Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 430/26.04.2013г. , постановено по гр.д. № 4551/2012г. Великотърновският Районен съд е приел за установено, че в полза на „Р. /Б./”Е. С. към 30.05.2012г. е съществувало вземане от С. К. Х. като солидарен длъжник за сумата от 14 414,82лв., представляващи остатък от главница по договор за банков кредит № 45316/04.02.2008г., изменен с два анекса, с настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него, за сумата от 689,34лв. изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2011г. до 13.05.2012г., както и сумата от 355,38лв. изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2012 до 29.05.2012т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 30.05.2012г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпалниние на парично задължение № 1415/01.06.2012г. по ч. гр.д. № 2349/2012г. на ВТРС, като е отхвърлена претенцията за заплащане на наказателна лихва за разликата до 355,44лв. като неоснователна и недоказана. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. К. Х.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт в частта му, с която е прието за установено съществуване на вземане в полза на „Р. /Б./”Е. С. потив жалбоподателя. Наведено е оплакване, че изводът на първоинстанционния съд за настъпила предсрочна изискуемост на вземането на „Р.Б./”Е. С. по процесния договор за кредит е неправилен. Твърди се, че за периода от 01.01.2012г. до 30.05.2012г. месечните вноски по кредита са били издължени изцяло. Извън предмета на спора стоял въпросът дали са плащани месечните вноски за други периоди. Не било налице закъснение на плащанията по месечните вноски за повече от 60 дни, а и жалбоподателят като длъжник по договора не бил уведомен от банката за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Заключението на съдебно-икономическата експертиза излизало извън предмета на спора, като посочвало неплатени вноски извън периода от 01.01.2012г. до 30.05.2012г. . Освен това вещото лице заело становище и по настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, което не било от неговата компетентност. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения установителен иск. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, в който се заема становище за нейната неоснователност. Развити са подробни доводи относно настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната си част. Касае се за иск по чл. 422 от ГПК, като е спазена процедурата по чл. 414 от ГПК и е спазен срокът за предявяване на иска по чл. 415 от ГПК. По същество решението е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът „Р. /Б./”Е. С. твърди, че ответникът С. К. Х. е солидарен длъжник по договор за банков кредит, по силата на който банката-ищец е отпуснала на Н. Н. Х.А сума в размер на 21315,00лв. с краен срок на погасяване на кредита 25.01.2015г. Договорът за кредит бил изменяван с два анекса, които ответникът също подписал. Твърди се, че на датите на падеж 05.01.2012г., 06.02.2012г., 05.03.2012г., 05.04.2012г. и 07.05.2012г. кредитополучателят и ответникът не заплатили дължимите месечни вноски към банката в необходимия размер. Съгласно чл. 5 от анекс № 2 /18.03.2010г. вземането по кредита било обявено за предсрочно изискуемо, поради което банката се снабдила по реда на чл. 417 от ГПК със заповед за изпълнение на парично задължение против ответника и кредитополучателя за сумите за сумата от 14 414,82лв., представляващи остатък от главница, за сумата от 689,34лв. изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2011г. до 13.05.2012г., както и сумата от 355,38лв. изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2012 до 29.05.2012т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 30.05.2012г. до окончателното й изплащане. С оглед подадено от длъжника възражение против заповедта банката предявява иска си, с който претендира да бъде прието за установено, че вземането й спрямо С. К. Х. за сумите от 14 414,82лв., представляващи остатък от главница, за сумата от 689,34лв. изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2011г. до 13.05.2012г., както и сумата от 355,38лв. изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2012 до 29.05.2012т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 30.05.2012г. до окончателното й изплащане съществува и е дължимо към 30.05.2012г. / датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение/. В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на предявения иск. Моли съда да го отхвърли с мотива, че не е настъпила твърдяната от банката- ищец преддсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 422вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 430,ал. 1 от ТЗ. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска и размера, в който следва да бъде уважена претенцията. По оплакванията във въззивната жалба: Единственото наведено от жалбоподателя оплакване касае настъпването на предсрочната изискуемост на вземането на банката – ищец по процесния договор за кредит. Не се спори по делото, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по което ответникът е поел задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми /чл. 121 от ЗЗД/. Няма спор, че издължаването на процесния кредит е уговорено на равни месечни анюитетни вноски всяка от тях с конкретен падеж, посочен в погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Съгласно чл. 5 от Анекс № 2 към договора за кредит при неплащане от страна на кредитополучателя или солидарния длъжник на кое да е парично задължение по договора за кредит и анексите към него, в продължение на 60 дни от падежа на това задължение, считано от 61-вия ден кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е налице задължение за банката да уведоми кредитополучателя или солидарния длъжник. Така уговорена, цитираната клауза не оставя никакво съмнение относно начина на настъпване на предсрочна изискуемост. Тя настъпва автоматично. В този смисъл възражението, че жалбоподателят не е уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е ирелевантно. Това дали последният е получил писмото, с което кредиторът му на добра воля го е уведомил за настъпилата предсрочна изискуемост е факт, от който не зависи настъпването й. На следващо място, от приетото по делото заключение на съдебно – икономическа експертиза става ясно, че анюитетните вноски с падеж 05.01.2012г., 06.02.2012г., 05.03.2012г., 05.04.2012г. и 07.05.2012г. не са били заплатени на датите, на които е следвало да се стори това. Изтичането на срок от 60 дни след падежа на първото неплатено задължение дължимо на 05.01.2012г. е довело автоматично до настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане на банката- кредитор по процесния договор. Неплащането на посочените анюитетни вноски се установява по категоричен начин със заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Вярно е, че кредитополучателят е внасял почти ежемесечно суми по сметката, обслужваща кредита. Тези суми обаче не са били достатъчни, за да покрият целите дължими за съответните месеци анюитетни вноски. Този факт не само е очевиден, като се имат предвид приложените към делото извлечения от сметката, обслужваща кредита, но и изрично е признат от самия ответник в отговора на исковата молба. При внасяне на сумите кредитополучателят не е посочил изрично коя от дължимите вноски погасява. Оттам, следвайки правилото на чл. 76 от ЗЗД, следва да се приеме, че се погасяват непогасените вноски, чийто падеж е настъпил по – рано. Така се е достигнало до положение, при което със сумите, внесени на 15.12.2011 и 12.01.2012г. са погасени вноските, дължими за октомври и ноември 2011г. Вноската с падеж 05.01.2012г. е останала непогасена до 09.05.2012г., когато внесените на тази дата суми са били достатъчни, за да покрият само част от нея. Очевидно е, че от 05.01.2012г. до 09.05.2012г. са изтекли повече от 60 дни и към момента, в който тази вноска е била частично платена, кредитът е бил станал предсрочно изискуем. Исковата претенция предвид гореизложеното се явява доказана по основание. Размерът й е установен и доказан със заключението на съдебно –икономическата експертиза, което е взето предвид от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част. Решението в тази му част не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да се потвърди. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата сумата от 760лв. представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430/26.04.2013г., постановено по гр.д. № 4551/2012г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която е прието за установено, че в полза на „Р. /Б./”Е. С. към 30.05.2012г. е съществувало вземане от С. К. Х. като солидарен длъжник за сумата от 14 414,82лв., представляващи остатък от главница по договор за банков кредит № 45316/04.02.2008г., изменен с два анекса, с настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по него, за сумата от 689,34лв. изискуема редовна лихва за периода от 05.12.2011г. до 13.05.2012г., както и сумата от 355,38лв. изискуема наказателна лихва за периода от 05.01.2012 до 29.05.2012т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението – 30.05.2012г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1415/01.06.2012г. по ч. гр.д. № 2349/2012г. на ВТРС ОСЪЖДА С. К. Х.* да заплати на „Р./Б./”Е. С. ЕИК831558413 сумата от 760лв./ седемстотин и шестдесет лева / разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |