№ 92
гр. Варна, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора В. Ст. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600271 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор М..
Жалбоподател частен обвинител и граждански ищец АС. М. М., редовно
призован, явява се лично, представлява се от адв. А.Я. от АК – София,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Подсъдимият В. Н. М., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв.М.Б. Р. от АК – Варна и адв.И.Н. Л. от АК – София, редовно
упълномощени.
Подсъдимата КР. Ж. К. , редовно призована, явява се лично,
представлява се от адв.Д.Т. Д. от АК – Варна, редовно упълномощен.
Гражданският ищец „РЕД ХОТ БЪЛГАРИЯ“ ООД , редовно призован,
представлява се от управителя АС. М. М..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Я.:– Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Л.:– Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.Д.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
1
СЪДЪТ приканва страните да изразят становище по отношение на
гражданските искове.
ПРОКУРОРЪТ: - С оглед на обстоятелството, че ВКС не се е
произнасял по гражданския иск следва да се приеме, че не би могъл да бъде
разгледан в това производство, с изключение на този, който е като физическо
лице.
АДВ.Я.: – Предвид решението на ВКС гражданския иск, подаден от
юридическото лице така или иначе не може да бъде разгледан, гражданския
иск, който е подаден от физическото лице за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде разгледан.
АДВ.Л.: – По отношение на гражданските искове не може да бъде
предмет на въззивна проверка гражданския иск на юридическото лице, т.к.
срещу отхвърлянето му не е подадена жалба и с касационното решение ясно е
определен предмета, уважена е касационната жалба на А.М. като граждански
ищец за личните му вреди. В този смисъл не считаме, че е допустимо
участието на юридическото лице като граждански ищец, поради което моля
да се прекрати производството по отношение на гражданския иск.
АДВ.Р.: – На практика нямаме висящо производство по предявен
граждански иск от юридическото лице, в тази насока е ясно произнасянето на
ВКС, който е приел, че няма фигурата на така нареченото обжалване.
АДВ.Д.: - Нямаме висящо производство по предявен граждански иск от
юридическото лице.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ГРЪНЧЕВ
ПРОКУРОРЪТ: – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия, да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Я.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия, да се приключи съдебното следствие.
АДВ.Л.: – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия, да се даде ход по същество.
АДВ.Р.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия, моля да дадете ход по същество.
АДВ.Д.: - Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия, да се даде ход по същество.
ПОДС.М.: – Да приключи съдебното следствие.
ПОДС.К.: – Да приключи съдебното следствие.
СЪДЪТ запитва подсъдимите дали желаят да дадат обяснения.
2
ПОДС.М.: - Не желая да давам обяснения.
ПОДС.К.: - Не желая да давам обяснения.
Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни
следствени действия.
На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви
съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от
НПК съдът пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на
Окръжна прокуратура – Варна, той е мотивиран с допълнително изложение
към него подробно, поради което няма да повтарям това, което е изложено в
него.
Моля да вземете предвид също така пледоарията на държавното
обвинение при предходното разглеждане на делото пред въззивната
инстанция, както и на частния обвинител и за това също няма да повтарям
това, което е казано тогава.
Във връзка с решението на ВКС са поставени няколко въпроса по които
бих искал да взема отношение, поддържайки протеста.
На първо място считам, че действията на подсъдимите в инкриминирания
период следва да бъде разглеждан в цялост, а не като отделни епизоди, като
при правния анализ безспорно не следва да се изпуска и общността на
умисъла между двамата. Постигането на съгласие за съвместна задружна
дейност между подсъдимите К. и М. значително предхожда отправянето на
заплахата от последния М. към пострадалия М. на 09.10.2014 година, като
моля да имате предвид следните съображения.
По делото са налични доказателства, че подсъдимата К. е търсила лица
от криминалния контингент, които по неправомерен начин да пренасочат
плащанията за наемите на двете заведения „Ред ход пица“ и „Джангъл“ и към
нея. Още в този период подсъдимата е била наясно, че няма как да спечели
гражданските дела, които е завела във връзка с прекратяването на съдружието
й в бар на „Парадайс„ ООД през 2010 година, най-малкото, защото е знаела,
че когато процедурата е спазена няма как държавата да се намеси и да
определи кой да бъде съдружник в едно частно търговско дружество. Самото
обстоятелство, че тя води такива дела сочи на това, че тя е била известена
своевременно за прекратяването на дружествените й права и е знаела още
тогава, че няма никакви права върху заведенията. След неуспешните срещи с
криминално проявените лица и техния отказ да й съдействат, притисната от
значителното парично задължение към подсъдимия М., подсъдимата К.
отправила към него предложение да й помогне за пренасочване на
плащанията на наемите на двете заведения към нея. Всъщност желанието на
подсъдимата К. на всяка цена да получава тези наеми е в основата на
съвместната дейност между двамата подсъдими. Именно по тази причина и
3
във връзка с тази договорка между двамата, първоначалното искане към
пострадалия М. е била да пренасочи плащането на наемите към един от
двамата, без значение към кого, защото са едно цяло. Тези думи са изречени
от подсъдимия М. към свидетелите В.Ж. и Б.К. на срещата им се състояла в
една адвокатска кантора още на 02.10.2014 година, цяла седмица преди
отправянето на заплахата. На тази среща подсъдимият М. обяснил на двамата
свидетели, че е по-добре да са на тяхната с подсъдимата К. страна, т.к.
крайния резултат в спорните отношения между двамата бивши съпрузи вече е
предрешен с оглед неговите договорки с подсъдимата К..
По делото е установено безспорно, че подсъдимата К. се е обадила
същата вечер след отправената закана на свидетеля Чернев и в присъствието
на подсъдимия М. е воден разговор за демонтаж на конструкцията пред
заведението и това сочи, че дори същата да не е знаела, че подсъдимият М.
ще поиска двойно по-голяма сума от пострадалия М., а именно 10 000 лв.
месечно, то непосредствено след това тя е била уведомена за срещата и
последвалия отказ на пострадалия М. и от този момент не само се е съгласила
с това, но и активно се е включила в сломяване волята му чрез нарастващата
по интензитет принуда, което безспорно я прави съизвършител, съгласно и
цитираната в обвинителния акт практика на ВКС. Участието на подсъдимата
К. в последващи действия по принудата сочат и на една постоянна
съгласуваност между двамата подсъдими. Подсъдимият М. не би могъл
самостоятелно, без човек, който да се представи за собственик на
дружеството пред съответните органи чрез недействително пълномощно да
преустанови електрическото захранването на заведението, както и да се
снабди с констативния протокол от Район „Приморски“, послужил за
предаване в законен вид на предприетите действия по събаряне на
заведението.
На второ място, по отношение на изясняване на обстоятелствата
поисканата ежемесечно сума в диспозитива на обвинението и на двамата
подсъдими е посочено, че заканата е отправена за да поеме пострадалия М.
имуществено задължение в размер на 10 000 лева. Никъде в това обвинение
не е посочено дали това е наем за едното заведение, за двете, за терасата или
за глоба. В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано по какъв
начин са се променяли исканията на подсъдимия М. към пострадалия М., но
независимо за какво е отправено това искане то важното в случая е, че няма
никакво правно основание за получаване на такава парична сума от който и
да е от двамата подсъдими. Независимо дали това искане ще бъде наречено
глоба, такса спокойствие, застраховка или други термини, използвани при
рекета, основното е, че тези плащания не се следват на извършителите, това е
противно на волята на пострадалите и при отказ от тяхна страна се пристъпва
към сломяване на волята им, както е и в настоящия случай.
В показанията на свидетелите П., Д., Д. и Б. също няма как да бъдат
търсени противоречия, т.к. на първо място всеки един от тях е възприемал
исканията на подсъдимите в различен период, а както беше посочено вече
4
исканията на подсъдимия М. също търпят динамика във времето и като
основание и като размер.
От друга страна техните показания имат производен характер и всеки
свидетел напълно добросъвестно и без каквито и да е уговорки помежду тях е
пресъздал това, което е възприел той самият от първоизточника. Още повече,
че всеки един от тях е бил допълнително в недоумение за какво точно иска
някакви пари подсъдимият М..
По отношение на пострадалия М. всяка една негова дума се подкрепя,
както и от приложените по делото ВДС от експлоатираните СРС на
свидетелите Ж. и К., така и от фоно скопската, лицево идентификационната и
СПП експертизи. От цялостния анализ на всички тези доказателства се
установява, че по отношение на него е била отправена закана, че ще бъде
направено всичко възможно да се възпрепятства търговската му дейност, ако
откаже да плаща ежемесечно
10 000 лева, че това е било противно на волята му и е последвал отказ от
негова страна, след което е упражнена значителна по интензитет принуда, за
да бъде сломена волята му.
Деянието е извършено от двамата подсъдими - М. и К. при взаимно
допълващи се, координирани и съгласувани в най-малките детайли действия.
Именно поради тази причина обвиненията са за съучастие под формата на
съизвършителство и като квалифициращо обстоятелство е извършено от две
лица. Т.к. от установеното е видно, че е било без значение на кого ще бъдат
плащани тези ежемесечни суми, защото двамата са имали неуредени
финансови отношения помежду си, то диспозитивите на предявените
обвинения на двамата подсъдими са огледални, каквато е и съдебната
практика в тези случаи.
Моля в крайна сметка да отмените оправдателната присъда и да
постановите нова, с която да признаете подсъдимите за виновни, така, както е
повдигнато обвинението с обвинителния акт и им наложите наказания, които
са поискани от обвинението при първоинстанционното разглеждане на
делото.
В края на допълнението към мотивите на протеста първоинстанционния
прокурор е посочил, че е налице двойственост в мотивите на
първоинстанционния съд, която би следвало да бъде преодоляно от
настоящия съдебен състав.
Моля в този смисъл за Вашето произнасяне.
АДВ.Я.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз поддържам въззивната
жалба, както и принципно становището на колегата представител на
държавното обвинение.
Ще се опитам да представя пред Вас същината на настоящия казус от
малко по-различен ракурс, т.к. според мен тя до голяма степен убягва в
множеството къде нужни, къде ненужни обстоятелства, които са я обвили.
5
Според мен това като резултат е довело и до неправилната оправдателна
присъда на първата инстанция, а и до в крайна сметка до повторното
разглеждане на делото на тази инстанция.
Ще започна с правната страна и кратък анализ на състава на
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство.
До колкото според мен изясняването на този на пръв поглед теоретичен
въпрос е ключово, т.к. предпоставя и по нататъшните разсъждения по
конкретиката на казуса.
Касае се за изнудване по чл.213а от НК, което е квалифицирано в три
отделни квалифициращи белези, това по ал.2, а имено деянието е придружено
с унищожаване и повреждане на имущество и извършено от две лица и един
по ал.3 причинени значителни имуществени вреди.
Тук моето становище е, че квалифициращите белези по ал.2 би следвало
да отпаднат от отправната квалификация, защото се поглъщат от по-тежко
наказуемия състав на ал.3. В допълнение квалификацията по ал.3 не е на
втора степен, а квалифициращите състави по ал.3 са квалифициращи на
основния състав по ал.1, а не са такива на съставите по ал.2, някои от тях са и
взаимно изключващи се, например лека-телесна повреда по ал.2 и
респективно средна и тежка телесна повреда по ал.3 на текста.
Отделно от това квалифициращото обстоятелство - деянието е
придружено с унищожаване и повреждане на имущество така или иначе се
поглъща от другото квалифициращо обстоятелство по по-тежкия състав -
причинени значителни неимуществени вреди. Така е и в правната теория –
„Престъпления против собствеността“ на А.С. от 2003 година, на страница
198. Квалифициращото обстоятелство в този смисъл, извършено от две лица,
ако се счете доказано според мен остава само като отегчаващо обстоятелство
на приетата квалификация по ал.3, а не и като съставомерен белег.
Отпадането на тези квалифициращи белези по ал.2 за мен по никакъв начин
не изисква каквато и да е преработване на обвинението, т.к. нито фактите се
променят, нито правната квалификация преминава към по-тежка.
Престъплението по чл.213а, ал.1 от НК е формално и се явява довършено със
довършване на самото изпълнително деяние, без да предвижда в състава си
настъпването на общественоопасен резултат. Но това, за което говорим в
случая по ал.3, т.2, вр.ал.1 вече е резултатно престъпление. То има
допълнителен предмет – увреденото имущество и допълнителен резултат -
значителните имуществени вреди, които не съществуват по основния състав
на престъплението.
Причиняването на имуществените вреди в настоящия случай темпорално
следва отправянето на първоначалната заплаха и възприемането й от
пострадалия.
Причиняването на имуществените вреди се явява допълнителен белег на
изпълнителното деяние по квалифицирания състав по ал.3, т.2.
Така изпълнителното деяние в случая представлява една фактически
6
усложнена дейност, осъществяваща се през продължителен период във
времето, поради самото си естество и се състои от следните три отделни
елемента:
На първо място, отправяне на заплахата с разрушаване на „Ред хот
България“ и създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност
на „Ред хот България“, извършено на 09.10.2014 година.
На второ място, довеждане до знанието на пострадалия какво се иска от
него, а именно да плаща 10 000 лв. месечно, за да може да работи, което е
отново е извършено на 09.10.2014 година.
На трето място, продължаване на заплахата чрез причиняване на
имуществените вреди с различни действия, които са осъществени в периода
10.10.-15.11. Така самото изпълнително деяние на престъплението, което
разглеждаме не е довършено с първоначалната заплаха и довеждане до
знанието на пострадалия какво се иска от него, както в обичайните случаи на
изнудването в основния състав на престъплението по чл.213а от НК, а с
последното от поредицата различни фактически действия по причиняване на
вредите на имуществото, които се явяват допълнителен елемент към самата
заплаха, осъществени със същата цел, пострадалият да бъде мотивиран да
заплати поисканата му сума. Съвсем коректно в диспозитива на обвинителния
акт е посочен продължителен период на осъществяване на престъплението, а
не конкретна единична дата доколкото, както вече посочих, неговото
изпълнително деяние на престъплението в случая представлява една
фактически усложнена дейност. Т.е. по никакъв начин аз не се съгласявам с
аргументираната в хода на разглеждане на това производство теза, че
престъплението се явявало довършено на 09.10. и всички последващи
инкриминирани в обвинителния акт действия биха могли евентуално да бъдат
престъпни единствено по други състави, но не и по чл.213а от НК, защото са
осъществени при вече довършено престъпление. Напротив, според мен,
различните допълнителни белези на изнудването по чл.213а от НК, като
придружено с унищожаване и повреждане на имущество, могат както времево
да съпътстват, така обаче и да следват двата неизменни елемента на
изнудването по чл.213а от НК – заплахата и довеждане до знанието на
пострадалия какво се иска от него.
В този си вид квалифицираните състави отразяват напълно адекватно
една съвсем обичайна житейска ситуация, при която за да се усили ефекта от
първоначалната заплаха деецът извършва и последващи действия по
причиняване например на убийство, телесна повреда или имуществени вреди,
както е в случая, със същата цел, да мотивира пострадалият да извърши
имущественото разпореждане. Повече от логично е, че в тези случаи
последващите действия естествено продължават заплахата, която е
първоначално отправена и са включени в квалифицирания състав на
престъплението изнудване, а не се наказват отделно. Престъпното
мотивиране на пострадалия няма никаква пречка да бъде и продължителна по
7
своето естество дейност, включваща различни отделни действия, подчинени
на една цел, а не еднократен акт.
В настоящия случай, според мен, дори и например по някакви
съображения да счетете, че квалифицираният състав по ал.3, т.2 не е
изпълнен, т.к. причинените имуществени вреди например не са значителни,
то при всички положения ще изпълнят състава на престъплението по ал.2, т.3,
защото той съдържа минималното изискване за повреждане на някакво
имущество, а не и за неговата стойност.
Последният съществен момент от правна страна, на който следва да бъде
обърнато специално внимание, според мен, при изясняване на есенцията на
казуса е въпросът за така нареченото посредствено извършителство в частта,
относно фактическото причиняване на имуществените вреди. Доколкото от
една страна в диспозитива на обвинителния акт липсва позоваване на
посредствено извършителство, а от друга в обстоятелствената част не се
излагат твърдения, че подсъдимите със собствени телодвижения фактически
са причинили вреди. Така нареченото посредствено извършителство не се
съдържа в която и да е нормата в общата част на материалния наказателен
закон за разлика от съучастието например. Т.е. изричното посочване на
такава конструкция в диспозитива на обвинителния акт не е необходимо,
защото чл.246, ал.3 НПК изисква в заключителната част на обвинителния акт
да бъде посочена правната квалификация на деянието, а наличието или
липсата на посредствено извършителство не променя правната квалификация
в един или друг смисъл, както би я променило съучастието например.
Посредственият извършител е извършител, а не някаква друга
специфична правна фигура.
В обстоятелствената част на обвинителния акт пък, съгласно чл.246, ал.2
от НПНК са описани достатъчно подробно обстоятелствата, относно начина
на извършване на деянието. Описани са конкретните действия на
подсъдимите, които са в пряка причинна връзка с фактическите действия на
други лица по демонтажа на терасата, спирането на ел. захранването и
разрушаването на терасата, които пък са в пряка причинна връзка с
инкриминираните вреди. Това напълно достатъчно и точно маркира
фактическите и правни параметри на обвинението. Подсъдимите могат да се
защитават и по фактите и по правото. Конкретно, коректно са описани
извършените от тях действия и правната им квалификация, а действията им
от правна страна означават осъществяване на изпълнителното деяние лично,
защото както вече стана дума посредственият извършител е така или иначе
извършител, а не някаква друга фигура. Така съставомерните подлежащи на
доказване факти по настоящото наказателно производство за всеки един от
двамата подсъдими според мен са следните:
От 09.10.2014 година до 16.11.2014 година всеки един заплашил А.М. с
увреждане на имущество, разрушаване на „Ред хот България“ и друго
противозаконно действие с тежки последици, създаване на пречки и
8
преустановяване на търговската дейност на „Ред хот България“, с цел да го
принуди да поеме имуществено задължение да плаща 10 000 лева месечно на
всеки един от двамата подсъдими поотделно, така е формулирано
обвинението и са причинени значителни имуществени вреди в посочената
стойност от 14 838.37 лева.
Така стигаме до установените факти и доказателствата за тях по
отношение на трите елемента на изпълнителното деяние, осъществени от
подсъдимия М.. Тук трябва да се направи уговорката, че спорните от
фактическа страна моменти по делото са единствено досежно отправяне на
заплахата, ведно до довеждането до знанието на пострадалия какво се иска от
него. За това именно на тях следва да се обърне по-сериозно внимание при
анализа и оценката на събраните доказателства за твърдените от обвинението
факти.
Досежно последващите действия по причиняване на инкриминираните
имуществени вреди противоречието е не толкова по фактите, доколкото
поведението на подсъдимия не се оспорва, а каква правна оценка трябва да
бъде дадена на това поведение.
На първо място, относно отправяне на заплахата и довеждане до знанието
на пострадалия какво се иска от него на 09.10. Тук показанията на А.М.,
които са последователни и безпротиворечиви са единствените преки
доказателства, защото само двамата с подсъдимият М. са участвали в
разговора, макар и да е проведен на публично място. Това е съвсем
закономерно предвид естеството на разговора между двамата, напълно
нормално е той да се води на четири очи, а не с участието на множество
свидетели.
Налице са обаче ред косвени и производни доказателства, които
подкрепят преките доказателства, изложени в свидетелските показания на
пострадалия и които мога да се обособят в следните четири групи:
Първо, показанията на множество свидетели, на които А.М. е пресъздал
разговора си с М., съществени са показанията на К. Д., който макар и да не
участва в разговора, присъства и вижда реакциите на двамата, особено
ядосаната реакция на подсъдимия М., който става и ръкомаха.
Непосредствено след това М. му разказва съдържанието на разговора. Още
показанията на свидетелите Т. Д., М. П., Никой К., М. Н. и Т. М.а. Според мен
в цитираните производни доказателства не се съдържат никакви съществени
противоречия, относно съставомерните факти, които да дискредитират
проверяваните чрез тях преки доказателства. Инкриминираното
обстоятелство в диспозитива на обвинението, относно от поисканото от
подсъдимия от пострадалия е поведение, че подсъдимият е поискал от
пострадалия да му плаща ежемесечно сумата от 10 000 лева, както изтъкна
преди малко и представителя на държавното обвинение. Т.е. това се явява и
подлежащият на доказване факт като елемент на изпълнителното деяние –
какво е поискал подсъдимия от пострадалия. И в самото решение на ВКС, с
9
което са коментирани твърденията, колкото и да са противоречиви и
производни доказателствата е цитирана именно тази сума като поискана от
подсъдимия, за което обстоятелство всички свидетели са единодушни.
Констатираните разминавания доколкото съществуват са за какво точно е
поискана сумата, но това, според мен, не може да бъде съществено
обстоятелство, поради няколко причини:
За какво точно е поискана сумата не е елемент от фактическия състава на
престъплението, елемент е какво е поискал, да се поеме задължение за
плащане на дадена сума. Същественият момент тук, на който искам да обърна
специално внимание, че се касае за сума, за заплащането на която така или
иначе няма никакво правно основание, т.е. абсолютно ирелевантно е дали
сумата е поискана като наем за едното или двете заведения, управлявани от
пострадалия М. или за част от едното заведение - терасата, защото
подсъдимият М. така или иначе не е имал право до получава никакъв наем от
пострадалия, т.к. не е бил собственик нито на помещенията, в които са
работели заведенията, нито на тротоара, още по-малко върху който е била
изградена терасата или сумата е поискана като наказание, че пострадалият му
се е противопоставил, защото подсъдимият М. така или иначе не е имал право
да налага глоби на когото и да е. След като затова подсъдимият М. да иска от
М. сума пари няма никакво правно основание, т.к. те нито имат договорни
отношения, нито дори и има за какво да ги имат във връзка с едното или
двете заведения, съвсем нормално и житейски логично е и самият подсъдим
да не е имал ясна представа за какво точно иска сумата или да е искал
първоначално за едно, после за друго или пострадалият да го е възприел така
или да е разказал на другите свидетели различна версия за какво точно му се
искат тези пари, или пък другите свидетели да са направили собствена
интерпретация за какво точно се искат парите. Тези така наречени
противоречия, според мен не само не дискредитират обвинителната теза, а
напротив потвърждават я, защото недвусмислено показват, че няма никакво
стиковане между свидетелите от кръга на пострадалия да говорят абсолютно
едни и същи неща.
Съществения факт е, че недвусмислено от подсъдимия е заявено на
пострадалия, че трябва да плаща въпросната сумата, за което няма правно
основание, защото в противен случай няма да може да работи, заведението му
„Ред хот България“ ще бъде разрушено, респективно ще бъдат създадени
други пречки, които да доведат до там, че заведението няма да може да
работи дори и да не бъде разрушено.
В този смисъл съвсем не е нелогично, а обратно напълно логично е, че
подсъдимият след като пострадалият е отказал да плаща е пристъпил към
осъществяване на действията, за които се е заканил по нанасяне на вреди на
бизнеса на пострадалия, за да го убеди, че е сериозен и, че пострадалият
трябва да започне да плаща за да бъде оставен да работи на спокойствие.
Точно толкова колкото са логични всички подобни действия, насочени към
мотивиране на изнудвано лице към определено поведение чрез причиняване
10
на вреди, какъвто е и настоящия случай.
Отново казвам сумата е поискана без правно основание, а не за да се
уреждат някакви договорни или друг вид бизнес отношения между двамата.
Като цяло представянето на случая през призмата на някакви граждански
отношения и поставянето едва ли не в центъра на предмета на доказване по
делото на изясняването за какво точно е била поискана сумата като наем, за
какъв точно търговски обект или част от търговски обект, за мен, по никакъв
начин не може да бъде съществено обстоятелство на изясняване в настоящото
производство.
В крайна сметка въобще не се каса за граждански отношения за да
подлежат точно тези въпроси на детайлно изясняване, а за престъплението
изнудване.
Второ, жалбата на А.М. - производни, допълнителни доказателства,
които подкрепят преките доказателства в показанията на пострадалия като
второ такова, втора група обстоятелства, жалбата на А.М. от 10.10. до второ
РУ – Варна и до Районна прокуратура, в която се описват събитията до тази
дата непосредствено след случката от 09.10. и започналите действия още на
следващия ден, предприети от подсъдимия, пострадалият депозира
съответната жалба по надлежния ред, в която още тогава излага
безпротиворечиво същата фактическа обстановка, а това не е сигнализиране
на органите в някакъв много по-късен момент във времето, което евентуално
би могло да доведе до някакви други изводи за достоверността на изнесеното
от него.
На трето място, предхождащите действия на подсъдимия М., а именно
ангажирането на свидетелите В.Ж. и Б.К., възпроизведените чрез СРС
разговори как свидетелите Ж. и К. чакат 25 000 лева от подсъдимия М., как
той чака от тях предприемането на по-интензивни действия като пукане на
гуми, палежи на автомобили, срещата на подсъдимия М. със свидетеля М.Г.,
обаждането на М. на М., в присъствието на Г., при което и Г. е възприел
непосредствено, че подсъдимият иска плащане, въпреки липсата на правно
основание за това. Обажданията на М. към М., срещата на Б.К. с М. по заръка
на подсъдимия.
И последната група, последващите действия на подсъдимия М. по
причиняване на имуществените вреди, които започват още от следващия ден
на отправяне на заплахата ден. Заплахата започва да се реализира,
последващите действия на подсъдимия се явяват от една страна част от
изпълнителното деяние на престъплението по квалифицирания състав, а от
друга обаче се явява и доказателство за отправената заплаха, защото са
обективно и субективно насочени именно към нейното реализиране.
Всички тези четири групи обстоятелства подкрепят версията на А.М. за
събитията от 09.10. и елементите на изпълнителното деяние, осъществени от
подсъдимия М. тогава, а имено отправяне на заплахата и довеждане до
знанието на пострадалия какво се иска от него.
11
По-конкретно, относно обстоятелството почувствал ли се е пострадалия
М. застрашен по време или непосредствено след срещата на 09.10., според
мен е необходимо да се изтъкне следното:
Законът не изисква пострадалият да се е почувствал действително
застрашен, а заплахата обективно да е от естество да предизвика основателен
страх от осъществяването й, което е нещо различно.
На следващо място, както многократно досега изтъквах, изпълнителното
деяние не се явява довършено на тази дата, а продължава напред във времето
с причиняването на имуществените вреди, което именно служи пострадалия
да бъде по-ефикасно и допълнително мотивиран да предприеме изисканото от
дееца поведение. Така, че дори и да търсим белега - реално предизвикано
чувство на застрашеност, той безспорно е налице в момента, в който
подсъдимият е започнал да реализира заплахата, ако и да не е бил налице по
време или непосредствено след срещата, ако например пострадалият е имал
различна представа за подсъдимия в смисъла, че не е човек, който би се
занимавал с подобни дейности.
На второ място, относно елемента на изпълнителното деяние
продължаване на заплахата чрез причиняване на инкриминираните
имуществени вреди с различни действия в периода 10.10.-15.11.
Първо, при първоначалния демонтаж на терасата и спирането на ел.
захранването подсъдимият М. присъства, пряко извършва действия, държи се
агресивно и предизвикателно, дава нареждания. Налице са множество преки
доказателства от очевидци на събитията около демонтажа на терасата, а
именно свидетелите Б.Ч., Я.П.в, Б.Ж., А.М., К. Д., М. П., Т. Д.. На спирането
на ел. захранването и преченето от страна на подсъдимия М. да бъде
възстановено, са налице отново множество преки доказателства чрез събрани
показанията на свидетелите Х.Х., К. П., Д.П., Г.А., Т. Д., Ж.Б., Г.Г., К. К.,
Д.Д.в, Н.Н., М. П.. Освен тях и още информация събрана чрез експлоатацията
на СРС, както и заключения на множество експертизи.
На второ място, при разрушаването на терасата подсъдимия М.
организира разрушаването в условията на конспиративност, като намира
строителна фирма, тук са налице данните за М.М. и багериста З.С. и
специално охранители от друг град – А.П., Г.Ф., Д.Т.. Тук отново фактите са
категорично установени чрез свидетелски показания и информация събрана
чрез СРС.
По време на самото разрушаване подсъдимият дава указания по телефона
и му се отчитат по телефона. Отново доказано чрез свидетелски показания и
експлоатация на СРС. Подсъдимият е записан в разговори да казва: „искам да
го събаряме, искам вчера да е съборено, защото като е съборено те не могат да
работят вътре“.
Относно действията, насочени към разрушаване на терасата следва да се
обърне специално внимание на факта, че според мен това категорично не са
правомерни и едва ли не обществено полезни действия. Ако даден строеж е
12
незаконен и подлежи на премахване това обстоятелство трябва да се
констатира в надлежно изпълнена законова процедура, завършила с надлежно
издаден административен акт в този смисъл, който да подлежи на
изпълнение, като респективно се дава първоначален срок за изпълнение на
лицето, което следва да премахне незаконния строеж.
В конкретния случай, в действителност нито едно от горепосочените
условия не е изпълнено, нито процедурата по констатацията на незаконния
строеж е надлежно проведена, нито е завършила, нито срока за доброволно
изпълнение е изтекъл, нито който и да е от подсъдимия адресат на
задължението да отстранява строежа.
Напълно обществено неприемливо е неоторизирани лица да разрушават
самоволно незаконни строежи по собствено усмотрение. Повече от логично е,
че такива действия могат да създадат хаос в обществото, в резултат на който
всякакви лица да тръгнат да разрушават всякакви строежи, за които смятат,
че са незаконни. Подобно поведение не може да бъде определяно, според мен
принципно като обществено полезно, а да не говорим, че в конкретния случай
разрушаването е предприето при присъствие на лица от персонала в
търговския обект, което без съмнение, освен всичко останало е било и опасно.
Няма никакво съмнение, че от самия начин на извършване на действията,
записаните разговори, с участието на подсъдимия М. и свидетелските
показания следва, че целта на действията е била обикновена демонстрация на
сила пред пострадалия М., а не елиминиране на някаква незаконна пристройка
в обществен интерес.
Също така не мога да се съглася и с тезата, че т.к. терасата е пристройка
към имот жилищна сграда, а не самостоятелен обект и като такава е
собственост на собственика на имота, поради което инкриминираните вреди
не са настъпили за „Ред ход България“ ООД. Като наемател на имота, именно
„Ред ход България“ отстранява повредите и имотната вреда настъпва за това
дружество, което в последствие може да търси стойността й от наемодателя.
Причиняването на вредата създава и пречка за нормалното функциониране на
обекта, което логично е в ущърб именно на ползващия го, а не на отдалия му
го наемодател.
Дори в крайна сметка да се приеме, че вредата от действията по
разрушаване на терасата не е настъпила за „Ред хот България“ ООД, такава
вреда обективно все пак е настъпила, даже и да се изключи от стойността на
причинените инкриминирани вреди, обаче това няма да промени правната
квалификация на деянието от състава по ал.3, т.2 в този по ал.2, т.3, защото
значителните вреди по смисъла на закона все ще продължават да са налице.
В заключение, според мен, всички съставомерни факти по отношение на
подсъдимия М. считам за доказани по изискуемия от закона несъмнен начин
и отправената заплаха с горецитираната цел и времето и мястото на деянието
и причиняването на значителните имуществени вреди.
Така, че предлагам на съда да постанови осъдителна присъда спрямо
13
подсъдимия М., като го признае за виновен и му определи наказание в същите
видове и размер в какъвто е било постановено при предходното разглеждане
на делото от Апелативната инстанция.
Относно деянието на подсъдимата К. се придържам към аргументите,
които бяха изтъкнати от представителя на държавното обвинение.
Считам, че на подсъдимите следва да бъдат възложени разноските по
делото, включително и тези за правна защита пред настоящата инстанция.
По отношение на гражданския иск за причинените на пострадалия А.М.
неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, считам, че
същия е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Категорично се доказва чрез заключенията на приетите СПЕ и
многобройните свидетелски показания се установяват както преживените от
пострадалия негативни емоции, така и отражението им върху състоянието му.
Благодаря!
АДВ.Л.: - Уважаеми Апелативни съдии, аз Ви моля да оставите протеста
и жалбата без уважение, като изначално се извинявам за вероятните
повторения, които ще се получат, т.к. от самото начало на делото за защитата
беше много трудно да конструира точна и не повтаряща се коректна
пледоария, т.к. самото обвинение е безкрайно хаотично и нелогично,
несъответно на правото и на фактите. Същото се отнася до протеста, а още
повече това се затрудни днес с пледоарията на частния обвинител.
Т.к. към многото верни теоретични постановки се представи едно
изложение, което формално логически звучи издържано, но съпоставено с
конкретните факти, с конкретно установеното по делото и без да говорим със
сложни юридически фрази изследваме това, което прокурорът е описал,
съобразявайки се с изискванията на НПК и на НК, се вижда, че не отговаря на
коректния прочит нито на доказателствата, нито на приложимото право.
Аз не споря за верността на анализа какво представлява нормата на
чл.213а от НК, какво представляват квалифициращите обстоятелства, кога,
какво се прилага и прочие, защото ние няма да се занимаваме с това нещо.
Основния въпрос по делото е има ли доказано престъпление изнудване,
т.е. искане за заплащане на пари, в случая не говорим за други облаги, като
това, което многократно се повтори от частния обвинител, че „нямало правно
основание“, това е без значение за състава на престъплението, дали се искат
на правно или на не правно основание е без значение за изнудването и за това
ние няма да обсъждаме дали е имало правно основание или не.
Но Ви молим да имате предвид доводите във връзка със задължения за
плащане наем за тераса, които сме изложили в касационната жалба подробно,
както и за статута на това съоръжение.
Така, че първия въпрос е имало ли е искане за пари, в какъв размер.
На следващо място имало ли е заплаха за да се мотивира волята на
лицето за да заплати тези пари.
14
Трето, за да е обвинението ясно формулирано, тук сме обвързани от
обвинителния акт, за какво са искани тези пари, независимо дали на правно
основание или не, а за какво са искани е важно в два аспекта:
Първо, за да се прецени дали последващите действия за да се мотивира
пострадалия да плати.
Второ, за да се установи цялата логика на фактите и значението на
всички факти, които са излети в производството, както за отговорността на
подзащитния ни, така и за отговорността на подсъдимата К..
Казвам това, защото в какво се състои обвинителния акт.
Колегата Я. каза, че не е важно за какво са искани парите, дали за наем,
дали за тераса, важното е, че са искани и това не можело да се обсъжда и да
бъде решаващо. Това не е вярно, защото когато в обвинителния акт, в
обстоятелствената му част, срещу която подсъдимия се защитава, защото той
се защитава срещу фактите такива каквито са посочени в обвинителния акт,
пише, че той е искал 10 000 лева наем за тераса, то това е важно и не може да
се пренебрегва и подсъдимия се е защитавал срещу това твърдение, това
твърдение е обсъждано от всички инстанции, включително и от ВКС.
За какво са искани парите е много важно за преценката и на общността
на умисъла и на възможното изобщо съучастие на подзащитния ни и на К.К.,
защото какви са фактите по делото:
Вътре е едно изобилие и ние през цялото време сме твърдели, че това са
напълно излишни факти, които установяват отношенията между К.К. и
бившия й съпруг Т. Д.. Всъщност, това е целия конфликт, затова, че те се
карат, кой кого е изхвърлил от дружеството, кой какви дела води, крайно
некоректно беше казано от прокурора, че тя нямала никакви права и загубила
всички дела. По делото е доказано, че всички дела са спечелени от нея и
правата й са установени, тя е била субект на репресия и от страна съпруга си,
и от страна на лица от криминалния контингент и от страна на правосъдните
органи в един момент. Но както и да е, всички дела от нея са спечелени.
В един момент, в цялата суматоха на факти, относно отношенията между
К.К. и бившия й съпруг, сестра му, отдаването на заведение на А.М. под наем
бива замесен клиента ни, който отива и провежда една среща с А.М..
Безспорно е по делото, че никакъв интерес не е имало у нашия
подзащитен да се среща с А.М. за искане на каквито да било пари, за
удовлетворяване на какъвто и да е интерес и въобще на каквито и да е
отношения и имуществени претенции да е имало без те да са във връзка с
К.К.. И при това положение се поставя въпроса, в този аспект следва да се
тълкуват и последващите действия и това е същественото.
И тук се получава първото противоречие и пълна абсолютна неяснота.
Днес пак не разбрах какво твърди частния обвинител и прокурора, искали ли
са М., сговаряли ли са се имали ли са общ умисъл М. и К.К. да искат пари от
А.М. за наем, който да се плаща на М. или на К.К., но е дължим на К., вместо
15
на Т. Д. или сестра му, защото това е спора по делото. Ако не, те не са имали
общ умисъл, а М. е искал пари за себе си, защо се замесва К.К. в цялата тая
работа. Какво общо има тя в това и има ли един факт, който да установява, че
К.К. се е сговаряла с М. той да иска пари от А.М. за себе си и за тази тераса.
Ако няма такъв факт то е безспорно установено, че не може да се говори по
никакъв начин за общ умисъл и за съучастие, по искане на пари и отправяне
на каквото и да е било заплаха, независимо дали са осъществени,
следователно не може да се твърди каквато и да е връзка на последващите
действия, за които аз отделно ще кажа няколко думи, с тази случка, която е
била на 09.10.
Защото последващите действия, безспорно след 09.10., които са по
разрушаване на терасата са предприемани от К.К., това тя го обяснява и
независимо дали М. е съдействал, дали е присъствал, дали е давал указания по
телефона на някого, той не може да бъде извършител на тези последващи
действия и те очевидно нямат връзка с никаква претенция, която той бил
отправил към А.М. на 09.10., защото са извършени от К.К., в защита на
нейния интерес, така както тя го е разбирала, да постигне по някакъв начин
получаване на дължимото й като съдружник и съсобственик на обектите,
които са се ползвали от А.М.. Тези действия, които са след 09.10. нямат
никаква връзка с претенциите, които М. е отправил и за които се твърди, че е
отправил и за които се твърди, че е отправил и за които К.К. няма абсолютно
нито един факт да е знаела.
На следващо място, както се твърди действията на К.К. по представяне на
оттеглено пълномощно по разрушаване на постройките, осъществява състав
на престъпление то той не е свързан, то не е изнудване, той може да бъде
разрушаване на имущество, защото тя не е знае за заплахите, нито
прокуратурата го твърди, нито днес частния обвинител, каза, че тя знае за тях.
При това положение тя не може да отговаря и тези действия не могат да бъдат
свързани по какъвто и да е начин със заплахите, за които се твърди, че били
отправени от подзащитния ни.
Казва се накрая, че по отношение на терасата, спиране на ел.
захранването, на разрушаването подзащитният ни бил присъствал, но
присъствието не е равно на извършителство. Можем и ние да присъстваме, да
викаме „ура, давайте момчета, бързо разваляйте“, можем да съдействаме на
някой да разруши като му помогнем, но когато не го извършваме лично ние,
то ние лично не отговаряме.
Категорично не съответна на правото и тезата, за която се прави опит да
се развие и от прокурора и сега от частния обвинител, и че при
разрушаването трябвало да се мине някаква процедура, да има подлежащ на
изпълнение акт. Този подход е несъответен на правото. Има предписание по
делото, че терасата е незаконна, има отправено предписание за собствениците
да я разрушат. Много удобно се избягва от представителите на обвинението,
че първото искане по отношение на терасата е отправено именно от
16
съсобственика Т. Д., до него е отправено предписанието да я разруши и К.К.
като съсобственик на обекта предприема действия по разрушаването й след
предписание. Нима твърдим, че когато има предписание на административен
орган, извършено в рамките на правомощията му гражданинът трябва да чака
съдебен акт за да изпълни задължението си, което очевидно го има и което в
последствие по делото е установено, че тази тераса наистина е незаконна и е
разрушена. И в този смисъл не може да има никакви вреди за така наречения
пострадал А.М., т.к. той нито я е построил, нито може да се твърдят вреди от
незаконен строеж, нито е дължал възстановяването й и защото тя не е
възстановена, а е разрушена. И тук се прави една наистина доста сериозна
спекулация във фактите.
На следващо място искам да подчертая, че К.К. в цялото действие не е
някаква във всички действия, които са се развили след 09.10.
По повод на отправянето на заплахите, проблемът е много сериозен и той
се подминава и някак си не се обсъжда, той е основния въпрос, когато се
говори за изнудване.
Има двама души, коректно се каза, двама души - А.М. и М. и двамата са
страни в процеса. Показанията на единия освен доказателствено средство са и
средство на защита, обясненията на М., освен доказателствено средство са и
средство за защита.
Т.е. при преценка и на двете доказателствени средства съдът следва да
подхожда особено внимателно и да реши дали да ги кредитира или не,
съпоставяйки ги с всички доказателствена средства и подлагайки ги на
особено внимателен анализ. Между впрочем това е едно от изричните
указания, които е дал ВС в отменената въззивна присъда, че въззивната
инстанция е кредитирала показанията на А.М. без да ги съпостави с другите
доказателства, приел е, че се подкрепят с противоречиви доказателства и без
да съобрази, включително и качеството му на страна.
Сега какво казва А.М., той ми каза, че: „трябва наемите да се плащат“ и
до тук, няма заплахи и според показанията на А.М. и най-вече според
обвинителния акт след това М. му казва: „Тогава ще ми плащаш 10 000 лева
за терасата иначе ще ти разруша заведението“. От тук следват два извода,
първо, че пари за наеми не са искани, т.е. нито К.К. не е забъркана в тази
среща и както казах всичките й действия в следствие на разрушаване нямат
нищо общо с отправени заплахи, ако се приеме, че са доказани. Т.е. няма
връзка между отделните епизоди. Това не е разкъсване изкуствено, а това е
анализ на фактите, които са установени, както са написани в обвинителния
акт.
На следващо място, пострадалият М. заявява, че са му казани определени
думи и са му искани 10 000 лева наем за тераса, след което той бил разказал
на различни лица какво е било съдържанието на срещата и нито едно от тези
лица не казва това, което казва свидетеля М.. При това положение на какво
основание може да се приеме, че показанията му са достоверни. Съдът е казал
17
преди, че понеже били последователни и така не се променяли във времето
този критерий формален не съществува, но аз искам само да Ви посоча
няколко неща, които сигурно и Вие сте забелязали.
На тази среща няма никой друг, но след срещата М. казва, не, че са му
искани наеми, не че са му искани пари за тераси, а, че са му искани пари за
наказание, за глоба, това го казва на свидетелката Б.. След което на
свидетелката П. казва, че М. й е споделил за срещата с М., на която М. бил
поискал документи за собственост, които да покаже на адвокат М. се развикал
и казал, че никакви документи няма да му показва. М. не заявява такива
факти, а свидетелят Д., който е бил в заведението, макар и да не е присъствал
въобще не сочи непосредствено след срещата М. да е говорил нито за глоби,
нито за заплахи, нито за искания да се плати.
При това положение на какво основание може да се твърди наличието на
доказателствата, които по безспорен и категоричен начин да установяват
наличието на решаващия и обективен елемент от състава на престъплението.
Извън, че показанията, когато имаме показания на едно лице, което е и
страна и действа в собствен интерес ВС е категоричен, има обстойна
практика, че тогава се изисква особена критичност при проверката.
Значи на първо място неговите показания, относно конкретното
съдържание не се подкрепят от нито един факт.
На второ място, обаче неговите показания не издържат и елементарната
проверка за достоверност, с оглед на другите заявени факти в хода на
производството, които съдът е длъжен да изследва за да прецени общата
достоверност на показанията на този свидетел. А пък фактите, които той
заявява и които ясно се опровергават още един път установяват и неговата
заинтересованост.
Аз Ви моля в тази връзка да имате предвид показанията на свидетелите
Ж. и К., които говорят за предходните им отношения с Т. Д., сестра му
свидетелката П. и свидетеля А.М..
Всъщност се установява от тези показания много ясно, че А.М. и Т. Д. и
П. заявяват едни неистински факти за отношенията си с Ж. и тези неистински
факти аз твърдя, че ги заявяват те, а не свидетелите Ж. и К., защото
свидетелите Т. Д., П. и М. имат интерес от тезата, която развиват. Докато
свидетелите Ж. и К. установяват факти, от които те не ползват нито права,
нито имат по някакъв начин облага или някакъв друг интерес в процеса да се
защитават. Те говорят каква е била уговорката им, как е трябвало от тия
магазини да получават наеми, а пък след това да им се прехвърли
собственост, а пък как Т. Д. не си е изпълнил задължението, какви са били
уговорките с А.М. и прочие.
Неща, които и М. и Т. Д. и П. удобно укриват, защото са несъответни на
тезата, която развиват.
И сега при положение, че за разговора, на който се породи заплахата има
18
двама души, които са участвали, две страни, двама със собствен интерес в
процеса, че показанията на този върху, който се гради обвинителната теза не
се подкрепят от нищо, защото нито от свидетелите, нито от общата
достоверност може да се направи извод, че те са годни да обосноват
обвинението по несъмнен начин, по начин, който да преодолее презумпцията
за невиновност, то аз считам, че по никакъв начин не може да се приеме
осъществено деянието заплаха, която е основния елемент от изнудването.
Подзащитният ни дава обяснения, относно тази среща и тези обяснения не са
опровергани от нито едно годно доказателствено средство. На тях им се
противопоставят единствено показанията на А.М., но при две равностойни
доказателствена средства и при действаща презумпция за невиновност е
очевидно, че не може да се постанови осъдителна присъда на базата на тази
доказателствена съвкупност, която е събрана по делото.
На следващо място, хаосът, който се създава по това дело е, че и днес, в
интерес на истината прокуратурата и частното обвинение много така
направиха опита елегантно да се измъкнат от него. Какъв е мотива, защото
безмотивни престъпления няма, какъв е мотива на действията на подзащитния
ни, ако се приеме за вярна тази теза, да отиде да се среща с А.М. и да му каже
„дай ми 10 000 лева“ просто ей така, всъщност за терасата, защото така пише
в обвинителния акт. Ако не е вярно, че срещата му е в интерес на К.К. или с
опит да уреди нейните отношения и в последствие всички действия са
извършени от К.К. именно в защита на нейния интерес, така, както тя го е
разбирала и начина на защита, който тя е приела. Дали той е правомерен,
дали не е правомерен, дали го намираме за оправдан, това няма никакво
значение.
Ако се изключи и тук се поставя въпроса, защо прокуратурата и частното
обвинение, ако твърдят, както се постави днес, М. е в основата на цялата
интрига, отива иска едни пари, после тръгва да руши едно заведение, защото
не му дава 10 000 лева на неизвестно основание, защо е забъркана тук К.К.. И
този подход се прави просто наистина от безпомощност да се обосновава
обвинението така, както е предявено срещу подзащитния ни, след като всички
факти установяват, че неговото участие в цялата тази работа няма нищо
общо, нито с изнудване, нито с искане на пари, нито с тези действия по
разрушаване, спиране на електричество, от които се твърди, че са настъпили
вреди.
Ако има общност на умисъла в какво се е състоял тази общност на
умисъла. Ако В.М. е искал пари за терасата няма нито един факт, че К.К. е
знаела за това, нито, че в последствие тя е организирала спиране на ток и
разрушаване на тераса за да получи В.М. 10 000 лева за терасата. Друг е
въпроса, както вече стана известно, че терасата е незаконна. Не е вярно това,
което се твърдеше, че К.К. е била уведомена за резултата от срещата и тя е
знаела какво се е случило. Няма такова нещо, това не се твърди нито от
прокуратурата, нито от който и да било от свидетелите, а самия А.М. заявява,
че не се е срещал с К.К. и тя не му е искала никакви пари. Така, че цялата
19
теза, която е основана на някакви нейни последващи действия по разрушаване
за да получи М. парите няма нито логика, нито граматика в тази работа. Не е
вярно, че се касае до някакво разкъсване изкуствено разкъсване на деянието,
което първоинстанционния съд е предприел и по този начин е признал
подсъдимите за невиновни. Деянията са анализирани конкретните факти,
които се установяват именно с оглед конструкцията на обвинението, фактите,
които самия прокурор е заявил, съдът е стигнал до извод, че се касае до едни
действия, които са осъществени между А.М. и М., с които К.К. няма нищо
общо и последващи действия, предприети от Красимира Колена с участие на
М., което е описано, доказано, недоказано, това няма никакво значение, които
не съставляват състава на престъплението, в което те са обвинени и затова
правилно е постановена оправдателната присъда.
Не е вярно от правна страна това, което се каза, че парите били искани за
да не се работи, такова обвинение няма и не може целта на искането на
парите трябва да се съобразяват и обвинението и частното и държавното, с
това, което е посочено в обвинителния акт. Независимо, че в диспозитива не е
посочена целта, за която са искани парите, тя ясно е отразена в обвинителния
акт в и диспозитивната му част и това е обвързващо за съда, а именно да се
плаща наем за тераса. Днешния опит да се обоснове, че парите били искани за
да не се работи и затова било пристъпено към разрушаване на заведението е
първо излизане извън рамката на обвинението, второ един опит да се възрази
срещу тезата на защитата за липсата на логика, което не е решаващо при
постановяване на присъдата, за липсата на логика да искаш наем за един
обект и след това да тръгнеш да го разрушаваш. Но както казах на
разрушаването на терасата първо е правомерно действие, второ не е
вредоносно за самия А.М..
По отношение на посредственото извършителство, аз се изненадах от
доводите, че не било необходимо да се описва посредствено извършителство,
т.к. такава фигура не се съдържала в НК, не била писана, а и не се изисква от
чл.246, т.к. е безспорно ясно, за посредственото извършителство пише в
учебника на професор Ненов, но е ясно, че всеки отговаря само за личните си
действия. Наказателната отговорност е лична и когато обвиняваш някого в
разрушаване или в спиране на електричеството, от което са последвали вреди,
но той не е разрушил и не е спрял електричеството, а електричеството е
спряно и разрушаването е извършено от друг, ти трябва да кажеш защо този
човек го обвиняваш като извършител и тогава да напишеш, че той е
посредствен извършител като деянието е извършено чрез еди кого си, като
установиш факти, че лицето, което е фактическия извършител не отговаря
лично за извършеното и трябва да се обосновеш защо. То може да бъде
поради невменяемост, незнание или други обстоятелства, които изключват
отговорността. Но не може да кажеш той отговаря, защото е бил там и когато
не съм писал, че е извършено от друг, всъщност този го прави, всъщност той
не е извършител, той няма лични действия. Той може да бъде подбудител,
може да бъде помагач, но такова обвинение не е повдигано и сега не би могло
20
да бъде повдигнато и да бъде признат за виновен, т.к. предявяването вече би
представлява съществено изменение на обвинението.
Важно е обаче отново да се подчертае, че многократно казаното, че
парите били искани за да не работи заведението, не е вярно, нито от
фактическа страна, нито за такова основание е било повдигано обвинение.
На следващо място, на няколко пъти е казано, категорично е невярна
постановката, че не е съществено от фактическа и правна страна колко и за
какво са искани парите, т.к. размера и основанието са съществени за
преценка, както на съучастието, така и на относимостта към изнудването на
последващите действия, които са предприети от К.К..
Защото, пак обръщам внимание, ако парите са искани и се приеме за
доказано от В.М. като наем за терасата то към това няма никакво отношение
К.К. и всички действия, които тя извършва в последствие са именно за
удовлетворяване на нейните претенции по получаване на престации за
заведения, собственост на дружеството, в което и тя е съдружник, а не във
връзка с разговора, който е провел В.М. с А.М.. Друг е въпроса, че, ако се
прочетат внимателно показанията на А.М., когато на него му се казва, че той
дължи наем за терасата от нашия подзащитен, според обвинителния акт, той
казва ако действително дължа наем за тази тераса аз няма да я ползвам. И при
това положение след това няма никакви заплахи, никакви опити, никакво
развитие в отношенията, т.е. разговорът е приключен и няма нито от едната,
нито от другата страна уплаха от едната страна, както казва М. след срещата е
нямало никаква и никакви действия от М. по получаване на пари за терасата,
към която се пристъпва към разрушаване по инициатива на К.К. нямат връзка
с тази тема.
Недопустимо е, това е посочено и в решението на ВС от правна страна да
се повдига, още по-малко да се постанови присъда, когато и предмета на
изнудването е неясно определен, при абсолютни противоречиви
обстоятелства в обвинителния акт, защото от една страна всичките факти,
които са изложени за отношенията между К.К. - Т. Д. и идеята за срещата на
М. с А.М. е във връзка с наеми, които се дължат на К.К., но те са в
неустановен размер, никъде не е посочено в какъв размер са те и при това
положение обвинението, че са се претендирали някакви наеми, защото това е
цялата идея на фактите извън конкретния разговор за 10 000 лева за терасата,
прави предмета на изнудването неясен, неопределен и неопределяем, т.к. не
може по принцип да има някакво обвинение за имуществено задължение без
ясни параметри.
От друга страна ние сме посочили и във възражението срещу протеста,
че по принцип искане да се плаща, ако беше за наеми, защото досега ние
говорим това хаотично раздвоено положение, защото фактите от една страна
казват, че те искали наеми да се плати, а от друга страна става дума за искане
за 10 000 лева да се плати за тераса. Та при тези хаотични обстоятелства,
изобщо не може да се разбере какво в крайна сметка иска прокуратурата.
21
Днес се направи опит да се излезе от това положение с даване на трети
вариант, че парите били искани за да не се работи.
В този аспект аз Ви моля да имате предвид, че с оглед, по някакъв начин
опит да се изчистят многобройните не нужни факти, според нас, нещата по
делото се свеждат до следното:
К.К. има неуредени отношения по собствеността на тези отношения и
получаването на средства. Влиза в отношения с подзащитния ни в тази
връзка, без значение даже по чия инициатива. Те говорят за това и той решава
да проведе тази среща с А.М.. Дали той решава също или другиму урежда
срещата, както има данни, също е без значение. Тази среща между него и М.
се провежда за да може да се помогне на К.К..
Твърдим, че съдържанието на разговора не може да се установи по
безспорен и категоричен начин, какво се е говорило, защото имаме две
насрещни изключващи се доказателствени средства, еднакво годни и еднакво
не безспорни всяко по същество. След което има действия след 09.10., които
са свързани с разрушаване на една незаконна тераса, която в крайна сметка е
разрушена окончателно и пристройка. Следователно ако се говори за заплаха
и изнудване във връзка с искане на 10 000 лева за тераса, така както казва
прокурора в обвинителния акт, защото повече от това не може, не може да се
изменят обстоятелствата, всички действия преди и след 09.10. са без
значение. Правилно съдът е приел, че те могат да осъществяват само състави
на други престъпления, ако бъдат доказани.
Ние сме посочили защо нито препятстваме дейността на заведението, с
което било също заплаха във връзка с контролни проверки не може да е
престъпно, нито разрушаване на незаконна постройка не може да бъде
престъпно. Така, че тези последващи действия не са престъпни.
И тук въпроса, на който следва да отговори съда е има ли осъществено
престъпление изнудване или принуда при срещата на 09.10. И ние твърдим,
че положителен отговор, доказване на обвинението по несъмнен начин затова,
че на 09.10. В.М. е заплашил А.М. с действия, ако той не му заплаща 10 000
лева ежемесечно за терасата няма.
В тази връзка и с оглед на допълнителните изложения, които ще
обоснове и колегата Р. аз Ви моля да постановите оправдателна присъда, като
имате предвид разбира се и задължителните указания по прилагането на
процесуалния закон при обсъждане на доказателствата, които дава ВС. И
това, което пише ВС в решението си изрично, че всъщност от самия
обвинителен акт не се установяват фактите, такива и каквито са възприети от
въззивната инстанция с отмененото решение.
В този смисъл аз Ви моля за Вашето решение.
АДВ.Р.: - Уважаеми Апелативни съдии, и аз от своя страна ще Ви
помоля да потвърдите първоинстанционната присъда, като приемете, че
същата не страда от твърдените в жалбата и протеста пороци.
22
Колегата Л. подробно аргументира позицията ни, че при срещата между
А.М. и В.М. няма външни лица. Подробно аргументира защо няма каквото и
да е основание да бъде кредитирана тезата на М., относно съдържанието на
проведения между тях разговор, включително и как неговата теза е
категорично опровергана от лицата, на които се твърди, че той е пресъздал
съдържанието й.
Ще се опитам да аргументирам тезата ни, защо трябва да бъде
потвърдена първоинстанционната присъда, даже и да бъде прието, за което
няма доказателства бързам да отбележа, онази теза, която твърди М. и която е
възпроизведена на страница 12 от обвинителния акт и това е така, защото
максималната рамка, в която може да се преценява съставомерността на едно
деяние и възможността за носене на отговорност от подсъдимите това именно
е и обвинителния акт. Затова и всякакви опити за пренаписване на
обвинителната теза, на което станахме свидетели, включително и в днешното
заседание, дописването на тази теза, доразвиването й няма как да бъде
толерирано и смятам, че това ще намери адекватно отражение във Вашия
съдебен акт.
В обвинителния акт са описани факти за срещата на 09.10. между М. и
М.. Обосновано и правилно Окръжния съд е приел, че думите на В.М. към
свидетеля М. на 09.10.2014 година в Мода бар по начина, по който са
изложени в обвинителния акт, не могат да се квалифицират като заплаха,
насочена към мотивиране на М. към имуществено разпореждане, даже и да се
приеме тази негова теза за вярна. Защото имаме отправяне на едно
предложение към свидетеля М. от страна на В.М. да се заплащат наеми за
двете заведения като изрично, отново според тезата на М. и според
обвинението за това щели да бъдат съставени и представени на М. нужните
юридически документи и договори. За това и няма как едно такова действие,
едно отправено предложение, съпътствано с предложение да бъдат
юридически оформени тези взаимоотношения да се квалифицира като
заплашително действие.
Нещо повече предложението да бъде възприето по този начин и от самия
М. не е възприето от него така. Прокуратурата също не твърди деянието по
чл.213а НК да е осъществено чрез искането на наем за заведението. За това и
то не е включено в диспозитива на обвинителния акт, за това и при липса на
възведено обвинение, следва да бъде подчертано, че то винаги и единствено е
между обстоятелствена част и диспозитив.
Така, че при липса на такова възведено обвинение, основно именно на
такива факти няма как да бъде възприета тезата на обвинението в протеста и в
жалбата, че следвало подсъдимите да бъдат признати за виновни по не
възведено срещу тях обвинение. Отправянето на предложение да се заплаща
парична сума за ползване на терасата, разположена върху собствен на М.
имот, който той видно от безспорно установените факти по делото е считал за
своя собственост също не е и не може да се квалифицира като заплаха. И това
23
предположение обаче незабавно е било отхвърлено от М. и то без каквото и
да е колебание, категорично и недвусмислено и то забележете със спокоен
тон и то отново съобразно обвинителните факти, намерили отражение на
страница 12, ред 3 отдолу в обвинителния акт. Позицията на В.М., че ако не
получава наем за терасата няма как заведението да работи е отговор и
реакция на отказа на М. да заплаща наем.
С това и разговора между тях на 09.10.2014 година е приключен. М.
признава, че на 09.10.2014 година след разговора си с М. не се е чувствал по
никакъв начин застрашен, нито, че е възприел като думите на М. като форма
на заплаха, още по-малко, забележете като реална такава или насочена към
мотивирането му да поеме имуществено задължение. Едва в последствие,
отново според М. на 10.10.2014 година той видите ли се бил притеснил, но за
телесната си неприкосновеност, както сам признава в протокол в съдебно
заседание на 29.03.2018 година, апропо в този смисъл са и констатациите на
СППКЕ, повторната.
За времето след 10.10.2014 година между 16.11.2014 година М. не е
отправял каквито и да е искания към М. за заплащане на наем или други
предложения за разпореждане с парични средства.
К.К. от своя страна също не е знаела, че между двамата ще се провежда
среща, не е знаела какво ще бъде съдържанието и естеството на разговора,
нито, че М. ще отправя предложение към М. за заплащане на наем за
терасата. За това и извода за обективна несъставомерност на деянието на М.
следва да бъде споделен безусловно. Същият резултат на тълкуване и
съобразяване, а не на игнориране, както неправилно се поддържа в протеста и
жалбата на показанията на М. е на заключението на СППКЕ.
Както вече беше отбелязано делото безкрайно, ненужно и фактологично
натоварено с факти, които по никакъв начин не могат да бъдат свързани с
инкриминация по чл.213а от НК. В обвинителния акт са описани факти за
среща на 09.10. между М. и М., на която подзащитния ми е бил поискал 10
000 лева за ползване на тераса, а М. е отказал. След 09.10. срещи между М. и
М., на които се е говорило за пари няма описани, включително и в
обвинителния акт. В инкриминирания период срещи между К.К. и А.М. също
не е имало. За да са елемент от състава на престъплението квалифициращите
елементи, така както се прави, според мен, един недопустим опит да бъде
свързана инкриминацията по чл.213а от НК с тях, то квалифициращите
елементи следва да са осъществени преди обаче деянието да е довършено.
Престъплението по чл.213а НК е довършено с осъществяване на принуда,
отправяне на заплахи и съответния извършител може да бъде само този, който
участва лично в тяхното отправяне, с цел да се мотивира другата страна да
поеме имуществено задължение. За да е осъществен конкретния състав на
престъплението допълнителните признаци трябва да са осъществени
едновременно с основните белези на изпълнителното деяние. И това е така,
защото квалификацията по ал.2, т.3, ал.3, т.3 предвижда унищожаване,
24
повреждане и значителни имуществени вреди да са елемент от
противоправното мотивиране за да се поеме имуществено задължение и то
едновременно със заплахите, а не да се осъществява видите ли някога и то
много по-късно във времето. Защото както заплахата, така и тези действия
следва да са насочени към мотивиране за да се поеме имуществено
задължение.
Там от обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че
унищожаване, повреждане, унищожаване на значителни вреди по никакъв
начин не са придружаващи деяния и то отново според логиката на
обвинителния акт. Всички действия след 09.10., по логиката на този
обвинителен акт били, забележете, за обективиране на отправената заплаха,
цитирам лист 13 от обвинителния акт и никога обаче след 09.10. към
свидетеля М. не са отправени искания за поемане на имуществено
задължение, независимо в какъв размер. Затова и опита за извеждане на
такива квалифициращи елементи е напълно несъстоятелен след като тези
действия следват по време разговора от 09.10.2014 година, а след тази дата
нито М., нито К.К. са водили каквито и да е разговори с М..
Затова и следователно според обвинителния акт твърдяното разрушаване
и унищожаване на имуществено причиняването на значителните вреди не са
придружаващи деяния.
Следва да се отбележи още веднъж, че с оглед обвинението по чл.213а от
НК правно значение имат само фактите за действията на подзащитния ни на
09.10. при срещата му с М.. И може отново трябва да се върнем към логиката
на обвинителния акт, според която предметът на изнудването е свързан с
искането на пари за ползването на терасата в размер на 10 000 лева.
Следователно въпреки поставения от обвинението акцент между отношенията
между К. и нейния съпруг М. и прочие във връзка с някакви заведения и това
на кого да се плаща наем, според рамката на обвинението то М. е искал 10
000 лева от М. не за наем на заведенията, а за ползване на терасата, отново
според логиката на обвинителния акт. Затова и извода, който правим е, че
всички факти във връзка с наеми на заведението, отношенията между Т. Д.,
К., М., К.К. и прочие са неотносими към предмета на обвинението, т.к.
парите, според обвинителния акт са искани като наем за терасата и нямат
нищо общо с наема на заведенията, респективно с отношенията между М. и
К..
На следващо място, според обвинителния акт сумата от 10 000 лева била
поискана от М. за ползване на терасата. Само, че М. е отказал незабавно да ги
заплати и нещо повече той си е тръгнал. Според прокурора обаче, вносител,
съставител на обвинителния акт М. бил казал, че щом отказва да му плати ще
му разруши заведението. Само, че това поведение по начина, по който то е
структурирано и е изложено в обвинителния акт сочи, че това е направено и
сторено, поради отказа на М., а не за да го накара и да го мотивира да плаща.
Не за да го мотивира, а защото видите ли бил ядосан. Но това поведение дори
25
да беше доказано, а безспорно не е и в тази връзка бяха изложени редица
аргументи, по никакъв начин, не може да се приеме за съставомерно по
чл.213а от НК, който санкционира принудата за да се поеме имуществено
задължение и да се мотивира пострадалия да действа, а не като форма на
реакция срещу неговия отказ.
Специално място следва да бъде отделено и на още едно обстоятелство,
ще Ви моля изцяло да споделите констатациите на Варненския окръжен съд,
че в обвинителния акт почти не са изложени факти за съставомерно
поведение на М. на 09.10. основния състав на чл.213а от НК, защото неговите
думи по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани, ако даже и да са
отправени като думи, които са свързани със заряд, който да се квалифицира
като реална заплаха, с противоправни действия, насочени към мотивиране на
М. да поеме имуществено задължение.
На практика в обвинителния акт, в частност лист 12 и 13 не са описани
никакви заплахи, насочени към мотивиране към мотивиране на М., а
отправяне на едно предложение и реално незабавното му отхвърляне от
страна на М..
Самото предложение от страна на М. е било възприето от страна на М.,
отново според логиката на обвинението, напълно спокойно, той видял, че
разговора на практика е безпредметен и на напуснал заведението.
Опита на частното обвинение и на представителя на Апелативна
прокуратура да свърже отказа да се заплаща наем, с някаква форма на заплаха
за спиране на дейността е напълно неуместно и това е така, защото според
прокурора на лист 12 от обвинителния акт В.М. казал на М. да му заплаща
наем за двете заведения, а М. поискал да му се покажат документи. На това
М. отговорил, че няма да го среща са адвокатите си, че, ако не му плаща наем
ще направи всичко възможно това заведение да не работи, отново от
обвинителния акт. Следователно заплахата за спиране на дейността не е във
връзка с исканите 10 000 лева и това е така, защото после са поискани 10 000
лева и то не за наем на заведенията, а за терасата, след което обаче М. си
тръгнал.
Не е необходимо отново да отнемам Вашето внимание с акцентите, които
постави колегата Л. във връзка с това, че по никакъв начин обективната
съставомерност на деянието не може да бъде свързана със създаването на
пречки и преустановяване дейността на заведението като последица от
решенията на компетентни органи, беше изричното посочено и в нашите
възражения и пред първата инстанция, поддържаме доводите си и не считаме
за нужно да ги повтаряме, че решенията на компетентните органи за
премахване на едно заведение не е противозаконна дейност, още по-малко
може да бъде свързано с инкриминация по чл.213а от НК, защото несъмнено
е, че от една страна заведението е било незаконно и в тази връзка са
писмените материали в том 6, лист 145 до 150, а от друга страна сезирането
на компетентните органи да извършат проверка на тези заведения също не
26
може да бъде свързано с противоправно действие.
Моля Ви по изложените съображения да потвърдите
първоинстанционната присъда като приемете, че деянието на М. не е нито
обективно, нито субективно съставомерно, както по чл.213а НК, както и не
осъществява състава на което и да е друго престъпление в НК и на тази база
да потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ.Д.: - Уважаеми Апелативни съдии, аз съм от една страна затруднен
заради пледоариите, които изнесоха моите колеги, защото в една голяма част
от тях се съдържа е защитата на К.К.. От друга страна съм облекчен, че няма
да се опитвам да отсявам казано от неказано, защото основното, което стои
като защита и на М. и на К.К. е според мен пределно ясно и може много
лесно, точно и кратко да бъде формулирано.
Предварително обаче искам да поставя един чисто процесуален, според
мен, проблем.
К.К. беше оправдана с въззивната присъда, че искала пари за себе си,
както е формулирано в диспозитива на обвинителния акт, т.е. по
повдигнатото й обвинение. По повдигнатото й обвинение подсъдимата К.К.
беше оправдана от въззивния съд и въззивния съд я осъди по едно обвинение,
по което тя не е била обвинявана, а ВС го отмени. Протест срещу присъдата
на въззивния съд няма нито от държавното, нито от частното обвинение. При
това положение считам, че присъдата е влязла в сила по отношение на К.К.,
първоинстанционната присъда, защото протест срещу нея няма. Може да се
обсъжда въпроса за това, че тя е осъдена за нещо, което не е сторила и за
което няма обвинение и поради това ние сме подали жалби и сме инициирали
касационното производство.
Аз считам, че заслужава да се помисли дали в резултат на тези събития,
на тази последователност присъдата по отношение на К.К. не е влязла сила.
Доста се говори за това има ли или няма значение за какво е искал парите
М., доста категорична теза изложи представителя на частното обвинение,
считайки, че въобще няма никакво значение това за какво са искани парите.
Но аз смятам, че това всъщност е един основен проблем, който трябва да бъде
изяснен.
Престъплението по чл.213а от НК е имуществено престъпление и за да не
изразявам свое становище, макар, че споделям това, което ще прочета и съм
уверен в това, ще цитирам един учебник, в който се казва: „Извършителят
съзнава неизбежността на имотната вреда, която ще настъпи в резултат на
престъпното мотивиране за имущественото разпореждане“. Всичко друго
оставяме, в резултат и като резултат на принудата в умисъла на извършителя,
а умисъла на извършителя обхваща и това, че ще настъпят имуществени
вреди в патримониума на изнудвания.
Сега когато говорим и затова е необходимо да се установи, дали парите
са искани за наем или са искани като такса спокойствие, примерно както се
наричаха подобни искания в близкото минало. Няма спор, според мен, защото
27
ако те са искани за наем и ако този наем е онзи, който „изнудвания“ е
получавал и е плащал на получаващите ги в момента на тези събития,
очевидно никакви вреди няма да настъпят. Той така или иначе е поел
задължение да плаща наем, проблема е в това дали да го плаща на тези, на
които е плащал досега или да го плаща на К.К. или и на двете страни
съответно разделен. Нищо допълнително като щета, което може да бъде щета,
защото наем за ползване на един имот не е щета, не е установено.
Тук е важно, според мен да се отбележи, че без никакво съмнение А.М. е
възприел, че се касае именно за плащане на наем, а не за рекет, казано
условно, защо. Защото когато за пръв път научава за претенцията на М. в
телефонен разговор по време на срещата му със свидетеля Г., научава за
твърденията на М., че са негови заведенията, той веднага след това, този
разговор е бил без край и без някакъв резултат по телефона, но той веднага се
обръща към М. и Т. Д. за да разбере истина ли е това. Дали има промяна в
собствеността, дали действително той не плаща на хора, които няма право и
получава отговор, че това са глупости, че това са измислици на М., т.е. той е
бил убеден и е действал като човек на когото искат наеми, а не нещо друго.
Освен това в обвинителния акт е записано на страница 8, казва тогава
когато получава отказ да плаща да получи за двете заведения наема, той
казва: „Терасата е моя, тогава ще ми плащаш на мен наем 5000 лева, не
10 000 лева“. В логиката на това изречение се съдържа и всъщност извода, че
този човек иска първо 5000 лева, а после 10 000 лева за наем на заведението и
същия проблем със субективната страна на деянието се появява там. Значи М.
не е искал нещо друго освен наем. А когато има искане за плащане на наем и
когато този наем не е нещо допълнително към плащане до тогава в
патримониума на наемателя не настъпват вредни последици, още по-малко
имуществени щети в резултат на самото деяние.
По повод на упрека, че изкуствено защитниците са разграждали, така да
се каже, стореното, предмет на казуса, имам следното възражение.
След като свършва разговора с А.М. в обвинителния акт, в
доказателствата по делото се съдържат, в резултат на използваните СРС, два
телефонни разговора, единия телефонен разговор е, първият телефонен
разговор под № 49 е „Той А.М. направо ме отсвири“, а следващият е разговор
е с К.К., която тя предава първия най-вероятно е с В.Ж. и с К. и го казва,
защото е недоволен от това, което те са сторили или пък е трябвало да сторят
в тия предварителни контакти, които са осъществявали от името на М. и с
надежда, неговата надежда, че те сами предварително ще решат проблема със
своя авторитет.
И вторият е с К.К., в който той казва: “Аз след като се запознах с твоите
истории, с твоите перипетии, с твоите неволи и като те опознах що за човек си
реших да ти помогна, но вече свършвам. Давам всичко на адвокатите, мен
повече не ме интересува“. Това също е една демонстрация, едно заявление
пред поръчителя на всичко това, за което се твърди, че е поръчител той
28
заявява „не мога да ти помогна“, защото К.К. е очаквала друг вид помощ, не
чрез адвокати, тя на адвокати и на помощ от съдилища и на административни
органи и от прокуратурата се е нагледала и не е дочакала такива резултати.
Така, че и К.К. е разбрала в този момент, че всичко е свършило. Онова, което
е очаквала от М. няма да го получи, защото М. го е заявил и е препоръчал
нещо, от което тя не очаква нищо. Така, че така погледнато обективния състав
на деянието по чл.213а НК приключва в този момент.
Сега, упреква ни обвинението, че това разкъсване на случилото се е за да
бъде постигнат този резултат, той присъства и в делото и в пледоариите и в
жалбите, няма да го повтарям.
Аз считам точно обратното, че този последващ момент с разрушаването
на заведението е изкуствено имплантиран в тази така наречена обща дейност
точно за да могат да бъдат преодолени дефицитите в твърдяното, в
установеното, за да бъде квалифицирано стореното като чл.213а от НК. Това е
направено нарочно, защото само така К.К. може да бъде имплантирана в това
обвинение, с всички последици от това.
За останалото просто ще се въздържа да повтарям колегите, но никакви
доказателства няма, че К.К. е поискала от М. да плаща по 10 000 лева на
месец, на година ли, в какъв срок, от кога. Така, че и най-сериозното
доказателство за това са показанията и на самия А.М., който в изясняване на
този проблем по време на съдебните заседания и на първото, след което беше
прекратено делото, знаете по какви причини и започна наново и на второто
той казва, че той с К.К. контакт не е имал никакъв от 2-3 години назад, че тя
към него не е отправила искане за заплащане на 10 000 лева, нито лично,
макар, че в диспозитива се касае за такова искане, лично направено и ВС го е
маркирал в своето решение, нито чрез посредници, нито чрез трети лица,
което включва чрез М.. Т.е. К.К. нито е поръчвала, нито е имала възможност
да знае, защото искането за 10 000 лева, независимо дали като наем или като
рекет за първи път се появява след като М. изпада в онова състояние, за което
свидетеля Д. „М. побеснява“. И аз ще Ви кажа защо. Тогава за първи път се
появява 10 000 лева сумата и това е много преди К. да поиска помощ от М. и
М. да й обещае помощ без да й обясни какви точно, по какъв начин ще й
окаже, с какви средства ще й окаже и с чужда или без чужда помощ. М. е
побеснял, защото си е представял, че неговият авторитет е достатъчен за един
разговор с А.М. да го убеди да плаща на К.К., дали част, дали целия наем или
както и щете да го погледнете. И дори аз смятам, отивам по-далеч, ще добавя
към колегите, но за мен, това дори не е било сериозно искане, просто в
резултат от изблик на гняв, защото то никога повече не се е повторило, а пък
е и обяснимо за един човек като М., това не са мои съждения, защото те
присъстват по делото и като становища за неговия характер и за неговия нрав,
който е успешен бизнесмен, свикнал е и е постигнал и разполага с
инструментите лесно да постига своите цели. Така, че той можел е да очаква,
очаквал е и се е натъкнал на неочакван отпор. При това този отпор не е бил
отпор на уплашен човек, защото и на първото искане А.М. е реагирал съвсем
29
сериозно, след като ми дадеш шанс за мен няма проблем на кого да плащам,
като ми представиш съответните документи ще плащам на теб или на К.К.. И
там не се говори за К.К..
А на второто му е казал, направо е станал, очевидно ядосан и е казал като
представи документи за собственост, той вече е знаел след разговорите с М. и
Т. Д., че не може да има документ за собственост, защото те са му казали не
само заявлението, но и събарянето където е построен и си е излязъл. От там
нататък провежданите по инициатива на М. действия са приключили. Така, че
ние тука да спорим кое било, как било, защо било и, че това било свързано, че
било елемент от състава на чл.213а от НК са безпредметни.
Отиваме към един нонсенс, ако считаме, че искайки наем за терасата ние
ще търсим постигане на такава цел чрез разрушаване на тази тераса. Това е
чист нонсенс, няма разум, няма житейска логика в едно такова поведение.
И едно мое мнение, по повод на другото обвинение, няма да говорим за
него, говори се достатъчно, аз съм го изразил, изложил съм го в пледоарията
си пред въззивната инстанция.
Аз казах там, ще кажа и пред Вас, че след разговора, след като е разбрала
К., че от М. няма да получи помощ и след като е убедена препоръчаното от
М. и онова, което й е казал М., К.К. се е намирала в положението на малкия
човек. Тя не среща помощ от прокуратура, не среща помощ от съд, от
административни органи и прочие. Напротив В. Ж. и Б.К. я тероризират в
буквалния смисъл на думата, ангажирани от онези, които се оплакват от К. за
такива действия, без нещо конкретно, че са работили за тях безспорно е
установено по делото, няма място за спор.
И какво е направила К.К., сега може да прозвучи помпозно и не съвсем
не на място, но на времето в началото на 19 век движението на лудитите в
Англия, трошели машините, защото са се чувствали ограбени. Техните
доходи поставени под съмнение. Това прави малкия, беззащитния, изоставен
от държавата човек, нормално е да го направи. Просто е реагирала, разбира се
това не е приятно да се наблюдава, да се констатира, да се коментира, но
всъщност това е направила тя, защото е разбрала, че и последната й надежда
М. няма да успее. А дали би могла да го получи по съдебен ред има
достатъчно доказателства по делото, затова би ли могла да го получи по
съдебен ред. Трябваше да се случат много събития за да се добере тя най-
после до някаква правда, до нещо положително за нея в отношенията й със
своя бивш съпруг и с неговата сестра.
Аз Ви моля, всички тези неща да съобразите, когато правите оценка на
протеста на държавното и на частното обвинение.
Ще завърша с това, че колегата М. в края на изложението си каза,
препоръча и помоли да вземете предвид пледоарията на държавното
обвинение пред предишния въззивен състав, което не считам за много
подходяща препоръка, защото резултата от пледоариите на държавното
обвинение с прибавен обвинителния акт, който ВС като негоден с много
30
пороци са налице, те са в резултат решението на ВКС.
Благодаря !
ПОВЕРЕНИК Я.: /реплика/ - На първо място бих искал да изкажа
несъгласието си с упрека, който ни беше отправен, че под някаква форма съм
се опитвал да допише обвинение, което не съществува и то основно в частта
за това за какво е искана сумата пари от подсъдимия М..
Мисля, че категорично в обвинителния акт, на страница 12, надолу е
цитирано изказването на подсъдимия М. и това са фактически обстоятелства,
включени в обвинителния акт, по които съответно той се защитава и точния
цитат е: „ще направя всичко възможно това заведение да не работи, ако не ми
плащаш наемите“. Това именно казвам и аз, че функцията на това, което е
заявено от подсъдимия М. е осъществяване на тази заплаха, с това
заведението на пострадалия М. да не работи. Това казах и аз през цялото
време, че есенцията на тази заплаха е в това, че ще се създадат пречки на
заведението да може да осъществява своята дейност.
Това е есенцията на самата заплаха, това фигурира в обстоятелствената
част на обвинителния акт. А в диспозитива на обвинителния акт, няма
противоречия с тази обстоятелствена част доколкото там се излагат каква
сума пари се иска.
Ако има някакво противоречие, на което аз подробно обърнах внимание,
то е за какво точно се иска тази сума пари, наеми ли са, на две заведения ли е,
на две заведения ли е, тераси ли е и т.н. Но това е, както се вижда и от самата
реплика на подсъдимия, която е цитирана тук в обвинителния акт това е
противоречие, което следва от самото изказване на подсъдимия М., което е
цитирано, така следва от самото изказване.
Т.е. есенцията на цялото нещо, според мен, на тази заплаха, за която
стана дума, е точно това, на което обърнах внимание подробно, сумата пари
се иска от пострадалия, иска се от него да я предаде, за да може неговото
заведение да работи безпрепятствено. Това е нещо, на което акцентирах, а не
да не работи, както беше цитирано от защитата. Иска се за да може да работи
и съответно вече са и последващите действия, които са насочени към
неговото мотивиране за това да плаща сумата пари. Защото заплахата се
реализира чрез последващите действия.
Относно, съвсем накратко теоретичната постановка за посредственото
извършителство аз по никакъв начин не я оспорвам и то представлява точно
това, но единственото нещо, на което ви обърнах внимание е факта дали
закона изисква изрично описване на посредствено извършителство в
обвинителния акт, доколкото това е теоретична, а не правна конструкция и по
какъв начин се нарушава правото на защита на подсъдимия, ако такова
изрично позоваване на посредствено извършителство не фигурира, както е в
настоящия случая. Това е единственото, на което Ви обърнах внимание.
Иначе отговорност се носи, ясно е, за лични действия, които обаче са в
причинна връзка с престъпния резултат. В настоящия случай, както
31
мотивирах, престъпния резултат от това престъпление е причинените
имуществени вреди, това е престъпния резултат и съответно действията на
подсъдимия, които са в причинна връзка с този престъпен резултат. Той има
лични действия, които е осъществил, които са в причинна връзка с
престъпния резултат, да, личните действия има една верига, т.к. физически
неговите действия са насочени към мотивиране на други лица и това е
подробно описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. Просто не е
въведено като посредствено извършителство. И според мен лично, пак казвам,
проблемът тук не съществува като съществено процесуално нарушение, ако
това нещо по този начин е отбелязано, т.к. подсъдимият се защитава по
конкретно предявени му факти, както той конкретно е направил, какви
действия е извършил.
Също не съм съгласен, че действията по разрушаване на терасата няма
отношение към тях подсъдимия М.. Категорично е установено по делото
отношението му към разрушаването на тази тераса, категорично, с
многобройни доказателства, които цитирах.
По отношение на общността на умисъла, която многократно беше
коментирана като основание изначално да не може да се търси отговорност на
нито един от двамата подсъдими. Аз тук отново искам да Ви обърна
внимание единствено на това, обвинението така, както е формулирано е за
конкретни действия на всеки един от подсъдимите поотделно. Това е
диспозитива на обвинението, така както е формулиран има достатъчно
обстоятелства във фактическата част на обвинителния акт, които го
обосновават това обвинение, така е и повдигнато обвинението, за конкретни
действия, за всеки един от подсъдимите поотделно.
И на базата на това обвинение, според мен трябва да се преценят
доказателствата, относно всеки един от подсъдимите поотделно. До колко
съществуват доказателства за фактите, които касаят всеки един от
подсъдимите поотделно.
Ако липсва общност на умисъла, както твърди защитата, това по никакъв
начин няма да означава, че за всеки един от подсъдимите няма достатъчно
доказателства за обвинението, за което е повдигнато спрямо всеки един,
защото то е за лични действия. Пак казах, според мен дори това
съизвършителство тук като съизвършителство, не в смисъла на обикновено
съучастие, а като квалифициращ белег, дори и според мен трябва да отпадне
тук изначално от правната квалификация, т.к. то е по по-леко наказуем
квалифициращ състав, а е налице по-тежко наказуем квалифициращ състав –
причинени значителни имуществени вреди, който така или иначе го поглъща.
И другото накратко накрая, факт е, че пострадалият М. има процесуално
качество в настоящото производство и напълно съм съгласен, че неговите
показания трябва да се проверяват внимателно, защото той е страна, именно
достатъчно аргументи, за това как се проверява неговата версия изтъкнах на
базата на четири групи производни доказателства, които подкрепят неговата
32
версия.
Отделно от това, някои от свидетелите, които бяха цитирани от колегата
от защитата те нямат процесуално качество на страна, процесуално качество
на страна има само свидетеля М.. Другите, които бяха цитирани П. и Т. Д. те
бяха някак си пакетирани със свидетеля М., като, че ли и спрямо тях трябва да
се подходи по същия начин, но те все пак не са страни. Т.е. на каквото
основание трябва да се кредитират показанията на свидетелите Ж. и К. като
незаинтересовани, като не са страни, на същото основание като
незаинтересовани и не страни трябва да се кредитират и показанията на
свидетелите П. и Т. Д., защото те обективно нямат това процесуално качество
по делото.
АДВ.Л.: /реплика/ - На първо място аз не съм поставила въпроса,
относно това дали Д. и П. са страни, а поставих въпроса за достоверността
показанията на М., Д. и П., с оглед показанията на Ж. и К., с оглед преценката
на достоверността на М..
Считам, че П. и Д. не могат просто да бъдат изключени без естествено те
да имат качеството на страна, което просто поставя 100 грама по-малко
изисквания към критичността при оценката на техните показания, но не е
възможно да се приемат и те безкритично.
Друг е въпроса, че доводите ми бяха насочени във връзка с
достоверността на показанията на свидетеля М., относно срещата на 09.10. и
за нищо повече, а по този въпрос и ВС е посочил, че не е изпълнено
процесуалното задължение от въззивната инстанция да се прецени надлежно
достоверността на тези показания като косвено от мотивите на върховната
инстанция става ясно, че въпросът за тяхната достоверност е съществен.
По повод на посредственото извършителство и накърняване правото на
защита аз твърдя отново и за това има изобилна практика във ВС, че когато
лицето се осъжда за посредствено извършителство това изрично трябва да е
споменато, защото тогава има друг извършител на деянието, който не носи
отговорност за това и затова, че той не носи отговорност следва изрично да са
изложени факти в обвинителния акт, защото в противен случай се оказва, че
някой е извършил деянието, осъден е за лични действия, макар действията му
да се свеждат от правна страна до подбудителство или помагачество. Защото
такива са описаните действия, когато някой не разрушава, а сключва договор
примерно той трябва да се види защо този, който разрушава реално, това е
престъпно действие, защото договорът не оправдава престъплението, защо
той не отговаря.
Така, че по повод на посредственото извършителство аз няма да споря,
защото това е категорично установено и в теорията и в практиката, когато те
осъждат за чужди действия трябва да знаеш защо отговаряш лично за тях.
Сега по повод на разкъсването, общия умисъл и за какво са искани
парите, извинявам се, ама се налага отново да изясним този въпрос.
Обвинението срещу В.М. и срещу К.К. е абсолютно идентично. То е с едни и
33
същи думички написано, едно и също. И вътре се казва, че единствената
разлика между впрочем е, че В.М. се обвинява за това, че искал парите за
себе си, а К.К. се обвинява, че искала парите за себе си. Т.е. от диспозитива
на обвинителния акт излиза, ако сме коректни към правото, че от А.М. са
искани 20 000 лева, един път В.М. 10 000 лева за него, един път К.К. да са
искани за нея. Значи искани са му 10 000 лева без в диспозитива да е
посочено за какво са искани парите. Това е първия елемент от
престъплението, когато искаш да ти се плати нещо, това е претенцията за
заплащане на сума. И тук се поставя въпроса за какво са искани парите. И
заплахата вече това не е основанието за искане на парите, а заплахата, според
обвинителния акт е, че ако парите не се платят то заведението ще бъде
разрушено и ще бъдат създадени пречки и преустановяване дейността за
търговското дружество. Това пише в диспозитива, т.е. това е средството на
изнудването. А основанието за искането, понеже не е записано в диспозитива,
въпреки, че би трябвало и затова ВС е казал, че се касае до неясно обвинение
по самия обвинителен акт е следното:
Значи от обстоятелствената част, това касае съвместната престъпна
дейност и основанието за парите и за това трябва ли да се разкъсват
отделните деяния или не. Според обвинителния акт на лист 6 и това е
обвинителния акт, максималният обем осъдителни факти, върху които може
да стъпи съдът, според обвинителния акт, лист 6: „В началото на месец
октомври К. се срещнала с М. и предложение, което включвало в дългосрочен
план, съставено от К., в който първата цел била да бъде принуден наемателя
на кафе-аперитив Джънгъл и заведение Ред хот пица да плащат наеми на нея
и на подсъдимия М., а в последствие разчитала, че с подкрепата на последния
ще успее да си върне собствеността на двете заведения.
И от тук излиза, че според прокурора, според обвинителния акт общата
цел на подсъдимите, за която те са постигнали съгласие и имат общ умисъл е
да бъде заставен М. да плаща наеми на тях вместо на свидетелката П., това е
общия им умисъл.
Според обвинителния акт обаче това е записано на лист 12: „М. е поискал
от М. да заплаща лично на него наем за терасата“ и тук цитирам: „независимо
от общата цел на двамата подсъдими“. Т.е. ясно е посочено в обвинителния
акт, че срещата на М. с М. на 09.10. и претенцията не е свързана с никакви
отношения с К. и следователно това изключва всякаква отговорност на К. за
искане на пари, заплаха и прочие, но това изключва и отговорността на М. за
всякакви последващи действия, които са предприети след тази среща. Защото
М. казва: К. не ми е искала никакви пари, никога не съм я срещал и никога не
е правила нещо, с което да заяви претенции, а всички последващи действия,
които са организирани във връзка със заплащането на наем на К. вместо на П.,
на действията на К.К. дори и със съдействието на нашия подзащитен са
насочени към това тя да получава наемите от тези заведения или поне по
някакъв начин да компенсира интереса си. Те нямат нищо общо с действията
на 09.10., за което К. нито е знаела, нито някой е споделял, нито е имало общ
34
умисъл за тази дата. И затова е напълно естествено, че действията са
разкъсани, защото общият умисъл, който да ги обединява не съществува. То и
обективно на 09.10., няма факти К.К. да знае, да се уговаря нещо с М.,
прокурорът казва, че той е действал независимо от общия им умисъл да искат
наеми за заведенията е искал наем за тераса и след това са предприети
действия, които обаче са във връзка с гарантиране претенцията на К., а не
претенция, която ужким бил заявил М., дори да е доказано това нещо.
Как може да се свързват в единна верига тези действия, при положение,
че освен присъствието физически на едно място на тези лица, даже не винаги
присъстващи и освен от прокурора, който ги забърква в обвинителния акт с
тия наеми, тераси, отрича общ умисъл, после твърди общ умисъл нищо друго
няма, което да ги обвързва. Самият въззивен съд в отменената присъда,
независимо, че тя няма значение, но той казва, че тези действия на 09.10. са
самоцел и на М. и нямат общо с Красимира и прочие, прочие. Как може да се
обвързват в едно тогава и да се твърди, че тези действия били последващи за
този разговор, който единият от съучастниците не знае и няма такава
претенция, а този, който знае няма отношение към организацията и
действието. И пак ще повторя, но не може по този начин да се пренебрегва
правото и то да се подчинява на някакъв неясен обвинителен интерес, защото
очевидно интересът на цялото това дело е насочен срещу нашия подзащитен.
К. не е целта, това си личи по всичко и то не се дължи на много активното му
участие по делото. Това си личи много ясно от мотивите на въззивната
присъда, но няма значение. Твърди се, че и днес се казва, че щял да
преустанови дейността и, че не можело да се разрушава ей така незаконен
строеж, трябвало да се чака някакво решение и не знам какво.
Аз Ви моля отново, защото това се повтаря непрекъснато, на първо
място:
Не може да се считат за незаконни действия проверките от контролни
органи, това е контролна дейност, не е установено от контролните органи да е
искано някакво незаконно действие.
На второ място, има протокол от 06.11., подадена молба от 2012 година
от Т. Д., че терасата е незаконна и следва да се разрушава. Има издадено
разпореждане за разрушаване на постройката. В последствие ние сме
цитирали множеството решения на ВС, относно статута на тази вещ и, че не
може да се приеме тезата, че има престъпно посегателство, още повече когато
имуществото не принадлежи на извършителя, както и, че всеки от
управителите има право да предприеме действия по разрушаване на
собственото имущество и затова нещо в случая може да бъде налице само
увреждане, за което не се носи отговорност, но да се твърди, че премахването
на незаконен строеж е противоправно действие е несъответно на цялото право
и на разбирането за граждански ред.
Посочили сме, че премахването на незаконен строеж е абсолютно
задължение за лицата, които отговарят за това, като неизпълнението му води
35
до налагането на глоби или други имуществени санкции за управители и за
представляваното дружество и това е по чл.232-237 от ЗУТ, че е нормално
доброволното изпълнение на актове на администрацията, това е нормалното и
очакваното поведение и премахването на незаконен строеж не е вредоносно, а
правомерно деяние в интерес на обществото. И когато К.К. предприема тези
действия, независимо дали се харесват на А.М. или не, независимо с чия
помощ, то тя действа правомерно. Изобщо няма да говоря за това как може да
се ангажира отговорността на М. за това, че К.К. е подала като пълномощник,
приет за такъв молба за спиране на тока. Този подход и на прокуратурата, а и
на предходния състав на въззивния съд всъщност бяха и са израз единствено
на пристрастие при оценката на поведението на подзащитния ни, което се
дължи, както ние не еднократно сме заявявали на извън процесуални
причини, а не на причини свързани с поведението му конкретно по
инкриминираните факти.
ПОДС.К.: – Уважаеми господа съдии, много дълги бяха пледоариите на
адвокатите, които говориха изцяло във връзка със случващото се и
обвинителния акт и делата.
Аз не съм юридическо лице и не мога да взема отношение по този начин,
както те се обръщат към Вас.
Просто аз искам от житейска гледна точка да Ви кажа, че живота, който
живея през последните години, с този, за мен фарс и всичко, което ми се
случва ме кара да Ви споделя, че начина на държавните институции спрямо
всичко, което аз съм помолила в годините да ми се съдейства, ме е довело до
невъзможност аз да предприема каквито и да било други действия, освен
считайки, че предприемам законови действия.
Действията ми, за които многократно бяха обсъждани тук, относно
участието ми в спирането на тока, предприемане на действия за отстраняване
на незаконен обект, който е прилежаща част към помещение, което е
собственост на дружество, където съм била собственик и съм се считала за
пълноправен съдружник, съм считала изцяло за правомерни като не искам да
давам…..
Само искам да кажа, че се считам за абсолютно невинна, в делото са
доказани и има много доказателства, че още от 2011 година аз подавам пред
прокуратурата и пред съдебните органи на властта десетки жалби, в които
още към 2011 година аз съм поставена под доста сериозни заплахи от така
наречения криминален контингент, за който в последствие, даже днес бяха
много изненадана прокуратурата каза, че аз съм се свързала с лица от
криминалния контингент. Не са посочени кои са конкретните лица.
Аз през 2011 до 2014 година съм подала десетки жалби в прокуратурата
за това колко пъти съм заплашвана, колко пъти съм причаквана с невръстното
си дете пред детско заведение, колко пъти са ми рязани гумите на колата,
какви заплашителни бележки съм получавала. Единственото ми
съприкосновение с господин А.М. през 2012 година, когато той просто си
36
влезе в помещенията, даже има и видеозаписи, имам очни срещи в полицията
с този господин, няма да цитирам нелицеприятните обвинения и той ме
заплашваше лично какво ще ми се случи, ако аз му навредя, десет стотинки
ако той загуби колко аз ще трябва да връщам в живота си. През всичките тези
години и през целите тези години, когато тече това дело аз нито веднъж не
бях запитана какво преживявам аз през всичките тези години. Колко пъти съм
била малтретирана и колко пъти съм се молила за помощ и не съм я
получавала.
Действията, които са описани в цялото това дело са единствено някой да
му чуе и да ме разберат, че аз съм си търсила правата по законов начин.
В годините, да, вече мога да кажа, че се доказаха абсолютно всички
твърдения в годините със съдебни решения, доказани са и игрите между една
от свидетелите П. и нейния брат, моя бивш съпруг за едни хиляди левове,
които са давани. И до ден днешен между другото аз не разбрах колко пари е
получавала госпожа П. от заведенията през всичките години, къде ги е
получавала, кой й ги е плащал. В интерес на истината нито, повдигайки
исканията нито веднъж прокуратурата не попита с какви наеми тя или с какви
доказателства тя е наемодател, срещу какви пари.
Аз съм нормален гражданин и ако един човек е получавал или
дружествата са получавали наеми, съответно 4800 и 3600 като наеми,
официално по банков път, като съдружник аз в един момент решавам, че ще
ги дам тези заведения без пари на някакво трето лице, но всички задължения
до ден днешен се трупат на дружествата и в един момент някой трябва да ги
плати. От както са в патримониума и в ръцете на съответните обвинители
тези имоти не е платен нито един лев данък, нито веднъж не е подадена
данъчна декларация, нито са отправени каквито и да било плащания към
държавата.
Считам, че всичко, което се случва тук е доказателство за абсурдите,
които могат да бъдат и Ви моля за оправдателна присъда и да бъда
оневинена.
ПОДС.М.: – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че всеки човек
трябва да говори истината по принцип в живота си, още повече ако е в
съдебна зала и най-вече ако е овластен от държавата, в случая примерно както
говорим за представителя на прокуратурата.
Няма да употребявам широко употребявани термини и неистини ще кажа
откровени четири лъжи, които бяха казани от прокуратурата и върху някои от
тях се гради цялата им обвинителна теза.
Най-основната е, че аз без всякакво правно основание съм искал нещо,
ако въобще съм искал нещо, ако говорим за това. Има решения на три
инстанции, където във всичките инстанции е едно и също до ВС, където ясно
в определението на съда, на всичките съдилища и на последната инстанция е
написано, че терасата е незаконна постройка върху имот, собственост на наша
фирма, но фирма, на която нашето семейство е собственик. Това е безспорно,
37
има решение на ВС и точно на база на това решение най-накрая всичките тези
безобразия бяха прекратени и тези всичките неща бяха съборени.
Но ние в момента сме в нелепата ситуацията, заради объркването на
обвинението, в която всичко започва с това как крехката и без защитна К. се
обръща към могъщия М., за да й съдейства да си прибира наемите и понеже
не могат да го докажат, завършват с това как могъщият М. вече се обръща
към крехката и беззащитна К. той да си прибира неговите наеми.
Мисля, че за всеки нормален човек житейски няма как да бъде дадено
това обяснение, още повече, ако в този период нашите фирми са на правили
над 10 милиарда оборот, платили сме, имаме стотици милиони декларирани
печалби и сме платили десетки милиони данъци, това е едната страна. Извън
това няколко милиона лева на частни лица и на сдружения са дарени лично от
нашите пари с платени данъци във връзка с образование, здравеопазване във
връзка техни ангажименти ние сме им дарили няколко милиона лева през тези
години.
А освен това около милиард лева са влезли, да наистина са големи числа,
но около милиард лева са чистите ползи за българския гражданин от нашата
дейност като дружество. Не мисля, че има някой нормален човек, аз не съм
стигнал то тези обеми и до тези данъци и до всички тези неща, защото се
занимавам с незаконна дейност, още повече за 5 или 10 000 лева. Напротив
цялата дейност е абсолютно светла и е в полза на обществото.
Това е основната лъжа, че нямаме правно основание, т.е. аз ако бъда
осъден ще бъда осъден единствения осъден български гражданин, въпреки, че
не е доказано, че съм искал обезщетение за ползването на собствен имот, това
е просто нелепо. Освен това нито една от вредите, която констатира
прокуратурата не е свързана с ползването на заведението, а е свързана само с
незаконните обекти около заведението, аз съм го закупил това място от
държавата и то е ясно, че то е мое, имам си решение и че някой е строил
незаконно и го е ползвал незаконно и без договор с нашата фирма и т.н.
Още в началото прокурорът каза, че съм участвал в някаква среща с В.Ж.
и другия даже не му запомних името, в която съм твърдял нещо. Първо такава
среща не е имало, единствената среща, на която аз съм присъствал с тези
хора, това е когато един мой познат ми каза, че тези хора са се обърнали към
него и са му казали, във връзка с това, че познавам К. и той ми се обажда на
мен и ми казва В.Ж. и другият, който е неговия са му казали, че са
съдействали на А.М. за заграбването на имотите на мъжа на К., после пък
съответно дадени на А.М. и те са участвали в тази цялата измама, имат
документи и са готови, понеже са имали някаква договорки за плащания
помежду си тези хора, които аз не съм виждал, имат документи, с които могат
да докажат това.
Единственото, което направих е, че срещнах единия от тях, а не двамата,
единственото, което се говореше, че аз заведох единия от тях пред адвоката
на К. за да изложи какви документи има и дали те ще му помогнат за да
38
свърши процесуалните действия за да й върне имотите на К..
Третото нещо, което е чиста лъжа е, че това е било продължаващо, ясно е
по делото и Асен и аз никога не сме твърдели, че е имало повече срещи, че
сме водили разговори. И абсолютно нелепо е да заплашвам някой, че ако не
ми плаща наем за вещта, която по принцип е моя ще му я съборя, няма логика
в това, защото ако я съборя няма как да взема наем.
Четвъртото нещо, което адвокатът го каза, че аз съм имал някакво
участие в спирането на тока. Нито мога, нито някой ще ме послуша, нито пък
има такива доказателства, нито пък някога съм участвал в спирането на
какъвто и да е ток и в разрушаването на каквото и да е имущество.
Така, че ако основната част на обвинението се гради върху..., аз само
показах четири най-откровени лъжи, Вие сами можете си дадете представа
какво има в останалата част.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.К.: – Моля да потвърдите първоинстанционната оправдателна
присъда и да ни обявите за невинни.
ПОДС.М.: – Уважаеми господа Апелативни съдии, не съм изнудвал през
живота си никого, още по-малко пък А.М., още по-малко за тези пари.
Абсолютно невинен съм, Бог отгоре вижда и за това Ви моля да потвърдите
присъдата на първоинстанционния съд, която ме оневинява.
И все пак, докато седях тук прочетох какво пише в клетвата, затова Ви
моля като честни, добри и справедливи съдии и като помните, че за всичко
даваме отчет и пред Закона и пред Господ най-вече да определите една
оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе в
15:30 часа.
АДВ.Л.: Колегата Р. ще присъства, аз няма да се явя, т.к. трябва да
пътувам.
На именното повикване в 16:30 часа, пред съда се явиха всички
страни по делото, с изключение на адв.Л..
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
й пред Върховния касационен съд на Република България.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
39