Р Е Ш Е Н И Е
№ 1157
град Пловдив, 19.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесет
и трети май през две хиляди и двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 531 по описа за
2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрисконсулт А. срещу Решение № 174/30.01.2023г.,
постановено по АНД 6826/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление № 667033-F648624/ 10.10.2022 г, издадено от
Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с което на „ГЛОБЪЛ
ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Любен Каравелов“ № 2, ет.3, ап./оф. 5, на основание чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 8154.36
/осем хиляди сто петдесет и четири лева и 36 ст./ за нарушение по чл.180, ал.2,
вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С
касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Наведени са аргументи, че не са налице сочените от първоинстанционният съд
процесуални нарушения.
Ответната страна – „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД
се представлява от адв.С., който оспорва жалбата, поддържа отговора срещу
същата, претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че решението на РС
Пловдив като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна, поради следните за това съображения:
Между страните
не се формира спор по фактите. От фактическата страна, районният съд е обосновал решението,
съобразно представената му преписка и ангажираните доказателства.
Процесното Наказателно
постановление е издадено против дружеството жалбоподател „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“
ЕООД за това, че като данъчнозадължено по ЗДДС лице не е начислило в срок ДДС в
размер 8154.36 лева по получени доставки на услуги по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС
по Invoice /фактура/ № HL182 от дата 20.12.2021г. от доставчика – чуждестранно
/китайско/ юридическо лице: HANON LIGHTING TRADING LIMITED през периода
01.12.2021г. – 31.12.2021г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС,
въпреки че е било длъжно.
На основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в качеството си на получател по доставка на услуги от
HANON LIGHTING TRADING LIMITED, българското дружество трябва да начисли данък
като издаде протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Данъкът е изискуем
от получателя на доставката съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Съдът е посочил,
че в АУАН и НП изискванията за изпълнение разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4 и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
са такива, че релевантните факти трябва да са описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда начин. Изискванията са относими към
съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на
извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния
резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на
деянието).
Съдът е
установил, че в АУАН и НП липсва каквато и да била конкретизация и
индивидуализация на отделните доставки, извършени в рамките на процесния
данъчен период декември 2021 г. - брой, дата на извършване, вид, предмет и
стойност на отделната доставка.
Съдът обосновано
е посочил, че конкретизацията на доставените стоки или услуги, които наказващия
орган твърди да са извършени за процесния период, освен че има значение за
правото на защита на наказаното лице (да разбере фактическите и правни рамки на
повдигнатото обвинение), в процесния случай има и конкретни практически
измерения за съставомерността на деянието, най-малкото поради необходимостта от
преценка, дали извършваните от него доставки не представляват освободени
доставки по смисъла на чл. 41 ЗДДС.
Съдът е посочил,
че е недопустимо едва в съдебно заседание при разпита на актосъставителя да се
представят за пръв път съставомерни факти, че облагаемите доставки
представлявали услуги с информационно технологичен
характер. Съдът е посочил, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на
брой, кога са извършени, какви са били по вид и предмет конкретните доставки,
за които наказващия орган твърди, че са облагаеми именно за процесния месец
декември 2021г. и получени на територията на страната, освен, че се
възпрепятства проверката за съставомерност на деянието и съществено се
накърнява и правото на защита на наказаното лице, доколкото, както то, така и
съдът се поставят в положение да гадаят за какви сделки се отнася
административното обвинение. Съдът е посочил, че е недопустимо за описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, да се препраща към
други документи, без тяхното съдържание да е възпроизведено в обстоятелствената
част на АУАН, съответно на НП.
Решението е
правилно.
Настоящият
съдебен състав намира, че в решението се районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви, а наведените доводи в жалбата са неоснователни. Съдът е
обсъдил всички факти по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление районният съд е констатирал, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Видно от
съдържанието на процесните АУАН и НП налице е пълна липса на индивидуализиращи
данни за вида, броя, стойността и дата на извършване и конкретни доставките, за
които се твърди от приходната администрация, че са облагаеми. Това е съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Изискванията
относно съдържанието на АУАН и наказателното постановление са поставени
императивно с цел постигане на яснота и прозрачност в обвинението както в най -
ранния етап по установяване на нарушението, така и при налагане на санкцията и
последващия съдебен контрол. Административнонаказващият орган дължи убедително
доказване и яснота при описание на нарушението. Съдържанието на НП е дефинирано
по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на
посочените в чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число и на тези по чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН касаещи доказателствата, които потвърждават нарушението. Липсата на
доказателства, потвърждаващи нарушението води до извод, че волята на
административния орган не е конкретизирана в необходимата степен. Обратно,
наличието на посочените мотиви в АУАН и НП прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда. Значението на изискването за мотиви според Закона за административните
нарушения и наказания е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна
на акта. В този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
Необходимо е
също да се посочи, че изискванията на разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е в акта и в наказателното постановление да се посочат
конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна
норма, да осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение.
Обстоятелството, че в АУАН и в НП е посочено, че данъчнозадълженото по ЗДДС
лице не е начислило ДДС, не е достатъчно да обоснове твърдяното нарушение. За
да бъде законосъобразен формираният във връзка с това твърдение правен извод,
същият следва да бъде и фактически обоснован.
В този смисъл
изменение в съществените части на обвинението на етап съдебно производство е
недопустимо, тъй като привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице не може да бъде поставяно в положение да се защитава срещу факти и
обстоятелства, които не са му били предявени в административната фаза на
производството.
Предвид
изложеното следва извод, че след като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Във връзка с
възраженията на касационния жалбоподател за прекомерност на претендирания
адвокатския хонорар на ответната страна следва да се посочи, че съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Според чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. То трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
Размера на
договореното възнаграждение следва да се съобрази с чл. 18, ал. 4 вр. ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административнонаказателни дела с материален интерес от 1000 лв.
до 10000 лв.
Договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от 2040 лв. превишава минимума по
горепосочения критерий, но незначително и в тази връзка размерът на
възнаграждението е справедлив и обоснован. Съдът намира за кореспондиращ с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид изложеното съдът
намира възражението на касационния жалбоподател за неоснователно.
Констатираните
нарушения са достатъчни за изграждане на извод, че НП е издадено при съществени
процесуални нарушения и следва да бъде отменено.
По изложените
мотиви и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пловдив
ХХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174/30.01.2023г.,
постановено по АНД 6826/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да
заплати на „ГЛОБЪЛ ИНКОРПОРЕЙТЕД“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 2040 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: