Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII
състав, в
открито публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Антоанета Димитрова, сложи за разглеждане гр.
дело № 2443 по описа за 2020 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иска на С.Я.Х. ЕГН **********,с адрес *** против „Г.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис**,
представлявано от П.А.С., за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищцата Е
собственик на следния недвижим имот:
еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ******/****** ******/, намираща се
в село ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата село ******, п.к. **** /****/, вилна зона ****, разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ****/****** ***/, със
застроена площ от 54.00 /петдесет и четири/ кв.м. и разгъната застроена площ от
108,00 /сто и осем/ кв.м., брой надземни етажи - два, ведно с прилежащите към
сградата 250,00 /двеста и петдесет/ кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ****/****** /, намиращ се в село ******, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-34/16.06.2015г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот село ******, п.к.****/****/,
вилна зона ****, целият с площ 1 139 /хиляда сто тридесет и девет/ кв.м.,
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план *, * /***, ****/, квартал * /***/, парцел **/**** римско/, на основание давностно
владение, осъществявано за периода от средата на 2009г. до завеждане на
исковата молба в съда – 21.02.2020г.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба
се твърди, че през 2008г. тогавашните собственици на гореописания имот - Е.К.К.-Т.
и Т.П.Т., го продават на ответника по настоящия иск "Г."ООД , ЕЖ ******
чрез управителя П.А.С.. Почти веднага след сделката съдружниците в дружеството П.А.С.
и Г.С.са заминали за ***** и оттогава не са
се връщали в имота.
В началото на
2009г. в жилищна сграда с идентификатор № *****, както и в другите две жилищни
сгради , находящи се в същия поземлен имот-№№ *****и *****е извършен обир, като
е била изнесена цялата покъщнина, включително са били свалени всички климатици,
прозорци и врати.
Към средата на
2009г. тогавашния собственик на жилищни сгради с №№ *****и *****Е.К.К.-Т., по
предварителен договор предава владението върху тях на Л.Я.А. и Д.П.П., като
тези лица с цел опазване на собствеността си и спиране набезите на пияни и
дрогирани в имота поставят прозорци и врати и на трите жилищни сгради, находящи
се в имота.
Правени са опити
да бъдат открити представители на „Г." ООД, за да предприемат съвместни
действия по опазване и стопанисване на имуществото, но след като такива не са
открити към края на 2009г. Л.Я.А. и Д.П.П. установяват фактическа власт върху
жилищна сграда с идентификатор № *****, ведно с прилежащите идеални части от
дворното място, в което е построена същата. Предприемат действия по опазване на
недвижимите имоти, извършват ремонт, включват COT, слагат своя покъщнина и
започват да владеят жилищна сграда и дворното място непрекъснато, трайно,
необезпокоявано и манифестирано по ясен и недвусмислен начин.
През 2017 г. Д.П.П.
продава на С.Я.Х. жилищна сграда с идентификатор № ******, ведно с прилежащите
й идеални части от дворното място, в което е построена сградата, а Л.Я.А. й
продава жилищна сграда с идентификатор № ******, ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена сградата. Заедно с това те й
предават владението и върху недвижимия имот, предмет на настоящия иск, а
именно:жилищна сграда с идентификатор № ******, ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена сградата.
От тогава до
настоящия момент, присъединявайки владението си към това на своите праводатели,
ищцата С.Я.Х. владее свободно, трайно и необезпокоявано недвижимия имот без
някой някога да е оспорвал това нейно владение.
С.Я.Х. направи
необходимото и събра всички необходими документи, за да бъде обявена за
собственик по обстоятелствена проверка на процесния имот, но поради психозата
към обстоятелствените проверки от страна на нотариусите, не се намери такъв
който да я признае за собственик на процесния имот.
Същевременно в
правния мир съществува нотариален акт, съгласно който ответникът „Г."ООД е
собственик на процесния имот, макар да не е упражнявал правото си на
собственост повече от 10 години и съответно го е загубило по давност, а не
съществува документ, който да прогласи, че С.Я.Х. е придобила правото на собственост
по давностно владение, присъединявайки своето владение към това на
праводателите си.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е
постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован,
не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие,
ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено
решение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че макар процесуалните предпоставки на чл. 238 от ГПК
да са налице, не са налице материално правните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, а именно искът по чл. 124 ал. 1 от ГПК да е вероятно
основателен. Поради това съдът е длъжен да изложи мотиви за решението си.
Предявеният
в настоящото производство иск намира основанието си в разпоредбата на чл. 124
ал. 1 от ГПК.
Ищцата
твърди, че е придобила процесния имот въз основа на осъществено от нея
давностно владение за периода 2017г.-2020г. и чрез присъединяване на осъщественото
от нейните праводатели владение за периода 2009-2017г.
По
предявения положителен установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване както осъщественото от нея
самата давностно владение, така и осъщественото от нейните прехвърлители такова
в рамките на заявения давностен период. Отделно от това е необходимо да е
налице правна възможност за присъединяване на владението на нейните „праводатели“
към владението на ищцата.
Съгласно
чл. 82 от ЗС владелецът може да присъедини към своето владение и владението на
праводателя си.
Съгласно
трайбната практика на ВКС, присъединяването на владението е допустимо само при
наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при
наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава
владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху
имота /Решение № 178 от 9.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013 г., I г.
о., ГК, така също и в Решение № 33 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2017
г., I г. о., ГК, Решение № 483 от 6.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 558/2011 г.,
I г. о., ГК Решение
№ 699 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1572/2009 г., I г. о., ГК. В
последните две решения се подчертава, че доколкото предварителният договор не е
договор, с който се прехвърлят вещни права, то същият не е годно основание, по
смисъла на чл. 82 от ЗС./
Видно
от представените по делото доказателства, с нотариален акт за покупко-продажба
№**, том *, рег. № ***, дело № ******г. на помощник-нотариус
при нотариус Д.С., Д.П.П. продава на С.Я.Х. жилищна
сграда с идентификатор № ******, намираща се в село ******, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на
Изпълнителен директор на АГКК, ведно с прилежащите й идеални части от дворното
място, в което е построена сградата, а с нотариален акт за покупко-продажба №**, том *, рег. № ****, дело № ******г. на помощник-нотариус при нотариус Д.С., Л.Я.А. й продава
жилищна сграда с идентификатор № ******, намираща се в село ******, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, ведно с прилежащите й идеални
части от дворното място, в което е построена сградата.
Не
е налице никаква правна сделка по отношение на процесния имот: жилищна сграда с
идентификатор № ******, намираща се в село ******, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на
Изпълнителен директор на АГКК, ведно с прилежащите й идеални части от дворното
място, в което е построена сградата.
Доколкото
не е налице правна сделка за процесната сграда с идентификатор № ******и
прилежащите й ид. части от парцела, то ищцата не се явява частен правоприемник
на твърдените предходни владелци на същата Д.П.П. и Л.Я.А.. Не се твърди и
същата да е наследник на някого от двамата.
Доколкото
лисва универсално или частно правоприемство между С.Я.Х. и Д.П.П. и Л.Я.А. по
отношение на процесната сграда с идентификатор № ******и прилежащите й ид.
части от парцела, то ищцата не може да присъединява владението на Д.П.П. и Л.Я.А.
към своето, на основание чл. 82 от ЗС. Макар същите да й предават фактическата
власт, ищцата не може годно да присъедини тяхното владение към своето.
За
С.Я.Х. започва да тече нова давност от момента на завладяването на имота от нея
с намерение за своене, а именно датата, в която й е предадена фактическата
власт върху процесната сграда - 10.11.2017г. Поради това до датата на
предявяване на иска - 21.02.2020г., давността не е изтекла.
За
пълнота следва да се посочи още, че от свидетелските показания на разпитаните
по делото св. П.Д.П./син на Д.П.П./ и св. Л.Я.А., не се установява прехвърлителите
на двата имота с идентификатор № ****** и с идентификатор № ******Д.П.П. и Л.Я.А.
да са осъществявали давностно владение върху имот с идентификатор № ******,
считано от 2009г.
Владението
върху една вещ включва два елемента – обективен, осъществяваната фактическа
власт върху вещта, или “corpus” и субективен елемент, държане на вещта като
своя, или “animus”. Обективният елемент - фактическата власт, има ярко изразена външна
изява. Същата следва да е трайна, явна и необезпокоявана. Субективният елемент
е трудно доказуем, доколкото следва да се доказват факти от психическия свят на
субекта. По тази причина законодателят е установил в чл.69 ЗС една оборима
презумция. Предполага се, че лицето държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго.
Без
да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се
определи като владение. Обективният признак на владението обаче изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира
пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим
имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва
явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Владелецът
трябва да осъществява владението непрекъснато. /Решение № 68 от 2.08.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК/
В
конкретния случай на първо място св. П.Д.П.сочи, че бившите собственици ползвали
имота от 2009г. по предварителен договор. /От н.а. на ищцата се установява, че
нотариалните актове на нейните прехвърлители са от 15.12.2011г./ И двамата
свидетели сочат, че започнали да се грижат за имота, тъй като истинските
собственици отсъствали. Посочват като година 2009г. В същото време сочат обаче,
че са търсили предишните собственици на имота някъде до 2011г. В тази връзка П.Д.П.сочи,
че започнали да се грижат за имота от 2011г. Сочи още, че в „един момент“ я
почувствали като тяхна. Св. Л.Я.А. посочва, че уговорката между собствениците
на другите две къщи била да се ползва третата къща 50 на 50 – когато единият я
ползва когато има гости, другият не я ползва и обратно. Свидетелите казват, че първоначално
сложили СОТ и ограда само на своите къщи, но другата била няколко пъти
ограбвана и това рефлектирало върху техните имоти. Една година или две след като
започнали да живеят в имота била изкъртена вратата на третата къща и тогава те
я сменили и заключили. След като я заключили започнали да се грижат за имота. Освен
това направили подпорна стена над къщата, измазали я, сложили бойлер и климати
в нея.
От
съвкупната преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че не се
установява да е налице както фактическа власт, така и намерение за своене от
предишните собственици на имота, считано от 2009г. Най-ранната година, която
съдът може да приеме, както за налагане на фактическа власт върху процесната
къща от страна на Д.П.П. и Л.Я.А., така и за промяна в намерението им спрямо
нея, е 2011г. До тогава, дори и да е осъществявана някаква дейност по грижа и опазване
на къщата, то тя не осъществява състава на владението. „Грижа“ може да бъде
полагана и за чужд имот, като тази дейност се квалифицира като водене на чужда
работа без пълномощия. Необходимо е да е налице завладяване, фактическо
присъствие в имота, което да е ясно и явно манифестирано, за да се приеме, че е
налице фактическа власт върху имота. В конкретния случай фактическото
завладяване на имота е осъществено при подмяна на входната врата и заключването
й, т.е след 2011г. Отделно намерението за своене не е било налице до момента, в
който бившите собственици на първите две къщи са търсили собствениците на
третата, за да се погрижат за нея, т.е. отново до 2011г. Докато са осъществявали
това търсене, Д.П.П. и Л.Я.А. са били със съзнанието, че къщата е чужда. От отказа
им да търсят повече собствениците и уговарянето им да се ползва къщата от тях 50
на 50 във времево отношение, е настъпила промяната в намерението им и е установено
намерение за своене на имота от тяхна страна. Посочените факти съдът въз основа
на свидетелските показания съотнася към 2011г. Т.е. дори и да беше допустимо присъединяване
на владението на Д.П.П. и Л.Я.А. към това на ищцата, то владението им е
установено едва 2011г. и до датата на подаване на исковата молба в съда 21.02.2020г.
не е изтекъл изискуемият по закон давностен срок.
Въз
основа на горното съдът намира, че ищцата не е придобила процесния имот по
давност, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се дължат разноски, предвид изхода на
спора и факта, че ответниците не са участвали в производството и не са сторили
разноски.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Я.Х. ЕГН **********,с адрес *** против „Г.“ ООД,
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, офис **,
представлявано от П.А.С., за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата Е собственик на следния недвижим имот:
еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ******/****** ******/, намираща се
в село ******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18- 34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата село ******, п.к. **** /****/, вилна зона ****, разположена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № ****/****** три/, със застроена площ от 54.00 /петдесет
и четири/ кв.м. и разгъната застроена площ от 108,00 /сто и осем/ кв.м., брой
надземни етажи - два, ведно с прилежащите към сградата 250,00 /двеста и
петдесет/ кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ****/******
три/, намиращ се в село ******, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-34/16.06.2015г. на Изпълнителен директор
на АГКК, с адрес на поземления имот село ******, п.к.****/****/, вилна зона ****,
целият с площ 1 139 /хиляда сто тридесет и девет/ кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план *, * /***, ****/, квартал * /****/, парцел ** /**** римско/, на основание давностно владение, осъществявано за периода от
средата на 2009г. до завеждане на исковата молба в съда – 21.02.2020г., на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
На страните да се изпратят
преписи от решението. Решението да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: