№ 24296
гр. София, 12.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВА С. ГЬОШЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВА С. ГЬОШЕВА Гражданско дело №
20211110147900 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Постъпила е молба от 08.06.2023 г. от Й. Р. Ж., за изменение на решение № 7082 от
05.05.2023 г. по гр. д. № 47900/2021 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в частта му за
разноските. Молителя сочи, че следва да бъдат присъдени в полза на ответника сумата от
1500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочва, че сумата е упомената в
пълномощното за процесуално представителство, приложено по делото. В същото било
посочено, че възнаграждението е платимо до първото заседание.
Ищецът ................ депозира становище в законоустановения срок, с което счита молбата за
неоснователна.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:
В мотивите на постановеното по делото решение съдът е посочил, че с оглед изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените
от ответниците разноски. Не е присъдил такива, тъй като доказателства за реално заплатено
адвокатско възнаграждение в брой или по банков път не са представени и присъждане на
такива не се следва.
По делото е представено пълномощно (л. 138), с което ответникът Ж. упълномощава адв. М.
К. да го представлява в настоящото производство. Видно от същото между страните у
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо в брой до първото по
делото заседание.
Съгласно тълкувателно решение Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1
само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
1
по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан
вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да
се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
Следователно и по така изложените съображения молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК във връзка с чл.80 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на Й. Р. Ж., за изменение на решение
№ 7082 от 05.05.2023 г. по гр. д. № 47900/2021 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, в частта
му за разноските
Определението може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2