, че
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата. В
същия смисъл е и искането, направено от пълномощника на жалбоподателя в
хода по същество.
Производството в първата инстанция е било концентрирано върху
определяне размера на наема за жилище със сходни характеристики.
Въз основа на събраните по делото доказателства е прието за
установено следното:
2
Страните са сключили граждански брак на 03.07.2003 г. в гр. Рим,
Италия, като за това е съставен акт за граждански брак №***** от община
****, видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.
Нямат ненавършили пълнолетие деца. Не е спорно между страните, че
сключеният между тях брак е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да
бъде прекратен. Липсва спор също така и по отношение на обстоятелството,
че семейното им жилище се намира в с. *****, както и, че същото е напуснато
от съпруга след издаване на заповед за незабавна защита от 04.03.2021 г., с
която е отстранен от дома.
С обжалваното решение бракът между страните е прекратен с
развод като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставено е ползването на
семейното жилище на съпругата, възстановено е предбрачното име и
отхвърлено искането на съпруга за заплащане на наемна цена.
В решение №511/16.01.2013 г. по гр. дело № 1364/2011 г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС е прието следното: Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК, при
допускане на развода, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца,
съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Когато от
брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за
ползването на семейното жилище само по искане на страната. По правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация – форма на
съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата. Съгласно
чл. 322, ал. 2 от ГПК, искането за ползване на семейното жилище се
съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с
исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на
исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като предмет на
делото от една от страните, становището на насрещната страна относно
начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено
ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен,
включително и до приключване на устните състезания по делото.
В настоящия случай във въззивната жалба се твърди промяна в
обстоятелствата – решението по ЗЗДН, въз основа на което въззивника е бил
изведен от семейното жилище, е преустановило действието си. Сам по себе си
този факт обаче не означава според настоящия състав, че страните могат да
обитават съвместно жилището. Макар и да има два жилищни етажа, същите
са с общ вход и стълбище. Според настоящия състав не е възможно спокойно
страните да обитават жилището, с оглед обтегнатите отношения.
Неоснователно е и искането жилището да се ползва само и
единствено от жалбоподателя. И двете страни не се установи да имат други
жилища, като и двамата имат жилищна нужда. Жилището е построено въз
основа на отстъпено право на строеж от бащата на въззиваемата страна, като
3
допълнително ще се утежняват отношенията между страните, с оглед и на
изложеното в отговора на исковата молба за влошени отношения и с
родствениците на П.. Ето защо настоящият състав счита, че семейното
жилище следва да се предостави за ползване на съпругата, което е и
направено от първоинстанционния съд.
Относно иска по чл.57, ал.1 СК:
Първоинстанционният съд е приел, че правото на собственост
върху семейното жилище принадлежи на съпругата, тъй като жилищната
сграда, в която са живели страните, е изградена въз основа на безвъзмездно
отстъпено право на строеж в нейна полза. Изводът е в противоречие с
трайната съдебна практика. Фактът, че е учредено право на строеж в полза на
единия от съпрузите, не води до извод, че построената по време на брака
между страните въз основа на това сграда става еднолична собственост само
на него (в този смисъл е налице богата съдебна практика - решение № 1 от
29.04.2013 г. по гр. д. № 765/2012 г. , решение №146/24.06.2014 г. по гр.д.
№7858/2013 г. на ВКС, I г.о. и много други).
Съгласно императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от
СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква
наемно правоотношение, което е възмездно, т.е. – ползващият жилището
бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението.
Законодателят не е възприел разрешение, при което съдът служебно да се
произнася по този въпрос, а с диспозитивната норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от
СК е дал възможност на всяка от страните да сезира съда с него, без да е
определен срок за това. При това положение, предвид правната същност на
производството относно предоставяне ползването на семейното жилище,
което не е исково, а такова по спорна съдебна администрация, както и
предвид възможността (съгласно цитираната по-горе задължителна практика
на ВКС) съдът да предостави ползването на семейното жилище не само на
страната, която е поискала това с исковата молба, с насрещна искова молба
или с отговора на исковата молба, а и на страната, заявила това и по-късно –
до приключване на устните състезания, или – служебно (без направено искане
от страните), когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, то и
искането на всяка една от страните по брачното дело съдът да определи
размера на наема, който насрещната страна ще заплаща, ако на нея бъде
предоставено ползването на семейното жилище, може да бъде направено до
приключването на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която е
такава по съществото на спора и ще се произнесе и по това искане с
въззивното решение.
По делото в първоинстанционното производство са приети две
експертизи за размера на наема. Според тази, изготвена от вещото лице Р.,
пазарният наем за къщата е в размер на 407.14 лв. месечно, а според
изготвената от вещото лице М. – 286 лв. Според настоящия състав
4
справедливата пазарна наемна цена следва да се определи в размера, посочен
от първата експертиза. Разликите между двете експертизи се дължат на това,
че според първата е жилището е обзаведено, а според втората – необзаведено.
Определеният наем е съобразен с местоположението на имота, начина на
използване, отчетено е, че за същото населено място няма обяви за отдавани
под наем имоти (както и за други населени места в района). С оглед частта на
жалбоподателя, следва да се присъди половината от наема, но, предвид
диспозитивното начало, следва да се присъди така, както е поискано – 200 лв.
Относно началния момент – неоснователно е искането за
присъждане на наем за периода от извеждане на въззивника от семейното
жилище въз основа на заповедта по ЗЗДН. От този момент той действително
се е лишил от ползването на имота, но това е станало в резултат от
поведението му. Съдебната практика е категорична, че наем се дължи от
момента на поканата, когато предоставянето на ползването на имота е станало
в по – късен момент, а в настоящия случай – от момента на предоставяне
ползването на семейното жилище. Преди този момент липсва основание за
присъждане на обезщетение за неползване. Ето защо решението на
първостепенния съд следва да се отмени в частта, в която е оставено без
уважение искането за присъждане на наем, като се присъди такъв в размер на
200 лв. на въззивника от датата на влизане в сила на първоинстанционното
решение.
Разноски са поискани от двете страни. Касае се за спорна съдебна
администрация – двустранно спорно производство, като се дължат разноски
съобразно общите правила (определение №306/04.09.2017 г. по ч.гр.д.
№2722/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение №252/25.09.2015 г. по ч.гр.д.
№3895/2015 г. на ВКС, II г.о., определение №18/07.01.2014 г. по ч.гр.д.
№3859/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.). От въззиваемата страна не са
представени доказателства за направени разноски, а, с оглед отхвърляне на
част от исканията на въззивника, следва да се присъдят по справедливост 300
лв. за адвокатско възнаграждение и 12.50 лв. заплатена държавна такса.
Въззиваемата следва да заплати и държавна такса върху уважената
претенция на въззивника в размер на 288 лв. в полза на Окръжен съд
Пловдив.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260378 от 16.12.2021 г., постановено по
гражданско дело № 2116/2020 г. на РС-Асеновград, І граждански състав, в
частта му, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на наемна цена,
дължима на У.. Ф. за лишаването му от ползване на семейното жилище,
намиращо се в с. *****, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОСЪЖДА А.З. П., ЕГН **********, с постоянен адрес с. *****,
да заплаща на У.. Ф., роден на *****, с постоянен адрес с. *****, на основание
чл.57, ал.1 от СК обезщетение за неползване на семейното жилище, находящо
се в с. *****, в размер на 200 (двеста) лева, считано от влизане в сила на
първоинстанционното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище на П..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260378 от 16.12.2021 г.,
постановено по гр. дело № 2116/2020 г. на РС-Асеновград, І гр. състав, в
частта му, с която е предоставено ползването на семейното жилище на къща в
с. *****, на А.З. П., ЕГН **********.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА А.З. П., ЕГН **********, от с. *****, да заплати на У..
Ф., роден на *****, разноски за въззивното производство в размер на 312.50
(триста и дванадесет лв. и петдесет ст.) лева.
ОСЪЖДА А.З. П., ЕГН **********, от с. *****, да заплати по
сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в размер на 288 (двеста
осемдесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6