Решение по дело №557/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на С. Х. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.10, подадена чрез пълномощника му адв. А. С. от АК-Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва извода на решаващия административен орган, че е налице материалноправното основание по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), поради загубване на придобитата правоспособност за управление на МПС по смисъла чл.157, ал.4 от ЗДвП. Твърди, че към датата на издаване на обжалваната заповед не му е било връчено Наказателно постановление (НП) № 24-1228-005320/ 18.12.2024г., с влизането в сила на което НП се свързва загубата на правоспособността. Обосновава, че неправилно и в нарушение на законовите изисквания, връчването на това наказателно постановление е извършено при прилагането на чл.58, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), като оспорва удостовереното в изготвената от връчителя на НП докладна записка. Жалбоподателят счита, че доколкото във връчените му НП невярно се сочат като оставащи 25 контролни точки, е бил въведен в заблуждение относно действителния брой отнети, респ. оставащи контролни точки за отчет на извършените нарушения и съотв. е бил лишен от възможността да упражни правата, които действащото законодателство му предоставя във връзка с възстановяване на отнети контролни точки по реда на чл.2, ал.7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. Поддържа, че заповедта е постановена без да е извършена надлежна проверка и без да са изяснени относимите факти и обстоятелства, което е довело до произнасяне при невярно установена фактическа обстановка и съответно до направени при неправилно приложение на закона правни изводи за отнемане, въз основа на влезли в сила НП, на всички контролни точки с последица загуба на придобитата правоспособност за управление на МПС. С подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя доводи за материалната и за процесуалната незаконосъобразност на оспорения административен акт и на наложената ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, е направено искане за отмяна на Заповед № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

 

Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че всички посочени в заповедта наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролни точки на водача С. С., са влезли в сила, като връчването на НП № 24-1228-005320/ 18.12.2024г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е надлежно удостоверено. Прави искане обжалваната заповед да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР-Стара Загора, на жалбоподателя С. С. е наложена принудителна административна мярка - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че С. С. не е изпълнил задължението си доброволно да върне Свидетелство за управление на МПС № *********, поради загубване на придобитата правоспособност с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г.; НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г.; НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г.; НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г. и НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г.

 

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС –С. Х. С., с посочване на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Съгласно справката, както и отбелязванията, направени върху приетите като доказателства по делото наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на С. С. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г., връчено на 26.04.2022г., влязло в сила на 11.05.2022г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 контролни точки; с НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г., връчено на 11.09.2023г., влязло в сила на 26.09.2023г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки; с НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г., връчено на 12.12.2024г., влязло в сила на 28.12.2024г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки; с НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г., връчено на 10.02.2025г., влязло в законна сила на 25.02.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки и с НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г., връчено на 05.03.2025г., влязло в сила на 20.03.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки.

 

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР - Стара Загора, вкл. заверени преписи от НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г.; НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г.; НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г.; НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г. и НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г., Докладна записка рег. № Р-7326/ 05.03.2025г., както и Справка за нарушител/водач на МПС.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.4 от ЗДвП - неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП от водача на МПС С. С. за доброволно връщане на свидетелството за управление на МПС, поради загубване на придобитата правоспособност, вследствие на отнемане на всички контролни точки, при посочване на наказателните постановления, с които е постановено отнемане на контролните точки за извършени от С. нарушения по ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. е издадена на основание чл. 171, т.4 от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Приложената на С. С. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП от фактическа страна се основава на неизпълнение на задължението от водача на МПС доброволно да върне СУМПС [номер] поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления - НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г.; НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г.; НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г.; НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г. и НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г.

 

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на С. С. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че по отношение на водача на МПС – С. С., кумулативно са изпълнени и двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ „изземване на СУМПС”, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

 

В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. При всяко следващо издаване на свидетелството за управление на МПС, броят на наличните контролни точки не се променя. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление. Следователно за да е налице релевантно отнемане на контролни точки по смисъла на закона, е необходимо да бъде установено, че наказателното постановление за санкциониране на нарушение, при извършването на което нормативно е предвидено отнемане на контролни точки на водача, извършил нарушението и съотв. с което НП е постановено отнемане на точки, е станало окончателен, изпълняем т.е. влязъл в сила акт и пораждащ предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици. От удостовереното в представените и приети като доказателства по делото НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г.; НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г.; НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г. и НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г., съдът приема за безспорно установено от фактическа страна и съотв. за доказано, че към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателя С. С., за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, са му отнети общо 32 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, както следва: с НП № 22-1300-000508/ 14.04.2022г., връчено на 26.04.2022г., влязло в сила на 11.05.2022г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 контролни точки; с НП № 23-1300-001689/ 22.08.2023г., връчено на 11.09.2023г., влязло в сила на 26.09.2023г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки; с НП № 24-1228-003094/ 22.08.2024г., връчено на 12.12.2024г., влязло в сила на 28.12.2024г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП – 10 контролни точки и с НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г., връчено на 10.02.2025г., влязло в законна сила на 25.02.2025г. - за нарушение по чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 8 контролни точки. Посочените наказателни постановления са редовно връчени лично на С., което обстоятелство е удостоверено с неговия подпис, като от длъжностни лица на МВР е удостоверена и датата на влизане в сила на наказателните постановления. Жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства, че тези наказателни постановления са били обжалвани от него в законово установения срок; няма и данни да са били отменени по реда на чл.63 от ЗАНН. С оглед на което и по аргумент от разпоредбата на чл.64 б. „б” от ЗАНН съдът приема, че тези наказателни постановления са влезли в законна сила. Отнетите контролни точки на водача за извършените от него нарушения по ЗДвП, санкционирани с посочените наказателни постановления, изцяло съответстват на регламентираното в чл. 6, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. (в приложимата редакция към датата на нарушенията), както от гл.т на нарушенията, за които е предвидено отнемане на контролни точки, така и от гл.т на броя контролни точки, които се отнемат за всяко от нарушенията. С влизането си в сила НП са породили правните си последици и съставляват годно основание за отнемането ex lege на контролните точки на водача на МПС С. С. в резултат на извършени от него нарушения по ЗДвП, като отнемането на контролни точки става автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление. Въз основа на горепосочените влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., на С. С. са отнети общо 32 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, при притежавани от водача на МПС 39 контролни точки. Няма данни по делото, а и такива не се навеждат от жалбоподателя, че към датата на влизане в сила на НП № 24-0318-000237/ 30.09.2024г., отнети с по-рано издадените и влезли в сила НП контролни точки, да са били възстановявани по реда на чл.158 от ЗДвП.

 

Спорният по делото въпрос се свежда до това, дали към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, е било влязло в сила НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. за отнемане на 10 контролни точки за извършено от С. С. нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, с което именно НП се обосновава отнемането на всички контролни точки на водача като релевантния факт, с чието проявление нормата на чл.157, ал.4 от ЗДвП свързва загубване на правоспособността за управление на МПС и възникване на задължение за водача на МПС да върне СУМПС в съответната служба на МВР. От направеното върху посоченото наказателно постановление отбелязване чрез поставен щемпел, се установява, че същото е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 05.03.2025г., като при липсата на данни за обжалваното на НП по съдебен ред, е прието, че е влязло в сила на 20.03.2025г. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, като в ал.2 на чл.58 е регламентирано, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че прилагането на законовата фикция по чл.58, ал.2 от ЗАНН за връчване на наказателното постановление, е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и 2. новият му адрес да е неизвестен. В случая връчването на НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, се основава на изготвена Докладна записка рег. № Р-7326/ 05.03.2025г. от мл. ПИ В. Р.. Сочи се в докладната записка, че във връзка с връчването на НП на лицето С. С., полицейският инспектор е посетил адрес гр. Стара Загора, [улица], ап.10, като на посочения адрес С. не е бил установен. Проведен е разговор по мобилен [тел. номер]/****, в който С. заявил, че е на работа и се уговорили допълнително да се чуят и да бъде връчено НП, като при последващи позвънявания на моб. телефон, С. не отговарял на обажданията. Сочи се в докладната записка, че при проведения телефонен разговор С. е бил запознат с повода за обаждането и размера на наложената санкция.

 

Съдът приема, изготвена от мл. ПИ В. Р. Д. записка рег. № Р-7326/ 05.03.2025г., не удостоверява по надлежния ред наличието на законово регламентираните условия за връчване на НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. при прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като съображенията за това са следните:

На първо място в докладната записка липсва каквото и да е било удостоверяване на обстоятелства, свързани с конкретната дата и време на соченото посещение от полицейския служител на адреса на С. С. за връчване на НП и колко пъти е бил посетен адресът. Посоченото в докладната записка „неустановяване“ на С. на адреса, не може да се приравни на хипотезата „лицето не е намерено на посочения от него адрес”. Още повече че в случая от съдържанието на докладната записка е видно, че се касае за еднократно посещение на полицейския инспектор на адреса на С. за връчването на НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г., както и че причината за „неустановяването“ на С. на адреса е доведена до знанието на полицейския служител - по време на посещението лицето е било на работа. Константна е съдебната практика, че отсъствието на адресата при посещението на връчващия НП служител, не означава, че лицето не е намерено на посочения от него адрес по см. на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, които да установяват, че С. С. е променял адреса си или такива за продължителното или постоянно отсъствие на лицето на посочения от него адрес. Нещо повече – в периода, в който наказващият орган би следвало да е предприел действия по връчването на НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г., на С. е връчено друго НП - № 24-0318-000237/ 30.09.2024г. - връчено на 10.02.2025г. Няма и данни административнонаказващият орган, преди да извърши отбелязването върху НП № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. за неговото връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, да е предприел каквито и да е било други (извън еднократното посещение на връчителя на адреса на С.) действия по изпълнение на задължението за надлежно връчване на наказателното постановление, вкл. по някой от другите нормативно предвидени в чл.186а от ЗДвП начини. Съобщаването за издаденото НП по телефон, законът не приравнява откъм правни последици на връчване на наказателното постановление на нарушителя, поради което удостовереното в докладната записка в този смисъл, е ирелевантно. Съответно ирелевантно, от гл.т наличието на първата от нормативно регламентираните предпоставки за прилагането на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е обстоятелството, дали С. е отговарял на обажданията на полицейския служител, още повече че сочените в докладната записка „многократни прозвънявания по моб. телефон“, не са удостоверени по надлежния ред.

Ето защо съдът приема, че не са били налице предпоставките за връчване на Наказателно постановление № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. в хипотезата на чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Извършеното от наказващия орган отбелязване, че наказателното постановление е връчено на 05.03.2025г. на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, е неправилно и несъответно на закона. От доказателствата по делото се установява, че най-ранната дата, на която може да се счита за връчено НП в хипотезата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП, е 09.05.2025г. т.е след издаването на оспорената заповед.

 

С оглед на гореизложеното, към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – 24.04.2025г., Наказателно постановление № 24-1228-005320 от 18.12.2024г. нито е било надлежно връчено по някой от начините, регламентирани в чл.186а от ЗДвП, нито е установено наличието на условията за прилагане на фикцията по чл. 58, ал.2 от ЗАНН за връчване на НП. Съответно към тази дата посоченото наказателно постановление не е било влязло в сила по см. на чл.64 от ЗАНН, не е породило предвидените в чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. правни последици и не е налице настъпило ex lege отнемане на 10 контролни точки на водача на МПС С. С. в резултат на извършено от него нарушение по чл. 183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, санкционирано с влязло в сила НП. Доколкото, както беше посочено по-горе, въз основа на влезли в сила наказателни постановления и при прилагането на чл. 3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ, на С. С. са били отнети общо 32 контролни точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата, очевидно към момента на налагането на процесната ПАМ С. С. не е бил загубил придобитата правоспособност за управление на МПС и за него не е било е възникнало задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП да върне СУМПС.

 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Административният орган неправилно е приел, че към датата на издаването на обжалваната ЗППАМ за С. С. е съществувало задължение за връщане на свидетелството за управление поради загубване на придобитата правоспособност от водача на МПС, вследствие на отнемане на всички контролни точки, като законово регламентирано материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при неправилно приложение на материалния закон.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като издадена при недоказано, към датата на постановяването й, наличие на материалноправната предпоставка по чл.171, т.4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС”, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

 

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на С. С. на сумата от 510 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 500 лева – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Х. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.10, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на С. С. е наложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на МПС“, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора да заплати на С. Х. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.10, сумата от 510 (петстотин и десет) лева – разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.